Мнения Daily - Вождизмът вдясно ще ни подчини на всеки следващ "Голям мъж"
© Юлия Лазарова Разделителните ни линии са отношението към Борисов и към единството вдясно. Още по тематиката
Мнения Daily - Феновете на Путин да кажат намерено накъде ще водят страната
И още: Трябва нов боен съюз на мястото на НАТО; Токът на АЕЦ " Белене " ще е непродаваем
21 мар 2018
Мнения Daily - В България се идентифицираш с насилника, а не с жертвата
И още: Разузнавачът прави закононарушения с утвърждението на държавата; Руските избори демонстрират резултата на " обсадената цитадела "
20 мар 2018
Мнения Daily - Когато водачите се държат като съвременни императори
И още: Европейски Съюз е от Венера, Съединени американски щати са от Марс; Възгледите на Цацаров се пробутват за правосъдна промяна
19 мар 2018 Синя концепция
Вождизмът вдясно ще ни подчини на всеки идващ " Голям мъж "
От коментар на Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
Бълнуванията на Божо Лукарски, че Съюз на демократичните сили било разграничено на либерали и консерватори, отразяват бълнуванията на цялата ни десница (и в това няма нищо необичайно - Съюз на демократичните сили си остава основата на дясното, в 2/3 от България всички десни се дефинират като " седесари " без значение за кого гласуват; мен непрекъснато ме питат " Какво вършим със СДС-то? ", въпреки в никакъв случай да не съм бил член на тази партия...)
Не, няма такава разграничителна линия. Нито един десен в България не приема Путинския " нелиберален " модел, по който се прехласват " патриоти " и откровени комунисти. Нито един десен не приема властническата конструкция на ГЕРБ и култа към личността на Бат` Бойко, камо ли модела на партийни чиновнически назначения и бизнес обръчи, присъщ за Борисов и Доган. Всеки десен цени свободата и законността над всичко.
С други думи - ние всички сме по-либерални от ГЕРБ, Оперативна програма /Обединени патриоти/, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. И всички сме стопански доста по-десни от изброените социалистически структури.
Нещо повече - всички сме по-националистически настроени от тях, тъй като не одобряваме връткането пред султаните от Москва и Анкара без значение с какви пораженски причини е стимулирано. Защото не одобряваме и мълчанието в Брюксел, стимулирано от лакомия и вина на корумпирани тунеядци, за които Европа е кинти за гепене. Защото имаме ясна формулировка на националния интерес, която е непроменена повече от век и половина, откогато е дефинирана от националистите ни през Възраждането...
Не, разграничителните линии са други. Едната е отношението към Борисов. И това е естествена разграничителна линия, тъй като ГЕРБ господства политиката ни към този момент дузина години. Да си десен и да подкрепяш Бойко не е нито " консерватизъм ", нито " национализъм ", а елементарен конформизъм, интересчийство или просто безсърдечие. Другата е отношението към единството вдясно. Сто и четиридесет годишен разлом сред устрема към обединяване и градивно водачество, от една страна, и партизанската пристрастеност да водиш лична вярна котерия, от друга.
Двете са, впрочем, надълбоко свързани. Разделението на дясното на разнообразни вождистки фракции, стимулирани от дребни стопански ползи или пък зелотски искания за морална уникалност, го обрича на послушание освен на Бойко, само че и на всеки идващ " Голям мъж ". И надлежно обрича политиката ни на примитивни кланово-феодални нрави.
-------- Чуждите наблюдаващи към този момент гадаят какъв брой дълго ще останат турските бойци в Африн.
Близък изток
Турция желае парче от тортата " Сирия "
От коментар на Керстен Книп за " Дойче Веле "
Фотограф: Khalil Ashawi
Преди съвсем два месеца турските танкове навлязоха в Сирия. А от събота насам над кметството в Африн се развява и турското знаме. Ердоган изясни, че неговата страна никога не идва като окупатор. Но знамето си е знаме: то е издигащ се високо в небето знак на властовите упоритости на Анкара.
