Ковачки цапа, всички му плащат
© Георги Кожухаров Държавата разреши три централи на предприемача да горят отпадък, а още шест чакат позволение.Плановете да се горят 700 хиляди тона на година е екобомба поради слабия надзор на институциите и противоречивата известност на Ковачки.В най-кошмарния сюжет импортираният и локалният отпадък може да не стигнат до ТЕЦ-овете, а да се складират скрито из страната. Част от тематиката Държавата на боклуците
Как стартира вносът на отпадъци в България
Отпадъци за горене стартират да се внасят в интервала 2014 - 2016 година, като зад начинанието е някогашният шеф на " Лукойл България " Валентин Златев.
Ужасна миризма, жълто-кафяв и даже черен дим, планини от боклуци и цялостно безмълвие от страна на виновните институции. Това е забележимата страна на ставащия все по-голям скандал с горенето на боклуци в обвързваните с Христо Ковачки централи. Невидимата обаче е даже по-страшна. Липсата на надзор както при вноса на отпадъци от чужбина, по този начин и при самото им изгаряне основава опция в атмосферата да се отделят отровни и потвърдено канцерогенни съединения, а в почвата да се просмукват токсични води. Ползата за Ковачки е ясна - той получава пари, с цел да вземе боклука, пести милиони от квоти и продава безценен ток. Рискът остава за живеещите наоколо до централите. А виновността за протичащото се е в страната, която прави мероприятието законно и не го управлява.
След последните митинги на поданици на Перник и Бобов дол органите сякаш се задействаха - ДАНС откри, че е налице опасност за екологичната сигурност на страната, а основният прокурор Сотир Цацаров разпореди на екоминистерството да ревизира обвързваните с Ковачки " Топлофикация – Перник ", Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", " Топлофикация – Сливен " и Топлоелектрическа централа " Брикел ". Но в реалност точно подчинените му районни екоинспекции са издали разрешенията за горенето на биомаса и твърдо гориво от боклуци там. Което слага под въпрос инспекциите и те наподобяват като средство за краткотрайно потушаване на напрежение по места преди кметските избори.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики А опасността е огромна. Извън към този момент позволените три точки в ход са още шест процедури, с които ще бъде разрешено и в други централи на Ковачки да се горят боклуци. Общият размер, за който е поискано позволение, е 500 хиляди тона за " Брикел " и над 200 хиляди за останалите осем. За съпоставяне - софийският цех създава по 180 хиляди тона RDF на година (това е боклукът след отсяването на метал, стъкло и т.н.), а целият импорт на боклуци, в това число батерии и така нататък, за 2017 година е малко над 150 хиляди тона. Казано другояче, това, което виждаме в този момент, е единствено началото и боклуците занапред ще залеят България, най-малко в точките на централите на Ковачки.
Изгарянето на боклуци не е безусловно нещо неприятно, само че в случай че се прави по правилния софтуерен метод. Австрийската столица Виена е прегледен образец за това - там централното топлоснабдяване се обезпечава от изгарянето на боклука на самия град. Отпадъците на София също се горят, само че в циментовите фабрики, защото към момента няма нужната апаратура, която се назовава инсинератор. Варна също праща за горене в циментови фабрики близо половината от сметта си. Проблемът поражда, когато боклукът се слага в непригодени за задачата съоръжения. И то на притежател без потвърдено минало в екоинвестиции и в страна, в която доверието към контролните органи основателно се е изпарило.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Мръсни секрети
Въпреки огромните опасности и основателните страхове на хората страната настойчиво мълчи по въпроса и отхвърля информация за това какви боклуци и по каква технология се горят. Всички опити да получим каквито и да било уточнения от отрасловите институции - Министерство на околната среда и водите и организацията за опазването на околната среда (ИАОС) към него, удариха на камък. От организацията отхвърлиха да дават информация за известията, подавани за импорт на боклуци. Това е документ, който би трябвало да съдържа данни за произхода на отпадъка и имената на сдруженията, които го изнасят, транспортират, внасят и оползотворяват, т.е. цялата информация по веригата.
