Кой кара джипа
© Капитал Скандалите от последните дни демонстрираха, че Бойко Борисов постоянно е единствено лице на същинската коалиция, която държи властта.Заглушаването на БНР и бутафорният лов на " съветски шпиони " са част от опитите за основен прокурор да бъде натрапен Иван Гешев.Реакцията на премиера по тях сподели, че той не управлява все по-голяма част от страната. Има моменти, в които политическото напрежение и свадите са толкоз мощни, че работят като рентген - през пелената на пропагандата и общественото двуличие прозират същинските контури на туловището, наместило се там, където би трябвало да е страната.
Тази роля през последните дни изиграха трите огромни абсурда:свалянето от ефир на репортера на БНР Силвия Великова и последвалото събаряне от ефир на цялата стратегия " Хоризонт " ;мобилизирането на мутри за демонстрации в поддръжка на Иван Гешев и включването им за заплашване в митингите против избора му;разпитите и обвиняванията в шпионаж на основни хора от придвижването " Русофили ".И трите истории имат общ произход - уредници и цел. Те са част от напъните да се подсигурява изборът на единствения претендент за основен прокурор. Залогът явно е извънредно огромен. Фигурата на основния прокурор е основна в обединението сред политика, " бизнес " и престъпност, която сега ръководи страната, с цел да разпределя нейните активи. Коалиционното съглашение на тази група се подпечатва всеки ден с корупция, а прокуратурата извършва три извънредно значими задания в нея:гарантира безотговорност на тези, които я контролират;елиминира опитите за конкуренция или за връщане на страната в ръцете на гражданите;сплотява структурите в цялата страна - заетите с корупция по другите равнища на властта знаят, че могат да разчитат на безотговорност единствено в случай че са лоялни.И защото фигурата на основния прокурор е от толкоз основно значение, за обезпечаването на подобаващата кандидатура е включен целият разполагаем боеприпас от хора, организации и медии. Тази проява на мощ обаче демонстрира и действителния размер на болестта, която е обхванала страната - до каква степен е стигнало завладяването й.
Основният извод от всичко това е, че Бойко Борисов към този момент не управлява основни браншове и принадлежности, за които до неотдавна се смяташе, че са в неговата сфера на въздействие. Нещо повече - през последните месеци наподобява, че постоянно по-скоро той е следен.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Преди 10 години, при започване на неговото ръководство, групата към Делян Пеевски (тогава дружно Цветан Василев и КТБ) имаше някакво въздействие в ГЕРБ, най-много по линия на Движение за права и свободи. Тогава обаче Борисов завзе съществени позиции и в един миг ползите им поеха в разнообразни направления. Дойде ръководството на Орешарски, където Пеевски (и Цветан Василев) действително направляваха всички значими активи в ръководството - от финансовите потоци, през службите до значими елементи от правосъдната система. Животът на тази скица обаче беше къс. Фалитът на КТБ и прекъсването на еврофондовете доведоха до нуждата от нова сделка. При втория кабинет на Борисов изглеждаше, че Пеевски е нещо като неявен съучастник - има значим глас в ръководството, само че главните решения въпреки всичко се взимаха от Борисов, който към момента се съобразяваше и с ползите на ГЕРБ.
Случващото се през последните седмици демонстрира, че в този момент се минава на нов стадий - от ден на ден ръководи Пеевски и обединението, която той е сглобил, а Борисов е от ден на ден нейно лице, в сравнение с мотор.
Учестеният график на свадите в страната през последните дни става толкоз натоварен, че на министър-председателя към този момент му личи усложнението да играе безапелационно ролята на индивида, който държи кормилото на ръководството. Както и да удържи имиджа на това ръководство като демократично и проевропейско.
Самият факт, че в обществените си мнения Борисов в никакъв случай не стигна по-далеч от недоволството, че някой непрестанно саботира властта му, е признание за уязвимост, а бягството от отговори и отговорност издава боязън и взаимозависимост.
