“Това е моят дом”: Животът в забранената зона на Чернобил
Т ридесет и осем години след нуклеарната злополука в Чернобил, стотици хора работят за демонтирането на от дълго време нефункциониращата електроцентрала и управлението на нечистата неразрешена зона.
Това оповестява кореспондентът на Voice of America (VOA), Леся Бакалец в своя репортаж от Чернобил.
Тишината може да се чуе в това, което е известно като неразрешената зона в Чернобил. Човешката активност там съвсем изцяло е спряла преди 38 години. Тази празнина е разрешила на природата да се развие.
“Работата в неразрешената зона на Чернобил е подозрително наслаждение, както нормално споделят посетителите. Но ние, чиновниците, го харесваме. Тук е безшумно и умерено ”, споделя Володимир Вербицки, чиновник в неразрешената зона в Чернобил.
Володимир Вербицки назовава зоната просто “дом ”. Той прекарва детството и младостта си в призрачния град Припят.
Вербицки демонстрира на кореспондент постройката, в която е живял, и сочи към това, което е било неговият апартамент на първия етаж. Той демонстрира прозорците на спалнята и споделя, че всекидневната е от другата страна на постройката.
Припят се намира на 2 километра от атомната електроцентрала в Чернобил.
Когато детонацията на реактор номер 4 се случила на 26 април 1986 година, градът бил евакуиран за два дни. Тогава Вербицки бил млад инженер в атомната централа.
“Беше уикенд. Четох в кухнята до вечерта. Около 4 часа сутринта пристигна куриер и сподели, че нещо се е случило в централата и би трябвало да съм на работа сутринта ”, споделя Вербицки.
По-късно Международната организация за атомна сила оповестила паника за огромна злополука от равнище 7, най-сериозната по своя мащаб.
Непосредствено по-късно 31 души починали, а 600 000, които взели участие в попречване на вредите, били облъчени с високи дози радиация.
“Казаха ни, че би трябвало да напуснем града единствено за два или три дни. По-късно лекарите прегледаха сина ми и споделиха, че радиационната му доза е два пъти над нормите за възрастни ”, споделя Вербицки.
След месец Вербицки е свикан назад в електроцентралата. Работи там още една година и по-късно се трансферира в неразрешената зона – 30-километрова зона към Чернобилската централа с най-високо равнище на радиационно замърсяване.
“В Украйна в началото бяха преселени 96 града и села. Приблизително 130-150 хиляди души бяха евакуирани ”, споделя още мъжът.
Володимир демонстрира по какъв начин зоната към момента е извънредно нечиста.
Вербицки демонстрира дозиметър. — Виждаш ли — пита той. Нивото на експозиция, споделя той, се усилва. Отчитане от 1,37 или 1,42 микросиверта, споделя той, е пет пъти по-високо от допустимото в Украйна от нормата.
Той оживял при втора евакуация на Припят през 2022 година, когато руснаците окупирали завода при започване на пълномащабната инвазия, предава още VOA .
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Това оповестява кореспондентът на Voice of America (VOA), Леся Бакалец в своя репортаж от Чернобил.
Тишината може да се чуе в това, което е известно като неразрешената зона в Чернобил. Човешката активност там съвсем изцяло е спряла преди 38 години. Тази празнина е разрешила на природата да се развие.
“Работата в неразрешената зона на Чернобил е подозрително наслаждение, както нормално споделят посетителите. Но ние, чиновниците, го харесваме. Тук е безшумно и умерено ”, споделя Володимир Вербицки, чиновник в неразрешената зона в Чернобил.
Володимир Вербицки назовава зоната просто “дом ”. Той прекарва детството и младостта си в призрачния град Припят.
Вербицки демонстрира на кореспондент постройката, в която е живял, и сочи към това, което е било неговият апартамент на първия етаж. Той демонстрира прозорците на спалнята и споделя, че всекидневната е от другата страна на постройката.
Припят се намира на 2 километра от атомната електроцентрала в Чернобил.
Когато детонацията на реактор номер 4 се случила на 26 април 1986 година, градът бил евакуиран за два дни. Тогава Вербицки бил млад инженер в атомната централа.
“Беше уикенд. Четох в кухнята до вечерта. Около 4 часа сутринта пристигна куриер и сподели, че нещо се е случило в централата и би трябвало да съм на работа сутринта ”, споделя Вербицки.
По-късно Международната организация за атомна сила оповестила паника за огромна злополука от равнище 7, най-сериозната по своя мащаб.
Непосредствено по-късно 31 души починали, а 600 000, които взели участие в попречване на вредите, били облъчени с високи дози радиация.
“Казаха ни, че би трябвало да напуснем града единствено за два или три дни. По-късно лекарите прегледаха сина ми и споделиха, че радиационната му доза е два пъти над нормите за възрастни ”, споделя Вербицки.
След месец Вербицки е свикан назад в електроцентралата. Работи там още една година и по-късно се трансферира в неразрешената зона – 30-километрова зона към Чернобилската централа с най-високо равнище на радиационно замърсяване.
“В Украйна в началото бяха преселени 96 града и села. Приблизително 130-150 хиляди души бяха евакуирани ”, споделя още мъжът.
Володимир демонстрира по какъв начин зоната към момента е извънредно нечиста.
Вербицки демонстрира дозиметър. — Виждаш ли — пита той. Нивото на експозиция, споделя той, се усилва. Отчитане от 1,37 или 1,42 микросиверта, споделя той, е пет пъти по-високо от допустимото в Украйна от нормата.
Той оживял при втора евакуация на Припят през 2022 година, когато руснаците окупирали завода при започване на пълномащабната инвазия, предава още VOA .
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