От Изпълнителна агенция по околна среда дадоха отговор на " Капитал ", че жителите нямат юридически интерес да търсят достъп до въпросната информация, тъй като тя се събира единствено за задачите на статистиката, също така няма по какъв начин тя да помогне на обществото да си сформира мнение за работата на държавната институция, а и съставлява комерсиална загадка. От организацията се базират на текст в признатия през 2012 година Закон за ръководство на отпадъците, в който се споделя, че " до работа с такава информация се позволяват единствено лицата, подписали клетвена декларация за запазване на тайната в случаите ". Нормативът официално транспонира регламента за трансгранични транспорти на боклуци, в който се споделя, че " съответните способени органи посредством подобаващи средства вършат обществена информацията по отношение на известия за транспорти ", само че е оставена малка врата - " с изключение на когато тази информация не е поверителна според националното законодателство или законодателството на Общността. " Така още през 2012 година България е " засекретила " информацията за вноса на боклуци.
Министерството на превоза също не даде данни за компаниите, които внасят боклуци през пристанищата в Бургас и Варна, като сподели единствено, че през първия порт от началото на годината са импортирани 10.2 хиляди тона, а през втория - 57.7 хиляди тона. А защото боклуците за горене не били класифицирани като рискови и в Националната компания " Железопътна инфраструктура " нямало данни за транспорти на такива товари.
От Топлоелектрическа централа " Бобов дол " обясниха за " Капитал ", че отпадъците, които са доставяни на площадката на сдружението, са по контракти с български и непознати компании, притежаващи съответните разрешителни за действия с боклуци. " Всички действия по оползотворяването са осъществявани с разрешението на контролните органи и резултатите са докладвани ", твъдят още от централата и показват, че активността им се управлява от министрите на околната среда и водите, на вътрешните работи, на превоза, осведомителните технологии и известията, както и от Агенция " Митници ". От " Топлофикация - Перник " пък споделят, че нямат позволение да горят боклуци, само че са подали искане за такова и в случай че го получат, ще оползотворяват над 30 хиляди тона на година. А " Брикел " е изгорила тестое 17 хиляди тона през август, като настояването ѝ е да получи позволение за 500 хиляди тона.
Печалба по три линии
Схемата с отпадъците е повече от сладка - вносът е с негативна цена или, казано другояче, този, който го взема, получава по 100 - 120 и даже повече евро на звук. Зависи главно от качеството - колкото по-лош е боклукът (висока мокрота, примеси и т.н.), толкоз повече пари се дават, с цел да бъде погубен. Разбира се, има транспортни разноски, които могат да стигнат до 80 - 90 евро на звук, само че при десетки и даже стотици хиляди тонове отново се събират съществени средства. В доста от случаите те остават при медиаторите, които правят доставките, а на инсталациите се дават 1 - 3 евро на звук, което отново е задоволително, защото RDF-ът замества действителни разноски за друго гориво като въглища или биомаса. Конкретно за Христо Ковачки обаче има подозрения, че провежда вноса през свои компании.
От друга страна, изгаряйки боклуци, Ковачки и всички останали, които се занимават с тази активност, като циментовите фабрики да вземем за пример, си икономисват милиони от въглеродни квоти - съгласно наредбите на Европейски Съюз боклуците имат нулеви излъчвания CO2. Логиката е, че, изхвърлени на сметищата, те по този начин или другояче ще отделят съответните нездравословни излъчвания, както при горенето.
В случая с циментовата промишленост обаче освен това освен българската, само че и европейската като цяло, това прави продукцията конкурентна по отношение на турската, украинската и така нататък, за която не се заплащат нездравословни излъчвания. Докато при Ковачки се получава двойно субсидиране, защото страната дефинира преференциални цени за създадената сила от централите му - те се водят когенерации с комбинирано произвеждане на електрическа и топлинна сила. Тези преференциални цени са включени в сметките на всички консуматори, които хем са тровени от мръсните изгорели газове, хем заплащат за това. А Ковачки си икономисва разноски за въглища и за квоти CO2, като в същото време получава пари за боклука и за творби с него ток.
