Китайската година на коронавируса
© Reuters Според китайския календар 2020 година е годината на плъха. Но е по-вероятно да бъде запомнена като годината на новия вирус, който пося суматоха в Китай и по света.
Избухването на болестта подухва тежки мемоари за друга сходна преди 17 години, която взе стотици жертви и спъна краткотрайно растежа в Китай. Сега бързо разрастващата се зараза идва в изключително неприятно време освен тъй като съответствува с празненствата към китайската Нова година, само че и тъй като се случва, когато страната отбелязва най-бавния си напредък от близо три десетилетия насам. Освен от икономическа моментът е неуместен и от политическа позиция. За президента Си Дзинпин и управлението на Китайската комунистическа партия рецесията идва на фона на продължаващите с месеци митинги в Хонконг и скорошното преизбиране на неуместния за Пекин президент на Тайван. Справянето с епидемията е основен тест за режима в Пекин, още повече че няма по какъв начин да хвърли виновността за нея върху зловредни " външни сили " (както твърди за Хонконг) и " мръсни тактики " (за Тайван).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Забраненият град
Предположенията са, че новият ковид с безличния етикет 2019-nCoV е тръгнал при започване на декември от пазар за риба и животни в 11-милионния град Ухан в централната провинция Хубей. На 20 януари пристигна първото удостоверение, че болестта може да се предава от човек на човек и затова да се популяризира по-бързо. От 23 януари близо 60 млн. души в Ухан и още няколко града в епицентъра на епидемията са под карантина, блокирани и откъснати от външния свят.
Драстичните ограничения наподобяват закъснели - в идващите дни вирусът продължи скоростното си разпространяване, като към 29 януари към този момент беше достигнал 16 други страни и територии, броят на инфектираните в Китай надвиши 6000, а смъртните случаи доближиха 132 (виж графиката). Междувременно държавното управление в Пекин явно се пробва да насочи недоволството за мудната първична реакция и прикриването на сериозността на обстановката към локалните управляващи в Ухан и Хубей.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Въпреки забавеното минаване в спешен режим този път има трагично усъвършенстване по отношение на епидемията от SARS (тежък изострен респираторен синдром, породен също от тръгнал от животни ковид в Китай) през 2003 година, когато управляващите в Пекин в продължение на месеци мълчаха и по този начин евентуално способстваха смъртните случаи да доближат до 800, а броят на инфектираните да надвиши 8000. Сега китайските управляващи по-бързо взеха превантивни ограничения и споделиха проучванията си за генома на вируса със международните институти.
Дори влиятелното здравно издание Lancet похвали в публицистичен коментар дейностите на Пекин досега: " Уроците от епидемията със SARS - когато Китай беше незадоволително квалифициран да приложи практики за надзор на болестта - явно са сполучливо научени....В множеството връзки управляващите в Китай покриват интернационалните стандарти и изолират хипотетичните случаи и контактувалите с тях, развиват процедури за диагностика и лекуване и организират акции за образоване на обществеността. "
Когато Китай кихне
Данните за момента демонстрират, че новият вирус е по-слабо гибелен от SARS. Що се отнася до икономическото му влияние, то ще зависи от това какъв брой още ще се популяризира болестта и какъв брой време ще отнеме преодоляването й. Ако нещата се лимитират до кратковременно спиране по време на новогодишните празници в Китай, резултатите ще са минимални. Но в случай че епидемията се разрасне и докара до продължаващо с месеци прекъсване на търговията и пътуванията, вредите ще са значими както за китайската стопанска система, по този начин и за световната.
Въпросът в този момент е дали новият вирус може да аргументи загуби от мащаба на тези, до които докара SARS - сред 30 и 100 милиарда $ по разнообразни калкулации. И отговорът е значим освен за Китай и съседите му (японската борса да вземем за пример отбелязва едни от най-сериозните загуби в последните дни), само че и за страни като Германия, за които китайският пазар е основен за износа им.
През 2003 година в пика на епидемията растежът в Китай падна от 12 до 3.5%, само че след успокояването на обстановката бързо се върна към двуцифрените стойности. Сега обаче стопанската система на страната е много по-зависима от браншове като услугите и потреблението и надлежно по-уязвима към шокове от вида на SARS, които удрят най-силно тъкмо тези сфери. Преди 17 години услугите са формирали 40% от Брутният вътрешен продукт, а потребителското харчене е съставлявало 50% от растежа. Сега тези цифри са надлежно 50% и 60%. Туризмът и обвързваните с него браншове - друга огромна евентуална жертва - е пораснал от 2 до 5% от Брутният вътрешен продукт.
Но най-важната разлика е, че, от една страна, сега китайската стопанска система пораства с едвам 6.1%, а от друга, ръководещите в Пекин имат доста по-малко запаси за великодушни тласъци спрямо 2003 година " След епидемията от SARS Китай предприе експанзионистична фискална политика, в това число данъчни облекчения, с цел да подпопомге най-засегнатите браншове. Днес Китай има огромни фискални дефицити и по тази причина разполага с надалеч по-малко пространство да приложи фискални тласъци спрямо предходния път ", написа в собствен разбор Тианлъй Хан от Peterson Institute of International Economics. И в случай че рецесията се разрасне, китайската и международната стопанска система ще запомнят с неприятно годината на плъха.
