Как повечето хора пропуснаха същината на интервюто с Путин
Чухте ли въобще какво приказва той и по какъв начин казаното от него автоматизирано бе пречупено през призмата на Запада в следващата пропагандна акция
Най-голямата медийна сензация за 2024 година до момента - изявлението на Такър Карлсън с Владимир Путин пристигна и си отиде. Всички в следените Западни медии се изредиха да дават отзиви, само че съзнателно или не всички пропуснаха най-важните изводи от срещата.
Заети да дават избрания на Путин и Карлсън - по какъв начин единият си стартирал предизборната акция, а другият се препитавал с рубли, всякакви геополитически анализаторчета и бюджетни психоаналитици изрекоха толкоз простовати отзиви за изявлението, че няма смисъл да се повтарят. Едно обаче направи съществено усещане и ще го споменем. Скот Адамс да вземем за пример завъртя изводите по следния метод: „ Колко от вас мислеха, че Путин е с всичкия си в това изявление? Ако ви е изглеждало, че приказва ясно, то това е тъй като го сравнявате с Байдън. Според мен Путин беше откачен. Урокът по история беше неприятен знак ”.
Това е една от „ по-добрите ” неприятни тълкования. Путин беше всичко друго, само че не и откачен. Всъщност той изглеждаше по-спокоен от всеки път, евентуално даже, с цел да успокои и самия Карлсън, който не знаеше къде се намира при започване на изявлението. Но горното е посланието, което Адамс и останалите говорещи глави желаеха да видят. Да съпоставят Путин с Байдън.
Ep. 73 The Vladimir Putin Interview
— Tucker Carlson (@TuckerCarlson)
Друг способ, който същите използваха непосредствено след изявлението, бе да зачекнат 30-минутния урок по история, който Путин изнесе. Разбирайки добре, че малко хора ще устоят да слушат толкоз дълго по какъв начин един човек води монолог, колкото и забележителен да е той, те концентрираха разбора си върху „ подправената история ” на Русия и Украйна. Това открехва Прозореца на Овертон в тяхна изгода и още на идващия ден мрежата беше залята от мнения за това какви „ нелепости бръщолевел ” съветския водач.
След това поденаха и Карлсън. С цялата подигравка на света лица като Хилари Клинтън бяха канени по всякакви малките екрани да разясняват журналиста. Клинтън, която за благополучие на света не съумя да стане президент на Щатите през 2016 година, изясни по какъв начин Карлсън бил „ потребен глупак ”, по какъв начин бил „ куче на каишка ” и бил считан за „ смешка ” в съветските медии. Гадният ѝ смях придружаваше всяко изявление, обвързвано с това, че той бил уволнен от FoxNews.
На процедура всичко се свежда до следното: Интервюто беше рамкирано като „ кучето на каишка, което обслужва лъжеца Путин ”. Идеята беше да не се слуша същината на изявлението.
От една страна имаме хора, които съзнателно пропущат смисъла, тъй като би трябвало да валидират мнението си. От друга имаме хора, които съзнателно водят любопитните от това да получат същинско и нефилтрирано просвещение за мотивацията на съветския водач. Защо?
Защото, както към този момент знаем, Западът се ръководи от войнолюбци, които не се смятат за способни да бъдат спрени от някакъв си славянин с искания за адекватност и позиция на геополитическата карта.
Интервюто стартира с фактически дълъг и протяжен монолог. Неговата цел обаче е ориентирана към американците и към целия англоговорящ свят, който не знае нищо за личната си история, а какво остава за тази на непозната и изключително „ вражеска ” страна. Путин не приказва по тематиката, с цел да ни оттегчи, а да ни осведоми и да даде подтекст. Да покаже, че е човек, който гледа в вероятност, която може да отбрани. Представете си Байдън да приказва 30 минути за американската история - ето малко по-адекватно съпоставяне от това на гореспоменатия Скот Адамс.
Путин искаше умерено да изясни същинските аргументи за спора, като даже разказа грешките от двете страни по време на монолога си. И може да се каже, че този метод беше сполучлив.
Колко американци научиха, че той е питал Бил Клинтън дали Русия може да стане членка на НАТО?
Или че Буш-младши едностранно анулира контракта анти-балистичните ракети?
Или че Споразумението от Минск беше последната вяра за помирение и потушаване на напрежението сред Донбас и Киев, и че точно Путин е желал да то да бъде подписано?
