Какво да направим с общинските болници
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Вечерни вести: Общински лечебни заведения желаят още пари от страната, стартира построяването на тол-системата
И още: Балотаж ще дефинира новия президент на Чехия; Парламентът в Скопие ратифицира Договора за другарство с България; Европейски Съюз ще разгласи ограничения против пластмасата
15 яну 2018
Общинските лечебни заведения желаеха двойна дотация от страната
Сто от 121 клиники ще получат общо 28.5 млн. лева дотация от страната, те обаче желаят още 30 млн. лева
15 яну 2018
Паралелна търговия с медикаменти
Насърчаването на паралелния импорт е в интерес на пациентите
Извършителите на незаконни дейности не могат да бъдат наричани играчи на пазара и техните дейности би трябвало да се криминализират
19 дек 2017 - Повечето общини нямат запас да поддържат клиниките си и са мощно задлъжнели.
- Решението е да се приключи пътната карта, да се построи доста добра незабавна помощ и регионални лечебни заведения.
Къде може да бъде открит шефът на общинската болница в Казанлък? В дежурния кабинет. Д-р Кети Маналова е експерт по вътрешни заболявания и преглежда пациенти. Това е нетипично за шеф на огромна болница - ръководещите университетските лечебни заведения като цяло не практикуват. Маналова няма този избор. Лекарите тук са малко, а и тя не желае да губи скорост. " Това е обикновено, проверявам, давам наряди, разполагаем съм. Цял живот ще съм доктор, а службата " шеф " не е пожизнена ", изяснява тя в паузата сред двама пациенти.
МБАЛ " Д-р Христо Стамболски " в Казанлък е една от най-големите общински лечебни заведения в България като брой пациенти. През предходната година там са се лекували 10600 пациенти, поданици на община Казанлък - тъкмо 10% от популацията. Тя има лукса да е огромна болница отвън регионален център, да има компании, които я поддържат, и млади лекари, които желаят да работят там.
И все пак това болничното заведение на Маналова се включи тази седмица в митинга на общинските лечебни заведения, тъй като също е застрашена от банкрут. Тридесет общински лечебни заведения стопираха работа за час, с цел да стачкуват против опцията да бъдат закрити.
От към половин милиард лв. отговорности в здравния бранш единствено 100 млн. лева са на общински лечебни заведения. На процедура огромна част от 121-те лечебни заведения са в механически банкрут, а притежателите им – общините, по предписание нямат средства за болничното заведение, само че пък и не желаят да я закриват.
Защо няма пари
Има няколко аргументи общинските лечебни заведения да губят пари. През последните седем години те са принудени да работят единствено по най-масовите и нископлатени клинични пътеки, чиято стойност не е обновена от 11 години. За сметка на това през тях минават една пета от пациентите, употребили болнична помощ, разноските порастват, лекарите и сестрите не доближават и отвън огромните градове даването на здравни услуги става все по-невъзможно. Общинските лечебни заведения също имат наложени предели от здравната каса за брой лекувани пациенти и не получават парите си за тези, които са приели над лимита.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
През 2010 година здравното министерство вкара медицински стандарти за брой лекари и инсталация, с които би трябвало да разполага болничното заведение, с цел да извършва избрани клинични пътеки, платени от здравната каса. Така от портфолиото на общинските лечебни заведения отпаднаха тежки диагнози като инфаркт и инсулт, както и голям брой други специалности. " Тогава освободихме експертите си по съдова, гръдна хирургия, урология и инфекции. Имахме единствено по един доктор експерт и не можеше повече да развиваме тези специалности. Заради условието да имаме инфекционист, с какъвто не разполагахме, затворихме и детския ентероколитен бранш със 17 кревати ", напомня си доктор Маналова. Така в общинските лечебни заведения остават най-масовите пътеки за лекуване - даже и за бронхопневмония се изискват експерти по пулмология.
Няма икономическа логичност, по която да издържим всяка година да покачваме заплатите, да купуваме на по-високи цени консумативи, осведомителни системи, а цените за лекуване, по които ни заплаща здравната каса, да не са се променяли от 2006 г.д-р Кети Маналова, изпълнителен шеф на МБАЛ " Д-р Христо Стамболски " - Казанлък
Фотограф: Капитал
В клиниката в Казанлък има 11 отделения и 280 кревати, 72 лекари, 165 експерти по здравни грижи (акушерки, медицински сестри, лаборанти и др.), както и 100 души спомагателен личен състав. Петнадесет от лекарите са много по-млади от междинната възраст от 53 години. Това нормално е недосегаем разкош, тъй като младите лекари избират да работят и специализират или в чужбина, или в огромните градове. В Казанлък има и голям брой работещи компании (една от които е " Арсенал " ) и общината има задоволително доходи, с цел да купи нова инсталация на болничното заведение и да й направи главен ремонт, а с дарения от компаниите да бъдат актуализирани отделенията. Това е единствено фантазия за множеството от останалите общински клиники.
