Спас Гърневски: Не изпитвам вина, че продадох терена с антиките, Пловдив беше пред фалит
- Четвърт век там е дупка, в която са заровени пари и нищо не може да се построи
- Заем от 328 млн. неденоминирани лв. висеше като дамоклев меч над общината
- Към оня миг през 1996 година да мислим за нов музей, беше химера
- Бизнесменът Димитър Георгиев е в правото си да търси атрактивно място за своите вложения
От няколко дни архитектурната колегия в Пловдив е разграничена от следващия план на предприемача и почетен консул на Украйна Димитър Георгиев, който желае да подвига комплекс с хотел, галерии, заведения за хранене, жилища и офиси в южното подножие на Трихълмието.
Теренът е негов и е с повърхност от 8 декара. Намира се в центъра на града. В парцела има остатъци от богат древен квартал на Филипопол, браншове от антични улици и доста артефакти. Архитекти приканиха общината да признае грешката си, че е продала преди време този парцел, и да предложи подмяна на притежателя или да си откупи терена, с цел да реализара там музей на тракийската история и изкуство.
Потърсихме депутата от ГЕРБ Спас Гърневски, по време на чието кметуване въпросният парцел беше продаден на тогавашната Хеброс банк, а тя - на Димитър Георгиев.
- Г-н Гърневски, желая да ви върна четвърт век обратно и да ви попитам за какъв брой продадохте терена с археологическите находки до Понеделник пазар, където в този момент предприемачът Димитър Георгиев желае да подвига комплекс с хотел, жилища, галерии и паркинги?
- Като прочетох, че е имало публично разискване на плана му и първата ми мисъл бе „ За какъв брой продадохме този парцел на Хеброс банк? ” Все отново това са много години обратно. През мен като кмет са минали доста документи, числа, покупко-продажби. Наложи се да върша информация.
- И какво установихте?
- Поех община Пловдив през ноември 1995 г.и заварих облигационен заем в размер на 328 млн. тогавашни лв.. Това беше 20% от бюджета на града. А падежът изтичаше през септември 1996 година и цялата сума трябваше да се заплати вкупом. Нямаше никаква опция за разсрочване. Общината беше изправена пред банкрут. Възложих на основния проектант Емил Жечев да направи изследване какво може да се осъществя на този парцел до Понеделник пазар, където беше стартират, само че зарязан по този начин нареченият музей на тракийската история и изкуство. Той ми отговори: „ Абсурд е някой да го вземе.
Там не може да се строи,
има археология ”
А заемът висеше като дамоклев меч. Нямаше доходи, не можехме да платим заплати на учители и лекари. В същото време тогавашния кабинет на Жан Виденов, въпреки че не желая да приказвам персонално неприятно за него, орязваше съществено Пловдив към оня миг. Идваха Вартоломееви нощи за града, беше изправен пред безпорядък. Задаваше се Коледа, Нова година, гладна зима, а хората не бяха вземали с месеци заплати. Някой трябваше да мисли и за тях, да си нахранят децата.
- Защо решихте да продадете тъкмо този терен в сърцето на Пловдив?
- Към оня миг Хеброс банк нямаше своя постройка, обитаваше се в панаира. Отидохме с финансистката Валентина Семерджиева и юристката Лалка Минкова при шефа на финансовата институция Юли Попов. Казах му: „ Единственият късмет да си разплатим облигационния заем е да ви продадем терена от южната страна на тунела с недостроения музей ”. Той ме погледна и попита: „ Какво ще го вършим? ”. Отвърнах му: „ Една хубава банка на пъпа на Пловдив, вместо да стоите в панаира чартърен ”. Попов се замисли. „ Ако откажем ”, попита той. Казах му, че в случай че откажат, скоро няма от кое място да получат и стотинка. „ Какви са парите ”, продължи банкерът. Отговорих му: „ Дълг против благосъстоятелност и нито лев повече ”. Имахме експертиза, която показваше, че договорката е сполучлива за общината. „ Добре, сподели Попов, по-добре трохичка, в сравнение с филийка в никакъв случай ”. Това бяха думите му, които съм описал в книгата си „ Право на последна дума ”.
Когато финализирахме договарянията
писмено, ми олекна
По-късно банкерите схванаха, че не могат да построят нищо на този парцел и съумяха да го препродадат.