Поне още 5-6 сходни обстоятелството има, които комфортно анализаторите пропуснаха. А поради обстоятелството, че актуалният спор се насочва скоростно към война, която единствено малко на брой властимащи желаят, думите на Путин фактически заслужават най-малко малко внимание.
Това не значи, че обстоятелствата, които съветския водач показа, са истината на истините. Но това е предстоящо. Да се фокусираш върху това значи, че гледаш в неверната посока.
Какво значение има, че Путин наруши интернационалните закони, като прекрачи пост-съветските граници? Нали НАТО наруши границите на Сърбия като бомбардира Белград 6 месеца през 1999 година Значи ли това, че границите имат значение, единствено когато се нарушават от „ вярната ” страна?
Какво значение има, че Путин преекспонира „ нацификацията ” на Украйна, с цел да отбрани Донбас, че вкарва в пандиза публицисти, че няма независимост на словото, или че Русия е надалеч от демокрацията?
Няма никакво значение и дали вярвате, че той е направил прелом в Крим през 2014 година, че е отровил Сергей и Юлия Скрипал, че Алексей Навални е герой за независимост или че Путин е оказал помощ на Доналд Тръмп да завоюва изборите през 2016 година
Значение обаче има това по какъв начин Путин гледа на спора в този момент. И би трябвало да го имаме поради.
Друго, значимо за събитията, е че хората, които поддържат Путин в Русия, са още по-нетърпеливи и внимателни от него. За да избегнем по-голямата война, която явно олигарсите желаят, ние също би трябвало да поемем някаква отговорност за това, че въобще се е стигнало до тук.
Защото спорът сред Запада - включително цяла Европа, Англия и Съединени американски щати - и Русия е с огромни и даже екзистенциални последствия. Това, което Путин сподели в изявлението, е че в този момент топката е в нашите ръце - в западните. Или би трябвало да седнем и да проведем почтена полемика за бъдещето на мира, или ще сме във война. И в случай че Западът желае това, Путин ще го даде. Можем да се окопаем в чувстовото си за справедливост или можем да имаме мир. Но не и двете.
Лицата от вида Виктория Нюланд и Урсула фон дер Лайен съставляват хората, които отхвърлят да одобряват, че Русия и/или Китай са не системи, а цивилизации. Дежурните „ изми ” като „ комунизъм ”, „ авторитаризъм ”, „ социализъм ” и така нататък не важат. Тук става въпрос за хора, за просвета, за етнос.
Западните водачи и цялата агитация се пробва да ни убеди, че Русия и Китай нямат нито правото да съществуват, нито заслужават нашата емпатия. И по продължение - нито един от причините на Москва и нейните настоявания не са годни.
А Путин знае история, усеща я и се ядосва. Западът повтаря - „ твоята версия на историята е неверна. Нямаш право да си сърдит ”. Ако в миналото сте спорил с някой значим за вас човек и ви е показал сходен мотив, знаете какъв брой е влудяващо. И обстановката може да ескалира внезапно. За възстановяване на връзките по-късно, изключително в случай че това държание продължава с години, е нужно едната страна да седне и да каже „ Добре, чувам те, какво има? ”. И да вложи смисъл в това. Но това в този момент не се случва. Вместо това още през февруари 2022 година Западът забрани достъпа на популацията си към съветски малките екрани. Разумен ход.
На това място се намираме сега и това стана пределно ясно от изявлението с Путин - най-малко на тези, които желаеха да слушат. „ Русия = неприятно, Украйна = положително ” е мотив, който би трябвало да бъде пропуснат, тъй като не е работлив. Москва вижда западните водачи като провалени, а света им - като разпадаща се империя, цивилизация, която няма бъдеще. И надлежно не вижда смисъл да подема самодейността за договаряния. Целият разказ е редуциран до спор сред две страни - първата не желае да има нищо общо с втората (Западът), а втората упорства, че каквото и да прави първата, ще оцелее (Русия).
И по този начин. Путин пристигна квалифициран за изявлението. Изложи обществено причините си пред Запада. И трансферира топката за договаряния там. А в случай че нормалният ви отговор в тази ситуация е: „ Ами тогава просто да излезе от Украйна ”, и вие сте част от казуса, тъй като даже не пробвате да вникнете в казаното.
Защото войната в нашите ръце. През Карлсън Путин опита да приказва със западите хора, не с политиците, а с хората. И като че ли съумя. Интервюто е гледано рекорден брой пъти за сходен формат - над 200 милиона пъти.
