Q&A: Още детайли по схемата 60/40
© Юлия Лазарова Макар и работеща от две седмици схемата за обезщетения на възнагражденията на чиновниците в засегнатите от епидемиологичните ограничавания предприятия към момента провокира голям брой въпроси измежду работодателите. " Капитал " заключи множеството от тях и предлага отговори, направени след съвещания с Министерството на труда и обществената политика.
Всичко за финансирането на бизнеса по време на рецесията може да прочетете тук.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Как се дефинира осигурителният приход за януари 2020, на база на който се изплаща компенсацията за лица, наети на трудов контракт на 8-часов работен ден, които през този месец имат 12 отработени дни и 10 дни неплатен отпуск, който се зачита за стаж?
В съответния случай осигурителният приход за януари 2020 година се дефинира като среднодневният застрахователен приход, избран на база 12-те отработени дни, се умножи по броя на работните дни за януари.
Съгласно чл.1, ал.7 от Постановление на Министерски съвет № 55 за установяване на изискванията и реда за погашение на обезщетения на работодатели за опазване на заетостта на служащите и чиновниците при изключителното състояние, осигурителният приход за януари 2020 година се дефинира, както следва: за лицата, които имат отработени дни - среднодневният застрахователен приход за януари се умножава по броя на работните дни за януари; за лицата, които през целия месец са употребили отпуск заради краткотрайна нетрудоспособност, за бременност и раждане или за осиновяване на дете до 5-годишна възраст - среднодневният размер на прихода, въз основа на който е несъмнено компенсацията, се умножава по броя на работните дни за януари; за лицата, които през целия месец са употребили отпуск за развъждане на дете до 2-годишна възраст - минималната месечна работна заплата за страната; за лицата, които са употребили отпуск за краткотрайна нетрудоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или развъждане на дете до 2-годишна възраст - среднодневният застрахователен приход, избран по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни; за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са обезпечени по член 4, алинея 1, т. 1 от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО) при този шеф - минималната месечна работна заплата за страната.
Каква отбрана и обезщетения получават чиновниците, чието работно време е понижено на четири часа със заповед на съображение член 138а, алинея 2 от Кодекса на труда, надлежно възнагражденията им са редуцирани с 50%, в случай че приходите на работодателя не са намалели с 20%? Промените в КТ дадоха опция на всеки шеф да вкара ненапълно работно време за своите чиновници за целия интервал на изключително състояние. По този метод работодателите редуцират разноските си за сметка на чиновниците, които не престават да работят.
Разпоредбата на член 138а, алинея 2 от КТ дава правото на работодателя едностранно да откри за целия интервал на оповестено изключително състояние или за част от този интервал ненапълно работно време за служащите и чиновниците, които работят на цялостно работно време.
Продължителността на работното време в този случай не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за интервала на пресмятане на работното време (чл. 138а, алинея 3 от КТ). Преценката дали е належащо да се откри ненапълно работно време за интервала на изключителното състояние е на работодателя. Той има опция да реши дали е належащо определяне на ненапълно работно време за цялото дружество или за обособена негова част като мярка за понижаване на риска от заразяване с корона вирус и/или заради понижаване на размера на работата, реализирана от съответните служащи и чиновници.
Трябва обаче да се прави разграничаване сред опцията, въведена с новата алинея 2 на член 138а КТ работодателят едностранно да вкара ненапълно работно време за служащи и чиновници, които по трудов контракт работят на цялостно работно време, и опцията той да получи обезщетения на това съображение, което пък би го задължило да изплаща на служащите и чиновниците с ненапълно работно време цялостната заплата.
Компенсациите са мярка за опазване на заетостта на служащите и чиновниците, които в интервала на изключителното състояние ще поставят труд с понижена активност (продължителност на работното време), само че ще получават приходи и ще могат след края на този интервал да продължат нормалната си активност. Съгласно чл.1, ал.5 на Постановление на Министерски съвет № 55, в случаите на открито ненапълно работно време компенсацията се изплаща съразмерно на неотработеното време, само че за не повече от 4 часа на ден. Работодател, получил отплата, който със своя заповед, издадена на съображение член 138а, алинея 2 от Кодекса на труда, е открил ненапълно работно време в предприятието или в негово звено, изплаща на служащите и чиновниците цялостния размер на трудовото заплащане, несъмнено като за работа при цялостно работно време, и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец.