Когато потребното стане нездравословно
Проблемът тук е, че технологиите в топлоелектрическите централи не са подобаващи за изгаряне на RDF или различен боклук. Ако той просто ги смесва с въглищата, няма по какъв начин да се реализиран съответните високи температури, които да унищожат нездравословните съединения. За да станат инсталациите подобаващи за горене на отпадък, са нужни вложения от стотици милиони, каквито няма доказателства, че са направени в централите на Ковачки. В същото време фабрики на " Девня цимент ", " Холсим " и " Титан " са вложили големи средства, с цел да пригодят горивните си инсталациите по този начин, че да няма нездравословно влияние върху околната среда.
Колко скъпо излиза построяването на оборудване за изгаряне на боклуци се вижда от плана за такова в столичната топлофикация, което би трябвало да оползотворява RDF-а от софийския цех за отпадък. Прогнозната му цена е 370 млн. лева, като потенциалът ще бъде едвам 180 хиляди тона на година. За да изгаря екологично 700 хиляди тона, както е изискал, и то на 9 разнообразни места, Ковачки ще би трябвало да похарчи в пъти повече. Но няма причина това да се случи, защото страната към този момент му е разрешила да гори боклуци. От Топлоелектрическа централа " Бобов дол " да вземем за пример споделят, че инсталацията им е квалифицирана като такава за взаимно изгаряне на боклуци, а на площадката са построени и се експлоатират пречиствателни уреди за излъчванията в атмосферата и " същите се смятат за най-хубави налични техники ".
Но това е единствено едната страна на монетата - другата е обвързвана с качеството на самите отпадъци. Тези, които идват от Англия да вземем за пример, са добре документирани и вписани в регистрите, като в тази ситуация става дума за индустриален RDF - от опаковки и други сходни. Той е доста по-калоричен и по тази причина е желан като суровина. Докато за вноса от Италия данните са много замъглени, като има и подозрения, че се внася сепариран битов боклук, който по документи се води RDF, само че няма такива качества. Такъв прочее е и RDF-ът, който излиза от софийския цех за боклуци и по информация на " Капитал " поради влажността и ниската си калоричност той не може да се изгаря независимо даже в циментовите фабрики и по тази причина се смесва с вносен.
Снимките на боклука върху площадките на обвързваните с Ковачки централи демонстрират точно подобен боклук. От офиса на предприемача обясниха пред " Капитал ", че отпадъците, които употребяват, " се образуват от сепариращи съоръжения за преправка, каквито към този момент има доста и в нашата страна, и същите са горива с високи качествени индикатори и могат да заместват използването на естествени благосъстояния ". Това напълно ясно демонстрира, че с изключение на вносни се горят и български боклуци с неразбираемо какъв състав.
И конспирацията
Няколко източника, с които " Капитал " беседва, настояват, че главната цел на Ковачки не е да гори боклуци, а единствено писмено да прави такава " услуга ". Обяснението за това е в няколко насоки. От една страна, физическото горене на боклуци в инсталациите на старите топлофикации и ТЕЦ-ове в големи размери би нанесло непоправими вреди и в последна сметка може да е стопански неизгодно. Причината е, че те са пригодени да работят с въглища, а при потреблението на RDF се отделят доста по-различни субстанции, като лепкава пепел от пластмасите, която полепва по стените на пещите и пречи за действието им. Точно по тази причина инсинераторите за боклуци работят на по-високи температури и имат специфични охладители за пепелта.
Хипотезата е, че Ковачки ще изгаря единствено една част от получените боклуци, а другата ще натрупа в затворените си мини да вземем за пример (такава процедура имаше още при рецесията с боклука в София от 2005 г.) или ще изхвърля на остарели сметища, където контролът е мощно занижен. В същото време централите му ще могат да издават документи за погубен боклук, каквито са европейските условия. Последното би могло да се употребява даже от софийския цех за боклуци, който в този момент заплаща милиони за RDF си. Тази доктрина ще може да се ревизира след месеци или години. Засега е ясно, че най-малко на 9 места в страната ще се горят боклуци, без да е несъмнено, че има нужните технологии за това. Q&A
Защо се горят боклуци?
