истини за БНТ и нейната обществена мисия – част ІV
Част трета можете да прочетете тук
Посред лято, посред следващия конкурс за общоприет шеф на Българска национална телевизия – този провокиран от Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ) панаир на суетата, който ни се явява освен като déjà-vu (дежа вю - към този момент видяно), само че и като déjà vécu (дежа векю - към този момент преживяно), продължаваме рубриката, в която няма да се занимаваме с биографиите и качествата (или неналичието на такива) на един или различен претендент, а ще се поразсъждаваме за какво така заветната фантазия за публичната задача на Българска национална телевизия (респективно на БНР) по този начин и не се случи след приемането на Закон за радиото и телевизията през 1998 година
Част четвърта. Синдромът „ Няма пари! “
Една от характерностите на публичните медии е, че са финансирани от обществото. Към сегашния миг българската страна отделя от средствата на българския поданик 65 млн. лв. годишно, с цел да финансира Българска национална телевизия. За съпоставяне за 2017 година от държавния бюджет са планувани 80 млн. лв. за всички театрални изкуства или общо за 57 театрални (включително музикално-сценични) културни института в България. В относителен аспект в Европа публичните медии в България са в последните 10 от най-зле финансираните дружно с Молдова, Украйна и Беларус.
Според чл.70, ал.4, т.1 от Закон за радиото и телевизията дотацията от държавния бюджет е за подготовка, основаване и разпространяване на национални и районни програми; дотацията се дефинира въз основата на норматив за час стратегия, одобрен от Министерския съвет.
През последните 13 години никой в Българска национална телевизия не се нае да пресметна какъв брой коства 1 час стратегия, по този начин, че въпросният, очакван в закона норматив, да бъде предпазен пред Министерство на финансите. Така и към сегашния миг, заради липса на съответна финансова политика на Българска национална телевизия Министерски съвет дефинира бюджета на Българска национална телевизия по данни на Министерство на финансите, чиито служители, както можете да се досетите, за свое улеснение, пък и поради нужния прагматизъм при съставянето на държавния бюджет, са определили собствен норматив за час стратегия, с който управлението на Българска национална телевизия се е съгласило. Поради тази причина хроничното недофинансиране и неприятното финансово ръководство на Българска национална телевизия изкристализират в писъка „ Няма пари! “ Истеричността на този зов е достигнала до такива размери, че даже в случаите, когато Българска национална телевизия заради програмни аргументи желае да създаде предаване, което е обвързвано с настоящо събитие (извън новините) принуждава уредниците на събитието сами да уреждат правата за снимане и лъчение, както и да заплащат хонорарите на оператори, режисьори и механически екипи, които другояче са чиновници на Българска национална телевизия. Пък и да не са чиновници, нали точно Българска национална телевизия ги наема, с цел да свършат избрана, характерна, и единствената активност на малкия екран като такава – да създава телевизионна стратегия. В случай става дума за суми от порядъка на 100 - 350 лв. на човек. Е, до такава степен ли я докара Българска национална телевизия?
Така да вземем за пример, в случай че Българска национална телевизия желае за създаде телевизионно предаване от театрална режисура или симфоничен концерт, слага изискване културният институт самичък да си уреди правата за снимане и лъчение. Но театърът, да вземем за пример, е уредил правата си единствено и само за общественото показване на спектакъла, защото той това прави – показва обществено спектакли. Други са договарянията с носителите на авторски права и други са авторските хонорари, когато става въпрос за снимане и лъчение по безжичен път – активност характерна за телевизионната организация. По този метод феновете на Българска национална телевизия постоянно са лишени от опцията да станат съпричастни на събития, които са от социална значителност и интерес.
Но тогава, българският фен и поданик с право ще запита: защо се харчат тези 65 млн. лв. от Българска национална телевизия?