За задачата обаче, работодателят би трябвало да е кандидатствал за обезщетения и да дава отговор на останалите условия на Постановление на Министерски съвет №55, в това число - да удостовери понижаване на приходите с 20 % за подобаващ интервал. В противоположен случай той няма да получи право на обезщетения, надлежно за него не важи задължението да изплаща цялостната работна заплата и осигуровките върху нея по време на изключителното състояние на служащите и чиновниците, за които е открито ненапълно работно време.
На процедура правото на обезщетения против ангажимент за погашение на цялостна заплата е опция за солидарно систематизиране на неподходящите последствия сред работодателя и служащия или служителя за интервала на изключителното състояние, през който размерът на осъществяваната работа е понижен заради справедливи условия. Становището на МТСП е, че няма икономическа логичност и справедливи аргументи за понижаване на работното време в предприятия, където продължава да се прави нормалната активност със същия интензитет, както преди изключителното състояние, заради което работодателят не би следвало да открива ненапълно работно време по реда на член 138а, алинея 2 от КТ.
Трябва ли да се заплати цялостният размер на възнаграждението в догадка на понижено работно време. Трябва ли да се платят и осигуровки върху цялостния размер?
Част от отговора на този въпрос се съдържа в предходния текст. В допълнение:
Размерът на главното трудово заплащане и продължителността на работното време се договарят в трудовия контракт. Обичайно размерът на трудовото заплащане се дефинира съгласно времетраенето на осъществяваната работа (освен в случай че не е категорично уговорено да се дефинира съгласно изработеното). При едностранно понижаване на продължителността на работното време на съображение член 138а, алинея 2 от КТ във ведомостите за заплати се начислява главно трудово заплащане, съразмерно на отработеното време от служащия или служителя. В този случай осигурителните вноски се дължат върху начисленото трудово заплащане.
Работодателите имат опция по своя преценка да аплайват за обезщетения за опазване на заетостта на служащите и чиновниците, предоставяни от фонд " Безработица " на държавното публично обезпечаване. В Постановление на Министерски съвет № 55 от 30 март 2020 година, изменено и допълнено с Постановление на Министерски съвет 71 от 16 април 2020 година, са избрани критериите и отговорностите на работодателя, в случаите когато се възползва от обезщетенията. В член 1, алинея 5, изр. 2 от Постановление на Министерски съвет № 55/2020 година, е несъмнено, че при открито ненапълно работно време компенсацията се изплаща съразмерно на неотработеното време, само че за не повече от 4 часа на ден. Условие за приемане на компенсацията в тази догадка е работодателят да изплаща цялостния размер на трудовото заплащане, несъмнено като за работа при цялостно работно време, на служащите и чиновниците, за които получава отплата, както и дължимите осигурителни вноски за съответния месец (в тази връзка член 1, алинея 9 от Постановление на Министерски съвет № 55/2020 г.).
Какво се случва, в случай че бъде отказана отплата на шеф, който към този момент е изплатил на 100% възнаграждението и дължимите осигурителни вноски на служащ, който е работил при открито понижено работно време в предприятието?
Съгласно член 271, алинея 1 от КТ служащият или служителят не е задължен да връща сумите за трудово заплащане и компенсации по трудовото правно отношение, които е получил добросъвестно. Поради това работодателят няма право да направи удръжки върху изплатените суми за трудови хонорари на служащия или служителя без значение от това дали е получил обезщетения.
Според плануваното в Кодекса за обществено обезпечаване осигурителните вноски се дължат върху получените, в това число начислените и неизплатени или неначислените брутни месечни хонорари. В тази връзка осигурителните вноски, начислени върху цялостното трудово заплащане са импортирани на законово съображение и не подлежат на възобновяване.
Ако имаме подаден оптимален интервал за компенсиране от 3 месеца до 13 юли и в този интервал има заболели лица всред подадените в листата, те нямата право на обезщетения за дните, през които са в болничен. Тогава по какъв начин се действа? Фирмата претендент уведомява ли страната или страната черпи информация по длъжностен път и поправя размера на декларираното заплащане?
