Сп. Time: Бавното да на Байдън обрича Украйна
Често се споделя, че вторият най-хубав отговор на всеки въпрос спрямо " да " е бързото " не ", а най-лошият отговор е бавното " не ". Тъй като военният спор в Украйна навлиза във втората си година и успеха на бойното поле или договаряне на мир наподобяват по-неуловими от всеки път, виждаме, че когато става въпрос за настояванията на Украйна за интернационална поддръжка - изключително военна помощ - има отговор, който, както се оказа, е по-лош от бавното " не ". Това е бавното " да ", написа американското списание Time в материал, показан без редакторска интервенция от " Фокус ".
Докато президентът Зеленски се обръщаше към Съединени американски щати и НАТО с петиции за продължение на поддръжката, като направи високопоставени визити в няколко столици през декември, и до момента в който Конгресът е във вътрешни битки за следващия пакет от помощ за Украйна, Америка и Алиансът към момента изпращат доста от актуалните оръжейни системи, които украинците изискват още от 2022 година
Въпреки неналичието на индустриален потенциал на Запада, това включва първо потомство съществени бойни танкове M1A1 Abrams, прецизна артилерия с огромен обхват HIMARS и, в бъдеще, изтребители F-16. С първите оръжейни системи, които идват на бойното поле през последните няколко месеца, въпреки и в по-малки количества, в сравнение с биха желали украинците, обстановката се промени коренно, откогато бяха поискани за първи път. Големи сектори от територия сред Русия и Украйна не са сменяли притежателя си повече от година. Вече не зашеметени от дейностите на Украйна, войските на Путин се окопаха, изграждайки обширни отбранителни укрепления и окопи. Маневрената война завърши. Възможностите на Украйна понижават.
В навечерието на военния спор и в първите му дни аргументът против изпращането на военна помощ на Украйна беше, че нейната слаба войска няма късмет против руснаците. Тези причини против даването на оръжейни системи на НАТО обаче се трансформираха. След това Съединените щати отхвърлиха да дават на Киев множеството от оръжията, които създават в този момент, опасявайки се, че това може да докара до ескалация на военните дейности и може да накара Русия да нападна член на НАТО или да стартира нуклеарна война.
Путин ловко подклаждаше страховете от ескалация измежду съдружниците на Украйна, макар че доста анализатори смятаха, че те са пресилени. В тези сериозни ранни месеци, когато съветската войска беше напрегнат, администрацията на Байдън съобщи, че е загрижена, че в случай че Путин види неверен модел танк, ракета или аероплан в Украйна, той може да отговори с нуклеарно оръжие. Тези опасения накараха администрацията на Байдън и европейските съдружници да изгубят скъпо време, което разреши на Русия да се прегрупира.
През октомври 2022 година, откакто Украйна стартира контранастъпление против Харков, президентът Байдън не популяризира триумфа. Вместо това той предизвести американците за евентуален " нуклеарен Армагедон ", откакто Путин загатна, че загубата на територия от страна на руснаците може да има съществени последствия за Украйна и Запада.
Що се отнася до военната помощ за Украйна, Путин употребява нуклеарното си въздържане, с цел да контролира потока от стандартни оръжия към Киев. И това му даде основно преимущество в определянето на темпото на някои стадии от спора. Той избра по кое време да усили или понижи своите закани, а Съединени американски щати дадоха отговор с увеличение или понижаване на доставките. Това докара до един тип " подправена война ", в която Съединени американски щати и НАТО приветстват успехите на Украйна и последователно я доставят с оръжия от висок клас, само че ги доставят постепенно и в задоволително дребни количества, с цел да разрешат на страната да се бие, без да ѝ разрешават да завоюва.
Това е тази мудна тактика на Америка и НАТО, която в действителност заключва в себе си отговора " да ".
Във война всяка страна преследва своите национални ползи. Въпреки че ползите на Съединени американски щати и Украйна се припокриват, те не са едно и също. Украйна води война за национално оцеляване, екзистенциална война. Що се отнася до Русия, през цялата ѝ история несполучливите войни са предшествали рухването на режима. Независимо дали става въпрос за Първата международна война и рухването на царския режим или войната в Афганистан и рухването на Съветския съюз, съветските автокрации рядко оцеляват след изгубена война. И по този начин, сходно на Украйна, Путин също води екзистенциална война.
Това докара до абсурд в политиката на Съединени американски щати. Вярваме, че оцеляването на Украйна е ключът към стабилността на Европа. Но също по този начин признаваме, че в случай че Путин има вяра, че губи, той ще стане неустойчив. Страхуваме се от заканите, които това ще сътвори за стабилността на Европа и даже на целия свят. Що се отнася до националните ползи на Съединени американски щати, цялостната победа в тази война от всяка страна е прекомерно рискова за нас. Затова вместо това създадохме политики, които наподобява вършат невероятно всяка страна да загуби. От нашето постепенно " да " кървят и Украйна, и Русия.
Тъй като Москва продължава да укрепва позицията си на фронтовата линия и Киев най-сетне получава по-модерни оръжейни системи от НАТО и се стреми към участие в Европейски Съюз, спорът наподобява навлиза в замразен стадий, в който нито една от страните не може да завоюва. Този резултат не изключва договаряния за преустановяване на огъня, сходни на тези, които се организираха по време на Корейската война, спор, който механически към момента продължава. Този резултат обаче изключва " успеха ", за която украинците приказват след началото на войната на Путин, съгласно която териториите, окупирани от Русия през 2022 година и даже вероятно през 2014 година, ще бъдат върнати на Украйна.
Ако администрацията на Байдън и неговите съдружници от НАТО бяха уверено въоръжили и подкрепили Украйна в първите дни на спора, съветската война евентуално би се провалила. Но може би в никакъв случай няма да има такава решителна поддръжка за Киев от Запада. Нашите национални ползи не съответстват задоволително с ползите на Украйна. Стратегия, толкоз елементарна и ясна като известния императив на президента Рейгън от Студената война, " Ние печелим, те губят, " не е осъществима в днешния многополюсен свят. Съединени американски щати от дълго време се държат по този начин, като че ли се нуждаят от постоянна Русия толкоз, колкото и от свободна Украйна.
Борбата ще продължи и през новата година. Украйна ще получи нови оръжия, само че напредъкът на бойното поле ще продължи да се мери с дребни стъпки. Съюзниците на Киев ще продължат постепенно да дават своето " да " в отговор на изпълнените с кръв молби, които украинците изпращат към нас.