Всички елементи в абсурда с БНР описаха графично тази обстановка:Той се оказа научил от медиите;Обадил се персонално на Силвия Великова, с цел да й каже, че няма нищо общо с това;Попитан от кореспонденти в Русе кой го прави, отговори: " И аз не мога да схвана кой " ;Но като водач на ГЕРБ щял да изиска оставката на генералния шеф на БНР, " в случай че не я бяха върнали " ;Нито дума повече за търсене на отговорност - нито от управлението на БНР, нито от излъчения в болшинството си от ГЕРБ Съвет за електронни медии или от ръководителя на комисията по просвета и медии Вежди Рашидов, който изиска: " Айде стига с тая независимост (на словото - бел.ред.), бе! ". На въпрос на " Капитал " дали думите на Рашидов отразяват позицията и на премиера от пресцентъра дадоха отговор " министър-председателят Бойко Борисов смята свободата на словото за съществена демократична полезност и неоспоримо конституционно право " и че " опитите да бъде уязвена свободата на словото са в услуга на опитите да бъде уязвено българското държавно управление ". На уточняващия въпрос кой съгласно премиера прави тези опити държавната пресслужба не пожела да отговори;Накрая Иван Гешев влезе в ролята на основен инспектор на процесите и в държавното радио - и то откакто се разбра, че Великова е отстранена точно поради сериозната си позиция по кандидатурата му за основен прокурор.Надеждите, че прокуратурата ще стигне до истината в този случай не са изключително огромни. Очевидното е, че имало външен напън Силвия Великова да бъде отстранена и по всичко проличава, че той е идвал по линия на Движение за права и свободи. Два източника на " Капитал " настояват, че контролът над Българска национална телевизия и БНР е трансфериран от ГЕРБ на Движение за права и свободи. Един източник твърди, че съответният напън в тази ситуация е пристигнал през член на управлението на придвижването. След тридневна инспекция основният прокурор Сотир Цацаров изясни, че на стадия не може да се каже сигурно кой е наредил сигналът на БНР да бъде спрян, само че сигурно генералният шеф на радиото бил почтен.
Преди няколко години нищо от този скандал нямаше да се случи по този метод. Самият Борисов в никакъв случай не би си разрешил толкоз недодялан напън върху БНР, и то най-много поради прословутия му инстинкт да предусеща реакциите на хората. Отстраняването на основен публицист от публичното радио по толкоз жесток метод естествено провокира и директни вреди за ГЕРБ. Дори и да приемем, че някой под премиера без да пита беше направил нещо сходно, ранният и даже зрелият Борисов щеше мигновено да уточни кой е това, да го махне, както направи с цяла поредност знакови лица на ГЕРБ. Защото е зависело от него. Сега късният Борисов предлага не изключително безапелационни недоволства, че някой го саботира.
В сходна обстановка министър председателят се озова и към митингите против избора на Иван Гешев за основен прокурор, когато на площада пред Съдебната палата бяха изкарани няколко групи мутри - ултраси на разнообразни футболни клубове, татуирани MMA младежи, както и по-яки чиновници на строителни компании. Замисълът зад това беше, от една страна, да се компрометира митингът, като на идващия ден се напише, че нарушителите са срещу избора на Гешев, а въпреки това, да се сплашат несъгласните с тази номинация. От тази преживелица има най-малко два извода: Най-важният е, че структурите свързвани с Пеевски, са овладели и уличната престъпност - факт, който може да има доста и неприятни последствия;Дори и от това да има някаква облага за подкрепящите Гешев, очевидните имиджови вреди са за Борисов, който не би си разрешил да направи проява с мутри - като човек, който има в CV-то си близки контакти с тези среди, той е сензитивен към опцията да бъде свързван с тях.Публичните изяви на тази паралелна власт, демонстрираща превъзходството си над държавното управление и премиера, в този момент са съсредоточени в акциите на бъдещия основен прокурор Гешев. Чии ползи съставлява той ясно се вижда от колаборацията му с медиите, следени от Делян Пеевски и други, гравитиращи към олигархичния център на Движение за права и свободи структури. Заявката на Гешев, че ще се намесва намерено в политическите процеси в страната, е намерено предизвикателство към държавното управление и изяснява положението на парализа, в която са изпаднали държавните институции.
