Човек не може да живее за любовта, за друг човек

Човек не може да живее за любовта, за различен човек обаче – може!

Любовта не е езеро, в което всеки може да види отражението си. Любовта има своите приливи и отливи. Крушения, потънали градове, октоподи, стихии, сандъци със злато и перли. Но перлите се намират на надълбоко.

Харесва ми по какъв начин си потеглят гордите и красиви дами, пренебрежително и стремглаво, потропвайки с токчета и тръшкайки вратата. После могат да се свлекат от противоположната ѝ страна и горко да заплачат, само че си потеглят удивително!

Запомни едно, момче: в никакъв случай, в никакъв случай, в никакъв случай човек не може да стане комичен в очите на жена, щом прави нещо поради нея. Дори и при най-глупавата игра. Прави каквото щеш – изправяй се на глава, изричай най-тъпите глупости, надувай се като паун, пей под нейния прозорец, само че единствено едно нещо не си позволявай: да бъдеш настоятелен! Не бъди рационален!

Само когато дефинитивно се разделиш с един човек, започваш същински да се интересуваш от всичко, което го визира. Това е един от парадоксите на любовта.

Приятелството! Зеленчукова градина върху лавата на мъртвите усеща. То подхожда единствено на мимолетни любовни завършения. Дори и това е обратно. Любовта не би трябвало да се осквернява с другарство. Краят си е край.

Е да, който е самичък, не може да бъде зарязан. Но от време на време, вечер, изкуствената черупка се пука, животът се трансформира в някаква хълцаща, натрапчива мелодия, някакъв ураган от див блян, от жадност, горест и вяра да се измъкнеш от безсмисления шемет, да се измъкнеш от безсмисленото еднозвучно свирене на тази безконечна латерна, все едно накъде ще поемеш. Ах, тази жалка нужда от малко топлина, не можеха ли да я дадат две ръце и едно сведено над теб лице? Или и това бе единствено отвод, бягство? Имаше ли нещо друго с изключение на самотата?

Не е злощастие, че не можем в никакъв случай изцяло да се слеем. Нещастие е, че би трябвало непрекъснато да се напущаме, всеки ден и всеки час. Знаем това, само че не можем да го спрем, то изтича през ръцете ни, а е най-скъпоценното нещо, което съществува, и при все че не можем да го задържим. Винаги някой умира пръв. Винаги някой остава след него.

В притежанието се таи и загубата.

Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.

Който гледа доста обратно , може елементарно да се препъне или да падне в бездна.

Хората постоянно не помнят единствено това , което не би трябвало.

Животът бе станал прекомерно замърсен за щастието, то не можеше да бъде трайно, към този момент изчезваше вярата в него, то ставаше единствено отдих, колкото човек да си поеме мирис, само че не и кей.

Вечно – една дума, без която днешният човек не минава. Защото през днешния ден на хората липсва сигурност.

Цветята би трябвало да бъдат поднасяни без мотив. Щастието би трябвало да бъде настояще. Домът топъл. Любовта би трябвало да бъде взаимна. А сезонът…няма значение какъв ще е сезонът…

С дамите се оправям елементарно. С любовта не мога да се оправя.

Човек би трябвало да обожава дамите или да ги напуща. Нищо приблизително не съществува.

Когато се разделят, хората постоянно приказват подправени думи, постоянно лъжат , тъй като в подобен миг истината се трансформира в ненужна свирепост, докарваща им само печал и обезсърчение, че не са съумели да се сбогуват по различен начин…

Когато човек може да се самоизмъчва , той не пропуща по този начин елементарно нито един комфортен случай.

Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много мъчително използвана. Особено за интелектуалци и романтици. Никога не се проявявай като нравствен Херкулес, щом можеш да постигнеш същото с един нов панталон. Така не ядосваш колегата си, той няма за какво да напряга сили, с цел да стане еднакъв с тебе, ти си спокоен, и това което желаеш пада като зряла круша в скута. Никога не би трябвало да форсираш щастието си.

Няма нищо по-уморително от  човек, който показва своя разум. Особено, в случай че няма разум.

Всичко, което може да се уреди с пари, е на ниска цена.

Парите вършат доста дами влюбени. Любовта, таман противоположното, прави доста мъже алчни за пари. Следователно парите предизвикват идеалите, а любовта материализма.

Всъщност е позорно, че тъпчем навсякъде по земята и не знаем съвсем нищо за нея. По-лошото е, че ние въобще не знаем за какво тъпчем земята.

Живеем във време на саморазкъсване. Много от това, което човек би могъл да направи, все пак не прави, без да знае за какво.

В желанията си човек постоянно отива надалеч. В изпълнението- не.

Ние вършим задоволително нелепости и с нашите полуистини. С задачите истини въобще не бихме могли да живеем.

Това, което не можеш да получиш, постоянно ти се коства по-хубаво от това, което имаш. В това се състои романтиката и идиотизма на човешкия живот.

Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не свети, когато е ярко. Тя свети в тъмнината.

Чудото постоянно ни чака някъде наоколо до отчаянието.

Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи те се скапват. Затвореният вятър се трансформира в застоял въздух.

Такъв е светът: може да се превърнете в ангел, простак или нарушител – и никой няма да забележи. Но в случай че ви липсва едно копче, всички ще го видят.

Откровенията идват постоянно от дребните неща, не от забележителните. Значителните неща са свързани постоянно с трагични жестове и изкушения за неистина.

Зададе ли се положително, не му обръщай тил , пък в случай че ще и да не го разбираш.

Съжалението е противоположната страна на злорадството.

Само животните и самоубийците не изпитват самоуважение.

Тъй елементарно има вяра човек, когато се надява.

Най-тежката болест на света е мисленето. Тя е неизличима.