Чуждите наблюдаващи към този момент гадаят какъв брой дълго ще останат турските бойци в Африн. По-песимистично настроените напомнят, че Турция навлезе и в Кипър през 1974 година, и че до през днешния ден на острова има турски бойци. Във всеки случай турското знаме евентуално още дълго ще се развява над Африн. Ердоган е твърдо решен да прогони кюрдските бойци от отдалечения на 100 километра град Манбидж. Значи още един град ще бъде обграден и обстрелван от турската войска. А след Африн към този момент знаем, че тя не въобще не се церемони с цивилното население.
" Първо ще прочистим Африн " Защо ли? Войната в Сирия, разрушенията и гибелта оферират чудесна опция за гонене на всички, които в очите на Анкара са " терористи ". Години наред режимите в Сирия, Иран и Русия употребяват това разбиране като опрощение за кавга с съперниците. Сега и Анкара с признателност се възползва от тази опция.
" Терористи " в действителност е сериозен претендент за " анти-дума " на годината - от дълго време с нея се оправдава географското разширение на дейностите. Самият Ердоган даде да се разбере, по какъв начин ще протече по-нататък нашествието: " Първо ще прочистим Африн, след това Манбидж и областите източно от Ефрат до границата ни с Ирак ".
Прави усещане, че държавното управление в Дамаск се държи извънредно сдържано. Никой не обелва и дума за нашествието на прилежащата страна и не поставя никакви старания за отбрана на личното население. Това, несъмнено, можеше да се чака от един режим, който години наред води брутална война против личните си жители. Но за какво този режим не реагира под някаква форма в отбрана на своя териториален суверенитет?
Това може да значи, че Анкара и Дамаск от дълго време може да са се договорили скрито. Сирийската страна е унищожена и просто не може да се опълчи на нашествениците. Русия и Иран също се държат резервирано. Вероятно е имало сделки и в тази посока. И Анкара се усеща окуражена да работи както си желае. Изглежда, че Ердоган не се стряска и от обстоятелството, че може да разгневи американците, които поддържат кюрдите в Манбидж. Дали пък и тук не е имало секрети сделки?
След седем години война става все по-ясно, че географската карта на Сирия ще бъде прекроена. А с нея и картата на целия район. Сирия ще се трансформира в колония, или в най-хубавия случай протекторат на своите непосредствени съседи Турция и Иран, както и на световни сили като Русия.
В този смисъл в Сирия е в ход развой на световно преструктуриране. И Анкара също желае да си обезпечи парче от тортата. А това значи, че в Сирия, както и в целия Близък изток, удря звездният час на автократите. И както наподобява - за дълго.
------------ Стратегията е основана на преимущества- та на западната стопанска система, народна власт и метод на живот.
Геополитика
Нужна е дълготрайна тактика за въздържане на съветския експанзионизъм
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: David Mdzinarishvili
The Sources of Soviet Conduct - Причини за държанието на препоръките - " Дългата депеша " на Джордж Кенън до Държавния департамент от 22 февруари 1946 година Този текст, макар късите си размери има фундаментално значение за тактиката на Запада в десетилетията на Студената война. От позиция на днешния ден в него може би няма да се открият непознати неща. Не по този начин стоят нещата през 1946 година Съединени американски щати занапред поемат ролята на водач на западния свят и са изправени пред голямото предизвикателство да отговорят по съответен метод на методично възходящата неприязън и настъпателност на сталинисткия режим в Москва.
Когато на конференцията в Потсдам встъпилият в служба президент (след гибелта на Ф.Д. Рузвелт) Хари Труман поздравява Сталин с думите " Вашите войски стигнаха до Берлин ", генералисимусът дава отговор - " Руските войски са стигали и до Париж ". Не е известно дали Труман схваща намека в този миг, само че година по-късно несъмнено е много по-добре насочен. Макар и към този момент със статут на свръхсила след края на Втората международна война, Америка продължава да бъде общество и страна с недодялан - изолационистки нрав, чийто политически хайлайф мъчно се ориентира в логиката на психиката и традициите на геополитическите съперничества на Стария континент.
