Как Бенито Мусолини приема смъртта на сина си Бруно
Бруно Мусолини е вторият приет наследник на италианския деспот Бенито Мусолини и брачната половинка му Рахеле. Той е опитен и награждаван водач, само че животът му приключва преждевременно през 1941 година, когато е единствено на 23 години. И гибелта му, напълно предстоящо, оказва доста въздействие върху неговия татко.
Бруно (вляво) с татко си и брат си Виторио на корицата на Time, 28 октомври 1935 година
Бруно Мусолини е роден на 22 август 1918 година в Милано, Италия. По време на раждането му Бенито е редактор на вестник Il Popolo d’Italia (от ит. ез. – Хората на Италия). През 1919 година Бруно развива тежка дифтерия и според Рахеле Мусолини, болестта му силно повлиява на Бенито, „ доста повече от всеки политически триумф или проваляне “.
Бенито и Рахеле прекарват дни наред до леглото на сина си, жадувайки и за най-слабия знак, че здравето му се усъвършенства. Когато лекарите най-сетне им споделят, че дребния е отвън заплаха, очите на Бенито „ се изпълниха със сълзи на наслада “.
Това здраво здраве не продължава дълго за младия Бруно, защото той страда от бронхиални проблеми, тъкмо до момента в който преодолява дифтерията си. Болестта понижава теглото на 2-годишното дете до 7 кг.
След тази първична здравословна нестабилност обаче Бруно израства като крепко и щастливо дете. На 12-годишна възраст той и по-големият му брат Виторио (тогава на 14 години) потеглят по стъпките на татко си и стават публицисти като дружно издават La Penna del Ragazzi (Момчешката писалка), седмично списание, оповестено в Рим.
На 7 ноември 1938 година в Рим Бруно се дами за Джина Руберти, която е щерка на ръководителя на Бюрото за модерно изкуство на Министерството на образованието. На 18 март 1940 година двойката си има и дъщеричка, която кръщават Марина.
През юни 1935 година Бруно става най-младият лицензиран водач на Италия, на 17 години. По време на Втората италианско-етиопска война (1935-1936) той лети с Regia Aeronautica (италианските Кралски ВВС) и на 18 години е награден със сребърен орден за героизъм за работата си в етиопската акция. След това Бруно лети и в Испанската революция, в бомбардировъчна ескадра с десните военновъздушни сили. Той нахлува в Барселона, Валенсия, Аликанте и Картахена и печели втори сребърен орден за героизъм.
В допълнение към присъединяване си в огромни европейски спорове, Бруно взе участие и в слагането на разнообразни върхове за полети. През 1938 година, да вземем за пример, той и още двама водачи летят без спиране от Испания за Бразилия.
Животът на Бруно Мусолини преждевременно завършва на 7 август 1941 година Той непринудено тества първообраз на бомбардировача Piaggio P-108 (на снимката), който е мощен аероплан с четири мотора, кадърен да носи потребен товар от 3500 кг. Въпреки това, P-108 е създаден единствено в стеснен брой по време на Втората международна война заради продължителната стратегия за развиване, условията към италианския промишлен потенциал, и общоприет дефицит на запаси.
На 7 август 1941 година, към 8:50 часа сутринта, Бруно излетява от летището в Пиза в P-108 – той лети със същия аероплан седмица по-рано над Ричоне и в този момент желае да извърши поредност от по-специфични проби.
В този съдбоносен ден огромният аероплан мъчно се отделя от пистата като съумява да го направи едвам в последния миг. В резултат на това той удря дребна къща с едно от крилата си, което го прекатурва. При настъпилата злополука Бруно Мусолини и трима други летци губят живота си.
Разследването на инцидента лишава Бруно от всякаква виновност. То разкрива, че повода е неправилното действие на газовия комутатор, заради огромното разстояние сред моторите и пилотския пост. Бруно е награден посмъртно със златния орден за пилотска героизъм за своята жертва.
Семейство, близо до Мусолини, заяви, че диктаторът е с разрушено сърце от загубата на втория си наследник. Рахеле Мусолини си спомня, че „ мъчителната тишина на Ил Дуче “ я удря най-силно, когато двойката схваща за случая на Бруно. Тя прибавя: „ все едно той се беше трансформирал в камък “.
Виторио Мусолини също си спомня по какъв начин гибелта на Бруно повлиява на татко му, заявявайки, че „ има Мусолини преди гибелта на Бруно и Мусолини след гибелта на Бруно. Не споделям, че преди 7 август 1941 година татко ни се усмихваше постоянно, само че отчаянието не беше част от прочувствения му обсег. Трагедията го трансформира в друг човек, чийто загубен взор от време на време предизвикваше покруса. “
Бенито Мусолини отчасти се оправя с тъгата си по гибелта на Бруно, като написва книга, озаглавена „ Parlo con Bruno “, или „ Аз приказвам с Бруно “. Тази книга излага непреходната фамилиарност сред бащата и сина и смесеното им фашистко, католическо и фамилно благочестие.
В централата на фашистката партия в Пиза се организира заравяне, а Бруно е заровен в криптата на семейство Мусолини в гробището Сан Касиано в град Предапио. През 1985 година артистът Робърт Дауни-Джуниър играе младият водач в телевизионния мини-сериал „ Мусолини: Неразказаната история “.
