Майкъл Кимидж: Часът за дипломацията в Украйна може да удари чак след година
" Часът за дипломацията в Украйна може да удари чак след година. Конфликтът може да се проточи доста повече, тъй като нито Путин ще се откаже от Донбас, нито украинците ще одобряват окупацията ". Това сподели проф. Майкъл Кимидж от Католическия университет на Америка в изявление за БНР.
" С политиката си в окупирания Херсон Кремъл затруднява още повече намирането на компромис. Дори в случай че се стигне до помирение няма по какъв начин да се доверим на Путин, че ще го съблюдава, а Вашингтон не може да се ангажира с гаранции за украинската сигурност ", уточни още Кимидж.
Американският президент Джо Байдън би трябвало занапред да взема решение дефинитивно какво желае да реализира в Украйна, до момента в който други водещи западни политици нямат реалистична преценка за вероятното и невъзможното на бойното поле.
Професор Кимидж, на страниците на списание Foreign Affairs вие описвате четири сюжета на развръзка от руско-украинската война: Путин печели, Путин губи, Путин подписва договорка, а четвъртият сюжет е война до безкрайност. Кой от тези сюжети е най-хубавият , или, да го кажа по този начин, минимум неприятният?
Изкушен съм да кажа, че най-хубавият сюжет е Путин да загуби, само че, знаете ли, страни, които губят войни и не одобряват загубата, могат да станат доста рискови в бъдеще. Така че идеалният излаз от тази война е нещо, което да е задоволително както за украинския президент Зеленски и неговото държавно управление, по този начин и за съветското държавно управление. С други думи - нещо, което ще постави завършек на спора за доста дълго време. Разбира се, надалеч сме от тази действителност, само че в случай че приказваме за идеалния сюжет, бих предпочел този.
Ще изтъквам Лиз Тръс, английския министър на външните работи. В края на април тя съобщи, че Лондон ще поддържа Киев, до момента в който " изтласка Русия от цяла Украйна ". Не е ли това формулата за една безкрайна война?
Да, може да се окаже по този начин. Наистина, английски жители водят война на украинска страна и Лондон доставя оръжие на Киев. Но Англия не води война паралелно с украинците, тъй че такова изказване от един английски министър е малко извънредно. Но да отговоря на въпроса Ви. Ясно е, че Русия ще се опълчи пламенно, в случай че украинската войска се насочи към Крим и териториите в Донбас, завзети през 2014 година.Такъв процес може да настъпи при срив на съветската войска, само че не е доста достоверен.
Можем да прибавим и още нещо. Една от аргументите украинската войска да реализира толкоз доста през първите девет седмици от войната е сполучливата ѝ тактичност на контраатаки. Когато обаче ь се наложи сама да мине в атака, тогава на собствен ред ще стане уязвима. Това е действителността. На този декор мненията на министър Тръс звучат повече като пъчене, в сравнение с като реалистична преценка за военните цели.
Дори да се окаже краткотрайно, едно спокойно съглашение може би е най-хубавото, което ни остава. Смятате ли, че едно " заледяване " на спора при настоящето статукво украинската страна ще остане жизнеспособна? (Фронтовите линии в този момент прорязват Донбас и долното течение на Днепър.)
На този въпрос може да се отговори по два метода. В първите дни на войната същинският боязън в Съединените щати бе, че Украйна ще изчезне - че руснаците ще завземат столицата, ще избият или затворят политическото управление на страната, ще наложат марионетно държавно управление и ще разделят Украйна на две. Събитията обаче потвърдиха, че Украйна е и ще бъде жизнеспособна за дълго време, без значение какво ще се случи на бойното поле. Киев към този момент е сигурен. Зеленски мина през най-лошото и оцеля. Това може да му даде известно пространство за маневри, когато боевете стихнат.
