© Велко Ангелов Въпросът за Зелената сделка може да бъде

...
© Велко Ангелов Въпросът за Зелената сделка може да бъде
Коментари Харесай

Мнения Dialy - Лицемерна ли е "Зелената сделка"

© Велко Ангелов Въпросът за " Зелената договорка " може да бъде преведен и като: независимост или горива?
Екорегулации

Лицемерна ли е " Зелената договорка "

От коментар на Веселин Желев за " Клуб Z "

Българският политически вододел се мести и към този момент не е по класическата линия, разделяща алено и синьо.

Европа мести български вододел, наблягайки преобразуващата си мощ.

Днес той минава все по-често сред последователите и съперниците на нейната Зелена договорка.

Този вододел не е единствено български. Той е европейски и международен и по него България става от ден на ден като Европа и като света.

Това е вододелът сред консерватори от една страна и либерали, зелени и социалисти/социалдемократи от друга.

Българската специфичност е, че у нас социалистите не са като света и по им харесва при консерваторите, въпреки по съществени неща да не се схващат.

Недоверието, скептицизма, а от време на време и нескритото настървение против Европа, или най-малко против мейнстрийм Европата ги събират.

Довчера, исторически видяно, българските консерватори, либерали и зелени бяха от едната страна на вододела - в общия кюп на Съюз на демократичните сили, за Европа. Но през днешния ден, когато за българина Европейски Съюз към този момент не е фантазия, а действителност, не са.

Символът на Съюз на демократичните сили, някогашният министър председател Иван Костов, е срещу Зелената договорка на Европейски Съюз.

Днешният български министър-председател Бойко Борисов май също си пада " консерва ", в случай че използваме речника на Алеко Константинов и неговия воин Бай Ганю.

Борисов счита, че Зелената договорка е лицемерна и цитира за това причини, типични за консервативния лагер.

Според него тя е прекомерно радикална и откъсната от икономическите действителности. Поради това може да стовари тежко задължение върху по-слабите източни стопански системи в Европа, в това число и върху българската.

Докато Европа си постанова скъпи ограничавания, други нововъзникващи пазарни стопански системи като Индия и Китай ще не престават да бълват СО2 и да унищожават световния резултат от напъните ѝ.

В балкански мащаб ние от Европейски Съюз (България, Гърция и Румъния) ще пазим, а те отвън Европейски Съюз (Турция и Западните Балкани) ще цапат.

Аргументите на консерваторите наподобяват рационални. Защото в действителност са такива. И рационалната власт би трябвало да ги регистрира.

Те обаче не описват историята до края.

Зелената договорка планува солиден фонд за подкрепяне на стопанските системи, на които ще бъде мъчно да платят цената ѝ. Комисията има предложение за него, само че то би трябвало да се контракти в идващия седемгодишен бюджет на Европейски Съюз (2021 - 2027 г.). Първата среща на върха на Европейски Съюз за него ще бъде на 20 февруари. Какво ще каже на нея Борисов на европейските си сътрудници? Само че са лицемерни ли? Едва ли от това ще има особена изгода както за България, по този начин и за Европа.

-----------

Съпротивата против Запада е в сърцевината на визията на Путин за съветския суверенитет.

Перестройка 2.0

Путин не желае склеротична геронтокрация като в Съюз на съветските социалистически републики

От коментар на политолога Иван Кръстев за " Ню Йорк Таймс ". Преводът е " Портал Култура "

В годишното си послание за положението на нацията Владимир Путин даде обещание да напусне президентството през 2024 година, когато изтича актуалният му мандат. И в това време очерта поредност от необятни конституционни промени, които евентуално ще влязат в действие до края на тази година: Русия ще си остане президентска република, само че идващите президенти ще имат предел от два мандата. Парламентът ще има право да назначава министрите в държавното управление, в това число министър-председателя. (В момента те се показват от президента и се утвърждават от Народното събрание.)

Фотограф: Sputnik

Промените плануват и даване на спомагателни пълномощия на Държавния съвет, който в този момент има статут на не изключително авторитетен съвещателен съвет, което кара мнозина да считат, че самият Путин вижда себе си след 2024 година като негов ръководител. В резултат на тези промени след четири години Владимир Путин ще може да слезе от сцената и да се концентрира върху ръководството на света, до момента в който неговите сътрудници ще се концентрират върху ръководството на Русия.