Избухването на болестта подухва тежки мемоари за друга сходна преди 17 години, която взе стотици жертви и спъна краткотрайно растежа в Китай. Сега бързо разрастващата се зараза идва в изключително неприятно време освен тъй като съответствува с празненствата към китайската Нова година, само че и тъй като се случва, когато страната отбелязва най-бавния си напредък от близо три десетилетия насам. Освен от икономическа моментът е неуместен и от политическа позиция. За президента Си Дзинпин и управлението на Китайската комунистическа партия рецесията идва на фона на продължаващите с месеци митинги в Хонконг и скорошното преизбиране на неуместния за Пекин президент на Тайван. Справянето с епидемията е основен тест за режима в Пекин, още повече че няма по какъв начин да хвърли виновността за нея върху зловредни " външни сили " (както твърди за Хонконг) и " мръсни тактики " (за Тайван).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Забраненият град
Предположенията са, че новият ковид с безличния етикет 2019-nCoV е тръгнал при започване на декември от пазар за риба и животни в 11-милионния град Ухан в централната провинция Хубей. На 20 януари пристигна първото удостоверение, че болестта може да се предава от човек на човек и затова да се популяризира по-бързо. От 23 януари близо 60 млн. души в Ухан и още няколко града в епицентъра на епидемията са под карантина, блокирани и откъснати от външния свят.
Драстичните ограничения наподобяват закъснели - в идващите дни вирусът продължи скоростното си разпространяване, като към 29 януари към този момент беше достигнал 16 други страни и територии, броят на инфектираните в Китай надвиши 6000, а смъртните случаи доближиха 132 (виж графиката). Междувременно държавното управление в Пекин явно се пробва да насочи недоволството за мудната първична реакция и прикриването на сериозността на обстановката към локалните управляващи в Ухан и Хубей.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Въпреки забавеното минаване в спешен режим този път има трагично усъвършенстване по отношение на епидемията от SARS (тежък изострен респираторен синдром, породен също от тръгнал от животни ковид в Китай) през 2003 година, когато управляващите в Пекин в продължение на месеци мълчаха и по този начин евентуално способстваха смъртните случаи да доближат до 800, а броят на инфектираните да надвиши 8000. Сега китайските управляващи по-бързо взеха превантивни ограничения и споделиха проучванията си за генома на вируса със международните институти.
Дори влиятелното здравно издание Lancet похвали в публицистичен коментар дейностите на Пекин досега: " Уроците от епидемията със SARS - когато Китай беше незадоволително квалифициран да приложи практики за надзор на болестта - явно са сполучливо научени....В множеството връзки управляващите в Китай покриват интернационалните стандарти и изолират хипотетичните случаи и контактувалите с тях, развиват процедури за диагностика и лекуване и организират акции за образоване на обществеността. "
Когато Китай кихне
Данните за момента демонстрират, че новият вирус е по-слабо гибелен от SARS. Що се отнася до икономическото му влияние, то ще зависи от това какъв брой още ще се популяризира болестта и какъв брой време ще отнеме преодоляването й. Ако нещата се лимитират до кратковременно спиране по време на новогодишните празници в Китай, резултатите ще са минимални. Но в случай че епидемията се разрасне и докара до продължаващо с месеци прекъсване на търговията и пътуванията, вредите ще са значими както за китайската стопанска система, по този начин и за световната.
Въпросът в този момент е дали новият вирус може да аргументи загуби от мащаба на тези, до които докара SARS - сред 30 и 100 милиарда $ по разнообразни калкулации. И отговорът е значим освен за Китай и съседите му (японската борса да вземем за пример отбелязва едни от най-сериозните загуби в последните дни), само че и за страни като Германия, за които китайският пазар е основен за износа им.
През 2003 година в пика на епидемията растежът в Китай падна от 12 до 3.5%, само че след успокояването на обстановката бързо се върна към двуцифрените стойности. Сега обаче стопанската система на страната е много по-зависима от браншове като услугите и потреблението и надлежно по-уязвима към шокове от вида на SARS, които удрят най-силно тъкмо тези сфери. Преди 17 години услугите са формирали 40% от Брутният вътрешен продукт, а потребителското харчене е съставлявало 50% от растежа. Сега тези цифри са надлежно 50% и 60%. Туризмът и обвързваните с него браншове - друга огромна евентуална жертва - е пораснал от 2 до 5% от Брутният вътрешен продукт.
Но най-важната разлика е, че, от една страна, сега китайската стопанска система пораства с едвам 6.1%, а от друга, ръководещите в Пекин имат доста по-малко запаси за великодушни тласъци спрямо 2003 година " След епидемията от SARS Китай предприе експанзионистична фискална политика, в това число данъчни облекчения, с цел да подпопомге най-засегнатите браншове. Днес Китай има огромни фискални дефицити и по тази причина разполага с надалеч по-малко пространство да приложи фискални тласъци спрямо предходния път ", написа в собствен разбор Тианлъй Хан от Peterson Institute of International Economics. И в случай че рецесията се разрасне, китайската и международната стопанска система ще запомнят с неприятно годината на плъха.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