Обръщаме внимание, че оповестеното изключително състояние е до 13 май 2020 година В тази връзка липсва съображение за подаване на заявление за погашение на обезщетения до 13 юни 2020 година Освен това обезщетенията се изплащат поотделно за всеки месец, след приключването на съответния месец. На това съображение през м. април т.г. се изплащат обезщетения единствено за дните от март т.г. Според Постановление на Министерски съвет № 55/2020 година обезщетения не се изплащат за служащи и чиновници, които употребяват отпуск за краткотрайна нетрудоспособност и всеки шеф следва да се съобрази с това условие при правене на листата на служащите и чиновниците, за които подава заявление за погашение на отплата.
При прекъсване на активност на част от личния състав компанията би трябвало ли, както до момента, да внася в бюджета цялостните осигуровки (за сметка на работодателя и за сметка на служителя) на чиновниците, които са спрели активност? Т.е., счетоводно по какъв начин следва да бъдат показани ведомостите - при подаване на информация към Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт?
За времето на прекратяване на работата в случаите по член 120в от КТ служащият или служителят има право на брутното си трудово заплащане (чл. 267а от КТ). В този случай осигурителните вноски се дължат върху начисленото брутно трудово заплащане на служащия или служителя.
Очаква ли се работодателят да заплати възнаграждението, което е получено от служителя през януари (с бонуси и други придобивки) или единствено сумата по трудов контракт (без бонус)? Кой ще е референтният месец за възобновяване на осигуровки и на възнаграждението на чиновниците, в случай че през месец март е настъпила смяна на възнаграждението на съответен чиновник?
Съгласно член 128, т. 1 и 2 от КТ работодателят е задължен в откритите периоди да начислява и изплаща на служащите и чиновниците уговореното трудово заплащане за осъществената работа. Месечната съществена работна заплата се пресмята в сходство с прилаганите системи за възнаграждение и уговореното в самостоятелния трудов контракт. Изчисляването на брутната работна заплата се прави месечно, като в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са регламентирани условията към метода на изчисляването й. Периодичността на изплащането и размерът на спомагателните трудови хонорари, включително и така наречен бонуси, е според от контрактуваното в самостоятелния или груповия трудов контракт и признатите вътрешни правила за работната заплата.
Компенсациите, които работодателят получава, се пресмятат въз основа на осигурителния приход на съответния служащ или чиновник за м. януари 2020 година
Ако приходът на чиновник през януари 2020 година надвишава оптималния застрахователен приход, какво дължи работодателят: доплащане до 3000 лева и осигуровки върху тази сума, или доплащане до цялостния размер на възнаграждението?
Работодателят е задължен да начислява и изплаща уговореното трудово заплащане на служащите и чиновниците. Трудовото заплащане се договаря сред страните по трудовия контракт и е детайл от неговото наличие (чл. 66, алинея 1 т. 7 от Кодекса на труда), като размерът на главното трудово заплащане при цялостно работно време не може да бъде по-малък от минималната работна заплата, открита за страната. Брутното трудово заплащане се образува по метод, избран в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като няма спънка то да е по-високо от оптималния застрахователен приход. Ако брутното трудово заплащане е по-голямо от осигурителния предел за съответната служба, осигурителните вноски се дължат върху възнаграждението, само че върху не повече от оптималния месечен размер на осигурителния приход, който за 2020 година е 3000 лева
Условие за приемане на компенсацията по Постановление на Министерски съвет 55/2020 година е работодателят да изплаща цялостния размер на трудовото заплащане, което може да е в по-голям размер от оптималния застрахователен приход. Ето за какво работодателят следва да изплати цялостния размер на дължимото трудово заплащане, а размерът на компенсацията, която ще получи, съгласно Постановление на Министерски съвет № 55, е 60 на 100 от осигурителния приход за месец януари 2020 година и съответните осигурителни вноски за сметка на работодателя.
Ако трудовият контракт бъде предоговорен сред служителя и работодателя и с него страните се съгласят непринудено да понижат работното време и възнаграждението, страната ще заплати ли 60 % от това предоговорено работно време и заплащане?
