Членът на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка Изабел Шнабел

Членът на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка Изабел Шнабел алармира, че може да е прекомерно рано да се понижават нарастванията на лихвените проценти, защото инфлацията продължава да съставлява заплаха за стопанската система на еврозоната, написа " Блумбърг ".В тирада в Лондон Шнабел сподели, че най-големият риск за централните банки сега е да се допусна, че растежите на цените ще намалеят бързо и подценяването на тяхната резистентност.„ Постъпилите до момента данни допускат, че опциите за закъснение на темпото на корекции на лихвените проценти остават лимитирани. Ще би трябвало да повишим лихвените проценти в допълнение, евентуално в ограничаваща територия, с цел да подсигуряваме, че инфлацията ще се върне към нашата средносрочна инфлационна цел допустимо най-бързо и вторичните резултати няма да се материализират “, сподели Шнабел.Инвеститорите търсят признаци, че ЕЦБ може да забави темпото на скорошното си стягане на паричната политика, което е най-бързото в нейната история и включва поредни покачвания от 75 базисни пункта на последните две срещи. През октомври към този момент имаше признаци, че някои чиновници избират по-малки нараствания.Марио Сентено от Португалия сподели тази седмица, че повишението на лихвените проценти би трябвало да продължи, до момента в който инфлацията стартира да понижава - нещо, което може да се случи при започване на идната година. Някои от неговите по-твърдоглави сътрудници споделиха, че цикълът на стягане може да продължи по-дълго.Шнабел също по този начин предизвести за заплахите, произлизащи от стотиците милиарди евро, които европейските държавни управления харчат, с цел да защитят своите жители от енергийната рецесия, породена от войната на Русия в Украйна.„ Много фискални ограничения, които са известни измежду електората, като строги тавани на цените или широкообхватни дотации, рискуват в допълнение да подхранват средносрочната инфлация. Това в последна сметка може да принуди паричната политика да увеличи лихвените проценти над равнището, което би се смятало за уместно без фискални тласъци “, сподели Шнабел.През последните седмици имаше някои признаци на напрежение с политиците, откакто френският президент Еманюел Макрон и италианският президент Джорджия Мелони предизвестиха против прекомерно нападателно парично стягане, защото 19-националната еврозона е изправена пред криза.Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос сподели в сряда, че е значимо фискалната и паричната политика да не се „ сблъскват “. Говорейки същия ден, шефът на испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос прикани родината си да стартира фискална консолидация в този момент.„ Мащабната и обща фискална политика може да докара до по-висока инфлация, по-високи лихвени проценти и по-висок обществен дълг “, сподели шефът на холандската централна банка Клаас Нот. „ Ако икономическият напредък отслабне, подозренията по отношение на устойчивостта на дълга в страните с високо съответствие дълг/БВП може да изплуват още веднъж. “