Цяла България Замръзна! Първи Шокиращи Снимки На Антония, Която Скочи Под Влака И Загуби Двата Си Крака. Истината Е Покъртителна
Чудо е, че въобще остана жива след кървавата драма на релсите при жп „ Владимир Павлов ” в Бургас.
Това е еманацията на всичкия парадокс, в който попадат от ден на ден обезверени и комплицирани младежи, написа " Флагман ".
И тази нощ, както и през вчерашния ден през нощта, пациентите в отделението по ортопедия в УМБАЛ-Бургас няма да заспят.
Плачът от фантомната болежка на към този момент несъществуващите елементи от крайниците ще раздира стаите, а дежурният доктор няма да е в положение да предозира прелетите в обилие в кръвта й мощни успокоителни.
Вижте останките от краката на тази 21-годишна жена – българка! Десният е без ходило, отсечен до глезена, а левият – до коляното. Чудо е, че въобще остана жива след кървавата драма на релсите при жп „ Владимир Павлов ” в Бургас. Това е еманацията на всичкия парадокс, в който попадат от ден на ден обезверени и комплицирани младежи, написа " Флагман ". И тази нощ, както и през вчерашния ден през нощта, пациентите в отделението по ортопедия в УМБАЛ-Бургас няма да заспят.
Плачът от фантомната болежка на към този момент несъществуващите елементи от крайниците ще раздира стаите, а дежурният доктор няма да е в положение да предозира прелетите в обилие в кръвта й мощни успокоителни.
Днес Антония Чикова спокойна и изцяло съответна. До нея, край болничното легло, е 54-годишната й майка – Марияна Чикова, която е пристигнала от плевенското село Буково незабавно щом я уведомили за опита за ликвидиране на товарната жп гара на 6 ноември към 8,30 часа.
Връзката сред майка и щерка е повече от мощна, макар че Антония е израснала в обществени домове, тъй като е едно от петте деца в семейстото на диабетноболния и трудоустроен Спас Чиков. Първо я изпращат в дома в гр.Тотлебен, след това в Пордим, където приключва главното си обучение, най-после я настаняват в жилище за социалнослаби възпитаници в Ловеч.
В Ловеч бедното момиче приключва приблизително обучение в Професионалната гимназия по стопанска система, търговия и услуги.
Има документи и от курсове по фризьорство и барманство. „ Това, че Тони учеше и израстна главно в обществени домове, не значи, че сме я изоставили.
На всички празници си идваше в Буково, когато се събираме цялото семейство. Проблемът беше в това, че татко й стартира да демонстрира още на младини признаци на шизофрения, поради което трябваше да се грижа и за него.
Останахме и двамата без работа, само че на децата ни бе обезпечен от малко малко естествен живот. Аз имам големи подозрения, че индивидът, с който е била преди да скочи върху релсите против идващия трен, има виновност за случилото се. Ще упорствам да се обясни кой е и какво е правил там с щерка ми ”, споделя Марияна Чикова.
Антония край Слънчев бряг през лятото, когато е имала средства за прехранване Историята, която ще ви разкажем по-долу е сверена като меродавност и със съученици на Антония от ловешката гимназия.
Това, което те прибавят е, че тя била извънредно даровита като фризьорка и изкарвала положителни пари, имала огромна обич с момче в Ловеч, с което ходели две години, само че ненадейно връзката им прекъснала, поради което, засегната, Антония напуща града и идва напролет в Несебър.
Самата тя описа следното: Взеха ме незабавно на работа в хотел „ Тиара Бийч ” на Слънчев бряг като сервитьорка. Договорът ми беше за четири месеца по 600 лева чисто. Понеже се справях чудесно, заплатата ми беше действително още по-висока и шефовете бяха удовлетворени.
Сезонът обаче свърши в средата на септември. Аз не се тормозя от работа – трансферирах се в близкото село Порой, където притежателят на една овощна градина, името му е господин Димов, даде обещание да ни заплаща високи надници за подбиране на ябълки. Лошото беше, че към края на октомври времето стартира да става доста студено, а ни държаха на полето, на открито. Усещах, че в студа няма да устоя до първата си заплата и че би трябвало да взема ограничения.
