Червеният свръхгигант Бетелгейзе, звезда в съзвездието Орион, е претърпял масивно

Червеният свръхгигант Бетелгейзе, звезда в съзвездието Орион, е претърпял солидно звездно изригване. Астрономите споделят, че това е невиждано до момента събитие. 

Титанично изхвърляне на коронална маса

Бетелгейзе за първи път притегли вниманието в края на 2019 година, когато звездата, която свети като червен драгоценен камък до горното дясно рамо на Орион, претърпя ненадейно потъмняване. Сръхгигантът продължи да понижава и през 2020 година Някои учени допуснаха, че звездата ще избухне като свръхнова и от този момент се пробват да дефинират какво се е случило с нея.Сега астрономите са анализирали данни от галактическия телескоп Хъбъл и други обсерватории и считат, че звездата е претърпяла титанично незадълбочено изхвърляне на маса, губейки забележителна част от забележимата си повърхнина.

„ Никога до момента не сме виждали голямо изхвърляне на маса от повърхността на звезда. Вероятно се случва нещо, което не разбираме изцяло. Това е изцяло нов феномен, който можем да следим непосредствено и да проучваме детайлите на повърхността с Хъбъл. Наблюдаваме еволюцията на звездите в действително време. “, сподели Андреа Дюпри, астрофизик в Центъра за астрофизика Harvard&Smithsonian в Кеймбридж, Масачузетс.

Нашето слънце постоянно претърпява изхвърляне на коронална маса, при което звездата освобождава елементи от външната си атмосфера, известна като корона. Ако този " галактически товар " удари Земята, най-вероятно тук ще има проблеми със сателитните връзки и електрическите мрежи. Но изхвърлянето на повърхностна маса, което претърпя Бетелгейзе, освободи повече от 400 милиарда пъти повече маса от типичното изхвърляне на коронална маса от слънцето.

Еволюцията на една звезда

Докато Бетелгейзе изгаря гориво в ядрото си, тя се е раздула до големи размери, трансформирайки се в червен свръхгигант. Масивната звезда е с диаметър 1 милиард благи (1,6 милиарда километра).В последна сметка звездата ще избухне в свръхнова, събитие, което ще се види и на Земята. Междувременно звездата " е изтощена " от непрекъснатите все по-мощни и по-мощни изригвания. Количеството маса, което звездите губят в края на живота си, до момента в който изгарят посредством нуклеарен синтез, може да повлияе на оцеляването им, само че даже загубата на доста количество от повърхностната маса не е знак, че Бетелгейзе е подготвена да се взриви, съгласно астрономите.В бурните процеси едно парче от фотосферата на Бетелгейзе, тежащо няколко пъти повече от нашата Луна, се изстреля в космоса. Докато масата му се охлаждаше, се образува огромен облак прахуляк, който блокира светлината на звездата. Затова през наземните телескопи изглеждаше, че звездата помътнява и губи от блясъка си. Астрономите са измервали ритъма на Бетелгейзе в продължение на 200 години. Пулсът на тази звезда е всъщност цикъл на затъмняване и изсветляване, който се рестартира на всеки 400 дни. Този пулс към този момент е спрял - удостоверение за това какъв брой поредно е било изригването.Учените в никакъв случай преди не са виждали звезда да губи толкоз доста от забележимата си повърхнина, което допуска, че изхвърлянето на повърхностна маса и изхвърлянето на коронална маса може да са две доста разнообразни неща.
Източник