Червените огнени мравки са един от най-лошите и най-скъпоструващите инвазивни

Червените огнени мравки са един от най-лошите и най-скъпоструващите инвазивни непознати типове в света - и те трансформират Италия в собствен дом.

Един от най-лошите инвазивни непознати типове в света е дошъл в Европа за първи път, демонстрира ново изследване, представено от „ Евронюз “.

Според проучването, оповестено в научното списание Current Biology, алената огнена мравка е основала зряла популация в Сицилия.

Проучването предизвестява, че благодарение на световното стопляне мравките могат да се разпространят из целия континент. Климатът в половината от градските региони на Европа към този момент е подобаващ за този тип.

Това може да има опустошително и скъпоструващо влияние върху биоразнообразието, земеделските култури и човешкото здраве.

Защо алените огнени мравки са рискови?

Тъй като са нападателни търсачи на храна, огнените мравки нормално стават преобладаващ тип мравки, когато се появят на нова територия.

Това значи, че те могат да опустошат популациите на локалните мравки и да унищожат локалните растения. Освен това те имат отровно жило, което може да убие или нарани жаби, гущери и дребни бозайници.

Мравките могат да ужилят и хора, което прави публичните места като парковете рискови за деца. Те могат да провокират и животозастрашаваща алергична реакция при дребен % от хората, които реагират на отровата им.

Известно е, че посредством грабителство, конкуренция и ужилвания те оказват въздействие върху птиците и рибите.

Освен че нанасят вреди на локалните екосистеми и биоразнообразието, огнените мравки могат да повредят реколтата и да заразяват електрическо съоръжение.

Те са петият най-скъпоструващ инвазивен тип в света, като съгласно една от оценките, оповестена в списание Nature през 2021 година, за интервала 1970-2017 година вредите и битката с тях е коствала съвсем 20 милиарда евро.

Огнените мравки са включени в листата на 100-те най-лоши инвазивни непознати типове от Глобалната база данни за инвазивни типове.

Откъде идват алените огнени мравки?

Червените огнени мравки - или Solenopsis invicta - в началото идват от Южна Америка.

За по-малко от век те са се популяризирали посредством човешката търговия в огромна част от Съединените щати, Мексико, Карибския басейн, Китай, Тайван и Австралия. Те постоянно пътуват със инфектирана почва, сено и материали за озеленяване и строителство.

Solenopsis invicta към този момент е включен в листата на инвазивните непознати типове на Европейски Съюз като „ грозящ тип “.

Само в Съединени американски щати годишните разноски, свързани с този тип, се правят оценка на към 1 милиард $ (933 милиона евро).

Нова Зеландия е единствената страна, която сполучливо е изкоренила тази инвазивна мравка.

Преди това огнени мравки са били документирани в артикули в Испания, Финландия и Нидерландия, само че не и в дивата природа, както се следи в Сицилия, където са открити 88 гнезда.

Ще се разпространят ли огнените мравки в Европа?

Местните поданици наоколо до сицилианския град Сиракуза оповестяват за чести ужилвания от огнени мравки от 2019 година насам.

Генетичният разбор на мравките, открити в региона, демонстрира, че те може да произлизат от южните елементи на Съединени американски щати, континентален Китай или Тайван.

Не е ясно по какъв начин и по кое време типът се е появил в региона, само че е допустимо това да е станало посредством близкото товарно пристанище в Аугуста.

Изследователите са открили, че мравките могат да се открият в 7 % от територията на Европа и Средиземноморието при сегашните условия на околната среда. Земеделските региони са най-застрашени, до момента в който половината от изследваните градски региони имат подобаващи условия.

От тях най-застрашени са крайбрежните средиземноморски градове с огромни пристанищни връзки.

Бъдещите прогнози демонстрират, че с повишение на температурите околната среда в Европа евентуално ще става все по-подходяща за мравките.

Изследователите поучават, че ранното разкриване и дейности са от основно значение за справяне с тази нова опасност. Гражданските сигнали за ужилвания и гнезда могат да оказват помощ за следене на разпространяването на мравките. /БГНЕС