Зависимостта на Борисов от този център на власт може да се види елементарно в другите му реакции на идентични по мощ кавги. Както може да уволни всекиго от ГЕРБ от всеки пост, по този начин не може да пипне никого, за който се знае или допуска, че е назначен с протекцията на структурите към Движение за права и свободи и Пеевски. Пример за безсилието му беше оставането на поста на шефката на Национална агенция за приходите след грандиозния скандал с приключването на данните на 4 и половина милиона българи и с подигравателното и по отношение на самия министър председател пояснение, че е взела мъчителното решение да не подава оставка. По същия метод и новоизбраният общоприет шеф на БНР изяснява, че няма да подава оставка, макар че персонално е подписал заповедта, направила допустимо невъзможното до момента замлъкване на публичната медиа.
Намесата на ДАНС и на самия Гешев в проблема с радиото демонстрира, че след Българска национална телевизия идва краят и на релативно самостоятелното държавно радио. Заедно с превзетата " Нова телевизия " и напъните същото да се случи и при бъдеща продажба на bTV олигархията ще управлява главния информативен поток в своя изгода. Но за разлика от Путин в Русия или Орбан в Унгария Борисов ще е в ролята не на заповедник, а по-скоро на реализатор.
Другият метод, по който личи зависимостта на Борисов, е канализираното систематизиране на обществения запас – от националния бюджет и европейските фондове. Не сте чули и евентуално няма да чуете от него коментар нито за милионите кеш, нито за държавната помощ под всякаква форма за бизнесите на Ахмед Доган и на Христо Ковачки (по-точно на тези, които той съставлява формално), нито за средствата, отпускани от " касата на олигархията " – държавната ББР, ръководена от заслужилия поста си Стоян Мавродиев.
Ако зависеше единствено от него, министър председателят би си мълчал до дъно и за свадите с вноса и непозволеното горене на отпадъци в централите на Ковачки, само че набиращата мощ социална опозиция против това може би ще го принуди да " проговори ".
И по тази тематика обаче Борисов ще се окаже в същата обстановка, в която се озова при предизвикания от прокуратурата и Иван Гешев така наречен шпионски скандал. В акцията, замислена да показа предизборно ГЕРБ като самостоятелна от съветските ползи политическа мощ (с двете " революционни " мнения на външното министерство и ареста на шефа на " Русофили " ), Борисов катастрофира. " Аз нямам никаква роля в този развой ", беше първата му реакция. Няколко дни по-късно в " Евксиноград " енергийният министър Теменужка Петкова разгласи " за нас шпионският скандал с Русия е завършил " и че от 1 януари потегля съветският газ от " Турски поток " през България към Сърбия. И с цел да не остане никакво подозрение, тя още веднъж повтори, че строителството на АЕЦ " Белене " не може да стане без Русия, " без значение от това кой ще завоюва състезанието за построяването й ".
Министър Петкова е безусловно права - " шпионски скандал " с Русия изобщо не и имало. Истинските цели на разпитите и прокурорския звук към придвижване " Русофили " бяха две: Да успокоят евроатлантическите сътрудници, че в лицето на Иван Гешев ще имат прозападен основен прокурор, тъй че да се тушира възможен външен напън против кандидатурата му;И много по-важно - да се покаже на президента Румен Радев какво би могло да се случи, в случай че реши да пречи на избора на Гешев.Очевидният напън от последните дни е ориентиран по едно и също време и към Борисов, и към Радев - те са единствените, които хипотетично могат да спрат избора на Иван Гешев.
Ако единственият претендент за основен прокурор има 11 сигурни гласа от прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС), с цел да се съберат нужните 17 гласа, за него би трябвало да гласоподава и по-малко от половината съдийската гилдия, състояща се от 14 членове. Това болшинство към този момент наподобява несъмнено, тъй като политическата квота плюс ръководителя на Върховния административен съд са общо седем души, т.е. с един повече от нужното. Ако обаче от болшинството се отдръпват излъчените от ГЕРБ, гласовете няма да стигнат.
Ролята на президента в процедурата е по-различна. По конституция той подписва указа, за назначение на основния прокурор, предлагането за който се прави от Висш съдебен съвет. Държавният глава може един път да върне това предложение, само че вторият път е длъжен по конституция да го подпише. В конституцията обаче не са посочени периоди, в които би трябвало да издаде своя декрет. Той да вземем за пример може да изчака до края на януари, когато ще изтече в действителност мандатът на Сотир Цацаров и той няма да има настоящето си въздействие над Висш съдебен съвет.