Дори в тази обстановка обаче бюджетът не е розов. Приходите на казанлъшката болница през предходната година са 6.8 млн. лева, а отговорностите към снабдители – 1.4 млн. лева Огромна част от бюджета отива за заплати на личния състав и в случай че заплатите бъдат увеличени по отношение на новата минимална заплата, това перо ще надвиши приходите, споделя Маналова.
Какво вършим? Лъжем
Публична загадка е, че в случай че някъде не доближават лекари и сестри, с цел да се поддържа обещано заведение, се вършат фалшификации. Преди седмица кметът на Белоградчик призна пред Българска национална телевизия: " Поради условието на стандартите за покриването на пътеките в нашите лечебни заведения попадат десетки подправени документи и дипломи, с цел да се покрива пътеката. На процедура тези лекари не са на работа. Те си дават дипломата и идват в края на месеца за заплата. Голяма част от тях не знаят и къде са и лечебните заведения. "
Това е кух модел, доста наподобяващ този на БДЖ - не е значима успеваемостта или устойчивостта на модела, а обществената му функционалност. Конкуренцията от частни лечебни заведения и от регионални центрове е голяма и по този начин в общинските клиники всеобщо се лекуват възрастни и обществено слаби пациенти, които нямат опция да пътуват до околните регионални градове. Това разбираемо не води общинските лечебни заведения до положително финансово положение. " В Казанлък да вземем за пример от 10 години има частна болница. В Стара Загора, която е наоколо, има пет лечебни заведения, доста заболели пътуват. Но нашите пациенти си припознават болничното заведение и избират да се лекуват в нея ", споделя доктор Маналова. Дори и Казанлък да може да устоя общинска болница, това явно не е по този начин за доста от другите заведения. Въпрос на време е решение да бъде взето.
" При 10 от протестиращите лечебни заведения сега фондът за работна заплата е 83% от приходите, при други 10 от тях доближава над 100% от приходите. Напълно транспарантно е какво ще се случи с тях, в случай че няма смяна ", разяснява доктор Радко Велков, секретар на Сдружението на общинските лечебни заведения. Той добавя, че сега всички общински лечебни заведения са в неприятно финансово положение и оцеляват основно с помощта на упоритостта на медицинските екипи и положителната воля на доставчиците, които ги доставят и чакат с години да получат парите си.
Рецепта за оцеляване
Очевидно е, че настояването на лечебните заведения тази седмица не беше изпълнимо. Те желаеха дотация от още 30 млн. лева, която не получиха. От една страна, тъй като това би било непозволена държавна помощ, от друга, клиниките към този момент получават средства за работа в отдалечени и мъчно налични региони, както и пари за незабавна помощ, психиатрия, хемодиализа и други на обща стойност 28.5 млн. лева
Идеята страната просто да субсидира губещи лечебни заведения не е съответно решение. Има друго и то е ясно от години. Първата стъпка е незабавно нарастване на цените на клиничните пътеки. Очаква се това да стане през тази година и в бюджета на НЗОК са планувани 400 млн. лева в допълнение тъкмо с тази цел. Друга опция е въвеждане на спомагателни заплащания като тези за дълготрайно лекуване и обособяване на средства за кревати за сестринска грижа за пациенти с хронични болести, за което сега здравната каса не заплаща.
Решението за бъдещето на общинските лечебни заведения обаче минава през по-големия въпрос какво да се прави с лечебните заведения изобщо. В момента те имат дефицит от половин милиард освен тъй като са недофинансирани, само че и тъй като са зле ръководени и системата не е планувана изобщо по отношение на настоящето положение на страната.
Министерството би трябвало да начертае още веднъж анулираната от съда здравна карта. Тя ще покаже кои общински лечебни заведения могат да бъдат подкрепени и кои могат да се трансфорат в незабавни центрове или диагностично-консултативни центрове с кревати. Здравното министерство може да окаже техническа помощ за преструктурирането, стига притежателят – общината, да вземе сходно решение. Държавата обаче не може да вземе това решение вместо общините. " Много е значимо да се регистрира дали по този метод се нарушава или не главно конституционно право – това за достъпа до здравна помощ ", отбелязва доктор Велков от сдружението.
Той е прав все още. Защото главните детайли на тази рецепта ги няма: положителни пътища до регионалния град, задоволително коли за спешна помощ, добре оборудвани огромни регионални лечебни заведения. Европейската комисия може (волно или не) да изиграе значима роля в този развой. Заради хаоса в българското опазване на здравето комисията отхвърли да финансира лечебни заведения в интервала до 2022 година, а единствено незабавна помощ. Така по натурален път може в края на това десетилетие да се окажем най-сетне с път напред за опазването на здравето.