- Не можахте ли да довършите музея на тракийската история, вместо да продавате мястото?
- Към оня миг при банкрутирала страна и затънала в задължения община да мислиш за музей, е химера. Тогава взехме решение, че централни хали са подобаващи за археологически музей на Пловдив. Когато пристигна доктор Иван Чомаков отхвърли този вид и продаде халите на внука на Чочоолу, който направи там търговски център. Сега такива има на всяка крачка. А там ставаше страховит археологически музей. Имаше под земята тунел, който тръгваше от халите, минаваше под основната улица и излизаше на Римския стадион. Чудесна атракция за туристи.
- Архитектите обаче в този момент призоват общината да признае грешката си с продадения терен до Понеделник пазар по ваше време и да си го върне назад. Как ви се вижда?
- Към оня миг трябваше да спасяваме Пловдив от банкрут. Тогава архитекти отново вършиха разисквания. Спомняте си, че в терена беше вдигната бетонна структура за музей с колони, които десетилетия стърчаха грозно. А експертизата сподели, че би трябвало да се бутнат, тъй като са амортизирани. Добре, че банката направи този жест и купи нещо, което не можеше да употребява. Фактът, че 24 години никой не е построил нищо там, демонстрира, че сме работили прозорливо. Имотът е проблематичен, има условия за запазване на тепетата, за височина, за запазване на археологията и така нататък Който и да почне някаква самодейност,
се натъква на проблеми
от хиляда естества.
Строителството там ще е извънредно скъпо и малко хора могат да си го разрешат. Направили сме талантлив ход. Факт е, че четвърт век там стои една дупка, в която са заровени едни пари.
- Като някогашен кмет по какъв начин мислите – подходящо ли е Димитър Георгиев да вдигне навръх това място комплекс с хотел, заведения за хранене, жилища, офиси, гаражи?
- Разбира се, че има закон за пловдивските тепета. Той е праволинеен по отношение на височина на застрояване, отстояния и така нататък Пловдив има задоволително експерти, които да преценяват удачно или не е застрояването на южното подножие на Трихълмието.
Г-н Георгиев е в правото си да
търси атрактивно развиване
на своите вложения
Къде другаде, в случай че не там – на 100 метра от сцената на Античния спектакъл. Бъдещите жители на жилищата му ще могат да гледат от терасите си спектаклите. Ако съм вложител, и аз ще мисля за същото. От другата страна е отговорността да се запазят знаците на Пловдив, каквито са тепетата. Едно от тях, за жалост, от дълго време е съборено и превърнато в павета, по които вървим. Но там би трябвало да се случи нещо. Архитекти, община, вложител и общност би трябвало да намерят дружно решение.Проектът на Димитър Георгиев за застрояване на терена.
Проектът на Димитър Георгиев за застрояване на терена.
- Кметът Здравко Димитров споделя, че на този стадий не е на дневен ред общината да прави подмяна или да изплаща парцела от Димитър Георгиев, каквито апели има. Съгласен ли сте с него?
- Общината ще си направи своите планове. Не е належащо да го изплаща. Но фактът, че толкоз години мястото стои празно и още години наред ще умуват какво ще стане там, приказва, че сме създали съвършена договорка преди време.
- Ако в този момент сте кмет, по какъв начин бихте подходили към плана на Димитър Георгиев?
- Бих бил най-щастливият, в случай че тъкмо той осъществя според условията на страната и на града своя план. Освен бизнеса си, той ще запази и тази просвета от епохи, която се намира в парцела му. И желая да напомня на доста празнодумци, които в този момент дават отзиви, че Митко Георгиев е от дребното, които в онази обрулена страна спонсорираше пловдивската просвета. И съм сигурен, че каквото направи, една част от това, което Бог ще му връща, той още веднъж ще го дава за културата на Пловдив и на България.
- Не изпитвате ли виновност с днешна дата, че сте лишили общината от един атрактивен парцел, цялостен с археология?
