Калин Терзийски: Моята борба
Чета публикация за това, че гърците още веднъж получават най-високи заплати и най-дебелички пенсии от всички балкански хора. Ох да.
Че по какъв начин другояче, напомням си незабавно, та нали и преди, когато бях малко момче, студент по медицина с бакенбарди и вталено сако, те седяха и пиеха двойно подсладено капучино и пушеха най-скъпи и ароматични цигарки! Все едно са някакви балкански князе или набаби?!
И тогава си бяха богатички, самодоволнички, надутички и носонавирени едни такива.
Пък дамите им – с дупета като санстефански Българии, пък самите те – на изпитите – мън мън мън – и бъкел не знаят, а и защо им е да знаят тъкмо пък бъкел забавно, щом татковците им имат парички; драхми валят като златен дъжд, и въпреки всичко Зевс е грък, мамка му божествена, и изобщо – малака малаки, мазна работа си е гръцката, удовлетворена и предоволна, няма две отзиви по въпроса!
От край време гърците са си добре, а ние ги гледаме като прецицало маче – майкя си. И няма две отзиви по въпроса.
Криза, рецесия – и отново 586 евро минимална работна заплата!
А те, клетите наследници на Софокъл, изкараха една от най-сериозните рецесии в цяла Европа. И фактически – от предходното равнище -751 евро - минималната заплата е паднала много. Но съгласно съществени статистики в действителност действителната минимална заплата на гърците сега е малко под 700 евро – просто тъй като получават и тринайста и четиринайста заплата.
Пак ще има узо пломари, отново ще има дзадзики, рибица и ахтаподец! Но гърците, видите ли...
Нека скоча към две хиляди километра на северозапад. Колко задържани имаше при митингите в Париж? Само до края на ноември – към 4500 по данни на държавното управление. Задържани.
Какво ще рече „ арестувани ”? Това ще рече, коства ми се: хора, които протестирайки, са стигнали до такива крайни дейности, които са принудили органите на реда да вземат също най-сериозни, крайни ответни ограничения.
Четири хиляди и петстотин - единствено арестуваните! И то не за целия интервал на митингите.
Това, бих си разрешил да настоявам, демонстрира, че когато стачкуват, французите по никакъв начин не се майтапят. Въпреки фамозното си възприятие за комизъм (извънредно неуместно, съгласно мен).
А в този момент мога да се върна на гърците и да кажа, че те стачкуваха доста по-усилено и от французите. Естествено – имаха и доста по-сериозни учредения. Но тук става въпрос за друго!
И то е: Тези хора, тези наши събратя – небогати и работещи и очакващи заплатите си като всички трудови хора по света – не чакат ножът да опре о кокала!
Не чакат преклонената главица да бъде отсечена от някоя отплеснала се сабя на стопанин, който не знае поговорката за преклонената главица и сабята. Не чакат дупките на джоба да станат по-големи от целия джоб. Не чакат върхушката да си разиграе коня по целия площад. Та да се плеснат по челата и да си кажат: Бре, в този момент какво ще вършим?!
Те работят. И са подготвени на всичко.
Сещате ли се картината на Дьолакроа „ Свободата води народа ” на Йожен Дьолакроа? Да, сещате се. Тя е френска.
Сещате ли се друга негова картина, предхождаща „ Свободата... ” – а точно картината „ Клането на остров Хиос ”? Тя е отново френска, само че в нея е изобразена сцена от гръцката битка. Клане на героични, разбунтували се гърци от турци (разбирай – потисници, поробители, властващи).
И на двете картини са изобразени хора от тия нации, които умират. Драматични облици на нещо, което може би ние не разбираме напълно ясно. А точно:Умиращи за правата си хора. Умиращи за Справедливостта хора.
И по този начин: Гърците взимат още веднъж най-вече пари на Балканите. Най-добре живеят. Недоволни са, естествено – преди са били и по-добре.
А ние ги гледаме и както нормално споделяме: Тия мръсници, тия нагли византийци, тия нахални копелета! Как не ги е позор бе!