На първо място – за нарастване приходите на чиновници на Българска национална телевизия. Разбира се не на всички, а единствено на определени. Така, на чиновници в „ Новини и настоящи излъчвания “ (оператори, режисьори, монтажисти) се разпорежда да създават филми, кашове или фонове, които се заплащат настрана и без значение от трудовото им заплащане. И да, това е вярно – разпорежда им се работа отвън трудовата функционалност. Въпросът е по кое време създават тези спомагателни поръчки – в отвън работно време или до момента в който си почиват по смисъла на Кодекса на труда.
На второ място парите се харчат за скъпо струващи сериали. Така, да вземем за пример, една серия с дълготрайност 54 минути в Българска национална телевизия може да коства от 220 000 до 250 000 лв., до момента в който в частна телевизия сред 40 000 до 90 000 лв.. Разбира се постоянно високата цена може да бъде предпазена с „ постановъчна трудност “. Но всеки продуцент, който се е занимавал с филмо- или телевизионно произвеждане знае, че е въпрос на механически умения да се потвърдят в бюджета по-високи разноски за „ постановъчна трудност “. Въпросът е може ли и би трябвало ли публичната телевизия да си го разрешава, откакто харчи непознати пари – тези на данъкоплатеца. Къде е прозрачността при разхода на обществени средства, която обществото би трябвало да изисква? Кой от името на данъкоплатеца реализира надзор по целенасоченост – управителния съвет? Регулаторът? Кой?
Материалите в тази графа сигурно могат да бъдат продължени. Те и нямат искания за пълнота, защото са писани от гледната точка на външен наблюдаващ, на фен, на поданик. Позволихме си да ги напишем по същата причина, заради която в онази приказка на Андерсен всички виждали, че царят е гол, само че вместо това му се възхищавали: „ Ах, какъв брой красиви са новите облекла на царя! “
И другата причина е, че отново наближава конкурс за общоприет шеф на Българска национална телевизия. Да не стане по този начин, че след време някой инцидентно отново да забележи, че царят е гол … Защото и децата гледат.
Автор: Юлиана Розова
Посред лято, посред следващия конкурс за общоприет шеф на Българска национална телевизия – този провокиран от Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ) панаир на суетата, който ни се явява освен като déjà-vu (дежа вю - към този момент видяно), само че и като déjà vécu (дежа векю - към този момент преживяно), продължаваме рубриката, в която няма да се занимаваме с биографиите и качествата (или неналичието на такива) на един или различен претендент, а ще се поразсъждаваме за какво така заветната фантазия за публичната задача на Българска национална телевизия (респективно на БНР) по този начин и не се случи след приемането на Закон за радиото и телевизията през 1998 година
Част четвърта. Синдромът „ Няма пари! “
Една от характерностите на публичните медии е, че са финансирани от обществото. Към сегашния миг българската страна отделя от средствата на българския поданик 65 млн. лв. годишно, с цел да финансира Българска национална телевизия. За съпоставяне за 2017 година от държавния бюджет са планувани 80 млн. лв. за всички театрални изкуства или общо за 57 театрални (включително музикално-сценични) културни института в България. В относителен аспект в Европа публичните медии в България са в последните 10 от най-зле финансираните дружно с Молдова, Украйна и Беларус.
Според чл.70, ал.4, т.1 от Закон за радиото и телевизията дотацията от държавния бюджет е за подготовка, основаване и разпространяване на национални и районни програми; дотацията се дефинира въз основата на норматив за час стратегия, одобрен от Министерския съвет.