Когато почитан помощник на Държавния департамент посещава Съветския съюз след подписването на Ялтенсите съглашения от януари 1945 година, той праща (приблизително) следния отчет до Вашингтон - " Г-н президент, оставам с усещането, че разбирането на руските водачи за демокрацията се разграничава значително от нашето... " Това усещане година по-късно е затвърдено измежду неизкушените от дълбоки знания за Съветския съюз сътрудници на Белия дом и администрацията. Те, несъмнено, са фрустрирани, тъй като пред тях има единствено два пътя за реагиране на възходящия напън от Москва върху тази част от Европа, която още не е стъпкана от ботуша на Сталин. Първият - да отговорят на враждебността с неприязън и да рискуват нова огромна война на европейския континент, който и без друго е опустошен до основи. Вторият - да се примирят със руското държание и да позволен казашките отряди още един път да посетят Париж - този път за дълго време, за разлика от началото на 19 век.
В тази обстановка експертизата и позицията на Джордж Кенън изиграват решаваща роля освен за ориентацията на Вашингтон в новата обстановка на дълготрайна неприязън на Москва, само че и с формулирането на главните причини на така наречен " тактика на сдържането " - Strategy of Containment, която осмисля позициите на Запада през половин вековната Студена война със Съветския съюз. Кенън аргументирано демонстрира, че нито реципрочният отговор на враждебността с неприязън - или война, нито примирението с агресивността на сталинизма биха били съответен отговор на тактиката на Москва. Необходима е дълготрайна тактика на въздържане на руския експанзионизъм, до момента в който преимуществата на западната стопанска система, народна власт и метод на живот доведат до намаляване капацитета на руския режим и до неговото отпадане. Историята потвърди правотата на Джордж Кенън и неговата визия за провокациите на Студената война, която през февруари 1946-та едвам започваше.
Мнения Daily - Феновете на Путин да кажат намерено накъде ще водят страната
И още: Трябва нов боен съюз на мястото на НАТО; Токът на АЕЦ " Белене " ще е непродаваем
21 мар 2018
Мнения Daily - В България се идентифицираш с насилника, а не с жертвата
И още: Разузнавачът прави закононарушения с утвърждението на държавата; Руските избори демонстрират резултата на " обсадената цитадела "
20 мар 2018
Мнения Daily - Когато водачите се държат като съвременни императори
И още: Европейски Съюз е от Венера, Съединени американски щати са от Марс; Възгледите на Цацаров се пробутват за правосъдна промяна
19 мар 2018 Синя концепция
Вождизмът вдясно ще ни подчини на всеки идващ " Голям мъж "
От коментар на Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
Бълнуванията на Божо Лукарски, че Съюз на демократичните сили било разграничено на либерали и консерватори, отразяват бълнуванията на цялата ни десница (и в това няма нищо необичайно - Съюз на демократичните сили си остава основата на дясното, в 2/3 от България всички десни се дефинират като " седесари " без значение за кого гласуват; мен непрекъснато ме питат " Какво вършим със СДС-то? ", въпреки в никакъв случай да не съм бил член на тази партия...)
Не, няма такава разграничителна линия. Нито един десен в България не приема Путинския " нелиберален " модел, по който се прехласват " патриоти " и откровени комунисти. Нито един десен не приема властническата конструкция на ГЕРБ и култа към личността на Бат` Бойко, камо ли модела на партийни чиновнически назначения и бизнес обръчи, присъщ за Борисов и Доган. Всеки десен цени свободата и законността над всичко.
С други думи - ние всички сме по-либерални от ГЕРБ, Оперативна програма /Обединени патриоти/, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. И всички сме стопански доста по-десни от изброените социалистически структури.
