Две неща, които децата не прощават на родителите си
Често пиша, че днешните деца са „ капризни “, не дават отговор на критериите за образование, които ние, възрастните, считаме за верни, а също по този начин постоянно се ядосват на родителите си и от време на време крещят, че „ няма да не помнят обидите, няма да простят на родителите си и като цяло ги ненавиждат “.
Но има и други случаи. Действията на възрастните, които в действителност нанасят
психически контузии на детето. Детето може да разбере аргументите чак, когато порасне, само че да елементарни на родителите си – в никакъв случай.
1. Неспазени обещания
Не давай заричане, в случай че не можеш да го спазиш. Това е истина, която самите възрастни ни внушават от детството, нали? И те повтарят това на детето си още веднъж и още веднъж, изисквайки то да извърши обещанията си.
Въпреки това, самите възрастни постоянно ги нарушават и постоянно намират извинения – не
могат, някакви второстепенни аргументи пораждат и въобще: родителите имат толкоз доста проблеми, за какво децата се месят?
Един добър прочут към момента не е дал прошка на татко си, който му заречен да отидат на излет още в първи клас – споделил му, че към този момент бил огромен, щели да готвят рибена супа и да спят в палатка.
Той към този момент приключи учебно заведение, а с татко му по този начин и в никакъв случай не са ходили на излет, а, когато детето имало наивността да му припомня, татко му му се карал – имал доста задачки, нямал време и така нататък
Защо тази история е донесла на детето толкоз доста болежка, на бащата към момента не му
е ясно. По някакъв метод порасналото дете се пробвало да затвори този гещалт. И какво мислите? Баща му отново го засрамил – по какъв начин може човек да бъде толкоз отмъстителен?
2. Пренебрежително отношение на възрастните към децата си
Да, знам, в този момент мнозина ще се възмутят – защо би трябвало да почитаме децата, та те са
още дребни?! Така мислят множеството хора, за жалост.
Колко родители не почитат детския труд (колкото и неуместно да звучи), не правят оценка
желанието на децата да оказват помощ и даже не осъзнават какъв брой е значимо да ги хвалят, а не да им се присмиват, когато едно дете им показа своето създание – рисунка, да вземем за пример.
Пример от живота: отлична майсторка, която в този момент прави доста красиви кукли и ги продава на колекционери в чужбина (така е по-изгодно), през цялото си детство тя криела творенията си от родителите си. Защото майка й й казвала, че роклите, които шиела за куклите, са грозни, а татко й й се карал, че губи време на вятъра, вместо да учи математика и да запише счетоводство.
Един ден татко й, сърдит, споделил на вуйчо й, че имал сполучливи деца, а неговото – глупаче, губело време за нелепости. На масата. На рожден ден. Пред всички родственици и щерка си. И той я посъветвал да вземе образец от братовчедите си, че щели да реализират всичко в живота.
Е, майсторката премълчала, какво да направи?! В последна сметка татко й и майка й са
й родители. Обидата обаче останала.
Замисляли ли сте се какъв брой още такива случаи има?
Кажете ми почтено, сърдите ли се на родителите си? Ако да, защо?