Политиката на Европейски Съюз цели да се постави завършек на изхвърлянето на боклуци в сметищата, като го размени с преработване и оползотворяване посредством изгаряне. Точно по тази причина таксите за депониране стават все по-високи и общините, в това число българските, търсят други възможности за отпадъците си. Най-лесното и стопански преференциално решение е да се предадат за горене, защото приемащите ги съоръжения също имат интерес - икономисват разноски за гориво и редуцират издадените въглеродни излъчвания.
Опасно ли е да се гори отпадък?
Зависи от технологията. За да се изгори безвредно RDF гориво, са нужни две обособени камери с разнообразни температури. В първата суровината изгаря при температура към 850 градуса, като получените при този развой газове са мощно отровни и съдържат токсични съединения. Точно по тази причина те би трябвало да се подадат към втора камера, където температурата е над 1250 градуса, което разрешава цялостното разграждане на нездравословните субстанции. Твърдият излишък от горенето също изисква особено отнасяне, защото може да полепне по самата апаратура за горене и безусловно да се вкамени по стените ѝ, в случай че не бъде охладен и изведен в точния момент. След това той би трябвало да се съхранява по специфичен метод, с цел да не се просмуче в почвата и да докара до замърсяване на водите.
Има ли друг RDF?
Да, има подобен от битови боклуци и от промишлени. Разликата е огромна. Първият е подобен, какъвто създава софийският цех за отпадък - с висока мокрота и ниска калоричност. Той мъчно може да се изгаря независимо, в случай че не е в особено приспособен за задачата инсинератор. Точно по тази причина най-често се смесва с биомаса (слама, дървесина и т.н.), с цел да може да се доближи нужната температура на горене. Вторият тип RDF се образува от опаковки и други промишлени боклуци, заради което е с ниска мокрота и висока калоричност. Той е желан от циментовите фабрики в цяла Европа, защото действително замества други горива като природен газ и въглища.
По-вредно ли е от въглищата?
На доктрина не. Ако се изгарят по верния метод, RDF отпадъците отделят по-малко нездравословни субстанции и прахуляк по отношение на въглищата. Освен това се приема, че те не отделят спомагателни CO2 излъчвания, защото, даже изхвърлени на бунище, при разграждането си отново биха основали същото количество въглероден диоксид. Също по този начин с изгарянето на нерециклируемите боклуци се понижава потреблението на въглища и други органични горива, като по едно и също време с това се взема решение и екологичния проблем с изхвърлянето им в природата.
Как стартира вносът на отпадъци в България
Отпадъци за горене стартират да се внасят в интервала 2014 - 2016 година, като зад начинанието е някогашният шеф на " Лукойл България " Валентин Златев.
Ужасна миризма, жълто-кафяв и даже черен дим, планини от боклуци и цялостно безмълвие от страна на виновните институции. Това е забележимата страна на ставащия все по-голям скандал с горенето на боклуци в обвързваните с Христо Ковачки централи. Невидимата обаче е даже по-страшна. Липсата на надзор както при вноса на отпадъци от чужбина, по този начин и при самото им изгаряне основава опция в атмосферата да се отделят отровни и потвърдено канцерогенни съединения, а в почвата да се просмукват токсични води. Ползата за Ковачки е ясна - той получава пари, с цел да вземе боклука, пести милиони от квоти и продава безценен ток. Рискът остава за живеещите наоколо до централите. А виновността за протичащото се е в страната, която прави мероприятието законно и не го управлява.
След последните митинги на поданици на Перник и Бобов дол органите сякаш се задействаха - ДАНС откри, че е налице опасност за екологичната сигурност на страната, а основният прокурор Сотир Цацаров разпореди на екоминистерството да ревизира обвързваните с Ковачки " Топлофикация – Перник ", Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", " Топлофикация – Сливен " и Топлоелектрическа централа " Брикел ". Но в реалност точно подчинените му районни екоинспекции са издали разрешенията за горенето на биомаса и твърдо гориво от боклуци там. Което слага под въпрос инспекциите и те наподобяват като средство за краткотрайно потушаване на напрежение по места преди кметските избори.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики А опасността е огромна. Извън към този момент позволените три точки в ход са още шест процедури, с които ще бъде разрешено и в други централи на Ковачки да се горят боклуци. Общият размер, за който е поискано позволение, е 500 хиляди тона за " Брикел " и над 200 хиляди за останалите осем. За съпоставяне - софийският цех създава по 180 хиляди тона RDF на година (това е боклукът след отсяването на метал, стъкло и т.н.), а целият импорт на боклуци, в това число батерии и така нататък, за 2017 година е малко над 150 хиляди тона. Казано другояче, това, което виждаме в този момент, е единствено началото и боклуците занапред ще залеят България, най-малко в точките на централите на Ковачки.