Нещо повече - всички сме по-националистически настроени от тях, тъй като не одобряваме връткането пред султаните от Москва и Анкара без значение с какви пораженски причини е стимулирано. Защото не одобряваме и мълчанието в Брюксел, стимулирано от лакомия и вина на корумпирани тунеядци, за които Европа е кинти за гепене. Защото имаме ясна формулировка на националния интерес, която е непроменена повече от век и половина, откогато е дефинирана от националистите ни през Възраждането...
Не, разграничителните линии са други. Едната е отношението към Борисов. И това е естествена разграничителна линия, тъй като ГЕРБ господства политиката ни към този момент дузина години. Да си десен и да подкрепяш Бойко не е нито " консерватизъм ", нито " национализъм ", а елементарен конформизъм, интересчийство или просто безсърдечие. Другата е отношението към единството вдясно. Сто и четиридесет годишен разлом сред устрема към обединяване и градивно водачество, от една страна, и партизанската пристрастеност да водиш лична вярна котерия, от друга.
Двете са, впрочем, надълбоко свързани. Разделението на дясното на разнообразни вождистки фракции, стимулирани от дребни стопански ползи или пък зелотски искания за морална уникалност, го обрича на послушание освен на Бойко, само че и на всеки идващ " Голям мъж ". И надлежно обрича политиката ни на примитивни кланово-феодални нрави.
-------- Чуждите наблюдаващи към този момент гадаят какъв брой дълго ще останат турските бойци в Африн.
Близък изток
Турция желае парче от тортата " Сирия "
От коментар на Керстен Книп за " Дойче Веле "
Фотограф: Khalil Ashawi
Преди съвсем два месеца турските танкове навлязоха в Сирия. А от събота насам над кметството в Африн се развява и турското знаме. Ердоган изясни, че неговата страна никога не идва като окупатор. Но знамето си е знаме: то е издигащ се високо в небето знак на властовите упоритости на Анкара.
Чуждите наблюдаващи към този момент гадаят какъв брой дълго ще останат турските бойци в Африн. По-песимистично настроените напомнят, че Турция навлезе и в Кипър през 1974 година, и че до през днешния ден на острова има турски бойци. Във всеки случай турското знаме евентуално още дълго ще се развява над Африн. Ердоган е твърдо решен да прогони кюрдските бойци от отдалечения на 100 километра град Манбидж. Значи още един град ще бъде обграден и обстрелван от турската войска. А след Африн към този момент знаем, че тя не въобще не се церемони с цивилното население.
" Първо ще прочистим Африн " Защо ли? Войната в Сирия, разрушенията и гибелта оферират чудесна опция за гонене на всички, които в очите на Анкара са " терористи ". Години наред режимите в Сирия, Иран и Русия употребяват това разбиране като опрощение за кавга с съперниците. Сега и Анкара с признателност се възползва от тази опция.
" Терористи " в действителност е сериозен претендент за " анти-дума " на годината - от дълго време с нея се оправдава географското разширение на дейностите. Самият Ердоган даде да се разбере, по какъв начин ще протече по-нататък нашествието: " Първо ще прочистим Африн, след това Манбидж и областите източно от Ефрат до границата ни с Ирак ".
Прави усещане, че държавното управление в Дамаск се държи извънредно сдържано. Никой не обелва и дума за нашествието на прилежащата страна и не поставя никакви старания за отбрана на личното население. Това, несъмнено, можеше да се чака от един режим, който години наред води брутална война против личните си жители. Но за какво този режим не реагира под някаква форма в отбрана на своя териториален суверенитет?
Това може да значи, че Анкара и Дамаск от дълго време може да са се договорили скрито. Сирийската страна е унищожена и просто не може да се опълчи на нашествениците. Русия и Иран също се държат резервирано. Вероятно е имало сделки и в тази посока. И Анкара се усеща окуражена да работи както си желае. Изглежда, че Ердоган не се стряска и от обстоятелството, че може да разгневи американците, които поддържат кюрдите в Манбидж. Дали пък и тук не е имало секрети сделки?