Вечерни вести: Общински лечебни заведения желаят още пари от страната, стартира построяването на тол-системата
И още: Балотаж ще дефинира новия президент на Чехия; Парламентът в Скопие ратифицира Договора за другарство с България; Европейски Съюз ще разгласи ограничения против пластмасата
15 яну 2018
Общинските лечебни заведения желаеха двойна дотация от страната
Сто от 121 клиники ще получат общо 28.5 млн. лева дотация от страната, те обаче желаят още 30 млн. лева
15 яну 2018
Паралелна търговия с медикаменти
Насърчаването на паралелния импорт е в интерес на пациентите
Извършителите на незаконни дейности не могат да бъдат наричани играчи на пазара и техните дейности би трябвало да се криминализират
19 дек 2017 - Повечето общини нямат запас да поддържат клиниките си и са мощно задлъжнели.
- Решението е да се приключи пътната карта, да се построи доста добра незабавна помощ и регионални лечебни заведения.
Къде може да бъде открит шефът на общинската болница в Казанлък? В дежурния кабинет. Д-р Кети Маналова е експерт по вътрешни заболявания и преглежда пациенти. Това е нетипично за шеф на огромна болница - ръководещите университетските лечебни заведения като цяло не практикуват. Маналова няма този избор. Лекарите тук са малко, а и тя не желае да губи скорост. " Това е обикновено, проверявам, давам наряди, разполагаем съм. Цял живот ще съм доктор, а службата " шеф " не е пожизнена ", изяснява тя в паузата сред двама пациенти.
МБАЛ " Д-р Христо Стамболски " в Казанлък е една от най-големите общински лечебни заведения в България като брой пациенти. През предходната година там са се лекували 10600 пациенти, поданици на община Казанлък - тъкмо 10% от популацията. Тя има лукса да е огромна болница отвън регионален център, да има компании, които я поддържат, и млади лекари, които желаят да работят там.
И все пак това болничното заведение на Маналова се включи тази седмица в митинга на общинските лечебни заведения, тъй като също е застрашена от банкрут. Тридесет общински лечебни заведения стопираха работа за час, с цел да стачкуват против опцията да бъдат закрити.
От към половин милиард лв. отговорности в здравния бранш единствено 100 млн. лева са на общински лечебни заведения. На процедура огромна част от 121-те лечебни заведения са в механически банкрут, а притежателите им – общините, по предписание нямат средства за болничното заведение, само че пък и не желаят да я закриват.
Защо няма пари
Има няколко аргументи общинските лечебни заведения да губят пари. През последните седем години те са принудени да работят единствено по най-масовите и нископлатени клинични пътеки, чиято стойност не е обновена от 11 години. За сметка на това през тях минават една пета от пациентите, употребили болнична помощ, разноските порастват, лекарите и сестрите не доближават и отвън огромните градове даването на здравни услуги става все по-невъзможно. Общинските лечебни заведения също имат наложени предели от здравната каса за брой лекувани пациенти и не получават парите си за тези, които са приели над лимита.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
През 2010 година здравното министерство вкара медицински стандарти за брой лекари и инсталация, с които би трябвало да разполага болничното заведение, с цел да извършва избрани клинични пътеки, платени от здравната каса. Така от портфолиото на общинските лечебни заведения отпаднаха тежки диагнози като инфаркт и инсулт, както и голям брой други специалности. " Тогава освободихме експертите си по съдова, гръдна хирургия, урология и инфекции. Имахме единствено по един доктор експерт и не можеше повече да развиваме тези специалности. Заради условието да имаме инфекционист, с какъвто не разполагахме, затворихме и детския ентероколитен бранш със 17 кревати ", напомня си доктор Маналова. Така в общинските лечебни заведения остават най-масовите пътеки за лекуване - даже и за бронхопневмония се изискват експерти по пулмология.
Няма икономическа логичност, по която да издържим всяка година да покачваме заплатите, да купуваме на по-високи цени консумативи, осведомителни системи, а цените за лекуване, по които ни заплаща здравната каса, да не са се променяли от 2006 г.д-р Кети Маналова, изпълнителен шеф на МБАЛ " Д-р Христо Стамболски " - Казанлък
Фотограф: Капитал
В клиниката в Казанлък има 11 отделения и 280 кревати, 72 лекари, 165 експерти по здравни грижи (акушерки, медицински сестри, лаборанти и др.), както и 100 души спомагателен личен състав. Петнадесет от лекарите са много по-млади от междинната възраст от 53 години. Това нормално е недосегаем разкош, тъй като младите лекари избират да работят и специализират или в чужбина, или в огромните градове. В Казанлък има и голям брой работещи компании (една от които е " Арсенал " ) и общината има задоволително доходи, с цел да купи нова инсталация на болничното заведение и да й направи главен ремонт, а с дарения от компаниите да бъдат актуализирани отделенията. Това е единствено фантазия за множеството от останалите общински клиники.