Друг вероятен отговор на въпроса Ви е, че до момента Русия не съумя да обезсили напълно украинската страна, само че я сложи в доста мъчно състояние. С това имам поради освен бомбардировките на градовете, само че също и блокадата на черноморските пристанища. Украйна зависи от излаза си на море, стопанската система ѝ е експортно насочена. Сега износът на зърно по железниците или с камиони ще е доста по-скъп. Така че войната е задължение за украинската страна. Това също е истина. Но дали ще накара Зеленски да потърси съглашение? Не съм сигурен. По-скоро ще го подтикне да желае още и още поддръжка от Запада, с цел да изтласка съветската войска по-далеч от Одеса, от Херсон, а може би даже и от Мариупол, в случай че е допустимо.
В края на март украински и съветски представители се срещнаха в Истанбул. Последва съветско евакуиране от Северна Украйна. Бяха дадени и някои обещаващи изказвания. Какво се обърка оттогава? Лавров и други представители на Кремъл упрекват Киев, че желае бъдещите гаранции за сигурността да покриват и противоречивите Крим и Донбас. Пропуснахме ли късмет за деескалация?
Не, не считам по този начин. Намираме се в десетата седмица на войната. Никоя от воюващите страни не е изтощена до степен, че да търси помиряване. Има най-малко два фактора, които усложняват договарянията. Единият фактор са военните неуспехи на руснаците. Те бяха изтласкани от Киев и с това изгубиха един политически коз. Дори в Източна и Южна Украйна, където имаха повече триумфи, позициите им не са обезпечени.
При това състояние и за Русия, и за Украйна е мъчно да спрат войната в този момент. Руснаците още не са взели това, което желаят. Украинците пък имат вяра, че могат да реализират триумфи в идващите няколко седмици и месеци. Това е единият фактор, който изяснява за какво съглашение в този момент е по-малко евентуално, в сравнение с изглеждаше преди месец.
Другият фактор, несъмнено, е характерът на окупацията на местата, които руснаците завзеха краткотрайно. Жестокостите, изнасилванията - не всичко може да бъде документирано сега, само че има задоволително очевидци. Руските управляващи настояват, че са депортирали към 1 милион души от Украйна на съветска територия. Всичко това прави съвсем невероятно за президента Зеленски да се помири с съветска окупация на териториите, завзети след 24 февруари. Това е още една причина да се търси военно решение, вместо по-скорошно договаряне.
Зачестиха предизвестията на украински и западни представители, че Русия готви референдум в окупирания Херсон, с цел да формализира откъсването му от Украйна. Но това, както президентът Зеленски предизвести, ще убие всевъзможни договаряния. Не е ли в този момент моментът да се работи на дипломатическото поле - преди последната опция да се е изпарила?
Не бих се изразил тъкмо по този начин. Както споделих, прекомерно рано е за договаряния. И двете страни имат тласъци да продължат войната. Със сигурност, колкото повече старания поставя Русия да затвърди контрола си върху Херсон - било посредством подправен референдум, било като вкарва рублата или прекъсва интернет връзките с останала Украйна - толкоз по-трудно става за Киев да договаря. Часът на дипломацията може да настъпи след година. Войната е действителността през днешния ден.
Вие, професор Кимидж, самичък сочите, че проточване на войната може да даде преимущество на Кремъл - западната общност може да се отегчи, Тръмп може да завоюва втори мандат през 2024 година, украинската народна власт може да се пропука. Не би трябвало ли, преди да се е стигнало до там, Западът да потърси съгласие с Кремъл и да убеди Зеленски да одобри някакъв компромис?
Не, съгласно мен не би трябвало. Разбира се, всички тези опасности, които очертахте, са действителни. Трябва да сме наясно със залога, който вършим. Дори в случай че до момента съветската войска се показва зле, Русия разполага с демографски капацитет и оръжие. Може да активизира и да води бойните дейности по напълно друг метод. Това не трябва да се не помни.
Но да се договаряме в този момент не ми се коства вярно. Говоря не от името на Украйна - президентът Зеленски самичък ще взема решение за войната и за дипломацията и решенията му би трябвало да бъдат зачитани. От позиция на Запада в този момент е значимо да има самообладание. Западът направи две невиждани неща. Наложи наказания, които са извънредно нападателни. Но глобите не съумяват в къси периоди. Те влияят на политиката в средно- и дълготраен проект. Когато въведеш наказания, значимо е да изчакаш да подействат.