При понижаване на работното време и на възнаграждението по взаимно единодушие сред страните работодателят няма да дава отговор на критериите за погашение обезщетенията, съгласно член 1 от Постановление на Министерски съвет 55/2020 година
Следва да се обърне внимание, че условия за приемане на компенсацията по Постановление на Министерски съвет № 55/2020 година са работодателят да е прекратил работата по реда на член 120в от КТ или да е открил ненапълно работно време по реда на член 138а от КТ - едностранно в изискванията на изключително състояние. В описаната догадка не е изпълнено нито едно от изискванията за приемане на отплата, доколкото не се сочат данни работодателят да прекратява работата на лицата, с които е договорил ненапълно работно време и по-малко заплащане, нито да е открил ненапълно работно време със своя заповед, издадена на съображение член 138а, алинея 2 от КТ.
С какви данни се подават заявления пример 1 " Данни за обезпечено лице ", в случай че сдружението е издало заповед за определяне на ненапълно работно време от 8 на 4 часа в подтекста на ограниченията 60/40? В смисъл, лицето работи 4 часа, а му се заплаща като за 8 часа, остава неразбираемо по какъв начин ще се заявява и кое е водещо, с цел да бъде и правилно декларирането (предвид фактическата обстановка според трудовото законодателство, че е работил 4 часа, за което има и заповед), и да са непокътнати осигурителните права на служащия.
За да са изпълнени изискванията за приемане на компенсацията за служащите и чиновниците при открито ненапълно работно време, работодателят следва да изплати трудово заплащане като за работа при цялостно работно време и този размер следва да бъде отразен в декларация пример № 1. Подадените данни по отношение на броя на отработените часове през месеца би трябвало да са в сходство с действително отработените часове, без значение от размера на начисленото и изплатеното трудово заплащане, което се отразява в същата декларация.
С оглед на това, че Кодексът на труда е обновен чак на 24 март по какъв начин може да бъде издадена заповед от дата 13 март да вземем за пример с съображение примерно член 120в от КТ(преустановяване на работата заради изключителното положение)? Може ли да се кандидатства с повече от една заповед - една с дата, да вземем за пример 13 март, и една на съображение съответния обновен член от Кодекса на труда от дата 24 март или по-късно?
Разпоредбата на член 120в е в действие от 13 март.2020 година При фактическо прекратяване на работата в интервала от 13 до 24 март 2020 година няма спънка да е издадена заповед на 24 март 2020 година, която да е в действие от 13 март 2020 г.
Всичко за финансирането на бизнеса по време на рецесията може да прочетете тук.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Как се дефинира осигурителният приход за януари 2020, на база на който се изплаща компенсацията за лица, наети на трудов контракт на 8-часов работен ден, които през този месец имат 12 отработени дни и 10 дни неплатен отпуск, който се зачита за стаж?
В съответния случай осигурителният приход за януари 2020 година се дефинира като среднодневният застрахователен приход, избран на база 12-те отработени дни, се умножи по броя на работните дни за януари.
Съгласно чл.1, ал.7 от Постановление на Министерски съвет № 55 за установяване на изискванията и реда за погашение на обезщетения на работодатели за опазване на заетостта на служащите и чиновниците при изключителното състояние, осигурителният приход за януари 2020 година се дефинира, както следва: за лицата, които имат отработени дни - среднодневният застрахователен приход за януари се умножава по броя на работните дни за януари; за лицата, които през целия месец са употребили отпуск заради краткотрайна нетрудоспособност, за бременност и раждане или за осиновяване на дете до 5-годишна възраст - среднодневният размер на прихода, въз основа на който е несъмнено компенсацията, се умножава по броя на работните дни за януари; за лицата, които през целия месец са употребили отпуск за развъждане на дете до 2-годишна възраст - минималната месечна работна заплата за страната; за лицата, които са употребили отпуск за краткотрайна нетрудоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или развъждане на дете до 2-годишна възраст - среднодневният застрахователен приход, избран по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни; за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са обезпечени по член 4, алинея 1, т. 1 от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО) при този шеф - минималната месечна работна заплата за страната.
Каква отбрана и обезщетения получават чиновниците, чието работно време е понижено на четири часа със заповед на съображение член 138а, алинея 2 от Кодекса на труда, надлежно възнагражденията им са редуцирани с 50%, в случай че приходите на работодателя не са намалели с 20%? Промените в КТ дадоха опция на всеки шеф да вкара ненапълно работно време за своите чиновници за целия интервал на изключително състояние. По този метод работодателите редуцират разноските си за сметка на чиновниците, които не престават да работят.