Това няма да е казус - през 1998 година тогавашният президент Петър Стоянов забави оптимално указа за назначението на Бойко Рашков за основен прокурор, до момента в който не бяха признати промени в правосъдния закон, които постановиха нова процедура.
За натиска върху Радев можем да съдим и от други дейностите на прокуратурата. Атаката против президента в действителност стартира преди " шпионския скандал ", в който се внушава връзката му с някогашния съветски шпионин Леонид Решетников, през днешния ден пенсионер и без всевъзможни позиции в Кремъл. През юли т.г. от Специализираната прокуратура оповестиха изненадващо, че са почнали инспекция на контракти за доставки на Военновъздушните сили от времето, когато бяха ръководени от Радев.
През седмицата близкият до властта кафяв уебсайт ПИК напомни остаряла история за приключване на данни от " Летище София " и обвързвана със служебния министър на вътрешните работи и настоящ консултант на Радев Пламен Узунов, по която евентуално прокуратурата също ще се задейства.
Огънят против президента обаче е по-скоро предпазен. Истинската смяна, която се видя през последните дни, е, че основна част от страната към този момент не е под контрола на Борисов.
Прокуратурата и обединението, която я управлява сега, играе по доста тъничък лед. Ако те решат, кариерата на Борисов в държавното ръководство може да завърши незабавно. Те обаче не го вършат, тъй като нямат интерес - на тях не им би трябвало политически мъртвец, а политическо лице.
Има събития в историята, които се случват ненадейно и незабавно се схваща какво значат. Такова беше да вземем за пример избирането на Орешарски за министър председател през 2013 година и последвалото предложение на Делян Пеевски за началник на ДАНС. Има обаче и процеси, които се развиват последователно и в сянка - досега, в който завесата падне поради случайно събитие от този развой. Случващото се в този момент е от втория вид. Изглежда, че Борисов-3 е на път да се трансформира в Орешарски-2 - общественото лице на организацията за завладяване на страната. Погледнато отдалеко, може и да наподобява, че министър председателят кара джипа си, само че при по-внимателно вглеждане на моменти той от ден на ден наподобява на водача, който вози по-важния човек на задната седалка.
Тази роля през последните дни изиграха трите огромни абсурда:свалянето от ефир на репортера на БНР Силвия Великова и последвалото събаряне от ефир на цялата стратегия " Хоризонт " ;мобилизирането на мутри за демонстрации в поддръжка на Иван Гешев и включването им за заплашване в митингите против избора му;разпитите и обвиняванията в шпионаж на основни хора от придвижването " Русофили ".И трите истории имат общ произход - уредници и цел. Те са част от напъните да се подсигурява изборът на единствения претендент за основен прокурор. Залогът явно е извънредно огромен. Фигурата на основния прокурор е основна в обединението сред политика, " бизнес " и престъпност, която сега ръководи страната, с цел да разпределя нейните активи. Коалиционното съглашение на тази група се подпечатва всеки ден с корупция, а прокуратурата извършва три извънредно значими задания в нея:гарантира безотговорност на тези, които я контролират;елиминира опитите за конкуренция или за връщане на страната в ръцете на гражданите;сплотява структурите в цялата страна - заетите с корупция по другите равнища на властта знаят, че могат да разчитат на безотговорност единствено в случай че са лоялни.И защото фигурата на основния прокурор е от толкоз основно значение, за обезпечаването на подобаващата кандидатура е включен целият разполагаем боеприпас от хора, организации и медии. Тази проява на мощ обаче демонстрира и действителния размер на болестта, която е обхванала страната - до каква степен е стигнало завладяването й.
