Чл.кор. Иван Гранитски Древните философи (платониците, питагорейците и орфиците) са

Чл.кор. Иван Гранитски

Древните философи (платониците, питагорейците и орфиците) са вярвали, че човешката душа е безсмъртна. Тялото е единствено краткотрайна тленна обвивка, а духът продължава своите безкрайни пътешествия през времето и посредством многострадалния кръг на преражданията се доближава до абсолюта, до така жадуваното съзерцаване на звездите. Затова античните създатели и философи по този начин доста ценят опазването и съхранението на паметта – паметта за обособената персона, само че и за рода, племето, Отечеството.
Днешното време, уви, е изумено от бацила на лотофагията, на безпаметството. Затова така елементарно се повалят кумири, не помнят идеали и обществата биват обладани от изкушенията на материалното, преходното и ерзаца.

Слава Богу, обаче, към момента има персони в България, които осъзнават смисъла на опазването на паметта. Такъв е казусът с феноменалната Лили Иванова. За днешното модерно българско общество нейната персона и неизтощима сила от дълго време са придобили именити размери. Няма огромен български артист, който всяка година да изнася десетки концерти пред стохилядна публика из цялата страна и да се е трансформирал в икона за своите побитатели.

Но явно, с изключение на жреческото си посвещение на музиката, Лили Иванова е стигнала до убеждението, че би трябвало да разгласява и част от своя персонален дневник, който тя настойчиво води към този момент десетилетия наред, за ни открие другата страна на невероятната ѝ персона. Добрата орис бди праволинейно над желанията на нашата певица и я сближава таман в точния момент с известната наша журналистка, публицистка и създател на книги Валерия Велева. Плод на взаимната им работа е книгата „ Лили Иванова – моят персонален дневник “.

Библиофилският том съдържа извънредно богата информация за житейската и креативната биография на Лили Иванова, голям набор от фотографии, осветяващи значими нейни концертни турнета из страната и чужбина, както и възторжените оценки на редица фенове на Лили Иванова – поети, композитори, реализатори и прочие Валерия Велева е построила стройна комбинация на книгата, която ни разрешава да надзърнем в духовната креативна лаборатория на певицата.

Но може би най-същественото в тази книга са извадки от самия персонален бележник на Лили Иванова.

Както стана към този момент дума, дневникът е воден години наред във време, в което певицата се е разкъсвала сред възторзи и покруси, разочарования и любови, възземания и падения, учейки се от уроците на ориста (често пъти сурови и груби), тя последователно построява своята непоклатима житейска философия.

Квинтесенция на тази философия съставлява следната фраза от нейния дневник: „ Искам да оставя след себе си истината за мен – а тя е това, което се случва на сцената “.

Тоест не персоналният живот, не разочарованията и огорченията, не трагичните или сантименталните другарства, любови, случки и събития са толкоз значими, колкото магията, която се случва на сцената.

А тази магия се твори от самата Лили, от желязната ѝ воля и резистентен темперамент, неподвластен на бурите и вихрушките на времето.

Но и самата сцена омагьосва от своя страна Лили. Тя ѝ дава крила, зарежда я с неизчерпаема сила и осмисля напълно живота ѝ.

Бележките, изводите, сентенциите в дневника на Лили Иванова ни демонстрират, че тя непрестанно се учи. Не единствено от житейските уроци, само че и четейки български и международни създатели, писатели, философи, както и размишлявайки върху невероятната орис на обособени създатели, на събития и процеси, която я вълнуват. И това е невероятното в тази книга. Това е другото лице на огромната Лили Иванова, което до момента беше непознато за публиката.

Тя разсъждава за вярата и Бога, само че и за неверието и безбожието, което носи толкоз премеждия на актуалните хора.

  " Бог не се интересува кой си, а какъв си! " ; " Никога не и имало такова обезценяване на човешката душа, както напроследък ".

Понесла с горделивост и непоколебима резистентност всички ругатни против себе си Лили Иванова като че ли поставя щемпел на времето през днешния ден. Като  присъда звучи нейното: " Всеки плюе против всеки! Всъщност всички ние сме сами в този свят. Достигнали сме края на положителните връзки ".

