Галъп интернешънъл: БСП на косъм пред ГЕРБ. 60% искат оставка и избори |
БСП изпреварва с незначителна разлика от 0,2 на 100 ГЕРБ. Ако изборите бяха през днешния ден, двете партии щяха да са с изравнени шансове за победа, а в Народното събрание биха влезнали общо пет обединения - Българска социалистическа партия, ГЕРБ, ИТН на Слави Трифонов, Движение за права и свободи и Демократична България.
Това демонстрира социологическо изследване за настройките у нас на " Галъп интернешънъл ", настоящо към първата половина на септември.
На открит въпрос " Ако изборите за Народно заседание бяха в този момент ", за коя партия или организация бихте дали своят вот " 13,5% от интервюираните са показали Българска социалистическа партия, 13,2% - ГЕРб, 8,3% - " ИТН ", 7,6% - Движение за права и свободи, а 5,2% - Демократична България.
Подкрепата за митингите се затвърждава
Затвърждава се поддръжката за митингите, показват създателите на проучването. Блокадите не се утвърждават от интервюираните. Лидерите на митингите получават известност по-скоро постепенно. Доверието във властта остава ниско. Силите на двете съществени обединения остават изравнени. Идеята за нова конституция обърква, само че огромна част от обсъжданите съответни оферти са автоматизирано харесани. Няма огромна динамичност по отношение на проучването, извършено в разгара на митингите преди месец, са изводите на социолозите.
Алтернативата: Не гласоподавам или предпочитам Слави
Остават годни изводите, уловени в проучването на организацията в предходния месец: в рецесията, двете съществени партии търпят ерозия и са с изравнени сили, а публиката се е преориентирала или към негласуване (29,4% от всички имащи право на глас), или към декларативния отговор „ не поддържам никого “ (общо 6,8%) или към нови варианти като Слави Трифонов (8,3% от имащите право на глас), е различен извод от изследването. Голяма част от „ Не поддържам никого “ в самия избирателен ден обаче най-вероятно ще се трансформира в отвод от гласоподаване. Движение за права и свободи обичайно се активизира в месеци преди избори (7,6%), а Оперативна програма (2,7%) отчасти са преодолели шока от пика на митингите преди месец и половина и остават на ръба за влизане в последващо Народно събрание. Демократична България (5,2%) и групировката на Мая Манолова (2,2%) остават на високите равнища, реализирани в пика преди месец, само че към този момент не не престават „ нагоре “. Влизането на мрежата на Манолова ще зависи от работата до изборите, до момента в който Демократична България наподобява сигурен участник в Народно събрание. Така изгледи да бъдат в последващо Народно заседание още веднъж имат 7 обединения, като пет от тях на този стадий наподобяват сигурни.
Българска социалистическа партия е по-мобилизирана
Новото събитие е, че Българска социалистическа партия (13,5% от имащите право на глас) сякаш наподобява малко по-мобилизирана от ГЕРБ (13,2%) – в социологически проект двете цифри на процедура значат едно и също, само че инспекция измежду най-твърдо решилите да гласоподават демонстрира по-ниска убеденост при ГЕРБ. Това се дължи евентуално на обстоятелството, че теренът на проучването улавя резултатите на огромния митинг от 2 септември, който носи вреди на ГЕРБ. Вероятно има и прочут резултат на непрестижност. Изследването няма по какъв начин да улови резултатите на вътрешнопартийния избор в Българска социалистическа партия. Няма по какъв начин да улови и последните резултати на вчерашната акция, обвързвана и с Мая Манолова, в Народното събрание, разясняват още социолозите
„ Воля “ (1,8%) е покрай главния пакет. С чувствителни резултати, въпреки и под 1%, са и обединения като „ Движение 21 “, „ Атака “, „ Възраждане “ и други Анонсът за влизането на някои дребни обединения при Манолова може да се окаже значим фактор за „ Изправи се.БГ “. Ще би трябвало да мине още време обаче преди публичното мнение да почне да свързва Мая Манолова, да вземем за пример, с Татяна Дончева и други С десети от % се употребяват планове като тази на Цветан Цветанов, само че там е допустимо да има така наречен „ прикрит избор “.
Оставка или не
Конкретното искане за оставка на държавното управление и бързи избори се споделя от 59% от пълнолетните българи. Създаването на втори кабинет в този мандат по-скоро обърква хората – 36% поддържат, а 43% не поддържат.