На второ място, Съединените щати и доста европейски страни предоставиха на Украйна военна помощ, която също е без казус - приказваме за артилерия, за разузнаване, за Javelin, за портативни зенитно-ракетни комплекси. Поет е великански ангажимент. Не би следвало да храним максималистки упоритости - проваляне на Русия може би е невероятно. Но би било неуместно първо да поемаш подобен ангажимент, а след това да се втурнеш да правиш отстъпки на руснаците. Също както със глобите, с оръжието също би трябвало самообладание, до момента в който се види какъв резултат има за Украйна.
Още един откъс. Този път от началника на Пентагона. На 25 април - директно след диалога си с президента Зеленски в Киев, Лойд Остин съобщи какво желае Вашингтон: " да забележим Русия отслабена " дотам, че да не е в положение да прави нещата, които извърши в Украйна, да стане по-трудно за Москва да заплашва съседите си. Това би трябвало да е логиката зад масираното ускорение на оръжейните доставки за Киев. Ще сбъркам ли, в случай че пояснявам тези изказвания като знак, че Вашингтон залага на вътрешнополитическите съображения на Путин - на нежеланието му да привиква запасняци? Ако залогът в действителност е подобен, то сигурен ли е?
Със сигурност това, към което Съединените щати и европейските поддръжници на Украйна се стремят, е да покачват допустимо повече цената, която Русия заплаща за нашествието. Ще бъде огромен триумф за политиката им, в случай че Путин се види заставен да активизира. Наблюдава се известно разбъркване на стратегическите цели на Вашингтон във връзка с спора. Първоначално задачата бе Украйна да бъде избавена. Тази задача бе изпълнена, най-малко до известна степен. След като украинците надвиха край Киев, задачите на Вашингтон се изместиха към усилване на украинските позиции на масата за договаряния и може би даже към изтласкване на съветската войска назад на разграничителните линии от 24 февруари.
Зад тези изменящи се цели се следи санкционна политика, която, от една страна, е ориентирана към намаляване на боеспособността на съветската войска. Това е в естетика с казаното от министър Остин. За да направиш по-трудно за Русия да води такива войни, ти би трябвало да я лишиш от парите и от технологиите, които са ѝ нужни, с цел да модернизира войската си. От друга страна чухме изявлението на президента Байдън във Варшава, че Путин не може да остане на власт. Понякога си мисля, че глобите са замислени като наказателна мярка - с цел да санкционират съветския народ поради войната. Може би някои среди в администрацията на Байдън се надяват на промяна на властта в Москва в следствие или на глобите, или на военната поддръжка за Киев.
Картината е неразбираема. Едно от провокациите пред Байдън през идващите седмици е да дефинира какво тъкмо желае да реализира в Украйна.
Какво би трябвало да съдържа бъдещият кротичък контракт?
Ще го дефинирам по този начин: съглашението би трябвало да подсигурява украинския суверенитет и самостоятелност във допустимо най-висока степен. Би ми се желало да кажа просто, че би трябвало да се подсигурява " украинският суверенитет и самостоятелност ", само че не е евентуално руснаците да изоставен Крим. Ще продължат да държат и на част от Донбас. Зеленски даде знак, че желае да отсрочи кримския въпрос с 15 години, тъй че Крим да не бъде препъникамък.
Но и този отговор не е доста приемлив, тъй като няма по какъв начин да се има вяра на Путинова Русия. С известния Будапещенски меморандум Елцин пое задължението да зачита украинския суверенитет. Но от дейностите на Путин до 24 февруари се видя, че той не е откровен, че манипулира и укрива военните си планове зад дипломатическата фасада. Същото може да се случи още веднъж - руснаците могат да обещаят да зачитат украинския суверенитет, а след 6 месеца да нахлуят още веднъж.