Не стига че имат, ами желаят и още! А мързеливи, мързелили!
Нищо не вършат, а единствено пари желаят! Не са като нас – по през целия ден да пушат цигари пред кварталните магазинчета и по офисите и да се тюхкат от тежкия си живот! Е – виж ни нас! Скъсваме се, скапваме се, погубваме се...от тюхкане и гъгнене и недоволстване и черногледстване! Сили не ни остават от одумване и клюкарствуване, от гаднодумие и бърборене! Влезем във фейсбук и – напряко пъкъл! Мъка тъга мъка!
Ужас е нашият живот, а гърците си гледат кефа, пара грабят като невиждали – на – пада им се че ги унищожи рецесията, те се оляха от взимане на пари – пък в този момент и недоволни, мамка им мръсна, що сте недоволни вие бе, по какъв начин не ви е позор да сте и недоволни, по какъв начин не ви е малко срам, че дори и да ми мрънкате и да желаете да ви се усъвършенства ситуацията!
Ще се гърчите, гърци с гърци, мамка ви византийска, щото да видите по какъв начин ни е на нас!
Е по този начин споделяме ние, българите. За нас всеки, който си разреши...
Чуйте в този момент: за нас, българите, всеки, който даже си намерения да вдигне глас за правата си е презрян мрънкалник, злощастник, нахален наглец и глезльо!
Защото...
Робът извънредно ненавижда някой да се бунтува около него. И още повече – тоя, който пази правата си и желае да получи това, което е изкарал с труда си!
Робът ненавижда себе си – поради жалката си плашливост и поради недостойното си състояние – и по тази причина трансферира тая ненавист върху всеки, тръгнал да подвига глава!
Затова българинът – чуе ли някой да подвига глас за правата си – вместо да се вдигне дружно с него, вместо най-малко да е взаимен с него и да го поддържа – той се нахвърля най-злостно връз него. И го назовава най-малкото „ окайваща се мърша ” или „ мрънкалник ”.
Какво е това? – запитвам се и незабавно си давам отговор: Крадецът постоянно вика „ Дръжте крадеца! ”. Робът, който в никакъв случай не се бори за правата си, а единствено свежда глава...робът, който таи страшна завист, само че в никакъв случай и мощ за битка – той проецира върху другите своите душевни наличия. И за него тия, които се борят за правата си, които се борят изобщо – са окайващи се нищожества, мрънкащи самосъжалителници. Защото самият той е подобен и вижда себе си в тях.
Така де. Гърците ще продължат да пият своите свръхподсладени кофеинови напитъци, да пушат ароматичните си самодоволни цигарки и да ни се подсмихват: Даже като сме най-зле, отново сме по-добре от вас (казват усмивчиците под тъмния мъх на горните устни на сладките им женички-дунди).
Даже като сме най-зле, отново ще си вземем 14-тата заплата и ще идем да измарцуцаме по едно пломари за ваше здраве, малака.
Така споделят гърците, въобразявам си ги.
И ми се приисква да съм малко българин и да цвръкна двайсетина драма завист – като гной от раната на моето българско самочувствие. Но – по-добре – не.
Защото аз, видите ли, знам картината „ Клнето на Хиос ” и знам какъв брой са били задържаните по време на митингите в Атина и цяла Гърция при последните митинги...и знам изобщо какво вършат хората в огромните и почтени страни, когато правата им са нарушени...И се сещам за облиците на починалите за тия права. И си замлъквам.
„ Преклонена главица сабя не я сече ” е българска сентенция. Гнусна, като доста други български неща. Надеждата ми е в това, че аз - като българин – мога да се трансформирам. И да хвърля на боклука тая сентенция и да основа нови. Примерно: Нито ден без жестока битка с мръсните измами на богатите и властващите...
Хм, това въпреки всичко не съм го измислил аз, а Йозеф Пулицър – бащата на актуалната публицистика. Но като сръчен българин, аз ще го взема назаем – най-малко до момента в който измисля своя такава - крилата и смела мисъл.
