Бях 10-годишна, когато за първи път в живота си срещнах

" Бях 10-годишна, когато за първи път в живота си срещнах момче на моята възраст с тежка форма на детска церебрална парализа (ДЦП). П., Бог да го елементарни, живееше в едно габровско село, при баба и дядо, които полагаха изключителни грижи за него.
Първоначално типът на тежко болното момче ме шокира - по това време децата с ДЦП рядко се показваха на обществени места, нормално прекарваха живота си сред четири стени поради враждебната среда и предубежденията на близките.
Журналистка: Срамно е това, че си разрешиха да изпъдят майки страдалки от Народно събрание
" Майките са, които най-добре се грижат за бъдещето, тъй като го раждат! Откакто свят светува, е по този начин. А в този момент едни инцидентни дами и госпо...
Говореше мъчно, главицата му се люшкаше непрекъснато, ръцете правиха неразбираеми за мен ритуални придвижвания... В хода на диалога ме порази неговата свръхинтелигентност. По през целия ден слушаше радио и телевизия, роднините наподобява също му четяха.
Изразяваше се извънредно красиво и комплицирано за възрастта си, беше като жива енциклопедия, само че по-интересни от всичко бяха личните му разсъждения за живота - дълбоки, проникновени и цялостни със самоирония. Запомнила съм го за цялостен живот, в обществената мрежа фейсбук. 
Беше пълноценно човешко създание, в божия смисъл. Със сигурност интелектуално и морално по-завършено и зряло от някакви си Сачева, Симеонов, Караянчева и прочие човешки недоразумения... Почивай в мир, благо момче! "