Бюджетът на Пловдив свети на червено
Бюджетът на един град е оня инструмент, с който кметът и екипът му осъществят своята визия за развиване и управническата си стратегия. В него се залагат и най-важните политики в градоустройството, обществената сфера, зелената система и виталната среда. За да ги реализира, Общината разчита на лични доходи, прехвърляния от републиканския бюджет, целеви дотации, а през последните 10 години - и на европейските фондове.
В тази връзка анализирахме по какъв начин се осъществя бюджетът на Пловдив в средата на последната година от мандата на кмета Иван Тотев и къде отиват парите ни като данъкоплатци. Според утвърдената план-сметка Общината би трябвало да обезпечи 157 млн. лв. лични доходи, а страната - 156 милиона. Разликата до бюджета от 347 млн. лв. се покрива с банкови заеми. Тази година подобен е последният трансфер от 30-милионния заем от Европейска банка за възстановяване и развитие за строителството на бул. „ Северен “.
Какво демонстрират плановете досега?
Оказва се, че обратно на общоприетото мнение виновните в процеса на събирането и харченето на парите са жителите, а безотговорните - кметът и администрацията му. Още в първите 5 месеца на 2019-а пловдивските данъкоплатци са внесли в градската хазна близо 71,5 млн. лв., при планувани до края на годината 157 млн., което прави 45,5%. В същото време досега от заложени 17,5 млн. лв. за създаване на нова инфраструктура Общината е осъществила планове за едвам 1,6 млн, или едвам 9,1%. Възможните аргументи за мудната работа на администрацията в първите 5 месеца са две - или програмата за финансови разноски за поредна година няма да бъде изпълнена, или обектите ще се вършат стремително във втората половина на 2019-а, с цел да има
" забележими резултати " в навечерието на локалните избори наесен.
По отношение на личните доходи, които се образуват от локалните налози такси, наеми, санкции, картината на пръв взор наподобява оптимистична - плануваните парични приходи за 2019 година се извършват.
Проблемът е, че колкото и старателно да пълним градския бюджет, отново сме принудени да вървим по разрушените тротоари, да си трошим колите в уличните дупки, да се разхождаме из занемарени и мръсни междублокови пространства.
Къде потъват милионите и за какво не стигат?
Субсидията от 156 млн. от републиканския бюджет се дава целево за заплати на държавните чиновници и учителите, издръжката на образователните, културните и обществените заведения. Тя не може да се употребява за финансови разноски и вложения като ремонт, строителство или други действия по възстановяване на градската среда. За пътната инфраструктура, зеленина, непорочност, осветяване, градския превоз, паркиране, трафик, спортна база, културните средища и така нататък Общината би трябвало да се грижи сама. При сегашната финансова политика на кметския екип обаче това на процедура е невероятно.
Като оставим парите от държавния трансфер, които, както уточнихме, се харчат целево за заплати и прехрана, администрацията разполага за значимите си дейностите единствено със личните доходи, близо 23 млн. от които също отиват за заплати.
Какво се случва с останалите? 34 млн. доходи по перо такса боклук отиват за комунални действия - събиране, транспортиране и депониране на боклука, заплатите на метачките по улиците и издръжката на двете общински предприятия - " Чистота " и " Градини и паркове ". Неизбежни са още заплащанията за прехрана, главници и лихви по заеми, налози, които Общината заплаща сама на себе си, и разнообразни дотации (виж таблицата).
Прогнозни стойности на разноските
Сборът от цифрите надвишава доста планувания бюджет от 347 млн. лв., тъй като в него е включен и преходният излишък от 2018 година Разходите по първите 5 точки в размер на 313 млн. лв. обаче са неизбежни, което значи, че икономиите най-вероятно ще са от финансовата стратегия. Това прави Община Пловдив напълно подвластна от държавното управление във връзка с вложенията в градската инфраструктура, за която съгласно прогнозите на експертите в идващите 5 години ще са нужни над 500 млн. лв..
В тази връзка анализирахме по какъв начин се осъществя бюджетът на Пловдив в средата на последната година от мандата на кмета Иван Тотев и къде отиват парите ни като данъкоплатци. Според утвърдената план-сметка Общината би трябвало да обезпечи 157 млн. лв. лични доходи, а страната - 156 милиона. Разликата до бюджета от 347 млн. лв. се покрива с банкови заеми. Тази година подобен е последният трансфер от 30-милионния заем от Европейска банка за възстановяване и развитие за строителството на бул. „ Северен “.
Какво демонстрират плановете досега?
Оказва се, че обратно на общоприетото мнение виновните в процеса на събирането и харченето на парите са жителите, а безотговорните - кметът и администрацията му. Още в първите 5 месеца на 2019-а пловдивските данъкоплатци са внесли в градската хазна близо 71,5 млн. лв., при планувани до края на годината 157 млн., което прави 45,5%. В същото време досега от заложени 17,5 млн. лв. за създаване на нова инфраструктура Общината е осъществила планове за едвам 1,6 млн, или едвам 9,1%. Възможните аргументи за мудната работа на администрацията в първите 5 месеца са две - или програмата за финансови разноски за поредна година няма да бъде изпълнена, или обектите ще се вършат стремително във втората половина на 2019-а, с цел да има
" забележими резултати " в навечерието на локалните избори наесен.
По отношение на личните доходи, които се образуват от локалните налози такси, наеми, санкции, картината на пръв взор наподобява оптимистична - плануваните парични приходи за 2019 година се извършват.
Проблемът е, че колкото и старателно да пълним градския бюджет, отново сме принудени да вървим по разрушените тротоари, да си трошим колите в уличните дупки, да се разхождаме из занемарени и мръсни междублокови пространства.
Къде потъват милионите и за какво не стигат?
Субсидията от 156 млн. от републиканския бюджет се дава целево за заплати на държавните чиновници и учителите, издръжката на образователните, културните и обществените заведения. Тя не може да се употребява за финансови разноски и вложения като ремонт, строителство или други действия по възстановяване на градската среда. За пътната инфраструктура, зеленина, непорочност, осветяване, градския превоз, паркиране, трафик, спортна база, културните средища и така нататък Общината би трябвало да се грижи сама. При сегашната финансова политика на кметския екип обаче това на процедура е невероятно.
Като оставим парите от държавния трансфер, които, както уточнихме, се харчат целево за заплати и прехрана, администрацията разполага за значимите си дейностите единствено със личните доходи, близо 23 млн. от които също отиват за заплати.
Какво се случва с останалите? 34 млн. доходи по перо такса боклук отиват за комунални действия - събиране, транспортиране и депониране на боклука, заплатите на метачките по улиците и издръжката на двете общински предприятия - " Чистота " и " Градини и паркове ". Неизбежни са още заплащанията за прехрана, главници и лихви по заеми, налози, които Общината заплаща сама на себе си, и разнообразни дотации (виж таблицата).
Прогнозни стойности на разноските
Сборът от цифрите надвишава доста планувания бюджет от 347 млн. лв., тъй като в него е включен и преходният излишък от 2018 година Разходите по първите 5 точки в размер на 313 млн. лв. обаче са неизбежни, което значи, че икономиите най-вероятно ще са от финансовата стратегия. Това прави Община Пловдив напълно подвластна от държавното управление във връзка с вложенията в градската инфраструктура, за която съгласно прогнозите на експертите в идващите 5 години ще са нужни над 500 млн. лв..
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