А преклонените главици... какво да ви кажа...
Че по какъв начин другояче, напомням си незабавно, та нали и преди, когато бях малко момче, студент по медицина с бакенбарди и вталено сако, те седяха и пиеха двойно подсладено капучино и пушеха най-скъпи и ароматични цигарки! Все едно са някакви балкански князе или набаби?!
И тогава си бяха богатички, самодоволнички, надутички и носонавирени едни такива.
Пък дамите им – с дупета като санстефански Българии, пък самите те – на изпитите – мън мън мън – и бъкел не знаят, а и защо им е да знаят тъкмо пък бъкел забавно, щом татковците им имат парички; драхми валят като златен дъжд, и въпреки всичко Зевс е грък, мамка му божествена, и изобщо – малака малаки, мазна работа си е гръцката, удовлетворена и предоволна, няма две отзиви по въпроса!
От край време гърците са си добре, а ние ги гледаме като прецицало маче – майкя си. И няма две отзиви по въпроса.
Криза, рецесия – и отново 586 евро минимална работна заплата!
А те, клетите наследници на Софокъл, изкараха една от най-сериозните рецесии в цяла Европа. И фактически – от предходното равнище -751 евро - минималната заплата е паднала много. Но съгласно съществени статистики в действителност действителната минимална заплата на гърците сега е малко под 700 евро – просто тъй като получават и тринайста и четиринайста заплата.
Пак ще има узо пломари, отново ще има дзадзики, рибица и ахтаподец! Но гърците, видите ли...
Нека скоча към две хиляди километра на северозапад. Колко задържани имаше при митингите в Париж? Само до края на ноември – към 4500 по данни на държавното управление. Задържани.
Какво ще рече „ арестувани ”? Това ще рече, коства ми се: хора, които протестирайки, са стигнали до такива крайни дейности, които са принудили органите на реда да вземат също най-сериозни, крайни ответни ограничения.
Четири хиляди и петстотин - единствено арестуваните! И то не за целия интервал на митингите.
Това, бих си разрешил да настоявам, демонстрира, че когато стачкуват, французите по никакъв начин не се майтапят. Въпреки фамозното си възприятие за комизъм (извънредно неуместно, съгласно мен).
А в този момент мога да се върна на гърците и да кажа, че те стачкуваха доста по-усилено и от французите. Естествено – имаха и доста по-сериозни учредения. Но тук става въпрос за друго!
И то е: Тези хора, тези наши събратя – небогати и работещи и очакващи заплатите си като всички трудови хора по света – не чакат ножът да опре о кокала!
Не чакат преклонената главица да бъде отсечена от някоя отплеснала се сабя на стопанин, който не знае поговорката за преклонената главица и сабята. Не чакат дупките на джоба да станат по-големи от целия джоб. Не чакат върхушката да си разиграе коня по целия площад. Та да се плеснат по челата и да си кажат: Бре, в този момент какво ще вършим?!
Те работят. И са подготвени на всичко.
Сещате ли се картината на Дьолакроа „ Свободата води народа ” на Йожен Дьолакроа? Да, сещате се. Тя е френска.
Сещате ли се друга негова картина, предхождаща „ Свободата... ” – а точно картината „ Клането на остров Хиос ”? Тя е отново френска, само че в нея е изобразена сцена от гръцката битка. Клане на героични, разбунтували се гърци от турци (разбирай – потисници, поробители, властващи).
И на двете картини са изобразени хора от тия нации, които умират. Драматични облици на нещо, което може би ние не разбираме напълно ясно. А точно:Умиращи за правата си хора. Умиращи за Справедливостта хора.
И по този начин: Гърците взимат още веднъж най-вече пари на Балканите. Най-добре живеят. Недоволни са, естествено – преди са били и по-добре.
А ние ги гледаме и както нормално споделяме: Тия мръсници, тия нагли византийци, тия нахални копелета! Как не ги е позор бе!
Не стига че имат, ами желаят и още! А мързеливи, мързелили!
