10 блестящи цитата от книгата на Светлозар Желев „За бавното живеене и насладата от живота“
Часът може би беше към девет сутринта, а денят – като всеки различен през последните седмици на домашна изолираност. Кафе, бърза закуска и дълги часове в нервно дрънкане по клавиатурата – тази до болежка позната рутина ме очакваше.
Тъкмо се канех да повеждам мирни договаряния с мозъчните си неврони, които от няколко дни настойчиво се опитваха да абдикират и да ме оставят да се оправям сама с тягостната нетърпимост на физическите ограничавания, когато телефонът ми прозвъня.
Беше доставчикът на куриерската компания. Не желаех да залагам огромни очаквания, само че мощно се надявах да ми я носи. Бях поръчала и други неща и не знаех кое от тях е намерило пътя си. Облякох се нетърпеливо, маскирах се като нещо приблизително сред нинджа и здравна сестра, и изтичах по стълбите. Куриерът ми подаде плик, в който усетих корав правоъгълен предмет. Беше тя! Тя беше!
Качих се назад, раздрах пакета като малко дете, на което е обещан желан подарък при изискване, че приключи годината с шестица. После затворих преносимия компютър. Щях да работя по-късно, тъкмо в оня миг ми се искаше да пребивавам постепенно. Открехнах първата страница с вниманието на акуратен бижутер… За секунди се пренесох там, където не бях, а имах крещяща потребност да бъда. 
Не съумях да затворя книгата елементарно, надлежно не стигнах и до работата, тъй като стана късно. Обаче дишах за първи път от цяла безкрайност. Поемах си мирис с приятност от живота. Невроните трансформираха решението си. От на следващия ден отново щяха да бъдат себе си и на никое място нямаше да вървят.
Книгата на Светлозар Желев „ За бавното живеене и насладата от живота “ (изд. „ Колибри “) е произведение, което излиза от всевъзможни рамки за клишета и ражда нещо напълно ново и, по мое непретенциозно мнение, неповторимо. Да живееш бавно… Какво е бавното живеене, кой дава подтик на тази концепция и по какъв начин да го реализираме са нещата, които ще откриете в редовете на този, бих си разрешила да го нарека, огромен план, включващ текстове на редица високо ерудирани персони. И, не, тази творба сигурно не е за повърхностно четене. Тя е висока литература, грациозен жанр, впечатляващи истории и доста, доста смисъл във всеки ред.
Представям ви 10 цитата от книгата за бавното живеене и ви провокирам – откраднете си време да ги прочетете в цялостно успокоение и липса на всевъзможни дразнители. Не преминавайте през редовете механично, направете го с цялостно схващане и централизация. После ще разберете за какво ви споделям всичко това. Приятно (за)бавно четене! 
1. „ Бавно. Събудете се постепенно, оставете живота да потече във вените ви дружно с глътките чай или кафе. Прояснете мислите си, помислете за деня, за обичан човек и обичано място. Отпийте от страстта. Излезте и свършете нещо положително, накарайте някого да се усмихне, причинете благополучие. Направете деня си. Вечерта идва, а с нея и спокойствието на нощта. Животът е ваш. Намерете и се насладете на хубостта в него, създайте я, в случай че не ви стига. Прегърнете и целунете непосредствен, обичайте. И прочетете няколко страници. Бавно и на драго сърце. “
2. „ Когато отидем някъде, там към този момент ние самите сме други. Самото мислене за пътуването ни прави други. Не е въпрос за промяна на географска позиция, не е въпрос на смяна на положение – работно, всекидневно, битийно, – в място, на което да почиваме. Не го прави даже морето. Морето, което постоянно е било нещото, което най-вече ме зарежда. Не го вършат и спокойствието на планината, и чистотата на въздуха, искрящата белота на снега, не го прави слънцето над Егея, над заливите и островите, не го прави и ситният пясък на Тайланд, не го вършат и хората по улиците на Париж, Лондон, не го вършат и Колизеумът, Piazza di Spagna и Fontana di Trevi в Рим или Синята джамия, „ Айя София “, дворците „ Топкапъ “ и „ Долма сарай “, или Йерибатан, извънредно красивото водохранилище в Истанбул. Не го вършат съгласно мен и пирамидите или храмовете на Петра, където не съм бил, или Куско и Мачу Пикчу в Перу, също места, които бих желал да посетя. Пътуването е душевно положение, предпочитание, блян, пътуването е смяна. ”
