Бухалчестият плаун е многогодишно трeвисто растение с тънко, пълзящо, велужно

Бухалчестият плаун е многогодишно трeвисто растение с фино, пълзящо, велужно разклонено, с достигащо до 1м. на дължина стебло и коренище, наподобяващо вълча лапа.

От стеблото му излизат разклонени, отвесно изправени клончета. Листата на бухалчестия плаун са дребни, спирално ситуирани върху стеблото и клонките, линейни, достигащи на дължина 3-5мм. и завършващи с бяла власинка, дълга 2-3мм.

Расте по каменливи и скални места, сред хвойнови шубраци и в смърчови гори в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Западен Родопи и Пирин, сред 1600 и 2200м. н. в.
В бухалчестия плаун се съдържат алкалоиди, захари, минерални субстанции, тлъсто масло, дъбилни субстанции, смоли, пектин, каротен и други

В медицината се използват спорите (Lycopodium) и надземната част (Herba Lycopodii).

Растението се употребява при продължителен алкохолизъм, за отвикване от пиянство, написа dariknews.bg. Притежава изключително свойство при консумация на запарка от него преди приложимост на алкохол - провокира неприятни, тягостни чувства, мощно и дълготрайно гадене, изпотяване, забавено дишане. Гаденето се ускорява при в допълнение приемане на алкохол и при тютюнопушене.

Използва също по този начин при ревматизъм и подагра. Също по този начин при облекчение на сърбежа и болката при някои кожни възпаления и екземи. Може да бъде в помощ при бъбречни и чревни колики, хемороиди, усъвършенства функционалността на черния дроб и работи противовъзпалително

Възможно е билката да се съчетае с орех, копитник, глухарче, бич и други целево подобаващи лечебни растения.

Да се приема единствено по лекарско наставление и под лекарски контрол!