Чумната пръчица. Кой би могъл да си помисли, че този

Чумната пръчица. Кой би могъл да си намерения, че този миниатюрен организъм, пренасян от инфектирани бълхи, може да се трансформира в гражданска война за човечеството? Когато в средата на XIV век „ Черната гибел “ покосява десетки милиони души, европейците си мислели, че краят на света към този момент е настъпил. И макар всички ужаси на бубонната чума, тъкмо тя се трансформира в катализатор на бъдещото рационализиране на обществото.

Здравите хора

Както е известно, човешката популация се развива, когато се сблъсква с заболяванията и „ това, което не ги убива, ги прави по-силни “. Последните проучвания посочили, че гените на европейците, претърпели чумата, се изменили и създали техните потомци по-устойчиви към заболяванията.

Добрата генетика им помогнала в самия кипеж на епидемията да се преборят с инфекцията надалеч по-успешно, в сравнение с когато я нямало. Черната гибел освен покосила сума ти народ, само че и била гигантска лаборатория на естествения асортимент – отсяла слабите и немощните.

Анализ на костните остатъци на Лондонското гробище посочил, че хората, претърпели епдемията, както и техните потомци, имат по-малки шансове да умрат на всяка възраст, в сравнение с от тези, които са живели по-рано.

Ако до чумата едвам 10% от популацията могли да доживеят до седемдесетте, то след епидемията този индикатор повишен двойно. Подобно комбиниране на човешката биология в комбиниране с положителната храна разрешило на европейците, родени след бубонната чума, да станат по-устойчиви към болесттите и да живеят надалеч по-дълго.

Парфюмерийната промишленост

Във времената на развихрилата се Черна гибел се считало, че един от виновниците за нейното разпространяване са токсичните изпарения. Затова за филтриране на въздуха пуснали в ход такива средства а средновековната медицина като ароматните билки и парфюми. Естествено, те били известни на европейците и по-рано.

Именно с появяването на чумата използването на персонални дезинфекционни средства станала повсеместна. Състочтелните хора употребявали ароматната вода Eau de la Reine de Hongrie, която се произвеждала в Южна Франция в селце покрай Монпелие и Грас.

В нейния състав влизал розмарин, лавандула и алкохол. Бедните се задоволявали с елементарни растителни аромати. Хората не се къпели и не се миели от боязън за живота си – те били уверени, че посредством отворените пори в организма може да попадне инфектирания въздух.

Страхът бил толкоз огромен, че даже в идващите епохи, те вместо да си вземат баня се заливали с парфюми, с цел да убият телесната миризма. В последна сметка нуждата от използването на парфюм за отбрана от епидемията прераснала в всекидневен табиет.

Болниците и лекарите

Преди епидемията лечебните заведения били единствено място за изолацията на болните, къде нямало нито професионални врачи, нито лекари. Целият „ медицински личен състав “ се състоял единствено монаси и монахини, които най-вече се грижели за духа, в сравнение с за плътта. Режимът на лекуване на пациента се ограничвал до банкет на билки, изповед и молитва.

Голямата чума трансформирал болничното заведение от благотворително институция за банкет на овдовели сираци и уродливи в място където болните в действителност можели да получат квалифицирана лекарска помощ. Заради големия приток инфектирани лечебните заведения били принудени да се откажат от функционалностите на приюти и приюти, с цел да се съсредоточат върху болните и умиращите.

В същото време били направени значими промени в здравната процедура. Анатомията и хирургията попаднали в медицинските стратегии на университетите. От причудлива философия медицината се трансформирала в практическа естествена просвета.

Професионалните лекари почнали да заемат все по-важно място в активността на лечебните заведения. Медицинските услуги станали по-ясно ориентирани – появили се болнични отделения с тясна специализация по другите категории заболявания.

Повече функционалности на домовете

Недостигът на квалифицирани занаятчии и строители се усещал толкоз остро, че архитектите се принудили да опростят строителните структури. Английските църкви се отдалечили от блясъка на „ пламенния “ готически жанр, заменяйки го с по-малко сложната „ перпендикулярна готика “, акцентираща на отвесните линии.

Преди чумата домовете се състоели от предверие, в което имало огнище. Тук фамилията живеело и приемало посетители. Бедните хора живеели в дървени къщи с покриви от тиня и плява, които били слаба отбрана против плъхове и други паразити – преносители на болест.

В края на XIV — началото на XV век помещението било разграничено на загради. Това разрешило на жителите да се отделят от прислужниците, животните и мръсотията на улицата.

В Бодиамския палат, да вземем за пример, частните стаи имали даже лични тоалети. Отказали се от потреблението на тръстика в структурата на пода в интерес на подови настилки във тип на килими. Частните домове станали по-луксозни и удобни.

Изкуството

Ужасяващата зараза не могла да не повлияе на усещането към живота и обществото в Средновековна Европа. Чумата покосила всички: и сиромаси, и крале. Основната мисъл на възраждощото се след епидемията изкуство била: всички хора са равни пред гибелта и Бога, и разделянето на съсловия и класи не е нищо повече от конвенционалност.

По-късно известност придобило настрана направление на изобразителното изкуство под името „ макабър “ или „ плячката на гибелта “, показващо слабостите на човешкото съществуване. Обикновено тези творби показвали танцуващата „ гибел “, която взима със себе си изцяло разнообразни хора, заети със своите ежедневни неща.

Картината на Питър Брьогъл „ Триумфът на гибелта “, илюстрираща дадената публикация, е ослепителен образец за този род.

По-добри условия за работа

След като чумата почнала да угасва, Европа почнала да се връща към естествения си живот. Много градове опустели, земеделските земи не не били поддържани дълги години, производството на практика било прекъснато.

За възобновяване трябвала работна ръка, която не достигала. В този миг в преференциална позиция се оказали не работодателите, а служащите, които изискали за себе си почтено възнаграждение и условия на труд.

Най-накрая и дамите можели да си намерят работа, което преди този момент се разрешавало да се прави единствено от мощния пол. Може би тъкмо в „ постчумните “ времена трудовите контракти почнали да припомнят на днешните, а низшите пластове се почувствали пълноценна част от обществото, което довело след това до буржоазната гражданска война.