3. „ Вярвам в непостижимата лекост на битието. Вярвам в любовта даже по време на холера. Вярвам в трима приятели. Вярвам в смисъла на живота даже след 100 години самотност. Вярвам, че всеки може да стигне фантазиите си, даже да е уединен бегач на дълги дистанции. Вярвам в споделеността на вино от глухарчета. Вярвам в хубостта като гравьор на сънища. Вярвам, че всичко отминава след незначително количество болежка. Вярвам в живота като метод на приложимост. Вярвам в дълга към удоволствието. Вярвам в смеха и забравата. Вярвам, че всеки има право на ремонти. Вярвам в живота назаем. Вярвам в отхвърлянето на гордостта и предразсъдъците. Вярвам, че след зимата на нашето неодобрение ще пристигна пролет. Вярвам в след утрешния ден. “
4. “Защо в никакъв случай не можем да сме откровени? Защо не си споделяме какво ни е на сърцето и устите? Защо премълчаваме, крием, увъртаме? Толкова ли е мъчно да сме почтени? Не може ли просто да сме чисти един към различен, без сметки, без възползване, без задни мисли? Как може да ни пука какво ще кажат хората, какво ще мислят за нас, че не всички ще ни харесват поради изборите ни или за това, което сме? Фалш, суетност и сметкаджийство. Повдига ми се от скрупулите и „ публичните “ порядки. Въпросите са риторични. Лицата ни са в мъгла от безспирния танц на маските. Търся очите постоянно, нека прогледна. “
5. „ Нуждата от непосредственост, топлота и допиране е движещата сила на нашата цивилизация. Понякога неналичието им ражда чудовища, доста пъти прелестна литература и емпатия. Стремежът към тях е заложен във всяко човешко създание още от раждането и най-големият ни дълг е да ги даряваме постоянно. Нищо не е по-велико от чувството да си обичан. “
6. „ Никога не съжалявай за това, което си пропуснал, за мястото, на което не си бил или не си останал. Всичко е там, където си, в това, което правиш. Ти си този, който създаваш света към себе си. Ти си центърът на личната си сътворена от теб галактика. Само животът е другаде. “
7. „ Малко са нещата, които могат да те удържат цялостен. Думите и емпатията. Любовта е просто тъканта на съществуването. “
8. „ Няма по-висока планина от личното ни обезверение в себе си. И по-дълбоко море от личните ни страхове. Ние сме далечни галактики и се отдалечаваме от себе си със скоростта на светлината. Останали са в нас единствено прашинки от първичната материя, само че ни е необходим колайдер, с цел да ги открием и опознаем. Когато спрем да се вглеждаме в другите, ще се намерим. Мракът на открито е по-ясен от светлината, тъй като тъмният прозорец е огледало. Само със затворени очи ще прогледнем. “
9. „ Вярвам в магията, която носи всеки ден, имам вяра в споделеното пиво с другар, имам вяра в страниците на книгите, имам вяра в гледката от прозореца на кола, трен, рейс или аероплан, имам вяра в първото поемане на въздуха в планината, имам вяра във верандата на „ Диаманти “, в морето и каналите на Брюж, в места, хора и мемоари, имам вяра в острови и стълби, имам вяра в любовта и хубостта, имам вяра в прегръдката и целувката, имам вяра в близостта сред хората и емпатията. Тези неща ме вършат благополучен. И това да си ги предизвиквам. Аз съм върл хедонист. “
10. „ Създавам Движение за бавност – за постепенно четене, постепенно ястие, постепенно пиянство, постепенно живеене. Писна ми да бързам. Писна ми от бързи срещи, бързи погледи, бързо четене. Цялото ни общество е построено небрежно. Набързо сготвяме нещо, небрежно хапваме, небрежно се виждаме с другари, небрежно вземаме някоя отмора за лятото, небрежно минаваме да гласуваме, небрежно се влюбваме и небрежно разлюбваме.
Съгласен съм изцяло с Льоса, че това бързане унищожава цивилизацията. Бързите удоволствия, без да се замисляш, без да вникваш дълбоко, без да се отдаваш, без да влагаш душа в каквото и да е – от секса през политиката до всекидневието и бита, – водят до неприемлива загуба на човещина. “