Мнозинство от 57% не поддържа блокадите, до момента в който 34% ги поддържат.
Контрапротестите намират поддръжка измежду 28% от пълнолетните българи, а 53% не ги поддържат.
Няма основна смяна в доверието към институциите по отношение на проучването от предходния месец. Спадът при държавно управление и парламент не е траял, въпреки те да остават на достигнатите в предишния месец ниски равнища на доверие – този месец надлежно 21% и 15%.
Президентската институция ненапълно възвръща равнищата си на доверие от предишни интервали, откакто изглеждаше застрашена преди месец, и в този момент е с доверие от 52%. Толкова е и персоналното доверие в Румен Радев, с което той остава най-одобряваната политическа фигура у нас.
Бойко Борисов остава с доверие под 20% и по този начин е на обичайните равнища на Корнелия Нинова и двамата към този момент имат еднообразно утвърждение измежду обществото. Слави Трифонов има 30% доверие. Хората от „ Отровното трио “ към момента имат относително ниска известност, въпреки че тя пораства. На ниската известност се дължат и привидно не толкоз високите равнища на персонално доверие за тримата – в диапазона сред 11 и 16%.
Най-различните стартирани до момента хрумвания за конституционни промени срещат поддръжка, от време на време автоматизирана. Трудно е да се чака необятна информираност у популацията – тук по-скоро става дума за инстинкти. Ниското доверие в ръководещата каста проличава и в това, че всички хрумвания, свързани с понижаване на мандати, срещат изключително утвърждение.
Личи слаба осведоменост по правни тематики, да вземем за пример. Самото искане за нова конституция също провокира комплициране – тук отговорите към този момент са повлияни и от съответната обстановка, а не са кардинални. Все отново, концепцията за Велико национално заседание сякаш по-скоро среща малко повече инстинктивно утвърждение, спрямо неодобрението (макар най-чувствителен да е делът на тези, които не могат да преценят). Премахването на института на Велико народно събрание, да вземем за пример, среща по-ясно отрицание. Последното значи, че Велико народно събрание по табиет се възприема като нещо значимо. Съвсем различен въпрос е до каква степен респондентите са наясно с съответни измерения на тематиката.
Ограничението за еднополови бракове се оказва една от най-широко споделяните хрумвания, наред с така наречен учебен ценз, увеличение на президентските пълномощия, военна работа и други
Изследването е част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на организацията и е извършено сред 3 и 11 септември 2020 година измежду 807 души по метода „ лице в лице “. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Това демонстрира социологическо изследване за настройките у нас на " Галъп интернешънъл ", настоящо към първата половина на септември.
На открит въпрос " Ако изборите за Народно заседание бяха в този момент ", за коя партия или организация бихте дали своят вот " 13,5% от интервюираните са показали Българска социалистическа партия, 13,2% - ГЕРб, 8,3% - " ИТН ", 7,6% - Движение за права и свободи, а 5,2% - Демократична България.
Подкрепата за митингите се затвърждава
Затвърждава се поддръжката за митингите, показват създателите на проучването. Блокадите не се утвърждават от интервюираните. Лидерите на митингите получават известност по-скоро постепенно. Доверието във властта остава ниско. Силите на двете съществени обединения остават изравнени. Идеята за нова конституция обърква, само че огромна част от обсъжданите съответни оферти са автоматизирано харесани. Няма огромна динамичност по отношение на проучването, извършено в разгара на митингите преди месец, са изводите на социолозите.
Алтернативата: Не гласоподавам или предпочитам Слави
Остават годни изводите, уловени в проучването на организацията в предходния месец: в рецесията, двете съществени партии търпят ерозия и са с изравнени сили, а публиката се е преориентирала или към негласуване (29,4% от всички имащи право на глас), или към декларативния отговор „ не поддържам никого “ (общо 6,8%) или към нови варианти като Слави Трифонов (8,3% от имащите право на глас), е различен извод от изследването. Голяма част от „ Не поддържам никого “ в самия избирателен ден обаче най-вероятно ще се трансформира в отвод от гласоподаване. Движение за права и свободи обичайно се активизира в месеци преди избори (7,6%), а Оперативна програма (2,7%) отчасти са преодолели шока от пика на митингите преди месец и половина и остават на ръба за влизане в последващо Народно събрание. Демократична България (5,2%) и групировката на Мая Манолова (2,2%) остават на високите равнища, реализирани в пика преди месец, само че към този момент не не престават „ нагоре “. Влизането на мрежата на Манолова ще зависи от работата до изборите, до момента в който Демократична България наподобява сигурен участник в Народно събрание. Така изгледи да бъдат в последващо Народно заседание още веднъж имат 7 обединения, като пет от тях на този стадий наподобяват сигурни.
