Какъв чай е да пием през пролетта
Чаят е ароматна напитка от изсъхнали или пресни листа от Camellia sinensis, вечнозелен шубрак, възходящ в Китай и Източна Азия. След водата, това е най-широко употребяваната напитка в света. Съществуват 6 съществени разновидности на чая – бял, жълт, зелен, улонг, черен и пу-ер. От тях най-разпространени са белият, зеленият, улонг и черният чай. Всички разновидности се получават от едно и също растение и главната разлика сред сортовете е в метода на обработката на листата. В случая с белия чай има особености и в развъждането на растението.
Чаят има подтикващ резултат при хората на първо място заради наличието на кофеин. Ранен меродавен запис на пиянство на чай датира от 3 век след Христа, в медицински текст, написан от Хуа Туо. Той е разпространяван като развлекателна напитка по време на китайската династия Тан, а пиенето на чай се популяризира в други източноазиатски страни. Португалските свещеници и търговци го вкарват в Европа през 16 век. Разбира се чаят не е напитка, подобаваща единствено за зимния сезон. А и с цел да бъдем почтени, пролетта не е най-топлият сезон. Затова и една чаша чай прелестно добавя свежите пролетни дни и основава уют.
Все по-голяма известност у нас набират две доста близки по тип растения – куркумата и джинджифилът. И двете оказват помощ за облекчение на признаците на морската болест и прилошаването, и имат антиоксидантни свойства. Може да се употребяват в композиция за подготвяне на чай, като усетът се обогатява от добавката на лимон и мед. Друг не доста прочут, само че внимателен чай е този от сушени розови пъпки. Ароматът е мекушав и уханието на рози се резервира в чая.
Ако сме се запасили през есента с плодчета от глог, в този момент е моментът да приготвим от тях освежаваща напитка. Чаят от глог може да се комбинира и с шипки, както и да се сервира охладен.
Съществува чай, който е добър асистент в битката с алергиите, съпътстващи пролетния сезон и разцъфналите цветя – този от ройбос. Южноафриканското растение е богато на флавоноиди и антиоксиданти, и подтиква имунната система. Името му значи „ червен шубрак “ и има лек сладостен мирис с привкус на земя. Може да се комбинира с ванилия, плодове и хибискус.
Екзотичният китайски чай Пу-ер към този момент се открива и у нас. Той е прочут с това, че сходно на някои алкохолни питиета, с времето отлежава и придобива все по-вълнуващ мирис. Ако листата са отлежали няколко години, те придават на чая цветни нотки и сладко-горчив мирис.
Зрелият Пу-ер е отлежал 10-20 години и усетът на чая от него става по-плътен, комплициран и със земни нотки. Говори се и за несравнимия мирис на Пу-ер, отлежавал в продължение на 50 или 100 години, само че към този момент той ще остане загадка за множеството от нас.