Така че, би било отлично в случай че бъдат реализирани някакви договорености за украинския суверенитет. Но останалото ще би трябвало да бъде реализирано на бойното поле. В обозримо бъдеще, до момента в който Путин е на власт, бих предположил, че Русия ще оспорва независимостта на Украйна. В този смисъл - с цел да се върнем на сюжетите, за които говорихме първоначално - в един съвършен свят войната би приключила със съглашение или с проваляне на Русия, само че евентуалният процес е войната да се проточи с години, в случай че не и с десетилетия.
Силни гаранции против ново нахлуване ще са от основно значение за бъдещия мир, откакто Киев се отхвърли от НАТО. Французи и турци към този момент се изрекоха положително по украинските оферти. Руснаците възразяват - към този момент - единствено против териториалния обсег на тези гаранции. Съединените щати обаче мълчат. Защо?
Говорите за ангажимент, който би бил от голямо значение. Гаранции за сигурността значат, че страната-гарант е длъжна да води война, в случай че другата страна е застрашена или нападната. Едно от нещата, за които президентът Байдън бе пределно явен, е, че няма да хвърли американски войски в тази борба - че няма да трансформира тази война във война сред НАТО и Русия. Това е предел, с който Байдън би трябвало да се преценява.
Едни гаранции за сигурността засягат и голям брой въпроси от на практика темперамент. Русия има свое схващане за Украйна, а Америка - напълно друго. За Вашингтон Украйна е самостоятелна страна, която включва Крим и Донбас. При това състояние какво ще стане в случай че една свръхсила като Съединените щати се ангажира със сигурността на Украйна? Това може да значи да се води война за връщането на Крим в украинските лимити. Тази опция също не е допустима за Байдън.
Така че президентът е блокиран от събитията в тази война. Част от териториите, които би трябвало да подсигурява, са окупирани. Това прави даването на гаранции невероятно в този миг. Евентуално гаранции за сигурността могат да проработят, само че горчивата подигравка е, че те би трябвало да бъдат реализирани посредством дипломация - Русия ще би трябвало да се съгласи да ги одобри. Т.е. ще се наложат договаряния освен сред Украйна и Русия, само че и диалози сред Съединените щати и Русия за Украйна и европейската сигурност. Тъкмо това е нещото, което Вашингтон и Москва не можаха да създадат от 1991 година до момента. Гаранциите са метод за решение на казуса. Но при днешните условия реалистично решение е доста, доста надалеч.
" С политиката си в окупирания Херсон Кремъл затруднява още повече намирането на компромис. Дори в случай че се стигне до помирение няма по какъв начин да се доверим на Путин, че ще го съблюдава, а Вашингтон не може да се ангажира с гаранции за украинската сигурност ", уточни още Кимидж.
Американският президент Джо Байдън би трябвало занапред да взема решение дефинитивно какво желае да реализира в Украйна, до момента в който други водещи западни политици нямат реалистична преценка за вероятното и невъзможното на бойното поле.
Професор Кимидж, на страниците на списание Foreign Affairs вие описвате четири сюжета на развръзка от руско-украинската война: Путин печели, Путин губи, Путин подписва договорка, а четвъртият сюжет е война до безкрайност. Кой от тези сюжети е най-хубавият , или, да го кажа по този начин, минимум неприятният?
Изкушен съм да кажа, че най-хубавият сюжет е Путин да загуби, само че, знаете ли, страни, които губят войни и не одобряват загубата, могат да станат доста рискови в бъдеще. Така че идеалният излаз от тази война е нещо, което да е задоволително както за украинския президент Зеленски и неговото държавно управление, по този начин и за съветското държавно управление. С други думи - нещо, което ще постави завършек на спора за доста дълго време. Разбира се, надалеч сме от тази действителност, само че в случай че приказваме за идеалния сюжет, бих предпочел този.
Ще изтъквам Лиз Тръс, английския министър на външните работи. В края на април тя съобщи, че Лондон ще поддържа Киев, до момента в който " изтласка Русия от цяла Украйна ". Не е ли това формулата за една безкрайна война?