Най-голямата медийна сензация за 2024 година до момента - изявлението на Такър Карлсън с Владимир Путин пристигна и си отиде. Всички в следените Западни медии се изредиха да дават отзиви, само че съзнателно или не всички пропуснаха най-важните изводи от срещата.
Заети да дават избрания на Путин и Карлсън - по какъв начин единият си стартирал предизборната акция, а другият се препитавал с рубли, всякакви геополитически анализаторчета и бюджетни психоаналитици изрекоха толкоз простовати отзиви за изявлението, че няма смисъл да се повтарят. Едно обаче направи съществено усещане и ще го споменем. Скот Адамс да вземем за пример завъртя изводите по следния метод: „ Колко от вас мислеха, че Путин е с всичкия си в това изявление? Ако ви е изглеждало, че приказва ясно, то това е тъй като го сравнявате с Байдън. Според мен Путин беше откачен. Урокът по история беше неприятен знак ”.
Това е една от „ по-добрите ” неприятни тълкования. Путин беше всичко друго, само че не и откачен. Всъщност той изглеждаше по-спокоен от всеки път, евентуално даже, с цел да успокои и самия Карлсън, който не знаеше къде се намира при започване на изявлението. Но горното е посланието, което Адамс и останалите говорещи глави желаеха да видят. Да съпоставят Путин с Байдън.
Ep. 73 The Vladimir Putin Interview
— Tucker Carlson (@TuckerCarlson)
Друг способ, който същите използваха непосредствено след изявлението, бе да зачекнат 30-минутния урок по история, който Путин изнесе. Разбирайки добре, че малко хора ще устоят да слушат толкоз дълго по какъв начин един човек води монолог, колкото и забележителен да е той, те концентрираха разбора си върху „ подправената история ” на Русия и Украйна. Това открехва Прозореца на Овертон в тяхна изгода и още на идващия ден мрежата беше залята от мнения за това какви „ нелепости бръщолевел ” съветския водач.
След това поденаха и Карлсън. С цялата подигравка на света лица като Хилари Клинтън бяха канени по всякакви малките екрани да разясняват журналиста. Клинтън, която за благополучие на света не съумя да стане президент на Щатите през 2016 година, изясни по какъв начин Карлсън бил „ потребен глупак ”, по какъв начин бил „ куче на каишка ” и бил считан за „ смешка ” в съветските медии. Гадният ѝ смях придружаваше всяко изявление, обвързвано с това, че той бил уволнен от FoxNews.
На процедура всичко се свежда до следното: Интервюто беше рамкирано като „ кучето на каишка, което обслужва лъжеца Путин ”. Идеята беше да не се слуша същината на изявлението.
От една страна имаме хора, които съзнателно пропущат смисъла, тъй като би трябвало да валидират мнението си. От друга имаме хора, които съзнателно водят любопитните от това да получат същинско и нефилтрирано просвещение за мотивацията на съветския водач. Защо?
Защото, както към този момент знаем, Западът се ръководи от войнолюбци, които не се смятат за способни да бъдат спрени от някакъв си славянин с искания за адекватност и позиция на геополитическата карта.
Интервюто стартира с фактически дълъг и протяжен монолог. Неговата цел обаче е ориентирана към американците и към целия англоговорящ свят, който не знае нищо за личната си история, а какво остава за тази на непозната и изключително „ вражеска ” страна. Путин не приказва по тематиката, с цел да ни оттегчи, а да ни осведоми и да даде подтекст. Да покаже, че е човек, който гледа в вероятност, която може да отбрани. Представете си Байдън да приказва 30 минути за американската история - ето малко по-адекватно съпоставяне от това на гореспоменатия Скот Адамс.
Путин искаше умерено да изясни същинските аргументи за спора, като даже разказа грешките от двете страни по време на монолога си. И може да се каже, че този метод беше сполучлив.
Колко американци научиха, че той е питал Бил Клинтън дали Русия може да стане членка на НАТО?
Или че Буш-младши едностранно анулира контракта анти-балистичните ракети?
Или че Споразумението от Минск беше последната вяра за помирение и потушаване на напрежението сред Донбас и Киев, и че точно Путин е желал да то да бъде подписано?