Изгарянето на боклуци не е безусловно нещо неприятно, само че в случай че се прави по правилния софтуерен метод. Австрийската столица Виена е прегледен образец за това - там централното топлоснабдяване се обезпечава от изгарянето на боклука на самия град. Отпадъците на София също се горят, само че в циментовите фабрики, защото към момента няма нужната апаратура, която се назовава инсинератор. Варна също праща за горене в циментови фабрики близо половината от сметта си. Проблемът поражда, когато боклукът се слага в непригодени за задачата съоръжения. И то на притежател без потвърдено минало в екоинвестиции и в страна, в която доверието към контролните органи основателно се е изпарило.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Мръсни секрети
Въпреки огромните опасности и основателните страхове на хората страната настойчиво мълчи по въпроса и отхвърля информация за това какви боклуци и по каква технология се горят. Всички опити да получим каквито и да било уточнения от отрасловите институции - Министерство на околната среда и водите и организацията за опазването на околната среда (ИАОС) към него, удариха на камък. От организацията отхвърлиха да дават информация за известията, подавани за импорт на боклуци. Това е документ, който би трябвало да съдържа данни за произхода на отпадъка и имената на сдруженията, които го изнасят, транспортират, внасят и оползотворяват, т.е. цялата информация по веригата.
От Изпълнителна агенция по околна среда дадоха отговор на " Капитал ", че жителите нямат юридически интерес да търсят достъп до въпросната информация, тъй като тя се събира единствено за задачите на статистиката, също така няма по какъв начин тя да помогне на обществото да си сформира мнение за работата на държавната институция, а и съставлява комерсиална загадка. От организацията се базират на текст в признатия през 2012 година Закон за ръководство на отпадъците, в който се споделя, че " до работа с такава информация се позволяват единствено лицата, подписали клетвена декларация за запазване на тайната в случаите ". Нормативът официално транспонира регламента за трансгранични транспорти на боклуци, в който се споделя, че " съответните способени органи посредством подобаващи средства вършат обществена информацията по отношение на известия за транспорти ", само че е оставена малка врата - " с изключение на когато тази информация не е поверителна според националното законодателство или законодателството на Общността. " Така още през 2012 година България е " засекретила " информацията за вноса на боклуци.
Министерството на превоза също не даде данни за компаниите, които внасят боклуци през пристанищата в Бургас и Варна, като сподели единствено, че през първия порт от началото на годината са импортирани 10.2 хиляди тона, а през втория - 57.7 хиляди тона. А защото боклуците за горене не били класифицирани като рискови и в Националната компания " Железопътна инфраструктура " нямало данни за транспорти на такива товари.
От Топлоелектрическа централа " Бобов дол " обясниха за " Капитал ", че отпадъците, които са доставяни на площадката на сдружението, са по контракти с български и непознати компании, притежаващи съответните разрешителни за действия с боклуци. " Всички действия по оползотворяването са осъществявани с разрешението на контролните органи и резултатите са докладвани ", твъдят още от централата и показват, че активността им се управлява от министрите на околната среда и водите, на вътрешните работи, на превоза, осведомителните технологии и известията, както и от Агенция " Митници ". От " Топлофикация - Перник " пък споделят, че нямат позволение да горят боклуци, само че са подали искане за такова и в случай че го получат, ще оползотворяват над 30 хиляди тона на година. А " Брикел " е изгорила тестое 17 хиляди тона през август, като настояването ѝ е да получи позволение за 500 хиляди тона.
