Кръгла маса за майчиния език в Пловдив
Честването на Международния ден на майчиния език – 21 февруари започва през вчерашния ден в Пловдив с кръгла маса на тематика „ Възход на писмеността “. Събитието стартира в 14.00 в конферентната зала на Народна Библиотека „ Иван Вазов “ и бе под патронажа на Българско – турски книжовен клуб и публицистичната гилдия на сп. „ Небет тепе “. За пета поредна година плана по честванията се осъществя в границите на културния календар на община Пловдив и персонално под техническото управление на Шенар Бахар, зам. ръководител на клуба.
Кръглата маса откри с приветствена тирада Генералният консул на Република Турция в Пловдив година Корхан Кюнгерю. Той приветства гостите с добре пристигнали и произнесе къса тирада, в която обвърза значимостта на майчиния език с възхода на писмеността.
„ Всички ние знаем- акцентира той- че само индивидът поддържа връзка с близък или далечния, пишейки. “ След което показа мъдра турска сентенция: „ Словото отлита, писмото остава “. И в умозаключение добави: „ Народите, в своето развиване, дължат доста на устното слово, на устното другарство и на устното творчество, само че доказано с клеймото на буквите, това слово остава постоянно “.
Кръглата маса откри проф. Евдокия Борисова от Шуменски университет, която напомни една теза на проф. Никола Георгиев, дефинираща нееднозначното отношение към писменото и устното слово. А точно: дали когато славим буквите не загърбваме устната памет. Тезите на Платон и Сократ се срещнаха с посланията на Умберто Еко и с технократските провокации на актуалния електронен свят. След това се включиха главните участници с отчети върху другите писмени системи и езици, обхващащи средиземноморския район.
Доц. дфн Мая Горчева от УНИБИТ- София, провокира любознанието на публиката с текста си, отдаден на езиците на морето. С причини от български литературни произведения тя обоснова тезата си, за срещата на езиците (италиански, гръцки, турски, арменски, български), споена в самобитно морско есперанто.
Доц. доктор Йорданка Бибина показа пътя на турската книжовност от Орхонско-йенисейските руни до латинската писменост, открита след арабския алфабет и призната с Ататюрковите промени след основаването на турската Република. Слушателите научиха за първата граматика на турския език, основана през 11 век от Кашгарлъ Махмуд, за първия тюркски стихотворец, за първия учебник по турски език, за първите стихотворни текстове („ Книгата на моя Дядо Коркут “), положили основите на турската литература.
По подобен метод доктор Азиз Назми Таш от СУ „ Климент Охридски “ представи възникването на остарялата арабска книжовност като концентрира вниманието на публиката върху развиването и възхода на арабо-ислямската цивилизация. Текстът на проф. Спартак Паскалевски кореспондираше с концепцията на Никола Георгиев в изявлението му “Писмено и устно, писмен знак и дух! “ и беше фокусиран върху образното изкуство като език и неговите трансформации в многопластовия разговор на Близкия изток, Балканите и Средиземноморието.
„ От словото към облика “ ни поведе художничката Антония Дуенде, която описа за пътуванията си по света и персоналният й път към глаголицата. Кръглата маса завърши с приветствено обръщение от почетния ръководител на Българско-турски книжовен клуб госпожа Синем Кюнгерю, която връчи грамоти на участниците.
Дискусията продължи след откриването на фотографската галерия Опознаване на „ Другия “, осъществена от „ Културен семинар НЕПОЗНАТИТЕ “ и показана в отдел Изкуствознание от доцент Зоя Микова от АМТИИ Пловдив.
Foto 4 – Foto 5
Днес в залите на Общински съвет Пловдив на ул. Авксентий Велешки №20 предстоят
нови забавни прояви по случай деня на май.
Там в 17 ч., пловдивчани ще имат опцията да се срещнат с картините на Антония Дуенде „ наживо “, когато е откриването на изложбата й „ Глаголически следи “.
От 17:10 ще бъде открити калиграфските работилници: Кирилица и Латиница, Японски shodo, Ислямски хат и Ебру (рисуване, писане по вода).
Кръглата маса откри с приветствена тирада Генералният консул на Република Турция в Пловдив година Корхан Кюнгерю. Той приветства гостите с добре пристигнали и произнесе къса тирада, в която обвърза значимостта на майчиния език с възхода на писмеността.
„ Всички ние знаем- акцентира той- че само индивидът поддържа връзка с близък или далечния, пишейки. “ След което показа мъдра турска сентенция: „ Словото отлита, писмото остава “. И в умозаключение добави: „ Народите, в своето развиване, дължат доста на устното слово, на устното другарство и на устното творчество, само че доказано с клеймото на буквите, това слово остава постоянно “.
Кръглата маса откри проф. Евдокия Борисова от Шуменски университет, която напомни една теза на проф. Никола Георгиев, дефинираща нееднозначното отношение към писменото и устното слово. А точно: дали когато славим буквите не загърбваме устната памет. Тезите на Платон и Сократ се срещнаха с посланията на Умберто Еко и с технократските провокации на актуалния електронен свят. След това се включиха главните участници с отчети върху другите писмени системи и езици, обхващащи средиземноморския район.
Доц. дфн Мая Горчева от УНИБИТ- София, провокира любознанието на публиката с текста си, отдаден на езиците на морето. С причини от български литературни произведения тя обоснова тезата си, за срещата на езиците (италиански, гръцки, турски, арменски, български), споена в самобитно морско есперанто.
Доц. доктор Йорданка Бибина показа пътя на турската книжовност от Орхонско-йенисейските руни до латинската писменост, открита след арабския алфабет и призната с Ататюрковите промени след основаването на турската Република. Слушателите научиха за първата граматика на турския език, основана през 11 век от Кашгарлъ Махмуд, за първия тюркски стихотворец, за първия учебник по турски език, за първите стихотворни текстове („ Книгата на моя Дядо Коркут “), положили основите на турската литература.
По подобен метод доктор Азиз Назми Таш от СУ „ Климент Охридски “ представи възникването на остарялата арабска книжовност като концентрира вниманието на публиката върху развиването и възхода на арабо-ислямската цивилизация. Текстът на проф. Спартак Паскалевски кореспондираше с концепцията на Никола Георгиев в изявлението му “Писмено и устно, писмен знак и дух! “ и беше фокусиран върху образното изкуство като език и неговите трансформации в многопластовия разговор на Близкия изток, Балканите и Средиземноморието.
„ От словото към облика “ ни поведе художничката Антония Дуенде, която описа за пътуванията си по света и персоналният й път към глаголицата. Кръглата маса завърши с приветствено обръщение от почетния ръководител на Българско-турски книжовен клуб госпожа Синем Кюнгерю, която връчи грамоти на участниците.
Дискусията продължи след откриването на фотографската галерия Опознаване на „ Другия “, осъществена от „ Културен семинар НЕПОЗНАТИТЕ “ и показана в отдел Изкуствознание от доцент Зоя Микова от АМТИИ Пловдив.
Foto 4 – Foto 5
Днес в залите на Общински съвет Пловдив на ул. Авксентий Велешки №20 предстоят
нови забавни прояви по случай деня на май.
Там в 17 ч., пловдивчани ще имат опцията да се срещнат с картините на Антония Дуенде „ наживо “, когато е откриването на изложбата й „ Глаголически следи “.
От 17:10 ще бъде открити калиграфските работилници: Кирилица и Латиница, Японски shodo, Ислямски хат и Ебру (рисуване, писане по вода).
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