Пристигнах в Бургас с вяра да си намеря работя като сервитьорка. Настаних се при моята другарка Веси, която е на квартира тук. Тя ми сподели, че няма потребност да й заплащам част от наема. Сутринта на 6 ноември, понеделник, се случи нещо, за което не желая да приказвам. Просто разбрах, че и да се боря с този живот в този непознат град, няма да мога да изляза суха от борбата. Реших да си събера багажа и да си отпътува при майка в Буково.
Да обмисля с нея нещата. Оставих 20 лева на Веси, да не си намерения, че съм я „ завлякла ” и потеглих към автогара Запад. Докато чаках да отвори гишето за билетите, видях този млад мъж, който вие, от медиите, сте взели за мой другар.
Той ме попита: Ти закъде си? Аз му отговорих: Не знам. А ти? Той отвърна: И аз не знам. Запознахме се тая заран.
Той беше по-зле с настроението от мене. Тръгнахме покрай релсите и тогава очевидно съм изгубила и последната капка религия и съм скочила против идващия към гарата трен. Направих го в последната секунда, влакът не се движеше с висока скорост, аз просто бях изгубила смисъл да пребивавам по метода, по който се оформяше, в случай че се прибера назад в моя безпаричен край.
Много ви апелирам да оставите този човек на мира и да не го тормозите. Той няма нищо общо с моето обезсърчение ”, заключи Антония, повдигайки инцидентно лявата си ръка с татуирана на британски „ религия ”.
Днес тя се чудеше дали в миналото ще може да върви, какъв брой ли би коствало, с цел да й сложат протези, само че като цяло нямаше, поради силноупойващите медикаменти, никаква концепция за тежкото състояние, в което е.
От ОДМВР-Бургас отхвърлят информация за мистериозния млад мъж с ромски черти. Той бе отведен за разпит. Майката на Антония обаче упорства да знае по кое време тъкмо се е появил този юноша, тъй като счита, че има връзка с персоналната покруса на щерка й.
Това е еманацията на всичкия парадокс, в който попадат от ден на ден обезверени и комплицирани младежи, написа " Флагман ".
И тази нощ, както и през вчерашния ден през нощта, пациентите в отделението по ортопедия в УМБАЛ-Бургас няма да заспят.
Плачът от фантомната болежка на към този момент несъществуващите елементи от крайниците ще раздира стаите, а дежурният доктор няма да е в положение да предозира прелетите в обилие в кръвта й мощни успокоителни.
Вижте останките от краката на тази 21-годишна жена – българка! Десният е без ходило, отсечен до глезена, а левият – до коляното. Чудо е, че въобще остана жива след кървавата драма на релсите при жп „ Владимир Павлов ” в Бургас. Това е еманацията на всичкия парадокс, в който попадат от ден на ден обезверени и комплицирани младежи, написа " Флагман ". И тази нощ, както и през вчерашния ден през нощта, пациентите в отделението по ортопедия в УМБАЛ-Бургас няма да заспят.
Плачът от фантомната болежка на към този момент несъществуващите елементи от крайниците ще раздира стаите, а дежурният доктор няма да е в положение да предозира прелетите в обилие в кръвта й мощни успокоителни.
Днес Антония Чикова спокойна и изцяло съответна. До нея, край болничното легло, е 54-годишната й майка – Марияна Чикова, която е пристигнала от плевенското село Буково незабавно щом я уведомили за опита за ликвидиране на товарната жп гара на 6 ноември към 8,30 часа.
Връзката сред майка и щерка е повече от мощна, макар че Антония е израснала в обществени домове, тъй като е едно от петте деца в семейстото на диабетноболния и трудоустроен Спас Чиков. Първо я изпращат в дома в гр.Тотлебен, след това в Пордим, където приключва главното си обучение, най-после я настаняват в жилище за социалнослаби възпитаници в Ловеч.
В Ловеч бедното момиче приключва приблизително обучение в Професионалната гимназия по стопанска система, търговия и услуги.
Има документи и от курсове по фризьорство и барманство. „ Това, че Тони учеше и израстна главно в обществени домове, не значи, че сме я изоставили.
На всички празници си идваше в Буково, когато се събираме цялото семейство. Проблемът беше в това, че татко й стартира да демонстрира още на младини признаци на шизофрения, поради което трябваше да се грижа и за него.
Останахме и двамата без работа, само че на децата ни бе обезпечен от малко малко естествен живот. Аз имам големи подозрения, че индивидът, с който е била преди да скочи върху релсите против идващия трен, има виновност за случилото се. Ще упорствам да се обясни кой е и какво е правил там с щерка ми ”, споделя Марияна Чикова.
Антония край Слънчев бряг през лятото, когато е имала средства за прехранване Историята, която ще ви разкажем по-долу е сверена като меродавност и със съученици на Антония от ловешката гимназия.
Това, което те прибавят е, че тя била извънредно даровита като фризьорка и изкарвала положителни пари, имала огромна обич с момче в Ловеч, с което ходели две години, само че ненадейно връзката им прекъснала, поради което, засегната, Антония напуща града и идва напролет в Несебър.
Самата тя описа следното: Взеха ме незабавно на работа в хотел „ Тиара Бийч ” на Слънчев бряг като сервитьорка. Договорът ми беше за четири месеца по 600 лева чисто. Понеже се справях чудесно, заплатата ми беше действително още по-висока и шефовете бяха удовлетворени.
Сезонът обаче свърши в средата на септември. Аз не се тормозя от работа – трансферирах се в близкото село Порой, където притежателят на една овощна градина, името му е господин Димов, даде обещание да ни заплаща високи надници за подбиране на ябълки. Лошото беше, че към края на октомври времето стартира да става доста студено, а ни държаха на полето, на открито. Усещах, че в студа няма да устоя до първата си заплата и че би трябвало да взема ограничения.
Пристигнах в Бургас с вяра да си намеря работя като сервитьорка. Настаних се при моята другарка Веси, която е на квартира тук. Тя ми сподели, че няма потребност да й заплащам част от наема. Сутринта на 6 ноември, понеделник, се случи нещо, за което не желая да приказвам. Просто разбрах, че и да се боря с този живот в този непознат град, няма да мога да изляза суха от борбата. Реших да си събера багажа и да си отпътува при майка в Буково.
Да обмисля с нея нещата. Оставих 20 лева на Веси, да не си намерения, че съм я „ завлякла ” и потеглих към автогара Запад. Докато чаках да отвори гишето за билетите, видях този млад мъж, който вие, от медиите, сте взели за мой другар.
Той ме попита: Ти закъде си? Аз му отговорих: Не знам. А ти? Той отвърна: И аз не знам. Запознахме се тая заран.
Той беше по-зле с настроението от мене. Тръгнахме покрай релсите и тогава очевидно съм изгубила и последната капка религия и съм скочила против идващия към гарата трен. Направих го в последната секунда, влакът не се движеше с висока скорост, аз просто бях изгубила смисъл да пребивавам по метода, по който се оформяше, в случай че се прибера назад в моя безпаричен край.
Много ви апелирам да оставите този човек на мира и да не го тормозите. Той няма нищо общо с моето обезсърчение ”, заключи Антония, повдигайки инцидентно лявата си ръка с татуирана на британски „ религия ”.
Днес тя се чудеше дали в миналото ще може да върви, какъв брой ли би коствало, с цел да й сложат протези, само че като цяло нямаше, поради силноупойващите медикаменти, никаква концепция за тежкото състояние, в което е.
От ОДМВР-Бургас отхвърлят информация за мистериозния млад мъж с ромски черти. Той бе отведен за разпит. Майката на Антония обаче упорства да знае по кое време тъкмо се е появил този юноша, тъй като счита, че има връзка с персоналната покруса на щерка й.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