Нищо не вършат, а единствено пари желаят! Не са като нас – по през целия ден да пушат цигари пред кварталните магазинчета и по офисите и да се тюхкат от тежкия си живот! Е – виж ни нас! Скъсваме се, скапваме се, погубваме се...от тюхкане и гъгнене и недоволстване и черногледстване! Сили не ни остават от одумване и клюкарствуване, от гаднодумие и бърборене! Влезем във фейсбук и – напряко пъкъл! Мъка тъга мъка!
Ужас е нашият живот, а гърците си гледат кефа, пара грабят като невиждали – на – пада им се че ги унищожи рецесията, те се оляха от взимане на пари – пък в този момент и недоволни, мамка им мръсна, що сте недоволни вие бе, по какъв начин не ви е позор да сте и недоволни, по какъв начин не ви е малко срам, че дори и да ми мрънкате и да желаете да ви се усъвършенства ситуацията!
Ще се гърчите, гърци с гърци, мамка ви византийска, щото да видите по какъв начин ни е на нас!
Е по този начин споделяме ние, българите. За нас всеки, който си разреши...
Чуйте в този момент: за нас, българите, всеки, който даже си намерения да вдигне глас за правата си е презрян мрънкалник, злощастник, нахален наглец и глезльо!
Защото...
Робът извънредно ненавижда някой да се бунтува около него. И още повече – тоя, който пази правата си и желае да получи това, което е изкарал с труда си!
Робът ненавижда себе си – поради жалката си плашливост и поради недостойното си състояние – и по тази причина трансферира тая ненавист върху всеки, тръгнал да подвига глава!
Затова българинът – чуе ли някой да подвига глас за правата си – вместо да се вдигне дружно с него, вместо най-малко да е взаимен с него и да го поддържа – той се нахвърля най-злостно връз него. И го назовава най-малкото „ окайваща се мърша ” или „ мрънкалник ”.
Какво е това? – запитвам се и незабавно си давам отговор: Крадецът постоянно вика „ Дръжте крадеца! ”. Робът, който в никакъв случай не се бори за правата си, а единствено свежда глава...робът, който таи страшна завист, само че в никакъв случай и мощ за битка – той проецира върху другите своите душевни наличия. И за него тия, които се борят за правата си, които се борят изобщо – са окайващи се нищожества, мрънкащи самосъжалителници. Защото самият той е подобен и вижда себе си в тях.
Така де. Гърците ще продължат да пият своите свръхподсладени кофеинови напитъци, да пушат ароматичните си самодоволни цигарки и да ни се подсмихват: Даже като сме най-зле, отново сме по-добре от вас (казват усмивчиците под тъмния мъх на горните устни на сладките им женички-дунди).
Даже като сме най-зле, отново ще си вземем 14-тата заплата и ще идем да измарцуцаме по едно пломари за ваше здраве, малака.
Така споделят гърците, въобразявам си ги.
И ми се приисква да съм малко българин и да цвръкна двайсетина драма завист – като гной от раната на моето българско самочувствие. Но – по-добре – не.
Защото аз, видите ли, знам картината „ Клнето на Хиос ” и знам какъв брой са били задържаните по време на митингите в Атина и цяла Гърция при последните митинги...и знам изобщо какво вършат хората в огромните и почтени страни, когато правата им са нарушени...И се сещам за облиците на починалите за тия права. И си замлъквам.
„ Преклонена главица сабя не я сече ” е българска сентенция. Гнусна, като доста други български неща. Надеждата ми е в това, че аз - като българин – мога да се трансформирам. И да хвърля на боклука тая сентенция и да основа нови. Примерно: Нито ден без жестока битка с мръсните измами на богатите и властващите...
Хм, това въпреки всичко не съм го измислил аз, а Йозеф Пулицър – бащата на актуалната публицистика. Но като сръчен българин, аз ще го взема назаем – най-малко до момента в който измисля своя такава - крилата и смела мисъл.
А преклонените главици... какво да ви кажа...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