Да, може да се окаже по този начин. Наистина, английски жители водят война на украинска страна и Лондон доставя оръжие на Киев. Но Англия не води война паралелно с украинците, тъй че такова изказване от един английски министър е малко извънредно. Но да отговоря на въпроса Ви. Ясно е, че Русия ще се опълчи пламенно, в случай че украинската войска се насочи към Крим и териториите в Донбас, завзети през 2014 година.Такъв процес може да настъпи при срив на съветската войска, само че не е доста достоверен.
Можем да прибавим и още нещо. Една от аргументите украинската войска да реализира толкоз доста през първите девет седмици от войната е сполучливата ѝ тактичност на контраатаки. Когато обаче ь се наложи сама да мине в атака, тогава на собствен ред ще стане уязвима. Това е действителността. На този декор мненията на министър Тръс звучат повече като пъчене, в сравнение с като реалистична преценка за военните цели.
Дори да се окаже краткотрайно, едно спокойно съглашение може би е най-хубавото, което ни остава. Смятате ли, че едно " заледяване " на спора при настоящето статукво украинската страна ще остане жизнеспособна? (Фронтовите линии в този момент прорязват Донбас и долното течение на Днепър.)
На този въпрос може да се отговори по два метода. В първите дни на войната същинският боязън в Съединените щати бе, че Украйна ще изчезне - че руснаците ще завземат столицата, ще избият или затворят политическото управление на страната, ще наложат марионетно държавно управление и ще разделят Украйна на две. Събитията обаче потвърдиха, че Украйна е и ще бъде жизнеспособна за дълго време, без значение какво ще се случи на бойното поле. Киев към този момент е сигурен. Зеленски мина през най-лошото и оцеля. Това може да му даде известно пространство за маневри, когато боевете стихнат.
Друг вероятен отговор на въпроса Ви е, че до момента Русия не съумя да обезсили напълно украинската страна, само че я сложи в доста мъчно състояние. С това имам поради освен бомбардировките на градовете, само че също и блокадата на черноморските пристанища. Украйна зависи от излаза си на море, стопанската система ѝ е експортно насочена. Сега износът на зърно по железниците или с камиони ще е доста по-скъп. Така че войната е задължение за украинската страна. Това също е истина. Но дали ще накара Зеленски да потърси съглашение? Не съм сигурен. По-скоро ще го подтикне да желае още и още поддръжка от Запада, с цел да изтласка съветската войска по-далеч от Одеса, от Херсон, а може би даже и от Мариупол, в случай че е допустимо.
В края на март украински и съветски представители се срещнаха в Истанбул. Последва съветско евакуиране от Северна Украйна. Бяха дадени и някои обещаващи изказвания. Какво се обърка оттогава? Лавров и други представители на Кремъл упрекват Киев, че желае бъдещите гаранции за сигурността да покриват и противоречивите Крим и Донбас. Пропуснахме ли късмет за деескалация?
Не, не считам по този начин. Намираме се в десетата седмица на войната. Никоя от воюващите страни не е изтощена до степен, че да търси помиряване. Има най-малко два фактора, които усложняват договарянията. Единият фактор са военните неуспехи на руснаците. Те бяха изтласкани от Киев и с това изгубиха един политически коз. Дори в Източна и Южна Украйна, където имаха повече триумфи, позициите им не са обезпечени.
При това състояние и за Русия, и за Украйна е мъчно да спрат войната в този момент. Руснаците още не са взели това, което желаят. Украинците пък имат вяра, че могат да реализират триумфи в идващите няколко седмици и месеци. Това е единият фактор, който изяснява за какво съглашение в този момент е по-малко евентуално, в сравнение с изглеждаше преди месец.
Другият фактор, несъмнено, е характерът на окупацията на местата, които руснаците завзеха краткотрайно. Жестокостите, изнасилванията - не всичко може да бъде документирано сега, само че има задоволително очевидци. Руските управляващи настояват, че са депортирали към 1 милион души от Украйна на съветска територия. Всичко това прави съвсем невероятно за президента Зеленски да се помири с съветска окупация на териториите, завзети след 24 февруари. Това е още една причина да се търси военно решение, вместо по-скорошно договаряне.