Печалба по три линии
Схемата с отпадъците е повече от сладка - вносът е с негативна цена или, казано другояче, този, който го взема, получава по 100 - 120 и даже повече евро на звук. Зависи главно от качеството - колкото по-лош е боклукът (висока мокрота, примеси и т.н.), толкоз повече пари се дават, с цел да бъде погубен. Разбира се, има транспортни разноски, които могат да стигнат до 80 - 90 евро на звук, само че при десетки и даже стотици хиляди тонове отново се събират съществени средства. В доста от случаите те остават при медиаторите, които правят доставките, а на инсталациите се дават 1 - 3 евро на звук, което отново е задоволително, защото RDF-ът замества действителни разноски за друго гориво като въглища или биомаса. Конкретно за Христо Ковачки обаче има подозрения, че провежда вноса през свои компании.
От друга страна, изгаряйки боклуци, Ковачки и всички останали, които се занимават с тази активност, като циментовите фабрики да вземем за пример, си икономисват милиони от въглеродни квоти - съгласно наредбите на Европейски Съюз боклуците имат нулеви излъчвания CO2. Логиката е, че, изхвърлени на сметищата, те по този начин или другояче ще отделят съответните нездравословни излъчвания, както при горенето.
В случая с циментовата промишленост обаче освен това освен българската, само че и европейската като цяло, това прави продукцията конкурентна по отношение на турската, украинската и така нататък, за която не се заплащат нездравословни излъчвания. Докато при Ковачки се получава двойно субсидиране, защото страната дефинира преференциални цени за създадената сила от централите му - те се водят когенерации с комбинирано произвеждане на електрическа и топлинна сила. Тези преференциални цени са включени в сметките на всички консуматори, които хем са тровени от мръсните изгорели газове, хем заплащат за това. А Ковачки си икономисва разноски за въглища и за квоти CO2, като в същото време получава пари за боклука и за творби с него ток.
Когато потребното стане нездравословно
Проблемът тук е, че технологиите в топлоелектрическите централи не са подобаващи за изгаряне на RDF или различен боклук. Ако той просто ги смесва с въглищата, няма по какъв начин да се реализиран съответните високи температури, които да унищожат нездравословните съединения. За да станат инсталациите подобаващи за горене на отпадък, са нужни вложения от стотици милиони, каквито няма доказателства, че са направени в централите на Ковачки. В същото време фабрики на " Девня цимент ", " Холсим " и " Титан " са вложили големи средства, с цел да пригодят горивните си инсталациите по този начин, че да няма нездравословно влияние върху околната среда.
Колко скъпо излиза построяването на оборудване за изгаряне на боклуци се вижда от плана за такова в столичната топлофикация, което би трябвало да оползотворява RDF-а от софийския цех за отпадък. Прогнозната му цена е 370 млн. лева, като потенциалът ще бъде едвам 180 хиляди тона на година. За да изгаря екологично 700 хиляди тона, както е изискал, и то на 9 разнообразни места, Ковачки ще би трябвало да похарчи в пъти повече. Но няма причина това да се случи, защото страната към този момент му е разрешила да гори боклуци. От Топлоелектрическа централа " Бобов дол " да вземем за пример споделят, че инсталацията им е квалифицирана като такава за взаимно изгаряне на боклуци, а на площадката са построени и се експлоатират пречиствателни уреди за излъчванията в атмосферата и " същите се смятат за най-хубави налични техники ".
Но това е единствено едната страна на монетата - другата е обвързвана с качеството на самите отпадъци. Тези, които идват от Англия да вземем за пример, са добре документирани и вписани в регистрите, като в тази ситуация става дума за индустриален RDF - от опаковки и други сходни. Той е доста по-калоричен и по тази причина е желан като суровина. Докато за вноса от Италия данните са много замъглени, като има и подозрения, че се внася сепариран битов боклук, който по документи се води RDF, само че няма такива качества. Такъв прочее е и RDF-ът, който излиза от софийския цех за боклуци и по информация на " Капитал " поради влажността и ниската си калоричност той не може да се изгаря независимо даже в циментовите фабрики и по тази причина се смесва с вносен.
