Бургас. Празникът Сирни Заговезни е с подвижна дата в календара

Бургас. Празникът Сирни Заговезни е с преносима дата в календара и е постоянно седем седмици преди Великден. Това сподели за Радио „ Фокус “ - Бургас Красимира Дубарова, организатор в Етнографската експозиция към РИМ - Бургас. Вечерта преди празника се заговява в кръга на близко родствените фамилии. До самата вечеря би трябвало да приключи обичаят „ амнистия “ - по-младите целуват ръка на по-старите и желаят амнистия за осъществените неточности и обиди през годината. По традиция в Бургаския район на тържествената софра се подготвя баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехови ядки, риба, мляко с ориз. По време на вечерята се прави обичаят „ хамкане “. „ Накрая на конец, окачен на тавана или на дълга пръчка, се връзва парче бяла халва. Конецът се залюлява в кръг и всички към трапезата, основно децата, се пробват да уловят окаченото с уста “, изясни Дубарова. Най-характерен бит на Сирни Заговезни е запалването на празничните огньове или „ сирници “. „ Те са значителен миг в сирнишката обредност. Палят се огромни огньове, които се прескачат от ергените и порасналите момчета. Вечер те се възпламеняват на по-високите места край селото, авансово готови купове от плява, съчки и шума. По-малките момчета също вършат своите огньове, само че по улиците. Огънят би трябвало да бъде с колкото се може по-висок пламък, тъй като се има вяра, че докъдето стига светлината, до там няма да пада градушка през лятото. Прескачането на огъня очиства от паразити, от демони, само че също по този начин и от грехове. Всички прескачат огъня за здраве и за шанс, като дейностите към него са съпроводени от шеговити приказки и наричания “, сподели още уредникът. Една от формите на заговежнишкия огън е оратникът. „ Този огън се пали със същата цел - да се прогонят злите духове, за здраве и за изобилие. Той съставлява една разцепена в единия край пръчка, която се превързва със плява, възпламенява се и се върти като се разказва кръг “, добави Дубарова. По думите ѝ различен известен бит на Сирни Заговезни е мятане на огнени стрели. „ Още през лятото на миналата година момците си подготвят от черен клен от гората стрели, които изсушават и прибират в дома си. На Сирни Заговезни след вечеря ергените отиват отвън селото на по-високо място и възпламеняват огън, набождат стрелата на гъвкава сопа, потопяват я в катран и я подпалват в огъня. Всеки стреля към селото, насочвайки стрелата към къщата на своето либе, като извършва на всеослушание наричания за обич, здраве и изобилие. Обикновено това продължава до късно вечерта на Сирни Заговезни, като фамилията на момата стои будно, с цел да гаси пламъците до момента в който тя събира стрелите. Която мома събере най-вече стрели, тя е най-харесвана. Когато свършат стрелите момците, те се връщат вкъщи си, а на сутринта момите се хвалят на кладенеца коя какъв брой стрели е получила от либето си и това е горделивост за нея и за родители ѝ “, сподели Дубарова. Хората, които се играят, са последните от зимния празничен цикъл, защото по време на Великденските пости хоро не се играе. Изключение прави в Източна България хорото „ буенец “, което е буйно и се играе единствено от момите. От Сирни Заговезни до Великден не се вършат сватби. Календарно свързани с прехода сред зимата и пролетта обредите на Сирни Заговезни имат очистителен и предпазващ темперамент.
Мария РУСЕВА