Уседналостта като критерий за прием на деца роми в училище - реакции и коментари
Броени месеци преди началото на следващия банкет на първокласници обществото още веднъж е разграничено поради предложението уседналостта да не се ползва като аршин за приема в първи клас на деца от ромски генезис. Предложението, което идва от Националното съдружие на общините, към този момент е част от план за допълнение към Наредбата за организация на дейностите в учебното обучение, качен на уеб страницата на Министерството на образованието и науката.
Идеята е да се избегне образуването на класове единствено от ромски деца, разясни заместник-изпълнителният шеф на НСОРБ Теодора Дачева :
Проблемът е, че при сегашният модел за банкет в първи клас, водещ аршин е близостта на адреса до съответното учебно заведение. Там, където имаме огромни обособени ромски квартали, в действителност в учебните заведения се събират деца единствено от този етнос. През годините се натрупаха много проблеми с приема в първи клас и водени от желанията единствено на децата и родителите, се образуваха малцина и желани, по този начин да ги кажем, учебни заведения, до момента в който в немалка част даже от огромните общини има учебни заведения, които са с незапълнен потенциал, а тази обстановка не е в полза на никого, повярвайте ми.
МОН поддържа концепцията, въпреки с ангажимента, че публичното разискване занапред стартира, а срокът за оферти и мнения изтича след месец. Заместник-министърът на образованието Таня Михайлова счита, че използването на това предложение не е абсолютно:
Първо, това не се ползва безусловно за всички общини. Говорим за там, където използването на тези критерии може обективно да докара до образуване на една или на повече паралелки с възпитаници от една етническа група. Другото, което е доста значимо да се знае е, че това предложение да се насочват за записване в първи клас в учебни заведения от други прилежащи региони, без да се ползва този член, е единствено при декларирано предпочитание на родителите.
Румян Русинов от Центъра за обществени политики и покровителство адмирира предлагането като дребна стъпка в вярната посока:
Такова едно решение би било едно от изискванията да се случи интеграцията на децата, само че несъмнено, надалеч не е задоволително, с цел да се реализира процеса на просветителна интеграция. Необходими са институционална помощ, нужна е положителна акция измежду родителите, нужни са ограничения за гладкото протичане на самия интеграционен развой. Необходима е подготовка на учебната среда, на учителите.
Асен Александров , който оглавява едно от най-търсените столични учебни заведения, разяснява, че сходни квоти от дълго време са факт в развитите страни:
Такъв опит съм виждал и в Ню Йорк. В Ню Йорк има доста учебни заведения, в които има % от малцинствата, да вземем за пример 25% американци, 25 да кажем, латиноамериканци и по този начин нататък. Така че мисля, че това не е дискриминационно, а спомага по-скоро за избягването на сегрегиране.
Аргументите на институциите и вълненията на родителите - в звуковия файл.
Идеята е да се избегне образуването на класове единствено от ромски деца, разясни заместник-изпълнителният шеф на НСОРБ Теодора Дачева :
Проблемът е, че при сегашният модел за банкет в първи клас, водещ аршин е близостта на адреса до съответното учебно заведение. Там, където имаме огромни обособени ромски квартали, в действителност в учебните заведения се събират деца единствено от този етнос. През годините се натрупаха много проблеми с приема в първи клас и водени от желанията единствено на децата и родителите, се образуваха малцина и желани, по този начин да ги кажем, учебни заведения, до момента в който в немалка част даже от огромните общини има учебни заведения, които са с незапълнен потенциал, а тази обстановка не е в полза на никого, повярвайте ми.
МОН поддържа концепцията, въпреки с ангажимента, че публичното разискване занапред стартира, а срокът за оферти и мнения изтича след месец. Заместник-министърът на образованието Таня Михайлова счита, че използването на това предложение не е абсолютно:
Първо, това не се ползва безусловно за всички общини. Говорим за там, където използването на тези критерии може обективно да докара до образуване на една или на повече паралелки с възпитаници от една етническа група. Другото, което е доста значимо да се знае е, че това предложение да се насочват за записване в първи клас в учебни заведения от други прилежащи региони, без да се ползва този член, е единствено при декларирано предпочитание на родителите.
Румян Русинов от Центъра за обществени политики и покровителство адмирира предлагането като дребна стъпка в вярната посока:
Такова едно решение би било едно от изискванията да се случи интеграцията на децата, само че несъмнено, надалеч не е задоволително, с цел да се реализира процеса на просветителна интеграция. Необходими са институционална помощ, нужна е положителна акция измежду родителите, нужни са ограничения за гладкото протичане на самия интеграционен развой. Необходима е подготовка на учебната среда, на учителите.
Асен Александров , който оглавява едно от най-търсените столични учебни заведения, разяснява, че сходни квоти от дълго време са факт в развитите страни:
Такъв опит съм виждал и в Ню Йорк. В Ню Йорк има доста учебни заведения, в които има % от малцинствата, да вземем за пример 25% американци, 25 да кажем, латиноамериканци и по този начин нататък. Така че мисля, че това не е дискриминационно, а спомага по-скоро за избягването на сегрегиране.
Аргументите на институциите и вълненията на родителите - в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