След седем години война става все по-ясно, че географската карта на Сирия ще бъде прекроена. А с нея и картата на целия район. Сирия ще се трансформира в колония, или в най-хубавия случай протекторат на своите непосредствени съседи Турция и Иран, както и на световни сили като Русия.
В този смисъл в Сирия е в ход развой на световно преструктуриране. И Анкара също желае да си обезпечи парче от тортата. А това значи, че в Сирия, както и в целия Близък изток, удря звездният час на автократите. И както наподобява - за дълго.
------------ Стратегията е основана на преимущества- та на западната стопанска система, народна власт и метод на живот.
Геополитика
Нужна е дълготрайна тактика за въздържане на съветския експанзионизъм
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: David Mdzinarishvili
The Sources of Soviet Conduct - Причини за държанието на препоръките - " Дългата депеша " на Джордж Кенън до Държавния департамент от 22 февруари 1946 година Този текст, макар късите си размери има фундаментално значение за тактиката на Запада в десетилетията на Студената война. От позиция на днешния ден в него може би няма да се открият непознати неща. Не по този начин стоят нещата през 1946 година Съединени американски щати занапред поемат ролята на водач на западния свят и са изправени пред голямото предизвикателство да отговорят по съответен метод на методично възходящата неприязън и настъпателност на сталинисткия режим в Москва.
Когато на конференцията в Потсдам встъпилият в служба президент (след гибелта на Ф.Д. Рузвелт) Хари Труман поздравява Сталин с думите " Вашите войски стигнаха до Берлин ", генералисимусът дава отговор - " Руските войски са стигали и до Париж ". Не е известно дали Труман схваща намека в този миг, само че година по-късно несъмнено е много по-добре насочен. Макар и към този момент със статут на свръхсила след края на Втората международна война, Америка продължава да бъде общество и страна с недодялан - изолационистки нрав, чийто политически хайлайф мъчно се ориентира в логиката на психиката и традициите на геополитическите съперничества на Стария континент.
Когато почитан помощник на Държавния департамент посещава Съветския съюз след подписването на Ялтенсите съглашения от януари 1945 година, той праща (приблизително) следния отчет до Вашингтон - " Г-н президент, оставам с усещането, че разбирането на руските водачи за демокрацията се разграничава значително от нашето... " Това усещане година по-късно е затвърдено измежду неизкушените от дълбоки знания за Съветския съюз сътрудници на Белия дом и администрацията. Те, несъмнено, са фрустрирани, тъй като пред тях има единствено два пътя за реагиране на възходящия напън от Москва върху тази част от Европа, която още не е стъпкана от ботуша на Сталин. Първият - да отговорят на враждебността с неприязън и да рискуват нова огромна война на европейския континент, който и без друго е опустошен до основи. Вторият - да се примирят със руското държание и да позволен казашките отряди още един път да посетят Париж - този път за дълго време, за разлика от началото на 19 век.
В тази обстановка експертизата и позицията на Джордж Кенън изиграват решаваща роля освен за ориентацията на Вашингтон в новата обстановка на дълготрайна неприязън на Москва, само че и с формулирането на главните причини на така наречен " тактика на сдържането " - Strategy of Containment, която осмисля позициите на Запада през половин вековната Студена война със Съветския съюз. Кенън аргументирано демонстрира, че нито реципрочният отговор на враждебността с неприязън - или война, нито примирението с агресивността на сталинизма биха били съответен отговор на тактиката на Москва. Необходима е дълготрайна тактика на въздържане на руския експанзионизъм, до момента в който преимуществата на западната стопанска система, народна власт и метод на живот доведат до намаляване капацитета на руския режим и до неговото отпадане. Историята потвърди правотата на Джордж Кенън и неговата визия за провокациите на Студената война, която през февруари 1946-та едвам започваше.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