Дори в тази обстановка обаче бюджетът не е розов. Приходите на казанлъшката болница през предходната година са 6.8 млн. лева, а отговорностите към снабдители – 1.4 млн. лева Огромна част от бюджета отива за заплати на личния състав и в случай че заплатите бъдат увеличени по отношение на новата минимална заплата, това перо ще надвиши приходите, споделя Маналова.
Какво вършим? Лъжем
Публична загадка е, че в случай че някъде не доближават лекари и сестри, с цел да се поддържа обещано заведение, се вършат фалшификации. Преди седмица кметът на Белоградчик призна пред Българска национална телевизия: " Поради условието на стандартите за покриването на пътеките в нашите лечебни заведения попадат десетки подправени документи и дипломи, с цел да се покрива пътеката. На процедура тези лекари не са на работа. Те си дават дипломата и идват в края на месеца за заплата. Голяма част от тях не знаят и къде са и лечебните заведения. "
Това е кух модел, доста наподобяващ този на БДЖ - не е значима успеваемостта или устойчивостта на модела, а обществената му функционалност. Конкуренцията от частни лечебни заведения и от регионални центрове е голяма и по този начин в общинските клиники всеобщо се лекуват възрастни и обществено слаби пациенти, които нямат опция да пътуват до околните регионални градове. Това разбираемо не води общинските лечебни заведения до положително финансово положение. " В Казанлък да вземем за пример от 10 години има частна болница. В Стара Загора, която е наоколо, има пет лечебни заведения, доста заболели пътуват. Но нашите пациенти си припознават болничното заведение и избират да се лекуват в нея ", споделя доктор Маналова. Дори и Казанлък да може да устоя общинска болница, това явно не е по този начин за доста от другите заведения. Въпрос на време е решение да бъде взето.
" При 10 от протестиращите лечебни заведения сега фондът за работна заплата е 83% от приходите, при други 10 от тях доближава над 100% от приходите. Напълно транспарантно е какво ще се случи с тях, в случай че няма смяна ", разяснява доктор Радко Велков, секретар на Сдружението на общинските лечебни заведения. Той добавя, че сега всички общински лечебни заведения са в неприятно финансово положение и оцеляват основно с помощта на упоритостта на медицинските екипи и положителната воля на доставчиците, които ги доставят и чакат с години да получат парите си.
Рецепта за оцеляване
Очевидно е, че настояването на лечебните заведения тази седмица не беше изпълнимо. Те желаеха дотация от още 30 млн. лева, която не получиха. От една страна, тъй като това би било непозволена държавна помощ, от друга, клиниките към този момент получават средства за работа в отдалечени и мъчно налични региони, както и пари за незабавна помощ, психиатрия, хемодиализа и други на обща стойност 28.5 млн. лева
Идеята страната просто да субсидира губещи лечебни заведения не е съответно решение. Има друго и то е ясно от години. Първата стъпка е незабавно нарастване на цените на клиничните пътеки. Очаква се това да стане през тази година и в бюджета на НЗОК са планувани 400 млн. лева в допълнение тъкмо с тази цел. Друга опция е въвеждане на спомагателни заплащания като тези за дълготрайно лекуване и обособяване на средства за кревати за сестринска грижа за пациенти с хронични болести, за което сега здравната каса не заплаща.
Решението за бъдещето на общинските лечебни заведения обаче минава през по-големия въпрос какво да се прави с лечебните заведения изобщо. В момента те имат дефицит от половин милиард освен тъй като са недофинансирани, само че и тъй като са зле ръководени и системата не е планувана изобщо по отношение на настоящето положение на страната.
Министерството би трябвало да начертае още веднъж анулираната от съда здравна карта. Тя ще покаже кои общински лечебни заведения могат да бъдат подкрепени и кои могат да се трансфорат в незабавни центрове или диагностично-консултативни центрове с кревати. Здравното министерство може да окаже техническа помощ за преструктурирането, стига притежателят – общината, да вземе сходно решение. Държавата обаче не може да вземе това решение вместо общините. " Много е значимо да се регистрира дали по този метод се нарушава или не главно конституционно право – това за достъпа до здравна помощ ", отбелязва доктор Велков от сдружението.
Той е прав все още. Защото главните детайли на тази рецепта ги няма: положителни пътища до регионалния град, задоволително коли за спешна помощ, добре оборудвани огромни регионални лечебни заведения. Европейската комисия може (волно или не) да изиграе значима роля в този развой. Заради хаоса в българското опазване на здравето комисията отхвърли да финансира лечебни заведения в интервала до 2022 година, а единствено незабавна помощ. Така по натурален път може в края на това десетилетие да се окажем най-сетне с път напред за опазването на здравето.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