Защо все още не може да се развие винен туризъм в България
© Анелия Николова Още по тематиката
Пазарът на събития през 2018 година регистрира увеличение на бюджетите и деянията
Целта на фирмите е да опишат история, която посетителите да съпреживеят
19 ное 2018
Продажбите на вино надвишиха 250 млн. лева
Износът спада през 2017 година, до момента в който общите доходи порастват с 4%, движени от вътрешния пазар
5 ное 2018 Текстът е част от специфичното издание на " Капитал " Events Kit.
За винения туризъм трябват вино и положителни обичаи в представянето му на потребителите. Но единствено това не е задоволително. България има своите все по-добри виновност, има свои локални сортове грозде. Има и ентусиазма на българските винари и лозари. Но за винения туризъм в 260-те български винарски мазета би трябвало да има специфична организация и тактика, с цел да посрещаш посетители и да им представяш винени сортове и виновност. Прави усещане, че за множеството български винари виненият туризъм е апропо. Ако някой желае да пристигна във винарското имение, да заповяда. Няма да го върнат. И в случай че избата не е в акция – ще има гид разполагаем. Обикновено това е най-младият технолог на избата и тъкмо по тази причина – най-ентусиазираният да споделя и изяснява. В събота и неделя обаче не се одобряват туристи. Въпреки че това са едни от най-предпочитаните дни за визити.
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Ето по този начин наподобява виненият туризъм в огромна част от българските винарни. Той не е съзнателен като бизнес и постоянно се приема като разход на време. Все отново доста мазета се стремят да притеглят гости, тъй като в тази ниша към този момент стартира да се пробужда конкуренцията. Едно е ясно обаче - без вложения, без старания, без образование на личните фрагменти няма по какъв начин да се развие винен туризъм. Има и изключения въпреки всичко. Съществуват близо тридесетина български винарни, които поставят старания да ни изградят добър облик пред винения свят. Затова на този стадий можем да твърдим - просто виненият туризъм на България следва. Той е ниша, която има капацитета да се развива и да разпространява българските виновност.
Измеримост
За да оценим по какъв начин се развива българският винен туризъм, първо би трябвало да го измерим. И след това да го съпоставяме – с предишни години, със прилежащи страни, с най-хубавите в света. За страдание българският винен туризъм е безмерен: няма данни за брой туристи, посетили винарните, няма данни за приходите, които те носят, за желанията им, за степента на задоволеност от услугата. Потърсихме информация за винения туризъм в България в Националния статистически институт, Националната организация по лозата и виното, в отчетите на Изпълнителната организация по лозята и виното. И най-после в Министерството на туризма. В нито една от тези институции няма данни. Това е явен знак, че виненият туризъм в страната ни е толкоз дребен, че не влиза в обсега на статистическите проучвания. Остава втори метод – да попитаме специалистите. Това е неакуратен, непълен и евентуално поизкривен взор върху сектора, само че въпреки всичко дава визия за настройките на хората, работещи в бранша, и за посоката, в която ще се развива той.
Необходим е маркетинг
Според специалисти, които създават план " Сподели България ", виненият туризъм и гурме туризмът са един от методите да се удължи туристическият сезон – зимен и летен - в страната ни. Това е и евентуална опция да се привлекат още свежи доходи за хората от сектора, респективно и в бюджета на страната. " Ще предложим в идващия програмен интервал по оперативните стратегии да се финансират огромни, интегрирани туристически планове. Искаме да стартираме с девет плана, по един във всеки туристически регион за обмисляне. " Това сподели министърът на туризма Николина Ангелкова по време на четвъртата кръгла маса по плана " Сподели България " в Кърджали през септември тази година. Утвърдените от бизнеса и локалната власт дестинации ще бъдат показани през октомври. Предвижда се дейна маркетингова акция, която да започва и да се включи в годишната стратегия за Национална туристическа реклама 2019 година.
Виненият туризъм в България обаче се уголемява най-много тъй като предприемчивите винари и хотелиери стартират да правят оценка капацитета в този бизнес. Съзнателно изписвам " винари и хотелиери ", тъй като българският винен туризъм потегли и върви по двата пътя – винари, които започнаха да построяват специфични места за дегустации, за отмора, за развлечения край своите винарни. И хотелиери, които започнаха да построяват лозови масиви и винарски мазета край своите хотелски комплекси.
