Броят на новородените, е фундаментално важна статистика – в края

Броят на новородените, е фундаментално значима статистика – в края на краищата това е един от основните фактори, които дефинират размера на популацията. Раждаемостта като цяло понижава от началото на 20 век, което не е изненадващо, като се има поради голямото понижаване на детската смъртност (15% през 1900 г.; 0,4% през 2018 г.) и развиването на надеждна контрацепция.

Но спадът не е принципен: броят на ражданията в Обединеното кралство спадна под 1 милион за първи път през 1915 година, само че към 1920 година се усилва до 1,1 милиона, най-високият до момента. Защо е това бързо повишаване? Е, може би е просто резултатът от демобилизацията, който още веднъж събра двойките в страната. Или може би това е умишлено предпочитание да се компенсира популацията, изгубена във войната и пандемията от испански грип.

Раждаемостта още веднъж спада, когато страната е влиза във война през 1939 година Този път обаче броят на ражданията не продължава да понижава през целия спор – в действителност доближава дъното през 1941 година

През 1961 година противозачатъчното хапче е въведено за омъжените дами, а към 1974 година то става налично и за самотните.

През последните десетилетия на 20 век, раждаемостта още веднъж спада, достигайки равнището от 657 038 през 1977 година, само че от този момент тя леко се е нараснала, достигайки неотдавнашен връх през 2012 година от съвсем 813 000.

Няма да изненада доста читатели фактът, че през 1926 година, годината на така наречен Генерална стачка и продължителна стачка на миньорите, са изгубени повече работни дни поради митинги, в сравнение с във всяка друга година, откогато се води статистика. Също по този начин, евентуално няма да е потрес, че има по-скорошен пик през 1984 – годината, в която става още една забележителна миньорска стачка.

Може да е изненада обаче, какъв брой трудови безредици е имало преди и директно след Първата международна война: във връзка с изгубени работни дни 1921 година е на второ място след 1926, следвана от 1912. Това допуска, че даже преди военния спор, работническата класа не е подготвена да се помири покорно със своята орис. Всъщност може да се твърди, че годината, в която стартират да се събират публични данни (1891 г.), сама по себе си е дава редица известни стачки – на девойките от 1888 година и стачката на докерите през идната година.

През Първата международна война в действителност се следи спад, защото силата на страната се насочва към военните старания, само че единствено до известна степен. През 1917 г. има 5,6 милиона работни дни, „ изгубени “ от стачки – това е повече от 20 пъти 234 000-те дни, изгубени през 2019 година

От 70-те и 80-те години пазарът на труда се трансформира по редица способи, измежду които спад в индустриалните работни места (от 6,7 милиона през 1978 година на 2,7 милиона през 2019 г.) и участието в синдикати (от пик от 13,2 милиона през 1979 година до 6,4 милиона през 2019 г.).

Заедно с тези промени броят на дните, „ изгубени “ в стачки, е понижен до дребна част от този преди три или четири десетилетия, като през 2005 година се следи рекордно ниско равнище от единствено 157 000 изгубени дни.

През последните десетилетия диапазонът от имена, които даваме на децата си, се уголемява, защото родителите се стремят да се откроят от тълпата. В Англия и Уелс през 1996 г. 3/4 от момчетата и 3/5 от девойките получават име от топ 100 имена за годината; до 2018 година цифрите са по-малко от 1/2 за момчетата и 2/5 за девойките. Тази наклонност не стопира някои класически имена (като Уилям) да се радват на подем.

Имиграцията и емиграцията се усилват през последните няколко десетилетия. Като се има поради, че в този момент живеем в ера на  глобализация – когато даже най-отдалечените места в света са на един полет разстояние (или най-малко бяха преди Covid-19) – това надали е изненада.

Явлението е отразено и в статистиката. През последните десетилетия на 20 век броят на хората, които емигрират – т.е. се реалокират в чужбина за най-малко една година – е сред 200 000 и 300 000 годишно. Тази цифра в този момент се е нараснала до към 300 000 – 400 000.

През 60-те и 70-те години броят на хората, които мигрират във Англия всяка година, нормално е малко по-нисък от този на хората, които емигрират, което води до понижаване на общото население на страната. Имиграцията обаче нараства по-силно от емиграцията през последните две или три десетилетия и през последните години се движи около 600 000 годишно. Последният път, когато е имало чиста емиграция, е 1992 година

Притежавате ли или наемате дома, в който живеете? Отговорът на този въпрос ще окаже огромно въздействие върху живота ви. Проучванията на публичното мнение демонстрират, че британците преобладаващо се стремят да бъдат притежатели на жилища, само че през последните години делът на хората с сходна упоритостта е понижен.

През миналия век има обилни промени в жилищното ръководство. В края на Първата международна война над 3/4 от хората в Англия живеят чартърен. Но скоро тази цифра внезапно понижава. Всъщност през втората половина на 20 век се следи мощен растеж в броя на собствениците на недвижими имоти в Англия; към 2001 година те съставляват близо 70% от общия брой.

Родителите са приблизително по-възрастни в този момент, в сравнение с в който и да е миг от началото на статистиката. Средната възраст на дамите в Англия и Уелс, когато раждат, доближава 30,5 през 2018 година, до момента в който бащите са приблизително съвсем три години по-възрастни. (Трябва да поясним, че тази цифра се отнася за всички раждания, а освен за първите раждания).

Остаряващият родител не е нищо ново: в действителност майките и бащите последователно остаряват през последните 50 години. Но преди този момент цифрите нормално се движат в противоположна посока.

В Англия и Уелс статистиците стартират да записват възрастта на майките през 1938 година и през по-голямата част от този по-ранен интервал цифрата спада – от 29-годишна възраст през първата година до под 26,5 в средата на 70-те. Изключение от тази наклонност се случи по време на Втората международна война.

След като стартират да се водят и данни за възрастта на бащите (1964 г.), се появява сходна картина – намаляваща възраст в средата на 70-те години и възходяща по-късно. Интересното е, че разликата сред възрастта на майките и бащите наподобява остава много непрекъсната към три години през целия интервал.