Лили Иванова е изключително сериозна във връзка с публичната антиселекция,която изкарва на напред във времето нападателната долнопробност и която унищожава развиването ни като общество и страна. " Налице е едно лансиране на посредствеността. Безсилието на бездарника: най-страшното е да живееш с визията за себе си ".

Като персона със мощно прочувствено въздействие върху голяма част от българската общественост и човек с обострени сетива за протичащото се в страната Лили Иванова не икономисва нищо: " Хората все чакат  да пристигна някой и да потвърди, че ще пази своя народ, само че единствено с очакване не става. Къде е народът?! "

Нещо да ви припомня за славното ни тъжно минало? И за този сакрален въпрос - къде е народът???

Безпощадна е и към политиците: " При политиците няма чест. Днес е време на взаимно отказване. Диктатурата няма цвят ".

Превърнала се в част от историята на няколко генерации Лили Иванова очевидно е изрично срещу събарянето на монументи, не приема заличаването на паметта, гневи се на лъжливото чувство на еднодневки, че светът стартира от тях: " Защо постоянно ни влече да сриваме, преди да сме основали нещо? Човек би трябвало да надстоява това, което има. Историята не може да се подменя, колкото и да ни се желае. "

Впечатляващо е пророческото ѝ просветление: " Бъдещето на света ще бъде грубо, тъй като светът ще се убеди, че не може да се сплоти в положителното, а би трябвало да бъде командван ".

Свикнали да усещаме Лили Иванова единствено с изявите ѝ на сцената, в книгата " Лили Иванова - Моят персонален Дневник " сме сюрпризирани от дълбочината на мисленето ѝ за протичащото се със света през днешния ден. Без да осъзнава, с прозренията си певицата-вълшебница се приближава до античните мислители, които са начертавали пътищата на бъдещите генерации: " Отива се един свят на човешки връзки, само че и на връзки с природата. Свършва животът и цапочва оцеляването. Ще дойдат времена с машини, хората ще са разнообразни, ще се чува шумът от моторите... "

Интересно е, че в дневника си огромната българска певица реализира едно самобитно отстранение от събитията и личностите, с които животът я среща. " Еднократните борби в никакъв случай не са ме интересували. Всяко достижение е връх, който единствено дефинира посоката към идващия ".

Тази самобитна откъснатост обаче не приказва за отчуждение, а за създаване на неповторима защитна духовна аура, която пази от излишно разхищаване духовната ѝ сила. Защото тази сила е нужна точно за неповторимото ѝ творчество. " Нищо не може да ме изненада през годините на живота ми. Не се опасявам от нищо от това, което ме чака - обич и омраца. не претърпявам лицемерието, лъжата и предагелството ".

Дневникът, с изключение на всичко друго, ни убеждава какъв брой деликатно Лили Иванова се готви за основаването на всяка своя ария и всеки концерт – тя не си разрешава да употребява за своите песни текстове, които не стигат до сърцето на слушателя, работи с най-хубавите композитори, реализатори и музикални продуценти.

" Искаха да ме оплюят, да ме очернят, авансово да ме слагат в обстановка, в която геният ми да няма значение. Но не се получи. Днес не се дразня. Това беше част от тяхната игра. Моята игра беше да пея. "

Всичко това ѝ разрешава да бъде непрекъснато на върха в своята специалност.

На върха обаче е самотно. На няколко места в дневника се прокрадва чувството за тази възходяща самотност.

Но характерът на Лили и пределната ѝ непримиримост ѝ разрешават да трансформира даже и персоналната си самотност в сила за нови вълнуващи музикални провокации.

Книгата, която Лили Иванова дружно с Валерия Велева сервират в този момент на любознателните читатели, е блестящо събитие в актуалния културен живот на изтерзаното от крамоли и просташки пристрастености днешно българско общество.

Без подозрение тя ще бъде и скъп източник за бъдещи историци и откриватели освен за творчеството на Лили Иванова, само че и за комплицираните и трагични обществени пулсации и трансформации у нас през последните 50 години.