Снимките на боклука върху площадките на обвързваните с Ковачки централи демонстрират точно подобен боклук. От офиса на предприемача обясниха пред " Капитал ", че отпадъците, които употребяват, " се образуват от сепариращи съоръжения за преправка, каквито към този момент има доста и в нашата страна, и същите са горива с високи качествени индикатори и могат да заместват използването на естествени благосъстояния ". Това напълно ясно демонстрира, че с изключение на вносни се горят и български боклуци с неразбираемо какъв състав.
И конспирацията
Няколко източника, с които " Капитал " беседва, настояват, че главната цел на Ковачки не е да гори боклуци, а единствено писмено да прави такава " услуга ". Обяснението за това е в няколко насоки. От една страна, физическото горене на боклуци в инсталациите на старите топлофикации и ТЕЦ-ове в големи размери би нанесло непоправими вреди и в последна сметка може да е стопански неизгодно. Причината е, че те са пригодени да работят с въглища, а при потреблението на RDF се отделят доста по-различни субстанции, като лепкава пепел от пластмасите, която полепва по стените на пещите и пречи за действието им. Точно по тази причина инсинераторите за боклуци работят на по-високи температури и имат специфични охладители за пепелта.
Хипотезата е, че Ковачки ще изгаря единствено една част от получените боклуци, а другата ще натрупа в затворените си мини да вземем за пример (такава процедура имаше още при рецесията с боклука в София от 2005 г.) или ще изхвърля на остарели сметища, където контролът е мощно занижен. В същото време централите му ще могат да издават документи за погубен боклук, каквито са европейските условия. Последното би могло да се употребява даже от софийския цех за боклуци, който в този момент заплаща милиони за RDF си. Тази доктрина ще може да се ревизира след месеци или години. Засега е ясно, че най-малко на 9 места в страната ще се горят боклуци, без да е несъмнено, че има нужните технологии за това. Q&A
Защо се горят боклуци?
Политиката на Европейски Съюз цели да се постави завършек на изхвърлянето на боклуци в сметищата, като го размени с преработване и оползотворяване посредством изгаряне. Точно по тази причина таксите за депониране стават все по-високи и общините, в това число българските, търсят други възможности за отпадъците си. Най-лесното и стопански преференциално решение е да се предадат за горене, защото приемащите ги съоръжения също имат интерес - икономисват разноски за гориво и редуцират издадените въглеродни излъчвания.
Опасно ли е да се гори отпадък?
Зависи от технологията. За да се изгори безвредно RDF гориво, са нужни две обособени камери с разнообразни температури. В първата суровината изгаря при температура към 850 градуса, като получените при този развой газове са мощно отровни и съдържат токсични съединения. Точно по тази причина те би трябвало да се подадат към втора камера, където температурата е над 1250 градуса, което разрешава цялостното разграждане на нездравословните субстанции. Твърдият излишък от горенето също изисква особено отнасяне, защото може да полепне по самата апаратура за горене и безусловно да се вкамени по стените ѝ, в случай че не бъде охладен и изведен в точния момент. След това той би трябвало да се съхранява по специфичен метод, с цел да не се просмуче в почвата и да докара до замърсяване на водите.
Има ли друг RDF?
Да, има подобен от битови боклуци и от промишлени. Разликата е огромна. Първият е подобен, какъвто създава софийският цех за отпадък - с висока мокрота и ниска калоричност. Той мъчно може да се изгаря независимо, в случай че не е в особено приспособен за задачата инсинератор. Точно по тази причина най-често се смесва с биомаса (слама, дървесина и т.н.), с цел да може да се доближи нужната температура на горене. Вторият тип RDF се образува от опаковки и други промишлени боклуци, заради което е с ниска мокрота и висока калоричност. Той е желан от циментовите фабрики в цяла Европа, защото действително замества други горива като природен газ и въглища.
По-вредно ли е от въглищата?
На доктрина не. Ако се изгарят по верния метод, RDF отпадъците отделят по-малко нездравословни субстанции и прахуляк по отношение на въглищата. Освен това се приема, че те не отделят спомагателни CO2 излъчвания, защото, даже изхвърлени на бунище, при разграждането си отново биха основали същото количество въглероден диоксид. Също по този начин с изгарянето на нерециклируемите боклуци се понижава потреблението на въглища и други органични горива, като по едно и също време с това се взема решение и екологичния проблем с изхвърлянето им в природата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