Моделът " Вино към хотела "
В Старосел виненият туризъм е отишъл доста напред по отношение на българските стандарти. И демонстрира, че методът " Вино към хотела " работи сполучливо. Дотолкова, че притежателите на едноименния хотелски комплекс към този момент уголемяват както хотелската част, по този начин и винените услуги. Характерното за този метод е, че предлага стандартизирани винени услуги на относително ниски цени за туристите, които идват на отмора в комплекс " Старосел ". " За нас виното е освен богатство от усети и аромати. Но със своите скъпи съставки то е в основата на новата услуга винотерапия, която предлагаме в новия хотел " Тракийска резиденция ". Ние се считаме за пионери в тази област и сме сигурни, че до две години ще сме на международно равнище в предлагането на тези услуги ", изяснява съсобственикът на вложителя " Старосел инвест груп " Димитър Димитров. Компанията влага общо 22 млн. лева в хотел, тръбопровод за минерална вода и база за винотерапия. Прогнозата на вложителите е, че могат да възвърнат вложените средства от 4 до 5 години, като разчитат доста на предлаганите винени услуги и възходящите винени продажби.
Има и други модели на развиване на винения туризъм - създаване на дегустационни зали към избите. Инвестирайки в такава специфична зала, избата е направила първата значима стъпка към нов бизнес – винен туризъм. Точно по този начин осъзнава развиването на винарска маза " Златен Рожен " районният й управител и шеф Мария Стойкова. В бизнеса с винения туризъм " Златен Рожен " са от 14 февруари 2018 година точно с построяването на дегустационна зала. Иначе винарната започва през 2010 година и явно на притежателите са трябвали време, средства и насъбрано самочувствие, с цел да стартират да канят енотуристи от България и чужбина. " Това, което следя, откогато управлявам избата, е, че в действителност има засилен интерес не просто към виното като напитка, а към преживяването да дойдеш във винарната и тук да опитваш виновност. Идват хора на друга възраст и с друг стопански статус, само че като численост към момента са незадоволително ", изяснява Стойкова.
Интересът на чужденците
По думите й съотношението сред инцидентните и целенасочените визити на туристи в тяхната маза е съвсем поравно - 60:40. Чуждестранните винени туристи са по-информирани, по-целенасочени. За тях виното е метод да открият и схванат България. " Работим с хотелите в района, с туристически организации и сами интензивно търсим туристи. Бюджетът на туристите е доста друг. Парите, които оставят при нас, в действителност са в доста необятни граници според от персоналната кредитоспособност, от опцията да пренесат виното ни със аероплан зад граница ", описа Мария Стойкова. Според нея има директна взаимозависимост сред цените на виното, което се създава в българските винарни, и цената на българския винен туризъм. Тя към този момент е чувала мнения от задграничните си туристи, че е светотатство да продават толкоз положително вино на толкоз ниска цена. И смята, че това в известна степен е липса на самочувствие, а освен пазарна съдба.
Собственикът на туристическата организация " Витис тур " Ги Лабери постоянно чува по време на договаряния с българските винарски мазета, че и сами могат да си провеждат визитите на туристи, само че това не е по този начин. Французинът, търговец на виновност от Бордо, от 2013 година предлага на своите сънародници да открият " новите виновност от остаряла Европа ", до момента в който пътуват в българските винарски региони. И съумява всяка година да качи на самолета 8000 французи, половината от които остават да почиват на морето, само че другата половина се впуска в откриването на български виновност. През 2018 година Ги Лабери е провел 4000 визити на винарски мазета и 1500 пикника в лозята. Неговите обиколки из българските винарски мазета са част от по-широк културен, исторически и гурме туризъм. Отначало му е мъчно да убеди дребните винарни да отворят вратите си за туризъм. После – да ги убеди да " играят като тим ", с цел да могат туристите да посетят няколко мазета една след друга. И най-трудното, което не съумява и до през днешния ден – да влагат в човек, който да се занимава извънредно с туристите.
Обикновено френският екскурзиант има бюджет от 100 евро дневно и е значимо каква част от бюджета ще остане във винарната. Цената на виното не е проблем, проблем е по какъв начин ще си го занесе във Франция. Но по този начин е на всички места по света. Сега Ги Лабери пробва да убеди винарите, с които работи, да се решат на идната крачка – да създадат дегустациите безвъзмездни, с цел да привлекат повече туристи, които идват, с цел да купят, а освен да опитат. " Винарите схващат от вино, само че не схващат от туризъм и не се вслушват в препоръките на туристическите оператори. Трябва им време, с цел да схванат, че винарят би трябвало да прави вино, а туроператорът или специфичният чиновник във винарната би трябвало да се занимава с туристите ", заключава мосю Лабери.