Разпоредбата на член 138а, алинея 2 от КТ дава правото на работодателя едностранно да откри за целия интервал на оповестено изключително състояние или за част от този интервал ненапълно работно време за служащите и чиновниците, които работят на цялостно работно време.
Продължителността на работното време в този случай не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за интервала на пресмятане на работното време (чл. 138а, алинея 3 от КТ). Преценката дали е належащо да се откри ненапълно работно време за интервала на изключителното състояние е на работодателя. Той има опция да реши дали е належащо определяне на ненапълно работно време за цялото дружество или за обособена негова част като мярка за понижаване на риска от заразяване с корона вирус и/или заради понижаване на размера на работата, реализирана от съответните служащи и чиновници.
Трябва обаче да се прави разграничаване сред опцията, въведена с новата алинея 2 на член 138а КТ работодателят едностранно да вкара ненапълно работно време за служащи и чиновници, които по трудов контракт работят на цялостно работно време, и опцията той да получи обезщетения на това съображение, което пък би го задължило да изплаща на служащите и чиновниците с ненапълно работно време цялостната заплата.
Компенсациите са мярка за опазване на заетостта на служащите и чиновниците, които в интервала на изключителното състояние ще поставят труд с понижена активност (продължителност на работното време), само че ще получават приходи и ще могат след края на този интервал да продължат нормалната си активност. Съгласно чл.1, ал.5 на Постановление на Министерски съвет № 55, в случаите на открито ненапълно работно време компенсацията се изплаща съразмерно на неотработеното време, само че за не повече от 4 часа на ден. Работодател, получил отплата, който със своя заповед, издадена на съображение член 138а, алинея 2 от Кодекса на труда, е открил ненапълно работно време в предприятието или в негово звено, изплаща на служащите и чиновниците цялостния размер на трудовото заплащане, несъмнено като за работа при цялостно работно време, и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец.
За задачата обаче, работодателят би трябвало да е кандидатствал за обезщетения и да дава отговор на останалите условия на Постановление на Министерски съвет №55, в това число - да удостовери понижаване на приходите с 20 % за подобаващ интервал. В противоположен случай той няма да получи право на обезщетения, надлежно за него не важи задължението да изплаща цялостната работна заплата и осигуровките върху нея по време на изключителното състояние на служащите и чиновниците, за които е открито ненапълно работно време.
На процедура правото на обезщетения против ангажимент за погашение на цялостна заплата е опция за солидарно систематизиране на неподходящите последствия сред работодателя и служащия или служителя за интервала на изключителното състояние, през който размерът на осъществяваната работа е понижен заради справедливи условия. Становището на МТСП е, че няма икономическа логичност и справедливи аргументи за понижаване на работното време в предприятия, където продължава да се прави нормалната активност със същия интензитет, както преди изключителното състояние, заради което работодателят не би следвало да открива ненапълно работно време по реда на член 138а, алинея 2 от КТ.
Трябва ли да се заплати цялостният размер на възнаграждението в догадка на понижено работно време. Трябва ли да се платят и осигуровки върху цялостния размер?
Част от отговора на този въпрос се съдържа в предходния текст. В допълнение:
Размерът на главното трудово заплащане и продължителността на работното време се договарят в трудовия контракт. Обичайно размерът на трудовото заплащане се дефинира съгласно времетраенето на осъществяваната работа (освен в случай че не е категорично уговорено да се дефинира съгласно изработеното). При едностранно понижаване на продължителността на работното време на съображение член 138а, алинея 2 от КТ във ведомостите за заплати се начислява главно трудово заплащане, съразмерно на отработеното време от служащия или служителя. В този случай осигурителните вноски се дължат върху начисленото трудово заплащане.