Защо могъщият президент на Русия избра този път? През 2018 година президентът на Китай Си Дзинпин промени конституцията на страната си, с цел да може без ограничаване да остане на власт. Путин елементарно би могъл да стори същото, но реши да не го прави. Моментът, определен от Путин, повдига и други въпроси: за какво той предлага тези конституционни промени в този момент, четири години преди края на своя мандат, по метод, който наподобява повече на дворцов прелом, в сравнение с политическа промяна?

Времето и същината на препоръчаните конституционни промени демонстрират, че Путин осъзнава, че режимът му е в рецесия и се съмнява в жизнеността на откритата от него система на персонален режим, когато той престане да я управлява. Той отлично схваща, че възхваляваната от неговите апологети политическа непоклатимост в реалност е политическа застоялост и че публичната поддръжка за режима понижава. Напълно допустимо е митингите предишното лято в Москва и възходящата незаинтересованост на неговите последователи да са предиздвикали президента да предложи тези промени и да изиска измененията да бъдат легитимирани посредством общонародно гласоподаване. Няма да бъде изненадващо, в случай че референдумът съвпадне с предварителни парламентарни избори тази есен и по този начин още тази година бъде сложено началото на прехода във властта.

Разглеждайки решенията на Владимир Путин, човек не може да избяга от чувството, че той е преследван от облика на склеротичното и немощно управление на Съветския съюз от края на неговото битие. Този интервал докара до висока престъпност, стопански крах и безпорядък. Руснаците не престават да се опасяват от това, ето за какво Путин не може да допусне народът му да има чувство за връщане към времето на един застинал и застаряващ хайлайф.

------------

Проблемът не толкоз в природата и в безпаричието, колкото в повсеместното крадене.

Безстопанственост

Из България цъкат освен " водопроводни бомби "

От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "

Докато се приготвят две огромни прехвърляния - на вода през София до Перник и на бизнеса с лотариите от частни в държавни ръце, няколко други сходни сюжета допълват картината.

Фотограф: Надежда Чипева

Някои споделят, че перничани нямаше да останат без вода, в случай че не било засушаването. Или пък в случай че старите водопроводи бяха заменени в точния момент, кранът за индустриалната зона бе заменен и затворен по-рано (а не цялостен месец след въвеждането на режима) или ВиК-то имаше водомер на язовира (имало е, само че чартърен и притежателят си го прибрал преди години). Примерът със Свищов обаче демонстрира, че и без такива неподходящи " стечения на събитията " гаранция няма.

В Свищов вода има, тъй като се доставя от подземни кладенци от Дунав. Има и нов тръбопровод, построен с европейски пари единствено преди 10 години. И все пак 25 хиляди души страдат от редовно безводие. Причината е, че новият тръбопровод за 4 милиона лв. е неспособен за приложимост, което било открито скоро след стартирането му. Оказало се, че поставените тръби не са за водоснабдяване, а за поливни системи, заради което не устоят налягането и непрестанно се пукат. Някой просто е минал на ниска цена и си е прибрал разликата.

Кой е той - това се знае от години, само че до момента отговорност не му е потърсена. Пък и да беше, това нямаше да реши казуса с водата. Гаранционният период на " новия " тръбопровод към този момент е изминал и в този момент се търсят нови 3 милиона за ремонт. Затова се употребява остарелият железен тръбопровод от 60-те години на предишния век, който е в толкоз окаяно положение, че повредите са перманентни. Иначе градът не е на режим като Перник, само че спиранията на водата са толкоз чести, че кой знае каква разлика няма.

На какъв брой ли още места са заровени такива " водопроводни бомби "? Във всеки случай ситуацията навсякъде е сходно на това в Перник и в Свищов. А водата не е изключение. По почти същия метод стоят нещата и в доста други сфери на живота и държавното ръководство.

Да вземем да вземем за пример главно санирания с европейски милиони стадион в Костенец. Още първоначално асансьорите не работели, а подът на фитнес-залата се разпадал. После пистата (която, кой знае за какво, е квадратна вместо овална, а в единия ѝ край стърчат дирек и електричесто табло) се надупчила, тъй че трениращите постоянно се спъват и падат. Козирката също се разпада, мазилката се рони, а фирмата-изпълнителка на " ремонта " е неоткриваема. Но в Костенец най-малко има кой да тренира. А какво да кажем за десетките други игрища и спортни уреди, настроени в от дълго време обезлюдени села и паланки?

Въобще, повода за всичко това е не толкоз в природата и в безпаричието, колкото в неприятното ръководство и повсеместното крадене.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР