Човешкият организъм издържа жега до 50 градуса, преди да се

Човешкият организъм устоя горещина до 50 градуса, преди да се разпадне. Антициклонът Харон носи в околните дни рекордни жеги в доста страни в Европа.

Британският професор показва, че всеки човек е друг и реакциите му на горещините може да
варират съществено според възрастта,
пола и здравословното положение. “Метаболитният развой на някои хора не се увеличи на 40 градуса, а чак на 50 ”, разкрива откривателят. Той прибавя, че тялото работи доста, с цел да отбрани нормалната си температура, то не обича тя да се трансформира.
“Но в случай че се промени с 1 или 2 градуса,
множеството хора не страдат. При някои маратонци централната температура (температурата, измерена в някой вътрешен орган) се е покачвала до съвсем 42° на финала и това се е дължало на обстоятелството,
че те са тичали в топла околна среда. ”
Много малко хора обаче са издръжливи като маратонците. Бебетата и възрастните хора са част от най-уязвимата категория на рискови температури, тъй като тяхната сърдечносъдова система не реагира добре на горещините.

Когато на организма ни му е прекомерно топло, се зареждат поредност от рискови реакции в каскада, които могат да доведат до проблеми
със здравето и даже до съдбовен край.
“Протеините в тялото стартират да се деформират, те престават да работят и нервните импулси също не действат добре. Нервната система е по-малко ефикасна, сърцето е наранено – изяснява Хелси. – Това води до аритмия и може да докара до понижаване на равнището на кислорода. А когато равнището на кислорода в мозъка намалее, ситуацията става доста съществено. ”
Изследователите от Лондон,
които са почнали работа по спомагателни изследвания, считат, че изводите им “очертават картината по какъв начин тялото реагира на термичния стрес, демонстрира неговата дарба да се приспособява, границите на тази дарба и най-важното – разликите в реакциите на другите човеци. ”
“В свят, който непрекъснато се затопля,
тези познания стават все по-ценни ”, уверен е проф. Люис Хелси. Матю Патерсън от Оксфорд споделя това мнение, още повече че близкото бъдеще евентуално ни готви още по-непоносими жеги. “Когато приказваме за климатични промени, в действителност ние мислим главно за хората. Питаме се дали ще сме способни да живеем на планета,
която ще е по-топла с градус или два
от това, на което сме привикнали ”, споделя той. Според него смяната на климата прави все по-трудно поддържането на човешкия живот подобен, на какъвто сме привикнали. “Имаме средствата да променим това. Трябва да престанем да горим изкопаеми горива и да изхвърляме нездравословни газове в атмосферата. До огромна степен ориста ни е в личните ни ръце, в случай че желаеме да оцелеем ”, прибавя ученият.