Чивита ди Баньореджо или „умиращият град“ – част от магията на Италия
Чивита ди Баньореджо е магическо, сюрреалистично, фантастично място, в централна Италия, на към 100 км северно от Рим.
Разположено на върха на рид от ровък вулканичен туф, до който може да се стигне единствено при прекосяване през стеснен пешеходен мост. Оттам можете да се насладите на една от най-зашеметяващите панорамни гледки на целия район Лацио.
Наречен с прякор “ умращият град “ , заради непрекъснатата ерозия на туфовите скали, тази крепост на половината път сред Орвието и езерото Болсена има етруски и средновековен генезис. Баньореджо е без подозрение едно от най-красивите и присъщи италиански села.
Историята на Чивита ди Баньореджо
Баньореджо в началото е учреден от етруски преди 2500 години! Градът по това време е образуван единствено от група къщи. Там където се издига актуалната Чивита високо на скалата, е имало акропола с храм и конгрес, ядро на гражданския и набожен живот на целия град. Там, където в този момент е Баньореджо, е имало населявана зона на за жителите.
Затворен сред реките, Рио Киаро и Рио Торбидо, заобиколен и предпазен от Долината на Каланчи, това малко възвишение е сложено на абсолютно стратегическо място. В допълнение, близкото устие на река Тибър е представлявал значим търговски и информационен канал.
Етруските към този момент са знаели за сеизмичната неустойчивост на този регион и са построили някои структури, целящи да предпазят селото от трусове. Те построили дренажни канали за по-добър поток на речните води.
Римляните от своя страна рестартирали строителството, само че за жалост не токова сполучливо и регионът скоро почнал да се разпада което станало причина Баньореджо да бъде зарязан.
За да влошат нещата, хълмът, където се намира селцето, е раздран в основата си от непрекъсната ерозия , породена както от типът на самата канара, по този начин и от дъжд и вятър. Баньореджо постепенно и непреклонно се разрушава. Неслучайно писателят Бонавентура Теки го разказва като „ умиращият град “.
Прекрасното село Чивита ди Баньореджо през днешния ден е доста дребен градски център където времето като че ли е спряло.
До него може да се стигне единствено пешком, като се върви по бетонен мост, издигнат за дребното жители, които останали да населяват приказния дребен град, и за туристи, идващи да го посетят от цялостен свят.
Вижте още:
Забележителности в Чивита ди Баньореджо
Както към този момент споменахме, с цел да стигнете до село Баньореджо , би трябвало да преминете 300-метровия провесен мост. Въоръжете се с камера, тъй като на всяка крачка ще се сблъсквате със спиращи дъха гледки!
След като преминете моста, първият значим монумент, който ще намерите, е Порта Сан Мария , представляващ два лъва, държащи две човешки глави, знак на деспотите, победени от жителите на Баньореджо.
Напред, през Сан Мария се стига до централния площад, където можете да се любувате на романската черква Сан Донато , възобновена през шестнадесети век. Тук се съхраняват доста забавни творби, като прелестното дървено разпятие от петнадесети век от учебното заведение на Донатело и стенна живопис от учебното заведение Перуджино.
Вижте още:
Ренесансовите здания се открояват в дребните алеи с типичните ниски къщи с дребни балкони и дребни стълби, присъщи за средновековната архитектура.
Със сигурност в Баньореджо няма да скучаете. Трябва да видите и дребния музей с антики на Чивита ди Баньореджо , издигнат в резиденция и пещерата на Сан Бонавентура, остаряла гробница, вкопана в отвесната стена от туф, кръстена на духовник Бонавентура от Баньореджо (1217-1274) биограф на Свети Франциск Асизийски .
Говори се, че по време на престоя си в Чивита ди Баньореджо свети Франциск излекувал младо момче на име Джовани ди Фиданза, спасявайки го от гибел. Майка му дава обещание на светеца, че откакто момчето порасне, то ще стане чиновник на Бог. Така Джовани става духовник Бонавентура от Баньореджо.
Това внушително село предлага достоверна сюрреалистична и незабравима атмосфера. Опитайте се да се изкачите на Източната канара, с цел да се любувате на прелестната панорама на така наречен „ Понтичели “ (малки мостове), солидни глинени стени, последната диря от ерозивен развой, почнал преди хиляди години и който продължава и до през днешния ден.
В рамките на селото има някои заведения за хранене и питейни заведения, както и места за нощувка със закуска и локални занаятчийски магазини.
Чивита ди Баньореджо има какво да ви предложи, и сигурно ще ви впечатли.
Прочети още:
