Буда имал много ученици и между тях всякакви - веднъж

Буда имал доста възпитаници и сред тях всевъзможни - един път при него пристигнал един негов възпитаник - състоятелен предприемач, притежател на доста предприятия и действия - той се строполил в краката на Учителя си и го замолил горещо:

- Учителю, апелирам те, позволи ми да раздам всичкото си благосъстояние на бедните, с цел да мога да те последвам и да медитирам, да реализира същинско избавление.

Буда му споделил:

- Твоето сърце е чисто, твоята задача в живота е да намериш успокоение в ежедневните си каузи, като умно разпределяш богатствата и осигуряваш прехранване на мнозина, като бъдеш добър шеф на имуществата, само че не негов притежател.

Като чул това, различен възпитаник на Буда възмутено попитал Учителя си:

- Учителю, виж мен, аз нямам нищо, а единствено едно покривало и просешка сопа, само че ти все пак постоянно ме укоряваш, че владея прекалено много земни тежести! Защо на другия възпитаник разрешаваш да има всичко това имущество, а мен непрекъснато укоряваш?

- Ти нямаш нищо в ръцете си, само че мозъка и сърцето ти са претъпкани с стремежи, лакомия и обвързаност, а другият възпитаник има всичко, само че е свободен от обвързаност към него и единствената му цел е прояснение и служене на другите!