Стил " Вила Юстина "
" Вила Юстина " е един от водачите в региона на винения туризъм в България. По данни, предоставени от винарската маза, през 2017 година тя е посрещнала близо 10 000 енотуристи, а упованията за 2018 година са, че техният брой ще нарасне. Голяма част са чужденци. " За трета поредна година имаме гости от съвсем всички обитаеми континенти на Земята ", споделя комерсиалният шеф на винарска маза " Вила Юстина " Станислав Бакърджиев. Според него сполучливите фактори за винен туризъм в имението са няколко. Голяма част от задграничните винени туристи идват в избата, тъй като е покрай Пловдив. Освен положителното разположение, тя има построена дегустационна зала, която събира до 100 души, и парк-лозе за разходка на туристите. " При 420 декара лозе, имаме вътре над 60 декара парк, в който могат да паркират туристи с кемпери. В момента приключваме хотелска част с към 70 места. Това ще бъде жанр " селски къщи ", изяснява Бакърджиев.
Фотограф: Николай Дойчинов
Профилът на винения екскурзиант във " Вила Юстина " изглрежда по този начин: доминират дребните групи от винени туристи- фамилии или групичка другари винени запалянковци. От 2018 година има огромен растеж на групи с рейсове до 50 туристи – чужденци. Те отделят през целия ден, избират си петстепенно меню за обяд с български ястия. Така опознават и българската кухня. " За първи път група японци си заплатиха, с цел да вземат участие 2 дни в нашия гроздобер. Това е ново направление на винения туризъм за нас и за България. Имаме цел – 60% от приходите да бъдат от винени продажби на място и на услуги ", споделя Станислав Бакърджиев.
Друг образец. Васил Златев е притежател на туристическата организация " Бългерия уайн турс ". Неговата специализация е самостоятелният винен туризъм за чужденци. През тази година към този момент има към 200 клиенти. Помолих го да направи профил на задграничния енотурист, несъмнено, въз основата на своя опит. Ето и неговата оценка. " Чуждестранният екскурзиант, който идва да изследва и открива българските виновност, все по-често е млад, 30-35 годишен образован човек от междинната класа, който желае да получи винени страсти на място. Той най-често е квалифициран с предварителна информация за винената обиколка из България и постоянно самичък чертае маршрутите. Значителна част от туристите ни са на възраст 60-65 години, които идват в България с чувството, че ще бъдат " колумбовци ". И не остават разочаровани. Бюджетът на нашите посетители е към 100-130 евро, само че това не включва покупката на вино. Обикновено те купуват скъпи виновност – тъй като са по-добри, а и тъй като няма смисъл да заплащат за превоз на на ниска цена вино. " Продължителността на винените турове е 3-5 дни. Имало е случаи туристите ни да се върнат още веднъж. Но най-ценното е, че те разпространяват виновността на България измежду приятелите си и по този начин притеглят още туристи ", заключи Васил Златев.
Високият клас
Вината на Винарска маза " Драгомир " са едни от най-високо оценените български виновност. За един от нейните притежатели, Наталия Гаджева, срещите и дегустациите с швейцарски сомелиери, с балкански ресторантьори, с френски търговци на вино, с европейски туроператори, с изявени винени блогъри от целия свят не са нищо друго с изключение на проповед. Тя е същински просветител на виновността от български сортове. Също и гуру за тези по-заможни винени запалянковци, които дружно с нея вършат личен купаж в личен барик и бутилират със лични етикети. Сега Наталия Гаджева и брачният партньор й Константин Стоев построяват новото си винарско имение и желаят да пренесат и надградят досегашния си опит в по-добрите условия на новата винарна. " Нормално е в една новострояща се винарна да има устременост и към дегустации. Това е най-хубавият метод да срещнем огромен брой хора, които са ни пристигнали на крайници, с качеството на нашето вино. Разбира се, главното в новата ни винарна е опцията тук да вършим качествено вино. Но разширяваме базата за дегустации, тъй като през всичките 10 години, откогато сме в Пловдив, виждам какъв брой е значимо да се уголемява този вид бизнес ", изяснява Гаджева. Залага в бизнес проектите за новата винарна 15-20 % от приходите да идват от винения туризъм. На втория стадий от капиталовия й план във винарското имение " Драгомир " ще сътвори лични къщи за посетители. Освен това прибавя и културни събития: музика и изложения, при които виното е единствено за въодушевление, дава още елементи за плана Наталия Гаджева.