Зачестиха предизвестията на украински и западни представители, че Русия готви референдум в окупирания Херсон, с цел да формализира откъсването му от Украйна. Но това, както президентът Зеленски предизвести, ще убие всевъзможни договаряния. Не е ли в този момент моментът да се работи на дипломатическото поле - преди последната опция да се е изпарила?
Не бих се изразил тъкмо по този начин. Както споделих, прекомерно рано е за договаряния. И двете страни имат тласъци да продължат войната. Със сигурност, колкото повече старания поставя Русия да затвърди контрола си върху Херсон - било посредством подправен референдум, било като вкарва рублата или прекъсва интернет връзките с останала Украйна - толкоз по-трудно става за Киев да договаря. Часът на дипломацията може да настъпи след година. Войната е действителността през днешния ден.
Вие, професор Кимидж, самичък сочите, че проточване на войната може да даде преимущество на Кремъл - западната общност може да се отегчи, Тръмп може да завоюва втори мандат през 2024 година, украинската народна власт може да се пропука. Не би трябвало ли, преди да се е стигнало до там, Западът да потърси съгласие с Кремъл и да убеди Зеленски да одобри някакъв компромис?
Не, съгласно мен не би трябвало. Разбира се, всички тези опасности, които очертахте, са действителни. Трябва да сме наясно със залога, който вършим. Дори в случай че до момента съветската войска се показва зле, Русия разполага с демографски капацитет и оръжие. Може да активизира и да води бойните дейности по напълно друг метод. Това не трябва да се не помни.
Но да се договаряме в този момент не ми се коства вярно. Говоря не от името на Украйна - президентът Зеленски самичък ще взема решение за войната и за дипломацията и решенията му би трябвало да бъдат зачитани. От позиция на Запада в този момент е значимо да има самообладание. Западът направи две невиждани неща. Наложи наказания, които са извънредно нападателни. Но глобите не съумяват в къси периоди. Те влияят на политиката в средно- и дълготраен проект. Когато въведеш наказания, значимо е да изчакаш да подействат.
На второ място, Съединените щати и доста европейски страни предоставиха на Украйна военна помощ, която също е без казус - приказваме за артилерия, за разузнаване, за Javelin, за портативни зенитно-ракетни комплекси. Поет е великански ангажимент. Не би следвало да храним максималистки упоритости - проваляне на Русия може би е невероятно. Но би било неуместно първо да поемаш подобен ангажимент, а след това да се втурнеш да правиш отстъпки на руснаците. Също както със глобите, с оръжието също би трябвало самообладание, до момента в който се види какъв резултат има за Украйна.
Още един откъс. Този път от началника на Пентагона. На 25 април - директно след диалога си с президента Зеленски в Киев, Лойд Остин съобщи какво желае Вашингтон: " да забележим Русия отслабена " дотам, че да не е в положение да прави нещата, които извърши в Украйна, да стане по-трудно за Москва да заплашва съседите си. Това би трябвало да е логиката зад масираното ускорение на оръжейните доставки за Киев. Ще сбъркам ли, в случай че пояснявам тези изказвания като знак, че Вашингтон залага на вътрешнополитическите съображения на Путин - на нежеланието му да привиква запасняци? Ако залогът в действителност е подобен, то сигурен ли е?
Със сигурност това, към което Съединените щати и европейските поддръжници на Украйна се стремят, е да покачват допустимо повече цената, която Русия заплаща за нашествието. Ще бъде огромен триумф за политиката им, в случай че Путин се види заставен да активизира. Наблюдава се известно разбъркване на стратегическите цели на Вашингтон във връзка с спора. Първоначално задачата бе Украйна да бъде избавена. Тази задача бе изпълнена, най-малко до известна степен. След като украинците надвиха край Киев, задачите на Вашингтон се изместиха към усилване на украинските позиции на масата за договаряния и може би даже към изтласкване на съветската войска назад на разграничителните линии от 24 февруари.