- Не. Казах ви, спасихме града от банкрут, като откупихме с този терен подобен голям дълг. Това оказа помощ на общината да почне на чисто и да се развива. В идващите години успяхме да закупим нови рейсове за градския превоз, построихме надлез и нови булеварди, които към този момент 20 година не са мръднали и не им е юридически ремонт, тъй като не се постанова. /24chasa.bg
- Заем от 328 млн. неденоминирани лв. висеше като дамоклев меч над общината
- Към оня миг през 1996 година да мислим за нов музей, беше химера
- Бизнесменът Димитър Георгиев е в правото си да търси атрактивно място за своите вложения
От няколко дни архитектурната колегия в Пловдив е разграничена от следващия план на предприемача и почетен консул на Украйна Димитър Георгиев, който желае да подвига комплекс с хотел, галерии, заведения за хранене, жилища и офиси в южното подножие на Трихълмието.
Теренът е негов и е с повърхност от 8 декара. Намира се в центъра на града. В парцела има остатъци от богат древен квартал на Филипопол, браншове от антични улици и доста артефакти. Архитекти приканиха общината да признае грешката си, че е продала преди време този парцел, и да предложи подмяна на притежателя или да си откупи терена, с цел да реализара там музей на тракийската история и изкуство.
Потърсихме депутата от ГЕРБ Спас Гърневски, по време на чието кметуване въпросният парцел беше продаден на тогавашната Хеброс банк, а тя - на Димитър Георгиев.
- Г-н Гърневски, желая да ви върна четвърт век обратно и да ви попитам за какъв брой продадохте терена с археологическите находки до Понеделник пазар, където в този момент предприемачът Димитър Георгиев желае да подвига комплекс с хотел, жилища, галерии и паркинги?
- Като прочетох, че е имало публично разискване на плана му и първата ми мисъл бе „ За какъв брой продадохме този парцел на Хеброс банк? ” Все отново това са много години обратно. През мен като кмет са минали доста документи, числа, покупко-продажби. Наложи се да върша информация.
- И какво установихте?
- Поех община Пловдив през ноември 1995 г.и заварих облигационен заем в размер на 328 млн. тогавашни лв.. Това беше 20% от бюджета на града. А падежът изтичаше през септември 1996 година и цялата сума трябваше да се заплати вкупом. Нямаше никаква опция за разсрочване. Общината беше изправена пред банкрут. Възложих на основния проектант Емил Жечев да направи изследване какво може да се осъществя на този парцел до Понеделник пазар, където беше стартират, само че зарязан по този начин нареченият музей на тракийската история и изкуство. Той ми отговори: „ Абсурд е някой да го вземе.
Там не може да се строи,
има археология ”
А заемът висеше като дамоклев меч. Нямаше доходи, не можехме да платим заплати на учители и лекари. В същото време тогавашния кабинет на Жан Виденов, въпреки че не желая да приказвам персонално неприятно за него, орязваше съществено Пловдив към оня миг. Идваха Вартоломееви нощи за града, беше изправен пред безпорядък. Задаваше се Коледа, Нова година, гладна зима, а хората не бяха вземали с месеци заплати. Някой трябваше да мисли и за тях, да си нахранят децата.
- Защо решихте да продадете тъкмо този терен в сърцето на Пловдив?
- Към оня миг Хеброс банк нямаше своя постройка, обитаваше се в панаира. Отидохме с финансистката Валентина Семерджиева и юристката Лалка Минкова при шефа на финансовата институция Юли Попов. Казах му: „ Единственият късмет да си разплатим облигационния заем е да ви продадем терена от южната страна на тунела с недостроения музей ”. Той ме погледна и попита: „ Какво ще го вършим? ”. Отвърнах му: „ Една хубава банка на пъпа на Пловдив, вместо да стоите в панаира чартърен ”. Попов се замисли. „ Ако откажем ”, попита той. Казах му, че в случай че откажат, скоро няма от кое място да получат и стотинка. „ Какви са парите ”, продължи банкерът. Отговорих му: „ Дълг против благосъстоятелност и нито лев повече ”. Имахме експертиза, която показваше, че договорката е сполучлива за общината. „ Добре, сподели Попов, по-добре трохичка, в сравнение с филийка в никакъв случай ”. Това бяха думите му, които съм описал в книгата си „ Право на последна дума ”.
Когато финализирахме договарянията
писмено, ми олекна
По-късно банкерите схванаха, че не могат да построят нищо на този парцел и съумяха да го препродадат.