Фотограф: Николай Дойчинов
Близо 90% от запитванията за дегустации във винарна " Драгомир " са от чужденци. Все по-често компании идват тук за своите събития. Виненият екскурзиант, дегустиращ виновността в залата на винарската маза, е на възраст от 22 до 90 години. А цената на винената лекция, изнесена от Наталия Гаджева, плюс дегустацията на влиятелните виновност и малко храна доближава 15 евро. " За същото в Тоскана се заплащат 60 евро ", споделя Гаджева. Убедена е, че с просветителството си ще сътвори по-добри резултати за винения туризъм във Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) " Драгомир ".
За енотуризма размерът на винарската маза няма значение и мениджърът планове на маза " Заара естейт ", село Главан в Сакар, Виктор Цветанов е уверен в това. Малката винарна винифицира своето първо вино през 2017 година, а от 1 юли 2018 година посреща и първите си туристи. Проектът се финансира напълно със лични средства. Той включва винарска маза, дребен хотелски комплекс за 39 посетители, ресторант и зона за отмора. Винарското имение е фамилна благосъстоятелност, само че най-активният човек, който движи бизнеса, е Красимира Недева, дружно с нейния татко. " Хората, които идват при нас за винен туризъм, са хора от огромните български градове и имат по-задълбочено отношение към виното. Няма избран вид винени туристи – имали сме независими визити и корпоративни семинари. Скоро ще имаме и доста огромна група от 50 задгранични посетители ", разяснява Виктор Цветанов. Споделя, че методът им е с закрепени цени за дегустация – от 10 до 15 лв. според от броя на виновността. " А в случай че екскурзиантът остане при нас да нощува и се храни в ресторант, плюс дегустацията, нормално той оставя тук към 100 лв.. Смятам, че в границите на 4 години инвестицията ще бъде възобновена ", уверен е Цветанов.
Пазарът на събития през 2018 година регистрира увеличение на бюджетите и деянията
Целта на фирмите е да опишат история, която посетителите да съпреживеят
19 ное 2018
Продажбите на вино надвишиха 250 млн. лева
Износът спада през 2017 година, до момента в който общите доходи порастват с 4%, движени от вътрешния пазар
5 ное 2018 Текстът е част от специфичното издание на " Капитал " Events Kit.
За винения туризъм трябват вино и положителни обичаи в представянето му на потребителите. Но единствено това не е задоволително. България има своите все по-добри виновност, има свои локални сортове грозде. Има и ентусиазма на българските винари и лозари. Но за винения туризъм в 260-те български винарски мазета би трябвало да има специфична организация и тактика, с цел да посрещаш посетители и да им представяш винени сортове и виновност. Прави усещане, че за множеството български винари виненият туризъм е апропо. Ако някой желае да пристигна във винарското имение, да заповяда. Няма да го върнат. И в случай че избата не е в акция – ще има гид разполагаем. Обикновено това е най-младият технолог на избата и тъкмо по тази причина – най-ентусиазираният да споделя и изяснява. В събота и неделя обаче не се одобряват туристи. Въпреки че това са едни от най-предпочитаните дни за визити.
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Ето по този начин наподобява виненият туризъм в огромна част от българските винарни. Той не е съзнателен като бизнес и постоянно се приема като разход на време. Все отново доста мазета се стремят да притеглят гости, тъй като в тази ниша към този момент стартира да се пробужда конкуренцията. Едно е ясно обаче - без вложения, без старания, без образование на личните фрагменти няма по какъв начин да се развие винен туризъм. Има и изключения въпреки всичко. Съществуват близо тридесетина български винарни, които поставят старания да ни изградят добър облик пред винения свят. Затова на този стадий можем да твърдим - просто виненият туризъм на България следва. Той е ниша, която има капацитета да се развива и да разпространява българските виновност.