Основният извод от всичко това е, че Бойко Борисов към този момент не управлява основни браншове и принадлежности, за които до неотдавна се смяташе, че са в неговата сфера на въздействие. Нещо повече - през последните месеци наподобява, че постоянно по-скоро той е следен.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Преди 10 години, при започване на неговото ръководство, групата към Делян Пеевски (тогава дружно Цветан Василев и КТБ) имаше някакво въздействие в ГЕРБ, най-много по линия на Движение за права и свободи. Тогава обаче Борисов завзе съществени позиции и в един миг ползите им поеха в разнообразни направления. Дойде ръководството на Орешарски, където Пеевски (и Цветан Василев) действително направляваха всички значими активи в ръководството - от финансовите потоци, през службите до значими елементи от правосъдната система. Животът на тази скица обаче беше къс. Фалитът на КТБ и прекъсването на еврофондовете доведоха до нуждата от нова сделка. При втория кабинет на Борисов изглеждаше, че Пеевски е нещо като неявен съучастник - има значим глас в ръководството, само че главните решения въпреки всичко се взимаха от Борисов, който към момента се съобразяваше и с ползите на ГЕРБ.
Случващото се през последните седмици демонстрира, че в този момент се минава на нов стадий - от ден на ден ръководи Пеевски и обединението, която той е сглобил, а Борисов е от ден на ден нейно лице, в сравнение с мотор.
Учестеният график на свадите в страната през последните дни става толкоз натоварен, че на министър-председателя към този момент му личи усложнението да играе безапелационно ролята на индивида, който държи кормилото на ръководството. Както и да удържи имиджа на това ръководство като демократично и проевропейско.
Самият факт, че в обществените си мнения Борисов в никакъв случай не стигна по-далеч от недоволството, че някой непрестанно саботира властта му, е признание за уязвимост, а бягството от отговори и отговорност издава боязън и взаимозависимост.
Всички елементи в абсурда с БНР описаха графично тази обстановка:Той се оказа научил от медиите;Обадил се персонално на Силвия Великова, с цел да й каже, че няма нищо общо с това;Попитан от кореспонденти в Русе кой го прави, отговори: " И аз не мога да схвана кой " ;Но като водач на ГЕРБ щял да изиска оставката на генералния шеф на БНР, " в случай че не я бяха върнали " ;Нито дума повече за търсене на отговорност - нито от управлението на БНР, нито от излъчения в болшинството си от ГЕРБ Съвет за електронни медии или от ръководителя на комисията по просвета и медии Вежди Рашидов, който изиска: " Айде стига с тая независимост (на словото - бел.ред.), бе! ". На въпрос на " Капитал " дали думите на Рашидов отразяват позицията и на премиера от пресцентъра дадоха отговор " министър-председателят Бойко Борисов смята свободата на словото за съществена демократична полезност и неоспоримо конституционно право " и че " опитите да бъде уязвена свободата на словото са в услуга на опитите да бъде уязвено българското държавно управление ". На уточняващия въпрос кой съгласно премиера прави тези опити държавната пресслужба не пожела да отговори;Накрая Иван Гешев влезе в ролята на основен инспектор на процесите и в държавното радио - и то откакто се разбра, че Великова е отстранена точно поради сериозната си позиция по кандидатурата му за основен прокурор.Надеждите, че прокуратурата ще стигне до истината в този случай не са изключително огромни. Очевидното е, че имало външен напън Силвия Великова да бъде отстранена и по всичко проличава, че той е идвал по линия на Движение за права и свободи. Два източника на " Капитал " настояват, че контролът над Българска национална телевизия и БНР е трансфериран от ГЕРБ на Движение за права и свободи. Един източник твърди, че съответният напън в тази ситуация е пристигнал през член на управлението на придвижването. След тридневна инспекция основният прокурор Сотир Цацаров изясни, че на стадия не може да се каже сигурно кой е наредил сигналът на БНР да бъде спрян, само че сигурно генералният шеф на радиото бил почтен.
Преди няколко години нищо от този скандал нямаше да се случи по този метод. Самият Борисов в никакъв случай не би си разрешил толкоз недодялан напън върху БНР, и то най-много поради прословутия му инстинкт да предусеща реакциите на хората. Отстраняването на основен публицист от публичното радио по толкоз жесток метод естествено провокира и директни вреди за ГЕРБ. Дори и да приемем, че някой под премиера без да пита беше направил нещо сходно, ранният и даже зрелият Борисов щеше мигновено да уточни кой е това, да го махне, както направи с цяла поредност знакови лица на ГЕРБ. Защото е зависело от него. Сега късният Борисов предлага не изключително безапелационни недоволства, че някой го саботира.