Работодателите имат опция по своя преценка да аплайват за обезщетения за опазване на заетостта на служащите и чиновниците, предоставяни от фонд " Безработица " на държавното публично обезпечаване. В Постановление на Министерски съвет № 55 от 30 март 2020 година, изменено и допълнено с Постановление на Министерски съвет 71 от 16 април 2020 година, са избрани критериите и отговорностите на работодателя, в случаите когато се възползва от обезщетенията. В член 1, алинея 5, изр. 2 от Постановление на Министерски съвет № 55/2020 година, е несъмнено, че при открито ненапълно работно време компенсацията се изплаща съразмерно на неотработеното време, само че за не повече от 4 часа на ден. Условие за приемане на компенсацията в тази догадка е работодателят да изплаща цялостния размер на трудовото заплащане, несъмнено като за работа при цялостно работно време, на служащите и чиновниците, за които получава отплата, както и дължимите осигурителни вноски за съответния месец (в тази връзка член 1, алинея 9 от Постановление на Министерски съвет № 55/2020 г.).
Какво се случва, в случай че бъде отказана отплата на шеф, който към този момент е изплатил на 100% възнаграждението и дължимите осигурителни вноски на служащ, който е работил при открито понижено работно време в предприятието?
Съгласно член 271, алинея 1 от КТ служащият или служителят не е задължен да връща сумите за трудово заплащане и компенсации по трудовото правно отношение, които е получил добросъвестно. Поради това работодателят няма право да направи удръжки върху изплатените суми за трудови хонорари на служащия или служителя без значение от това дали е получил обезщетения.
Според плануваното в Кодекса за обществено обезпечаване осигурителните вноски се дължат върху получените, в това число начислените и неизплатени или неначислените брутни месечни хонорари. В тази връзка осигурителните вноски, начислени върху цялостното трудово заплащане са импортирани на законово съображение и не подлежат на възобновяване.
Ако имаме подаден оптимален интервал за компенсиране от 3 месеца до 13 юли и в този интервал има заболели лица всред подадените в листата, те нямата право на обезщетения за дните, през които са в болничен. Тогава по какъв начин се действа? Фирмата претендент уведомява ли страната или страната черпи информация по длъжностен път и поправя размера на декларираното заплащане?
Обръщаме внимание, че оповестеното изключително състояние е до 13 май 2020 година В тази връзка липсва съображение за подаване на заявление за погашение на обезщетения до 13 юни 2020 година Освен това обезщетенията се изплащат поотделно за всеки месец, след приключването на съответния месец. На това съображение през м. април т.г. се изплащат обезщетения единствено за дните от март т.г. Според Постановление на Министерски съвет № 55/2020 година обезщетения не се изплащат за служащи и чиновници, които употребяват отпуск за краткотрайна нетрудоспособност и всеки шеф следва да се съобрази с това условие при правене на листата на служащите и чиновниците, за които подава заявление за погашение на отплата.
При прекъсване на активност на част от личния състав компанията би трябвало ли, както до момента, да внася в бюджета цялостните осигуровки (за сметка на работодателя и за сметка на служителя) на чиновниците, които са спрели активност? Т.е., счетоводно по какъв начин следва да бъдат показани ведомостите - при подаване на информация към Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт?
За времето на прекратяване на работата в случаите по член 120в от КТ служащият или служителят има право на брутното си трудово заплащане (чл. 267а от КТ). В този случай осигурителните вноски се дължат върху начисленото брутно трудово заплащане на служащия или служителя.
Очаква ли се работодателят да заплати възнаграждението, което е получено от служителя през януари (с бонуси и други придобивки) или единствено сумата по трудов контракт (без бонус)? Кой ще е референтният месец за възобновяване на осигуровки и на възнаграждението на чиновниците, в случай че през месец март е настъпила смяна на възнаграждението на съответен чиновник?
Съгласно член 128, т. 1 и 2 от КТ работодателят е задължен в откритите периоди да начислява и изплаща на служащите и чиновниците уговореното трудово заплащане за осъществената работа. Месечната съществена работна заплата се пресмята в сходство с прилаганите системи за възнаграждение и уговореното в самостоятелния трудов контракт. Изчисляването на брутната работна заплата се прави месечно, като в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са регламентирани условията към метода на изчисляването й. Периодичността на изплащането и размерът на спомагателните трудови хонорари, включително и така наречен бонуси, е според от контрактуваното в самостоятелния или груповия трудов контракт и признатите вътрешни правила за работната заплата.