Измеримост
За да оценим по какъв начин се развива българският винен туризъм, първо би трябвало да го измерим. И след това да го съпоставяме – с предишни години, със прилежащи страни, с най-хубавите в света. За страдание българският винен туризъм е безмерен: няма данни за брой туристи, посетили винарните, няма данни за приходите, които те носят, за желанията им, за степента на задоволеност от услугата. Потърсихме информация за винения туризъм в България в Националния статистически институт, Националната организация по лозата и виното, в отчетите на Изпълнителната организация по лозята и виното. И най-после в Министерството на туризма. В нито една от тези институции няма данни. Това е явен знак, че виненият туризъм в страната ни е толкоз дребен, че не влиза в обсега на статистическите проучвания. Остава втори метод – да попитаме специалистите. Това е неакуратен, непълен и евентуално поизкривен взор върху сектора, само че въпреки всичко дава визия за настройките на хората, работещи в бранша, и за посоката, в която ще се развива той.
Необходим е маркетинг
Според специалисти, които създават план " Сподели България ", виненият туризъм и гурме туризмът са един от методите да се удължи туристическият сезон – зимен и летен - в страната ни. Това е и евентуална опция да се привлекат още свежи доходи за хората от сектора, респективно и в бюджета на страната. " Ще предложим в идващия програмен интервал по оперативните стратегии да се финансират огромни, интегрирани туристически планове. Искаме да стартираме с девет плана, по един във всеки туристически регион за обмисляне. " Това сподели министърът на туризма Николина Ангелкова по време на четвъртата кръгла маса по плана " Сподели България " в Кърджали през септември тази година. Утвърдените от бизнеса и локалната власт дестинации ще бъдат показани през октомври. Предвижда се дейна маркетингова акция, която да започва и да се включи в годишната стратегия за Национална туристическа реклама 2019 година.
Виненият туризъм в България обаче се уголемява най-много тъй като предприемчивите винари и хотелиери стартират да правят оценка капацитета в този бизнес. Съзнателно изписвам " винари и хотелиери ", тъй като българският винен туризъм потегли и върви по двата пътя – винари, които започнаха да построяват специфични места за дегустации, за отмора, за развлечения край своите винарни. И хотелиери, които започнаха да построяват лозови масиви и винарски мазета край своите хотелски комплекси.
Моделът " Вино към хотела "
В Старосел виненият туризъм е отишъл доста напред по отношение на българските стандарти. И демонстрира, че методът " Вино към хотела " работи сполучливо. Дотолкова, че притежателите на едноименния хотелски комплекс към този момент уголемяват както хотелската част, по този начин и винените услуги. Характерното за този метод е, че предлага стандартизирани винени услуги на относително ниски цени за туристите, които идват на отмора в комплекс " Старосел ". " За нас виното е освен богатство от усети и аромати. Но със своите скъпи съставки то е в основата на новата услуга винотерапия, която предлагаме в новия хотел " Тракийска резиденция ". Ние се считаме за пионери в тази област и сме сигурни, че до две години ще сме на международно равнище в предлагането на тези услуги ", изяснява съсобственикът на вложителя " Старосел инвест груп " Димитър Димитров. Компанията влага общо 22 млн. лева в хотел, тръбопровод за минерална вода и база за винотерапия. Прогнозата на вложителите е, че могат да възвърнат вложените средства от 4 до 5 години, като разчитат доста на предлаганите винени услуги и възходящите винени продажби.
Има и други модели на развиване на винения туризъм - създаване на дегустационни зали към избите. Инвестирайки в такава специфична зала, избата е направила първата значима стъпка към нов бизнес – винен туризъм. Точно по този начин осъзнава развиването на винарска маза " Златен Рожен " районният й управител и шеф Мария Стойкова. В бизнеса с винения туризъм " Златен Рожен " са от 14 февруари 2018 година точно с построяването на дегустационна зала. Иначе винарната започва през 2010 година и явно на притежателите са трябвали време, средства и насъбрано самочувствие, с цел да стартират да канят енотуристи от България и чужбина. " Това, което следя, откогато управлявам избата, е, че в действителност има засилен интерес не просто към виното като напитка, а към преживяването да дойдеш във винарната и тук да опитваш виновност. Идват хора на друга възраст и с друг стопански статус, само че като численост към момента са незадоволително ", изяснява Стойкова.
