Човек е това, в което вярва са думите на Антон

" Човек е това, в което има вяра " са думите на Антон Павлович Чехов, които редица съветски писатели, самостоятелни режисьори и културни дейци повтаряха по улиците и огромните площади през първата седмица на войната. До 6 март, когато със закона за така наречен дезинформация Кремъл стегна хватката към хората на изкуството в страната. Много от тях бяха принудени да изоставен родината си, други обаче останаха.


Москва не има вяра освен на сълзи, само че и на митинги. Докато улиците и стават все по–празни, а виковете " Нет войне " отекват в полицейските ръководства, редица съветски интелектуалци напущат редакциите, студиата, театрите и сцената, с цел да заминат там, откъдето изкуството им може да бъде чуто.

Алексей Красовский

Заради антиправителствения филм " Празник " режисьорът и сценарист Алексей Красовски попада още през 2019 година във всички вероятни черни описи на родината си. На 25 февруари отпътува с последния вероятен аероплан за Истанбул. Ден по-късно на вратата на родния му дом служителите на реда изписват Z: знак трансформирал се в емблема на военните дейности от последните седмици.

„ Буквата Z на вратата ми е знак за това, че съм от хората, които не са дали своят вот за Путин и желаят повече независимост от тази, която им дава страната. Сега ние сме врагове на съветския народ. Тези надписи са положително психическо оръжие от страна на страната “, описа той.

Алексей не знае какво ще е бъдещето му.

„ Не разбираме по какъв начин да помогнем и на кого, огромна част от нас към този момент остават без пари, нямат контакт с родителите и приятелите си. Но ще бъда оптимист, върша всичко допустимо да работя по верния за себе си метод, бил съм постоянно почтен с моята аудитория. Това е разликата сред държавното управление и хората като нас, Путин в никакъв случай не е бил почтен с хората на Русия и когато публиката го разбере, ще види същинската картина “, съобщи още режисьорът.

Леонид Шмелков

Професорът по анимация в Академия по образни изкуства в Москва Леонид Шмелков отпътува със фамилията си за Шри Ланка малко преди началото на войната. Днес за него противоположният път в родината му е неосъществим.


„ Всеки ден е по-труден и по-труден, няма самолети, картите ни за разплащане не работят, всичко е блокирано. Уплашен съм, тъй като в студиото ми работят доста младежи, които са подготвени на всичко да стачкуват. Истинският проблем е, че огромна част от хората, живеещи в Русия, в действителност имат вяра, че обикновено да има война, да бомбардираме нашите съседи. Дори и да си на улицата, всеки служител на реда може да те спре и да прочете известията на телефона ти. Аз съм виновен за студентите си, една от тях даже е в ареста за месеци, тъй като просто беше деен жител и протестираше против войната. Затова моето мнение е, че нищо няма да бъде променено от улицата, от митингите “, счита той.

Изкуството и свободата на словото. За второто в Русия сега остава единствено едно издание: самостоятелният съветски вестник " Новая газета ", който още на първия ден от войната излезе с корица осъждаща настъплението на Русия. Преди седмица основният му редактор и притежател на нобелова премия за мир Димитрий Муратов разгласи, че редакцията стопира да написа за войната, само че не напълно.

„ Имахме две благоприятни условия - да пишем за войната в едно издание и по-късно щяха да ни затворят наложително, само че към 94% от читателите ни се сплотиха за продължаването на „ Новая газета “, тъй че взехме решение да пишем за всички младежи които излизат на улицата и влизат в т. нар „ неразрешени описи “, биват изпратени в пандиза. Затова в този момент пишем, както беше по времето на Съюз на съветските социалистически републики, намираме специфични думи, с които описваме обстановката, използваме синоними, все едно описваме басните на Езоп. Език, посредством който читателите ни схващат каква е нашата ясна позиция и защо пишем. Много е мъчно, само че съм горда, че оставаме правилни на истината “, съобщи редакторът Лариса.

По думите ѝ пропагандната машина на малкия екран е предиздвикала доста хора да мислят, че сега Русия се грижи за обезпечаването на международния мир.

„ Последната ми публикация беше за това по какъв начин балетът " Лебедово езеро ", несъмнено един от знаците на Русия, положителното и неприятното, по малкия екран постоянно сме изпращали нашите управници с балета " Лебедово езеро ", по тази причина взех решение да пиша за него. В тази сложна обстановка даже не е несъмнено, че балетът ще звучи още веднъж. Тази ужасна антиутопия, в която живеем, написаните думи не стигат, няма прогноза за на следващия ден. Утре може да се събудим и да прочетем, че към този момент " Новая газета " я няма и това ще бъде изцяло обикновено “, добави тя.