Поне още 5-6 сходни обстоятелството има, които комфортно анализаторите пропуснаха. А поради обстоятелството, че актуалният спор се насочва скоростно към война, която единствено малко на брой властимащи желаят, думите на Путин фактически заслужават най-малко малко внимание.
Това не значи, че обстоятелствата, които съветския водач показа, са истината на истините. Но това е предстоящо. Да се фокусираш върху това значи, че гледаш в неверната посока.
Какво значение има, че Путин наруши интернационалните закони, като прекрачи пост-съветските граници? Нали НАТО наруши границите на Сърбия като бомбардира Белград 6 месеца през 1999 година Значи ли това, че границите имат значение, единствено когато се нарушават от „ вярната ” страна?
Какво значение има, че Путин преекспонира „ нацификацията ” на Украйна, с цел да отбрани Донбас, че вкарва в пандиза публицисти, че няма независимост на словото, или че Русия е надалеч от демокрацията?
Няма никакво значение и дали вярвате, че той е направил прелом в Крим през 2014 година, че е отровил Сергей и Юлия Скрипал, че Алексей Навални е герой за независимост или че Путин е оказал помощ на Доналд Тръмп да завоюва изборите през 2016 година
Значение обаче има това по какъв начин Путин гледа на спора в този момент. И би трябвало да го имаме поради.
Друго, значимо за събитията, е че хората, които поддържат Путин в Русия, са още по-нетърпеливи и внимателни от него. За да избегнем по-голямата война, която явно олигарсите желаят, ние също би трябвало да поемем някаква отговорност за това, че въобще се е стигнало до тук.
Защото спорът сред Запада - включително цяла Европа, Англия и Съединени американски щати - и Русия е с огромни и даже екзистенциални последствия. Това, което Путин сподели в изявлението, е че в този момент топката е в нашите ръце - в западните. Или би трябвало да седнем и да проведем почтена полемика за бъдещето на мира, или ще сме във война. И в случай че Западът желае това, Путин ще го даде. Можем да се окопаем в чувстовото си за справедливост или можем да имаме мир. Но не и двете.
Лицата от вида Виктория Нюланд и Урсула фон дер Лайен съставляват хората, които отхвърлят да одобряват, че Русия и/или Китай са не системи, а цивилизации. Дежурните „ изми ” като „ комунизъм ”, „ авторитаризъм ”, „ социализъм ” и така нататък не важат. Тук става въпрос за хора, за просвета, за етнос.
Западните водачи и цялата агитация се пробва да ни убеди, че Русия и Китай нямат нито правото да съществуват, нито заслужават нашата емпатия. И по продължение - нито един от причините на Москва и нейните настоявания не са годни.
А Путин знае история, усеща я и се ядосва. Западът повтаря - „ твоята версия на историята е неверна. Нямаш право да си сърдит ”. Ако в миналото сте спорил с някой значим за вас човек и ви е показал сходен мотив, знаете какъв брой е влудяващо. И обстановката може да ескалира внезапно. За възстановяване на връзките по-късно, изключително в случай че това държание продължава с години, е нужно едната страна да седне и да каже „ Добре, чувам те, какво има? ”. И да вложи смисъл в това. Но това в този момент не се случва. Вместо това още през февруари 2022 година Западът забрани достъпа на популацията си към съветски малките екрани. Разумен ход.
На това място се намираме сега и това стана пределно ясно от изявлението с Путин - най-малко на тези, които желаеха да слушат. „ Русия = неприятно, Украйна = положително ” е мотив, който би трябвало да бъде пропуснат, тъй като не е работлив. Москва вижда западните водачи като провалени, а света им - като разпадаща се империя, цивилизация, която няма бъдеще. И надлежно не вижда смисъл да подема самодейността за договаряния. Целият разказ е редуциран до спор сред две страни - първата не желае да има нищо общо с втората (Западът), а втората упорства, че каквото и да прави първата, ще оцелее (Русия).
И по този начин. Путин пристигна квалифициран за изявлението. Изложи обществено причините си пред Запада. И трансферира топката за договаряния там. А в случай че нормалният ви отговор в тази ситуация е: „ Ами тогава просто да излезе от Украйна ”, и вие сте част от казуса, тъй като даже не пробвате да вникнете в казаното.
Защото войната в нашите ръце. През Карлсън Путин опита да приказва със западите хора, не с политиците, а с хората. И като че ли съумя. Интервюто е гледано рекорден брой пъти за сходен формат - над 200 милиона пъти.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