Българска социалистическа партия е по-мобилизирана
Новото събитие е, че Българска социалистическа партия (13,5% от имащите право на глас) сякаш наподобява малко по-мобилизирана от ГЕРБ (13,2%) – в социологически проект двете цифри на процедура значат едно и също, само че инспекция измежду най-твърдо решилите да гласоподават демонстрира по-ниска убеденост при ГЕРБ. Това се дължи евентуално на обстоятелството, че теренът на проучването улавя резултатите на огромния митинг от 2 септември, който носи вреди на ГЕРБ. Вероятно има и прочут резултат на непрестижност. Изследването няма по какъв начин да улови резултатите на вътрешнопартийния избор в Българска социалистическа партия. Няма по какъв начин да улови и последните резултати на вчерашната акция, обвързвана и с Мая Манолова, в Народното събрание, разясняват още социолозите
„ Воля “ (1,8%) е покрай главния пакет. С чувствителни резултати, въпреки и под 1%, са и обединения като „ Движение 21 “, „ Атака “, „ Възраждане “ и други Анонсът за влизането на някои дребни обединения при Манолова може да се окаже значим фактор за „ Изправи се.БГ “. Ще би трябвало да мине още време обаче преди публичното мнение да почне да свързва Мая Манолова, да вземем за пример, с Татяна Дончева и други С десети от % се употребяват планове като тази на Цветан Цветанов, само че там е допустимо да има така наречен „ прикрит избор “.
Оставка или не
Конкретното искане за оставка на държавното управление и бързи избори се споделя от 59% от пълнолетните българи. Създаването на втори кабинет в този мандат по-скоро обърква хората – 36% поддържат, а 43% не поддържат.
Мнозинство от 57% не поддържа блокадите, до момента в който 34% ги поддържат.
Контрапротестите намират поддръжка измежду 28% от пълнолетните българи, а 53% не ги поддържат.
Няма основна смяна в доверието към институциите по отношение на проучването от предходния месец. Спадът при държавно управление и парламент не е траял, въпреки те да остават на достигнатите в предишния месец ниски равнища на доверие – този месец надлежно 21% и 15%.
Президентската институция ненапълно възвръща равнищата си на доверие от предишни интервали, откакто изглеждаше застрашена преди месец, и в този момент е с доверие от 52%. Толкова е и персоналното доверие в Румен Радев, с което той остава най-одобряваната политическа фигура у нас.
Бойко Борисов остава с доверие под 20% и по този начин е на обичайните равнища на Корнелия Нинова и двамата към този момент имат еднообразно утвърждение измежду обществото. Слави Трифонов има 30% доверие. Хората от „ Отровното трио “ към момента имат относително ниска известност, въпреки че тя пораства. На ниската известност се дължат и привидно не толкоз високите равнища на персонално доверие за тримата – в диапазона сред 11 и 16%.
Най-различните стартирани до момента хрумвания за конституционни промени срещат поддръжка, от време на време автоматизирана. Трудно е да се чака необятна информираност у популацията – тук по-скоро става дума за инстинкти. Ниското доверие в ръководещата каста проличава и в това, че всички хрумвания, свързани с понижаване на мандати, срещат изключително утвърждение.
Личи слаба осведоменост по правни тематики, да вземем за пример. Самото искане за нова конституция също провокира комплициране – тук отговорите към този момент са повлияни и от съответната обстановка, а не са кардинални. Все отново, концепцията за Велико национално заседание сякаш по-скоро среща малко повече инстинктивно утвърждение, спрямо неодобрението (макар най-чувствителен да е делът на тези, които не могат да преценят). Премахването на института на Велико народно събрание, да вземем за пример, среща по-ясно отрицание. Последното значи, че Велико народно събрание по табиет се възприема като нещо значимо. Съвсем различен въпрос е до каква степен респондентите са наясно с съответни измерения на тематиката.
Ограничението за еднополови бракове се оказва една от най-широко споделяните хрумвания, наред с така наречен учебен ценз, увеличение на президентските пълномощия, военна работа и други
Изследването е част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на организацията и е извършено сред 3 и 11 септември 2020 година измежду 807 души по метода „ лице в лице “. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