Интересът на чужденците
По думите й съотношението сред инцидентните и целенасочените визити на туристи в тяхната маза е съвсем поравно - 60:40. Чуждестранните винени туристи са по-информирани, по-целенасочени. За тях виното е метод да открият и схванат България. " Работим с хотелите в района, с туристически организации и сами интензивно търсим туристи. Бюджетът на туристите е доста друг. Парите, които оставят при нас, в действителност са в доста необятни граници според от персоналната кредитоспособност, от опцията да пренесат виното ни със аероплан зад граница ", описа Мария Стойкова. Според нея има директна взаимозависимост сред цените на виното, което се създава в българските винарни, и цената на българския винен туризъм. Тя към този момент е чувала мнения от задграничните си туристи, че е светотатство да продават толкоз положително вино на толкоз ниска цена. И смята, че това в известна степен е липса на самочувствие, а освен пазарна съдба.
Собственикът на туристическата организация " Витис тур " Ги Лабери постоянно чува по време на договаряния с българските винарски мазета, че и сами могат да си провеждат визитите на туристи, само че това не е по този начин. Французинът, търговец на виновност от Бордо, от 2013 година предлага на своите сънародници да открият " новите виновност от остаряла Европа ", до момента в който пътуват в българските винарски региони. И съумява всяка година да качи на самолета 8000 французи, половината от които остават да почиват на морето, само че другата половина се впуска в откриването на български виновност. През 2018 година Ги Лабери е провел 4000 визити на винарски мазета и 1500 пикника в лозята. Неговите обиколки из българските винарски мазета са част от по-широк културен, исторически и гурме туризъм. Отначало му е мъчно да убеди дребните винарни да отворят вратите си за туризъм. После – да ги убеди да " играят като тим ", с цел да могат туристите да посетят няколко мазета една след друга. И най-трудното, което не съумява и до през днешния ден – да влагат в човек, който да се занимава извънредно с туристите.
Обикновено френският екскурзиант има бюджет от 100 евро дневно и е значимо каква част от бюджета ще остане във винарната. Цената на виното не е проблем, проблем е по какъв начин ще си го занесе във Франция. Но по този начин е на всички места по света. Сега Ги Лабери пробва да убеди винарите, с които работи, да се решат на идната крачка – да създадат дегустациите безвъзмездни, с цел да привлекат повече туристи, които идват, с цел да купят, а освен да опитат. " Винарите схващат от вино, само че не схващат от туризъм и не се вслушват в препоръките на туристическите оператори. Трябва им време, с цел да схванат, че винарят би трябвало да прави вино, а туроператорът или специфичният чиновник във винарната би трябвало да се занимава с туристите ", заключава мосю Лабери.
Стил " Вила Юстина "
" Вила Юстина " е един от водачите в региона на винения туризъм в България. По данни, предоставени от винарската маза, през 2017 година тя е посрещнала близо 10 000 енотуристи, а упованията за 2018 година са, че техният брой ще нарасне. Голяма част са чужденци. " За трета поредна година имаме гости от съвсем всички обитаеми континенти на Земята ", споделя комерсиалният шеф на винарска маза " Вила Юстина " Станислав Бакърджиев. Според него сполучливите фактори за винен туризъм в имението са няколко. Голяма част от задграничните винени туристи идват в избата, тъй като е покрай Пловдив. Освен положителното разположение, тя има построена дегустационна зала, която събира до 100 души, и парк-лозе за разходка на туристите. " При 420 декара лозе, имаме вътре над 60 декара парк, в който могат да паркират туристи с кемпери. В момента приключваме хотелска част с към 70 места. Това ще бъде жанр " селски къщи ", изяснява Бакърджиев.
Фотограф: Николай Дойчинов
Профилът на винения екскурзиант във " Вила Юстина " изглрежда по този начин: доминират дребните групи от винени туристи- фамилии или групичка другари винени запалянковци. От 2018 година има огромен растеж на групи с рейсове до 50 туристи – чужденци. Те отделят през целия ден, избират си петстепенно меню за обяд с български ястия. Така опознават и българската кухня. " За първи път група японци си заплатиха, с цел да вземат участие 2 дни в нашия гроздобер. Това е ново направление на винения туризъм за нас и за България. Имаме цел – 60% от приходите да бъдат от винени продажби на място и на услуги ", споделя Станислав Бакърджиев.