- Не можахте ли да довършите музея на тракийската история, вместо да продавате мястото?
- Към оня миг при банкрутирала страна и затънала в задължения община да мислиш за музей, е химера. Тогава взехме решение, че централни хали са подобаващи за археологически музей на Пловдив. Когато пристигна доктор Иван Чомаков отхвърли този вид и продаде халите на внука на Чочоолу, който направи там търговски център. Сега такива има на всяка крачка. А там ставаше страховит археологически музей. Имаше под земята тунел, който тръгваше от халите, минаваше под основната улица и излизаше на Римския стадион. Чудесна атракция за туристи.
- Архитектите обаче в този момент призоват общината да признае грешката си с продадения терен до Понеделник пазар по ваше време и да си го върне назад. Как ви се вижда?
- Към оня миг трябваше да спасяваме Пловдив от банкрут. Тогава архитекти отново вършиха разисквания. Спомняте си, че в терена беше вдигната бетонна структура за музей с колони, които десетилетия стърчаха грозно. А експертизата сподели, че би трябвало да се бутнат, тъй като са амортизирани. Добре, че банката направи този жест и купи нещо, което не можеше да употребява. Фактът, че 24 години никой не е построил нищо там, демонстрира, че сме работили прозорливо. Имотът е проблематичен, има условия за запазване на тепетата, за височина, за запазване на археологията и така нататък Който и да почне някаква самодейност,
се натъква на проблеми
от хиляда естества.
Строителството там ще е извънредно скъпо и малко хора могат да си го разрешат. Направили сме талантлив ход. Факт е, че четвърт век там стои една дупка, в която са заровени едни пари.
- Като някогашен кмет по какъв начин мислите – подходящо ли е Димитър Георгиев да вдигне навръх това място комплекс с хотел, заведения за хранене, жилища, офиси, гаражи?
- Разбира се, че има закон за пловдивските тепета. Той е праволинеен по отношение на височина на застрояване, отстояния и така нататък Пловдив има задоволително експерти, които да преценяват удачно или не е застрояването на южното подножие на Трихълмието.
Г-н Георгиев е в правото си да
търси атрактивно развиване
на своите вложения
Къде другаде, в случай че не там – на 100 метра от сцената на Античния спектакъл. Бъдещите жители на жилищата му ще могат да гледат от терасите си спектаклите. Ако съм вложител, и аз ще мисля за същото. От другата страна е отговорността да се запазят знаците на Пловдив, каквито са тепетата. Едно от тях, за жалост, от дълго време е съборено и превърнато в павета, по които вървим. Но там би трябвало да се случи нещо. Архитекти, община, вложител и общност би трябвало да намерят дружно решение.Проектът на Димитър Георгиев за застрояване на терена.
Проектът на Димитър Георгиев за застрояване на терена.
- Кметът Здравко Димитров споделя, че на този стадий не е на дневен ред общината да прави подмяна или да изплаща парцела от Димитър Георгиев, каквито апели има. Съгласен ли сте с него?
- Общината ще си направи своите планове. Не е належащо да го изплаща. Но фактът, че толкоз години мястото стои празно и още години наред ще умуват какво ще стане там, приказва, че сме създали съвършена договорка преди време.
- Ако в този момент сте кмет, по какъв начин бихте подходили към плана на Димитър Георгиев?
- Бих бил най-щастливият, в случай че тъкмо той осъществя според условията на страната и на града своя план. Освен бизнеса си, той ще запази и тази просвета от епохи, която се намира в парцела му. И желая да напомня на доста празнодумци, които в този момент дават отзиви, че Митко Георгиев е от дребното, които в онази обрулена страна спонсорираше пловдивската просвета. И съм сигурен, че каквото направи, една част от това, което Бог ще му връща, той още веднъж ще го дава за културата на Пловдив и на България.
- Не изпитвате ли виновност с днешна дата, че сте лишили общината от един атрактивен парцел, цялостен с археология?
- Не. Казах ви, спасихме града от банкрут, като откупихме с този терен подобен голям дълг. Това оказа помощ на общината да почне на чисто и да се развива. В идващите години успяхме да закупим нови рейсове за градския превоз, построихме надлез и нови булеварди, които към този момент 20 година не са мръднали и не им е юридически ремонт, тъй като не се постанова. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