В сходна обстановка министър председателят се озова и към митингите против избора на Иван Гешев за основен прокурор, когато на площада пред Съдебната палата бяха изкарани няколко групи мутри - ултраси на разнообразни футболни клубове, татуирани MMA младежи, както и по-яки чиновници на строителни компании. Замисълът зад това беше, от една страна, да се компрометира митингът, като на идващия ден се напише, че нарушителите са срещу избора на Гешев, а въпреки това, да се сплашат несъгласните с тази номинация. От тази преживелица има най-малко два извода: Най-важният е, че структурите свързвани с Пеевски, са овладели и уличната престъпност - факт, който може да има доста и неприятни последствия;Дори и от това да има някаква облага за подкрепящите Гешев, очевидните имиджови вреди са за Борисов, който не би си разрешил да направи проява с мутри - като човек, който има в CV-то си близки контакти с тези среди, той е сензитивен към опцията да бъде свързван с тях.Публичните изяви на тази паралелна власт, демонстрираща превъзходството си над държавното управление и премиера, в този момент са съсредоточени в акциите на бъдещия основен прокурор Гешев. Чии ползи съставлява той ясно се вижда от колаборацията му с медиите, следени от Делян Пеевски и други, гравитиращи към олигархичния център на Движение за права и свободи структури. Заявката на Гешев, че ще се намесва намерено в политическите процеси в страната, е намерено предизвикателство към държавното управление и изяснява положението на парализа, в която са изпаднали държавните институции.
Зависимостта на Борисов от този център на власт може да се види елементарно в другите му реакции на идентични по мощ кавги. Както може да уволни всекиго от ГЕРБ от всеки пост, по този начин не може да пипне никого, за който се знае или допуска, че е назначен с протекцията на структурите към Движение за права и свободи и Пеевски. Пример за безсилието му беше оставането на поста на шефката на Национална агенция за приходите след грандиозния скандал с приключването на данните на 4 и половина милиона българи и с подигравателното и по отношение на самия министър председател пояснение, че е взела мъчителното решение да не подава оставка. По същия метод и новоизбраният общоприет шеф на БНР изяснява, че няма да подава оставка, макар че персонално е подписал заповедта, направила допустимо невъзможното до момента замлъкване на публичната медиа.
Намесата на ДАНС и на самия Гешев в проблема с радиото демонстрира, че след Българска национална телевизия идва краят и на релативно самостоятелното държавно радио. Заедно с превзетата " Нова телевизия " и напъните същото да се случи и при бъдеща продажба на bTV олигархията ще управлява главния информативен поток в своя изгода. Но за разлика от Путин в Русия или Орбан в Унгария Борисов ще е в ролята не на заповедник, а по-скоро на реализатор.
Другият метод, по който личи зависимостта на Борисов, е канализираното систематизиране на обществения запас – от националния бюджет и европейските фондове. Не сте чули и евентуално няма да чуете от него коментар нито за милионите кеш, нито за държавната помощ под всякаква форма за бизнесите на Ахмед Доган и на Христо Ковачки (по-точно на тези, които той съставлява формално), нито за средствата, отпускани от " касата на олигархията " – държавната ББР, ръководена от заслужилия поста си Стоян Мавродиев.
Ако зависеше единствено от него, министър председателят би си мълчал до дъно и за свадите с вноса и непозволеното горене на отпадъци в централите на Ковачки, само че набиращата мощ социална опозиция против това може би ще го принуди да " проговори ".
И по тази тематика обаче Борисов ще се окаже в същата обстановка, в която се озова при предизвикания от прокуратурата и Иван Гешев така наречен шпионски скандал. В акцията, замислена да показа предизборно ГЕРБ като самостоятелна от съветските ползи политическа мощ (с двете " революционни " мнения на външното министерство и ареста на шефа на " Русофили " ), Борисов катастрофира. " Аз нямам никаква роля в този развой ", беше първата му реакция. Няколко дни по-късно в " Евксиноград " енергийният министър Теменужка Петкова разгласи " за нас шпионският скандал с Русия е завършил " и че от 1 януари потегля съветският газ от " Турски поток " през България към Сърбия. И с цел да не остане никакво подозрение, тя още веднъж повтори, че строителството на АЕЦ " Белене " не може да стане без Русия, " без значение от това кой ще завоюва състезанието за построяването й ".