Компенсациите, които работодателят получава, се пресмятат въз основа на осигурителния приход на съответния служащ или чиновник за м. януари 2020 година
Ако приходът на чиновник през януари 2020 година надвишава оптималния застрахователен приход, какво дължи работодателят: доплащане до 3000 лева и осигуровки върху тази сума, или доплащане до цялостния размер на възнаграждението?
Работодателят е задължен да начислява и изплаща уговореното трудово заплащане на служащите и чиновниците. Трудовото заплащане се договаря сред страните по трудовия контракт и е детайл от неговото наличие (чл. 66, алинея 1 т. 7 от Кодекса на труда), като размерът на главното трудово заплащане при цялостно работно време не може да бъде по-малък от минималната работна заплата, открита за страната. Брутното трудово заплащане се образува по метод, избран в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като няма спънка то да е по-високо от оптималния застрахователен приход. Ако брутното трудово заплащане е по-голямо от осигурителния предел за съответната служба, осигурителните вноски се дължат върху възнаграждението, само че върху не повече от оптималния месечен размер на осигурителния приход, който за 2020 година е 3000 лева
Условие за приемане на компенсацията по Постановление на Министерски съвет 55/2020 година е работодателят да изплаща цялостния размер на трудовото заплащане, което може да е в по-голям размер от оптималния застрахователен приход. Ето за какво работодателят следва да изплати цялостния размер на дължимото трудово заплащане, а размерът на компенсацията, която ще получи, съгласно Постановление на Министерски съвет № 55, е 60 на 100 от осигурителния приход за месец януари 2020 година и съответните осигурителни вноски за сметка на работодателя.
Ако трудовият контракт бъде предоговорен сред служителя и работодателя и с него страните се съгласят непринудено да понижат работното време и възнаграждението, страната ще заплати ли 60 % от това предоговорено работно време и заплащане?
При понижаване на работното време и на възнаграждението по взаимно единодушие сред страните работодателят няма да дава отговор на критериите за погашение обезщетенията, съгласно член 1 от Постановление на Министерски съвет 55/2020 година
Следва да се обърне внимание, че условия за приемане на компенсацията по Постановление на Министерски съвет № 55/2020 година са работодателят да е прекратил работата по реда на член 120в от КТ или да е открил ненапълно работно време по реда на член 138а от КТ - едностранно в изискванията на изключително състояние. В описаната догадка не е изпълнено нито едно от изискванията за приемане на отплата, доколкото не се сочат данни работодателят да прекратява работата на лицата, с които е договорил ненапълно работно време и по-малко заплащане, нито да е открил ненапълно работно време със своя заповед, издадена на съображение член 138а, алинея 2 от КТ.
С какви данни се подават заявления пример 1 " Данни за обезпечено лице ", в случай че сдружението е издало заповед за определяне на ненапълно работно време от 8 на 4 часа в подтекста на ограниченията 60/40? В смисъл, лицето работи 4 часа, а му се заплаща като за 8 часа, остава неразбираемо по какъв начин ще се заявява и кое е водещо, с цел да бъде и правилно декларирането (предвид фактическата обстановка според трудовото законодателство, че е работил 4 часа, за което има и заповед), и да са непокътнати осигурителните права на служащия.
За да са изпълнени изискванията за приемане на компенсацията за служащите и чиновниците при открито ненапълно работно време, работодателят следва да изплати трудово заплащане като за работа при цялостно работно време и този размер следва да бъде отразен в декларация пример № 1. Подадените данни по отношение на броя на отработените часове през месеца би трябвало да са в сходство с действително отработените часове, без значение от размера на начисленото и изплатеното трудово заплащане, което се отразява в същата декларация.
С оглед на това, че Кодексът на труда е обновен чак на 24 март по какъв начин може да бъде издадена заповед от дата 13 март да вземем за пример с съображение примерно член 120в от КТ(преустановяване на работата заради изключителното положение)? Може ли да се кандидатства с повече от една заповед - една с дата, да вземем за пример 13 март, и една на съображение съответния обновен член от Кодекса на труда от дата 24 март или по-късно?
Разпоредбата на член 120в е в действие от 13 март.2020 година При фактическо прекратяване на работата в интервала от 13 до 24 март 2020 година няма спънка да е издадена заповед на 24 март 2020 година, която да е в действие от 13 март 2020 г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