Зад тези изменящи се цели се следи санкционна политика, която, от една страна, е ориентирана към намаляване на боеспособността на съветската войска. Това е в естетика с казаното от министър Остин. За да направиш по-трудно за Русия да води такива войни, ти би трябвало да я лишиш от парите и от технологиите, които са ѝ нужни, с цел да модернизира войската си. От друга страна чухме изявлението на президента Байдън във Варшава, че Путин не може да остане на власт. Понякога си мисля, че глобите са замислени като наказателна мярка - с цел да санкционират съветския народ поради войната. Може би някои среди в администрацията на Байдън се надяват на промяна на властта в Москва в следствие или на глобите, или на военната поддръжка за Киев.
Картината е неразбираема. Едно от провокациите пред Байдън през идващите седмици е да дефинира какво тъкмо желае да реализира в Украйна.
Какво би трябвало да съдържа бъдещият кротичък контракт?
Ще го дефинирам по този начин: съглашението би трябвало да подсигурява украинския суверенитет и самостоятелност във допустимо най-висока степен. Би ми се желало да кажа просто, че би трябвало да се подсигурява " украинският суверенитет и самостоятелност ", само че не е евентуално руснаците да изоставен Крим. Ще продължат да държат и на част от Донбас. Зеленски даде знак, че желае да отсрочи кримския въпрос с 15 години, тъй че Крим да не бъде препъникамък.
Но и този отговор не е доста приемлив, тъй като няма по какъв начин да се има вяра на Путинова Русия. С известния Будапещенски меморандум Елцин пое задължението да зачита украинския суверенитет. Но от дейностите на Путин до 24 февруари се видя, че той не е откровен, че манипулира и укрива военните си планове зад дипломатическата фасада. Същото може да се случи още веднъж - руснаците могат да обещаят да зачитат украинския суверенитет, а след 6 месеца да нахлуят още веднъж.
Така че, би било отлично в случай че бъдат реализирани някакви договорености за украинския суверенитет. Но останалото ще би трябвало да бъде реализирано на бойното поле. В обозримо бъдеще, до момента в който Путин е на власт, бих предположил, че Русия ще оспорва независимостта на Украйна. В този смисъл - с цел да се върнем на сюжетите, за които говорихме първоначално - в един съвършен свят войната би приключила със съглашение или с проваляне на Русия, само че евентуалният процес е войната да се проточи с години, в случай че не и с десетилетия.
Силни гаранции против ново нахлуване ще са от основно значение за бъдещия мир, откакто Киев се отхвърли от НАТО. Французи и турци към този момент се изрекоха положително по украинските оферти. Руснаците възразяват - към този момент - единствено против териториалния обсег на тези гаранции. Съединените щати обаче мълчат. Защо?
Говорите за ангажимент, който би бил от голямо значение. Гаранции за сигурността значат, че страната-гарант е длъжна да води война, в случай че другата страна е застрашена или нападната. Едно от нещата, за които президентът Байдън бе пределно явен, е, че няма да хвърли американски войски в тази борба - че няма да трансформира тази война във война сред НАТО и Русия. Това е предел, с който Байдън би трябвало да се преценява.
Едни гаранции за сигурността засягат и голям брой въпроси от на практика темперамент. Русия има свое схващане за Украйна, а Америка - напълно друго. За Вашингтон Украйна е самостоятелна страна, която включва Крим и Донбас. При това състояние какво ще стане в случай че една свръхсила като Съединените щати се ангажира със сигурността на Украйна? Това може да значи да се води война за връщането на Крим в украинските лимити. Тази опция също не е допустима за Байдън.
Така че президентът е блокиран от събитията в тази война. Част от териториите, които би трябвало да подсигурява, са окупирани. Това прави даването на гаранции невероятно в този миг. Евентуално гаранции за сигурността могат да проработят, само че горчивата подигравка е, че те би трябвало да бъдат реализирани посредством дипломация - Русия ще би трябвало да се съгласи да ги одобри. Т.е. ще се наложат договаряния освен сред Украйна и Русия, само че и диалози сред Съединените щати и Русия за Украйна и европейската сигурност. Тъкмо това е нещото, което Вашингтон и Москва не можаха да създадат от 1991 година до момента. Гаранциите са метод за решение на казуса. Но при днешните условия реалистично решение е доста, доста надалеч.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