Министър Петкова е безусловно права - " шпионски скандал " с Русия изобщо не и имало. Истинските цели на разпитите и прокурорския звук към придвижване " Русофили " бяха две: Да успокоят евроатлантическите сътрудници, че в лицето на Иван Гешев ще имат прозападен основен прокурор, тъй че да се тушира възможен външен напън против кандидатурата му;И много по-важно - да се покаже на президента Румен Радев какво би могло да се случи, в случай че реши да пречи на избора на Гешев.Очевидният напън от последните дни е ориентиран по едно и също време и към Борисов, и към Радев - те са единствените, които хипотетично могат да спрат избора на Иван Гешев.
Ако единственият претендент за основен прокурор има 11 сигурни гласа от прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС), с цел да се съберат нужните 17 гласа, за него би трябвало да гласоподава и по-малко от половината съдийската гилдия, състояща се от 14 членове. Това болшинство към този момент наподобява несъмнено, тъй като политическата квота плюс ръководителя на Върховния административен съд са общо седем души, т.е. с един повече от нужното. Ако обаче от болшинството се отдръпват излъчените от ГЕРБ, гласовете няма да стигнат.
Ролята на президента в процедурата е по-различна. По конституция той подписва указа, за назначение на основния прокурор, предлагането за който се прави от Висш съдебен съвет. Държавният глава може един път да върне това предложение, само че вторият път е длъжен по конституция да го подпише. В конституцията обаче не са посочени периоди, в които би трябвало да издаде своя декрет. Той да вземем за пример може да изчака до края на януари, когато ще изтече в действителност мандатът на Сотир Цацаров и той няма да има настоящето си въздействие над Висш съдебен съвет.
Това няма да е казус - през 1998 година тогавашният президент Петър Стоянов забави оптимално указа за назначението на Бойко Рашков за основен прокурор, до момента в който не бяха признати промени в правосъдния закон, които постановиха нова процедура.
За натиска върху Радев можем да съдим и от други дейностите на прокуратурата. Атаката против президента в действителност стартира преди " шпионския скандал ", в който се внушава връзката му с някогашния съветски шпионин Леонид Решетников, през днешния ден пенсионер и без всевъзможни позиции в Кремъл. През юли т.г. от Специализираната прокуратура оповестиха изненадващо, че са почнали инспекция на контракти за доставки на Военновъздушните сили от времето, когато бяха ръководени от Радев.
През седмицата близкият до властта кафяв уебсайт ПИК напомни остаряла история за приключване на данни от " Летище София " и обвързвана със служебния министър на вътрешните работи и настоящ консултант на Радев Пламен Узунов, по която евентуално прокуратурата също ще се задейства.
Огънят против президента обаче е по-скоро предпазен. Истинската смяна, която се видя през последните дни, е, че основна част от страната към този момент не е под контрола на Борисов.
Прокуратурата и обединението, която я управлява сега, играе по доста тъничък лед. Ако те решат, кариерата на Борисов в държавното ръководство може да завърши незабавно. Те обаче не го вършат, тъй като нямат интерес - на тях не им би трябвало политически мъртвец, а политическо лице.
Има събития в историята, които се случват ненадейно и незабавно се схваща какво значат. Такова беше да вземем за пример избирането на Орешарски за министър председател през 2013 година и последвалото предложение на Делян Пеевски за началник на ДАНС. Има обаче и процеси, които се развиват последователно и в сянка - досега, в който завесата падне поради случайно събитие от този развой. Случващото се в този момент е от втория вид. Изглежда, че Борисов-3 е на път да се трансформира в Орешарски-2 - общественото лице на организацията за завладяване на страната. Погледнато отдалеко, може и да наподобява, че министър председателят кара джипа си, само че при по-внимателно вглеждане на моменти той от ден на ден наподобява на водача, който вози по-важния човек на задната седалка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