Друг образец. Васил Златев е притежател на туристическата организация " Бългерия уайн турс ". Неговата специализация е самостоятелният винен туризъм за чужденци. През тази година към този момент има към 200 клиенти. Помолих го да направи профил на задграничния енотурист, несъмнено, въз основата на своя опит. Ето и неговата оценка. " Чуждестранният екскурзиант, който идва да изследва и открива българските виновност, все по-често е млад, 30-35 годишен образован човек от междинната класа, който желае да получи винени страсти на място. Той най-често е квалифициран с предварителна информация за винената обиколка из България и постоянно самичък чертае маршрутите. Значителна част от туристите ни са на възраст 60-65 години, които идват в България с чувството, че ще бъдат " колумбовци ". И не остават разочаровани. Бюджетът на нашите посетители е към 100-130 евро, само че това не включва покупката на вино. Обикновено те купуват скъпи виновност – тъй като са по-добри, а и тъй като няма смисъл да заплащат за превоз на на ниска цена вино. " Продължителността на винените турове е 3-5 дни. Имало е случаи туристите ни да се върнат още веднъж. Но най-ценното е, че те разпространяват виновността на България измежду приятелите си и по този начин притеглят още туристи ", заключи Васил Златев.
Високият клас
Вината на Винарска маза " Драгомир " са едни от най-високо оценените български виновност. За един от нейните притежатели, Наталия Гаджева, срещите и дегустациите с швейцарски сомелиери, с балкански ресторантьори, с френски търговци на вино, с европейски туроператори, с изявени винени блогъри от целия свят не са нищо друго с изключение на проповед. Тя е същински просветител на виновността от български сортове. Също и гуру за тези по-заможни винени запалянковци, които дружно с нея вършат личен купаж в личен барик и бутилират със лични етикети. Сега Наталия Гаджева и брачният партньор й Константин Стоев построяват новото си винарско имение и желаят да пренесат и надградят досегашния си опит в по-добрите условия на новата винарна. " Нормално е в една новострояща се винарна да има устременост и към дегустации. Това е най-хубавият метод да срещнем огромен брой хора, които са ни пристигнали на крайници, с качеството на нашето вино. Разбира се, главното в новата ни винарна е опцията тук да вършим качествено вино. Но разширяваме базата за дегустации, тъй като през всичките 10 години, откогато сме в Пловдив, виждам какъв брой е значимо да се уголемява този вид бизнес ", изяснява Гаджева. Залага в бизнес проектите за новата винарна 15-20 % от приходите да идват от винения туризъм. На втория стадий от капиталовия й план във винарското имение " Драгомир " ще сътвори лични къщи за посетители. Освен това прибавя и културни събития: музика и изложения, при които виното е единствено за въодушевление, дава още елементи за плана Наталия Гаджева.
Фотограф: Николай Дойчинов
Близо 90% от запитванията за дегустации във винарна " Драгомир " са от чужденци. Все по-често компании идват тук за своите събития. Виненият екскурзиант, дегустиращ виновността в залата на винарската маза, е на възраст от 22 до 90 години. А цената на винената лекция, изнесена от Наталия Гаджева, плюс дегустацията на влиятелните виновност и малко храна доближава 15 евро. " За същото в Тоскана се заплащат 60 евро ", споделя Гаджева. Убедена е, че с просветителството си ще сътвори по-добри резултати за винения туризъм във Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) " Драгомир ".
За енотуризма размерът на винарската маза няма значение и мениджърът планове на маза " Заара естейт ", село Главан в Сакар, Виктор Цветанов е уверен в това. Малката винарна винифицира своето първо вино през 2017 година, а от 1 юли 2018 година посреща и първите си туристи. Проектът се финансира напълно със лични средства. Той включва винарска маза, дребен хотелски комплекс за 39 посетители, ресторант и зона за отмора. Винарското имение е фамилна благосъстоятелност, само че най-активният човек, който движи бизнеса, е Красимира Недева, дружно с нейния татко. " Хората, които идват при нас за винен туризъм, са хора от огромните български градове и имат по-задълбочено отношение към виното. Няма избран вид винени туристи – имали сме независими визити и корпоративни семинари. Скоро ще имаме и доста огромна група от 50 задгранични посетители ", разяснява Виктор Цветанов. Споделя, че методът им е с закрепени цени за дегустация – от 10 до 15 лв. според от броя на виновността. " А в случай че екскурзиантът остане при нас да нощува и се храни в ресторант, плюс дегустацията, нормално той оставя тук към 100 лв.. Смятам, че в границите на 4 години инвестицията ще бъде възобновена ", уверен е Цветанов.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