Бюджетната рамка за 2024 г. е продължение на визията на

Бюджетната рамка за 2024 година е продължение на визията на министър Василев от 2023 година, което от една страна е позитивно, тъй като България има потребност от дълготрайна финансова визия за развиване на обществените финанси. От друга страна е притеснително, тъй като във визията на Асен Василев са заложени високи дефицити – на ръба на разрешените, на ръба освен на Маастрихтските критерии, само че и на Закона за обществените финанси, а точно недостиг от 3%.

Също по този начин се залага на оптимизъм, вреден оптимизъм във връзка с приходната част на бюджета. Приходите от косвени налози, най-много от Данък добавена стойност през 2024 година по този начин, както е показан плана, са в размер на над 18 милиарда лв., т.е. още повече от неизпълнението през тази година и можем да чакаме, че през идната година надали би било доста елементарно да бъдат реализирани такива стойности.

Това съобщи пред БГНЕС икономистът Михаил Кръстев. В последния работен ден на предходната седмица финансовия министър Асен Василев показа параметрите на проектобюджета за следващата година.

„ Растежът на стопанската система, който е заложен от проектобюджета на Министерство на финансите още веднъж е оптимистичен. Дали ще бъде реализиран или не зависи доста в това число и от интернационалните фактори. Виждаме, че огромните европейски стопански системи претърпяват разтърсвания, в това число Германия. Най-голямата европейска стопанска система е в зоната на рецесията. Това значи, че да се надяваме на растеж от над 3% на Брутният вътрешен продукт на България е оптимистично. На фона на изчисленията, които и до момента са правили от Министерство на финансите и тяхната акуратност, бихме могли да бъдем скептични ”, добави Кръстев.

Според него събираемостта на приходите в България е висока по отношение на други европейски страни и това се дължи на опростената данъчна система. Той уточни, че това, което следим през последните години е опит за усложняване на данъчната система с въвеждането на разнообразни диференцирани ставки за Данък добавена стойност, както и с повишение на данъчната тежест.

„ Ние проблем със събираемостта нямаме. Ние нямаме проблеми с приходната част на бюджета, а с нейната прогноза, по този начин както се прави от екипа на министър Василев. Имаме проблем с разходната част, който е голям, тъй като разходната част се вкарва в поредност от нормативни и е доста мъчно да бъде лимитирана на този стадий ", разясни икономистът. Той даде образец с бюджета на Национален осигурителен институт, който пораства всяка година по швейцарското предписание. „ Тази година ще надвиши 20 милиарда лв., в случай че осигурителните вноските, които се събират са едвам към 50% от тази сума. 10 милиарда лв. се дотират от държавния бюджет като тази сума беше по-малка през 2023 година и още по-малка през 2022 година и тя пораства стъпаловидно ”, изясни той и посочи, че до момента в който не се създадат промени в кодекса тази сума не може да не пораства.

„ Разходната част на бюджета беше вкарана в нормативни актове и беше закотвена в тях и надлежно политическата цена тя да се понижи е доста огромна. Приходната част се пробва да навакса, само че обективната действителност е, че няма по какъв начин да се наваксат толкоз огромни разноски, колкото се залагат в бюджета на Василев ”, счита икономистът.

Заложените финансови вложения са в размер на 12 милиарда лв.. Кръстев означи, че финансовите стратегии през последните години постоянно са рекордни и в никакъв случай не се извършват.

" Капиталовите стратегии се трансфораха в касичка на финансовите министри. Те ги афишират доста шумно, само че би трябвало да знаем, че огромна част от тези финансови стратегии в действителност са по другите европейски стратегии или ПВУ. Капиталовите разноски, т.е. държавните вложения са разходът с най-висока добавена стойност. За разлика от обществените заплащания, финансовите разноски имат възвръщаемост в годините напред ", акцентира икономистът и добави, че финансовата стратегия, по този начин както е оповестена е нещо положително, само че въпросът е по какъв начин ще бъде осъществена.

" България под ръководството на държавните управления от последния кабинет на Борисов до сегашния прескочи стадии в развиването си. България от дребна, догонваща, разрастваща се стопанска система, генерираща огромен растеж, опитваща се да доближи до равнището на западноевропейските стопански системи с закостенял бюджет, внезапно прескочи този стадий, в който осъществя задачата си и се трансформира в една обществена страна, която харчи повече в сравнение с събира, генерира дефицити, покачва дълга си и се пробва да осъществя напълно обществени политики без да мисли за развиването си и за догонващия си напредък, който в действителност би трябвало да осъществя ", сподели още Кръстев. /БГНЕС