През последните 13 години никой в Българска национална телевизия не се нае да пресметна какъв брой коства 1 час стратегия, по този начин, че въпросният, очакван в закона норматив, да бъде предпазен пред Министерство на финансите. Така и към сегашния миг, заради липса на съответна финансова политика на Българска национална телевизия Министерски съвет дефинира бюджета на Българска национална телевизия по данни на Министерство на финансите, чиито служители, както можете да се досетите, за свое улеснение, пък и поради нужния прагматизъм при съставянето на държавния бюджет, са определили собствен норматив за час стратегия, с който управлението на Българска национална телевизия се е съгласило. Поради тази причина хроничното недофинансиране и неприятното финансово ръководство на Българска национална телевизия изкристализират в писъка „ Няма пари! “ Истеричността на този зов е достигнала до такива размери, че даже в случаите, когато Българска национална телевизия заради програмни аргументи желае да създаде предаване, което е обвързвано с настоящо събитие (извън новините) принуждава уредниците на събитието сами да уреждат правата за снимане и лъчение, както и да заплащат хонорарите на оператори, режисьори и механически екипи, които другояче са чиновници на Българска национална телевизия. Пък и да не са чиновници, нали точно Българска национална телевизия ги наема, с цел да свършат избрана, характерна, и единствената активност на малкия екран като такава – да създава телевизионна стратегия. В случай става дума за суми от порядъка на 100 - 350 лв. на човек. Е, до такава степен ли я докара Българска национална телевизия?
Така да вземем за пример, в случай че Българска национална телевизия желае за създаде телевизионно предаване от театрална режисура или симфоничен концерт, слага изискване културният институт самичък да си уреди правата за снимане и лъчение. Но театърът, да вземем за пример, е уредил правата си единствено и само за общественото показване на спектакъла, защото той това прави – показва обществено спектакли. Други са договарянията с носителите на авторски права и други са авторските хонорари, когато става въпрос за снимане и лъчение по безжичен път – активност характерна за телевизионната организация. По този метод феновете на Българска национална телевизия постоянно са лишени от опцията да станат съпричастни на събития, които са от социална значителност и интерес.
Но тогава, българският фен и поданик с право ще запита: защо се харчат тези 65 млн. лв. от Българска национална телевизия?
На първо място – за нарастване приходите на чиновници на Българска национална телевизия. Разбира се не на всички, а единствено на определени. Така, на чиновници в „ Новини и настоящи излъчвания “ (оператори, режисьори, монтажисти) се разпорежда да създават филми, кашове или фонове, които се заплащат настрана и без значение от трудовото им заплащане. И да, това е вярно – разпорежда им се работа отвън трудовата функционалност. Въпросът е по кое време създават тези спомагателни поръчки – в отвън работно време или до момента в който си почиват по смисъла на Кодекса на труда.
На второ място парите се харчат за скъпо струващи сериали. Така, да вземем за пример, една серия с дълготрайност 54 минути в Българска национална телевизия може да коства от 220 000 до 250 000 лв., до момента в който в частна телевизия сред 40 000 до 90 000 лв.. Разбира се постоянно високата цена може да бъде предпазена с „ постановъчна трудност “. Но всеки продуцент, който се е занимавал с филмо- или телевизионно произвеждане знае, че е въпрос на механически умения да се потвърдят в бюджета по-високи разноски за „ постановъчна трудност “. Въпросът е може ли и би трябвало ли публичната телевизия да си го разрешава, откакто харчи непознати пари – тези на данъкоплатеца. Къде е прозрачността при разхода на обществени средства, която обществото би трябвало да изисква? Кой от името на данъкоплатеца реализира надзор по целенасоченост – управителния съвет? Регулаторът? Кой?
Материалите в тази графа сигурно могат да бъдат продължени. Те и нямат искания за пълнота, защото са писани от гледната точка на външен наблюдаващ, на фен, на поданик. Позволихме си да ги напишем по същата причина, заради която в онази приказка на Андерсен всички виждали, че царят е гол, само че вместо това му се възхищавали: „ Ах, какъв брой красиви са новите облекла на царя! “
И другата причина е, че отново наближава конкурс за общоприет шеф на Българска национална телевизия. Да не стане по този начин, че след време някой инцидентно отново да забележи, че царят е гол … Защото и децата гледат.
Автор: Юлиана Розова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