Чумата е един от най-големите убийци на Средновековието – тя

Чумата е един от най-големите убийци на Средновековието – тя съвсем унищожава популацията на Европа през 14 и 15 век. Известна още като Черната гибел, чумата (причинена от бактерията, наречена Yersinia pestis) се придвижва от бълхи, най-често срещани при плъхове. Тя идва на Стария континент през 1348 година и хиляди умират от Италия, Франция и Германия до Скандинавия, Англия, Уелс, Испания и Русия.

Смъртоносната бубонна чума предизвиква черни отоци (бубони) по цялото тяло, а при септицемичната чума жертвите страдат от мрачно съвсем черно обезцветяване на кожа вследствие на отрови в кръвта (една от аргументите, заради които заболяването след това е наречена „ Черната гибел “). Изключително заразната пневмонична чума пък може да бъде хваната единствено посредством кихане и кара белите дробове на инфектираните да се изпълнят с течност.

Черната гибел убива сред 1/3 и половината от популацията на Европа. Съвременниците не знаят, несъмнено, какво я предизвиква или по какъв начин да не я заловен и търсят пояснения за цялата рецесия в Божия яд, човешкия грях и маргинализираните групи, изключително евреите. Ако сте инфектирани с бубонна чума, имате 70-80% късмет да умрете през идната седмица. В Англия, от всеки 100 души, може би 35-40 могли да чакат да умрат от чумата.

Хората в средновековния интервал са се сблъсквали с голям брой евентуални рискове при пътешестване. На първо време, мъчно е да се откри безвредно и чисто място за спане. Пътуващите постоянно би трябвало да спят навън и по този начин когато пътуваха през зимата, те рискуват да измръзнат до гибел. И до момента в който пътуването на групи обезпечава известна сигурност, човек въпреки всичко може да бъде ограбен или погубен от непознати – или даже от личните си спътници.

Няма храна и питиета, в случай че пасажерът не откри хан, манастир или друго сходно заведение. И даже тогава, хранителното натравяне е забележителен риск по това време.

Средновековните пасажери също могат да бъдат уловени в локални или районни разногласия или войни и да бъдат ранени или хвърлени в пандиза. Липсата на знания по непознати езици също може да докара до проблеми с тълкуването.

Болестите и заболяванията също могат да бъдат рискови и даже съдбовни. Ако някой се почувства зле на пътя, нямаше гаранция, че може да бъде получено почтено – или въобще – здравно лекуване.

Пътуващите също могат да станат жертви на някаква акцидент. Например, съществува риск от удавяне при прекосяване на реки – даже императорът на Свещената Римска империя Фридрих I се дави през 1190 година, когато пресичал река Салеф по време на Третия кръстоносен поход. В Рим при празнуване на юбилейната 1450 година (в католическата черква юбилейната година е специфична такава, при която се опрощават някои или всички грехове на хората) се случва злополучие, когато към 200 души в голямата навалица, която пресича моста на Сант Анджело, паднат през него и се давят.

Въпреки че е по-бързо да се пътува по море, в сравнение с по суша, лодките също крият обилни опасности: стихия може да я преобърне или навигацията може да се обърка, а средновековни дървени кораби не постоянно са били почтени за провокациите на морето. Въпреки това през по-късното Средновековие пътуването по море става все по-бързо и по-безопасно.

Средностатистическият пасажер през средновековния интервал може да чака да измине 25-35 километра дневно пешком или 35-50 километра на кон, до момента в който ветроходните кораби могат да минават 125-200 километра дневно.

Също по този начин, да не сте съгласни може да бъде рисково. Хората, които са имали богословски или религиозни възгледи, за които се е считало, че опонират на ученията на християнската черква, са били обсъждани като еретици в средновековна християнска Европа. Тези групи включват евреи, мюсюлмани и средновековни християни, чиито вярвания се смятат за неортодоксални, като катарите.

Крале, мисионери, кръстоносци, търговци и други – изключително от края на 11 век – вършат опити да разширят на християнския свят и към средиземноморските земи. Първият кръстоносен поход (1096–1099 г.) има за цел да превземе Йерусалим – и най-после го прави през 1099 година Въпреки това градът скоро е изгубен и би трябвало да бъдат подхванати нови кръстоносни походи в опит да го възвърнат.

Евреите и мюсюлманите също търпят преследвания, експулсиране и гибел в християнска Европа. В Англия антисемитизмът довежда до кланета на евреи в Йорк и Лондон в края на 12 век, а Едуард I прогонва всички евреи от Англия през 1290 г.; позволено им е да се завърнат едвам в средата на 17 век.

От 8 век се поставят старания и за връщането на Иберия от мюсюлманите, само че едвам през 1492 година целият полуостров е завзет още веднъж. Така в Испания се прави опит за определяне на обединена, единна християнска религия и угнетяване на ереста, което включва основаването на испанската инквизиция през 1478 година В резултат на това евреите са изгонени от страната през 1492 година, а на мюсюлманите е разрешено да останат, единствено в случай че се покръстят.

Свещени войни се водят и против християни, които са считани за еретици. Албигойският кръстоносен поход е ориентиран против катарите (базирани основно в Южна Франция) от 1209-29 година И кланета и още инквизиции и изтезания следват през по-късните 13 и 14 век.

Внезапната или преждевременна гибел е постоянно срещана в средновековния интервал. Повечето хора почиват млади, само че процентът на смъртност може да варира според от фактори като публичен статус, благосъстояние, местонахождение (по-високи равнища на смъртност се следят в градовете) и евентуално пол. Възрастните умират от разнообразни аргументи, в това число чума, туберкулоза, недохранване, апетит, война, потната болест и разнообразни инфекции.

Богатството не подсигурява дълъг живот. Изненадващо, добре хранените монаси не живеят безусловно толкоз дълго, колкото някои селяни. Селяните в британското имение Хейлсовен може да чакат да доближат 50-годишна възраст, само че за разлика от тях по-бедните в същото имение могат да се надяват да живеят единствено към 40 години. Тези с още по-нисък статус евентуално ще живеят единствено 30 години. До втората половина на 14 век селяните там живеят 5 до 7 години по-дълго, в сравнение с през предходните 50 години. Въпреки това, междинната дълготрайност на живота на херцогските фамилии в Англия сред 1330 и 1479 година нормално е единствено 24 години за мъжете и 33 години за дамите. Във Флоренция миряните в края на 20-те години на 15 век могат да чакат да живеят единствено 28,5 години (мъжете) и 29,5 години (жените).

Умирането от „ добра “ гибел е доста значимо за средновековните хора и е тематика на доста книги. Хората постоянно се тревожат за „ неочаквана гибел “ (независимо дали в борба, по естествени аргументи, посредством екзекуция или някаква злополука) и какво ще се случи с тези, които умират без да се приготвят и да получат последни обреди. Смята се, че разнообразни талисмани, да вземем за пример, обезпечават отбрана против неочаквана гибел – без значение дали против гибел в борба, от отрова, гръмотевица, огън, вода, тресчица или други рискове.