Чепка грозде с тегло 3,5 кг се роди във Виноградец.

Чепка грозде с тегло 3,5 кг се роди във Виноградец. Внушителната рожба зарадва един от стопаните в селото, посочени за пример – Иван Ладжов. Тя е плод на домашна лозница от първокласен вид – „ Царица “, бяло розов и с едри сочни зърна. Човекът не за първи път има впечатляваща годишна продукция – преди няколко години откъснал чепка, тежаща 3,1 кг. Сегашната обаче е рекордьорка. И към този момент го популяризира по света, откакто фамилна другарка – Здравка Дерменджийска, пусна във Facebook фотоси на Иван с големия златист грозд.

Само сортът обаче не е задоволителен, описа пред „ Марица “ умелият лозар. Само за това лято той е пръскал асмалъка 10 пъти с препарати против мана, овидиум и други заболявания. За богата годишна продукция се желае и поливане, тъй като против суша нито един медикамент не оказва помощ.

„ Започваме работата още в средата на февруари с резитбата, споделя Ладжов. После следва наторяване, зачистване от непотребни израстъци. И напръскване, в сериозния интервал – през 10 дни. Имам и лозе на полето. Все от хубави сортове – „ Супер ран Болгар “, „ Брестовица “, „ Италия “, „ Царица “. Гледам два декара. Тази година в действителност доста валя, само че третирането го избавя “.

С лозарство Иван се захванал от 1994 година. Тогава засадил половин декар с „ Болгар “, последователно нараснал площите до 2 декара. Междувременно му върнали и винени лозя от ТКЗС-то. И тях работи.

От асмите бере най-хубава годишна продукция, тъй като се напояват. На полето това към този момент няма по какъв начин да стане – всички изграждани преди демократичните промени поливни уреди към този момент са унищожени. Там стопаните разчитат на каквото капне от небето. Тази година валяло, само че след това захванала огромна суша, а доста от гроздето станало на стафиди. А който не пръска, може да иде единствено с кошницата до лозето, майтапи се виноградчанинът.

Той има щерка, която е начална учителка, и наследник – танцьор в Ансамбъл „ Пазарджик “. И двамата се стараят да оказват помощ в грижите за лозята.

Гледането обаче не е толкоз мъчно, колкото реализацията на продукцията. Колкото и да е хубава, в случай че няма пазар, производителите остават с празни ръце.

„ Миналата есен „ Мерло “, „ Мавруд “, „ Каберне “ бяха по 1 лев, споделя Иван. Сега са по 60 стотинки. „ Памид “ и „ Ркацители “ вървяха по 70-80 стотинки, в този момент паднаха до 40. В същото време предходната година, в случай че съм пръскал 5 пъти, в този момент виненото съм го обработвал 8 пъти, десертното – 10 пъти. Това оскъпява “.

С пласирането на десертното грозде Ладжов споделя, че не среща проблем – то е превъзходно и си има купувачи. С виненото обаче компликациите са огромни.

„ Богатите си направиха мазета, насадиха лозя, някои унищожиха винпромите. И към този момент не се изкупува грозде. Нито една от избита в близките селища не събира, споделя индивидът. Гроздето седи на пътя и чака. И софиянци към този момент не идват – прекупвачи им карат на място и дори им го мелят. Чува се, че имало и импорт от Молдова и Македония. Много хора са на път да се откажат. Да седиш 10 дни да продаваш стоката – това е освен губене на време, това е и късане на нерви. По цели нощи не самичък спал от чудене какво да върша гроздето. То единствено за вино и ракия става, само че тогава пък данъчните ще те подгонят. И какво да го правиш? Остава да го хвърлиш на кокошките! А на него хората чакат да си купят въглища и дърва “.

Въпреки проблемите Иван е безапелационен: няма да се откаже. Обича си лозята и асмите, харесва му да се грижи за тях, прелестно му е да се труди. За винените сортове е обезверен, тъй като не вижда вяра. Но пък десертните му се отблагодаряват и поддържат мерака му.