© Капитал В първите седмици когато коронавирусът дойде в Европа,

© Капитал В първите седмици когато коронавирусът пристигна в Европа, ситуацията изглеждаше ужасно - рискова болест, затворени страни, блокирани стопански системи. Сега към този момент стартират да се появяват първите, въпреки и слаби, светлини в тунела. Болестта не е станала по-малко рискова, само че се разбра по какъв начин може да бъде лимитирана. Най-засегнатите европейски страни към този момент наподобява, че стигнаха пика на епидемията и постепенно потеглят надолу. Страхът отпреди няколко седмици в този момент стартира постепенно да се сменя с мисълта за това по кое време тъкмо ще бъдат отстранени рестриктивните мерки и кой е най-ефективният метод скоро да се рестартират стопанските системи (вижте повече в тематиката на броя). Рисковете обаче още са доста.

Това е напълно нова обстановка за всички и през идващите седмици, а евентуално и месеци целият свят ще играе чужд до момента танц. Сигурното е, че връщането към нормалността няма да е толкоз бързо, колкото излизането от нея. Епидемията пристигна внезапно - като че ли за един ден, само че ще си отива дълго време.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики През идващите дни по-умните страни деликатно ще възнамеряват къде минава рационалният компромис сред това да има втори пик на инфектираните, който да заплаши здравните им системи с тотално сриване, и това да отстраняват рестриктивните мерки и да рестартират стопанските системи си. Сигурното е, че всичко ще става последователно. Всеки отстранен детайл от карантината ще бъде последван от пауза, в която деликатно ще се преценя какъв е бил резултатът. Ако няма още веднъж внезапен растеж на болните, ще се минава към идващия стадий. Ако има, ще се прави крачка обратно.

За България тази обстановка е също нова, освен поради епидемията. Правителството тук е привикнало да гледа за образец и да взима подготвени решения от Европейския съюз и най-често от западните страни. Страни като Германия и Австрия в този момент в действителност се оправят доста добре с тази рецесия, само че казусът е, че опитът им няма да е изцяло използван тук. Начинът, по който те карат ковид, е много друг, също както и стопанската система и културата на държавно ръководство.

Сега България би трябвало, несъмнено, да следи доста деликатно какво ще създадат страните, в които епидемията влезе първо, само че това не значи, че всички ограничения от там ще могат да бъдат изкопирани непосредствено. Тук към този момент болестта минава доста по-леко. Това е както добра вест, по този начин и значи доста по-голям риск от мощна втора вълна на епидемията. Следващата фаза от танца с вируса - когато той няма да е толкоз всеобщо публикуван, само че и няма още да си е отишъл напълно, към този момент би трябвало да се възнамерява доста деликатно.

Ограничителните ограничения не могат да не престават постоянно, а и те не вземат решение казуса, а единствено печелят време. Въпросът е защо се употребява то и досега България сякаш не прави доста, с цел да се приготви за втория стадий от срещата си с ковид.

Сега, въпреки и най-острият стадий от епидемията тук още да не е пристигнал, към този момент е извънредно време да има тактика за излизане от рестриктивните мерки. Защото сегашната обстановка е нова, само че за нея е ясно едно - в случай че оставиш нещата да се случват от единствено себе си, те чака цялостен и доста тежък неуспех. Обратното - умното и интензивно ръководство може да промени историята.

В броя ще видите още:

За кого е схемата 60/40
Как ще наподобява кредитният мораториум в България
Спомени за епидемиите по време на социализма