Спорът за мраморните статуи от Партенона отново се разгоря
Британският министър председател Риши Сунак анулира среща с гръцкия си сътрудник Кириакос Мицотакис, с което дългогодишният спор сред двете страни за собствеността върху антични мраморни скулптури се разгоря още веднъж, оповестиха осведомителните организации. Гръцкият министър председател преди дни даде изявление за BBC, в което той подлага на критика нерешаването на казуса. Британският музей продължава да съхранява „ Мраморите на Елгин “ или „ статуите на Партенона “, сбирка от древногръцки статуи, изнесени към Острова през 19 век.
Борбата за мраморите от Партенона още веднъж е в центъра на вниманието и Ватиканските музеи се причисляват към тези, които желаят да върнат артефактите в Атина. Британският музей обаче остава хладнокръвен в опълчването си, написа GreekReporter.
Според английските управляващи разделянето на артефактите сред Музея на Акропола в Атина и Британския музей в Лондон би имало „ позитивна социална изгода “. Те настояват, че разглеждането на тези древногръцки чудеса в подтекста както на историята на Атина, по този начин и на международната история обогатява публичните усещания и чувства за история в международен мащаб.
Британският музей пази позицията си, като показва други разграничени съкровища, цитирайки образци за средновековни и ренесансови олтари, разпръснати из музеи по света. Но това в действителност ли е сравнимо с неповторимия случай на мраморните скулптури от Партенона, питат реторично гръцките публицисти.
Олтарните панели, като олтарната колона на Рафаело или диптихът на Мелен, в действителност са разпръснати през вековете из разнообразни частни и публични сбирки, само че при разнообразни условия, напомня GreekReporter. Съвсем немаловажната разлика е в естеството на разделянето на Партенона – това е фрагментация на културно-историческия монумент, а не просто делене на обособени обекти от композицията.
Представете си Сикстинската шапка, разцепена на половина, с емблематичната фреска на Микеланджело „ Сътворението на Адам “, раздрана на фрагменти. Подобно нещо се е случило с Партенона.
Гръцкото издание дава образец – Посейдон от западния фронтон – неговият челен и междинен торс са в Атина, до момента в който гърбът и горната му част, в това число раменете и ключиците, са в Лондон.
Международните правила признават целостта на паметниците. Конвенцията на ЮНЕСКО за международното завещание да вземем за пример отбелязва, че оценката на целостта на един монумент е от решаващо значение за вписването му в листата на международното завещание.
Въпреки че мраморите към момента не могат да се върнат в самия Партенон, репатрирането им в Музея на Акропола ще ги събере още веднъж с оживелите им половинки. Според английския историк и археолог Андрю Уолъс-Хадрил, представен от The Times, „ няма различен избор “.
Да разделиш значи да унищожиш, написа гръцкият уебсайт. Остава въпросът – би трябвало ли мраморите да останат фрагментирани в двата музея или да се съберат още веднъж в музея на Акропола под сянката на Партенона?
Борбата за мраморите от Партенона още веднъж е в центъра на вниманието и Ватиканските музеи се причисляват към тези, които желаят да върнат артефактите в Атина. Британският музей обаче остава хладнокръвен в опълчването си, написа GreekReporter.
Според английските управляващи разделянето на артефактите сред Музея на Акропола в Атина и Британския музей в Лондон би имало „ позитивна социална изгода “. Те настояват, че разглеждането на тези древногръцки чудеса в подтекста както на историята на Атина, по този начин и на международната история обогатява публичните усещания и чувства за история в международен мащаб.
Британският музей пази позицията си, като показва други разграничени съкровища, цитирайки образци за средновековни и ренесансови олтари, разпръснати из музеи по света. Но това в действителност ли е сравнимо с неповторимия случай на мраморните скулптури от Партенона, питат реторично гръцките публицисти.
Олтарните панели, като олтарната колона на Рафаело или диптихът на Мелен, в действителност са разпръснати през вековете из разнообразни частни и публични сбирки, само че при разнообразни условия, напомня GreekReporter. Съвсем немаловажната разлика е в естеството на разделянето на Партенона – това е фрагментация на културно-историческия монумент, а не просто делене на обособени обекти от композицията.
Представете си Сикстинската шапка, разцепена на половина, с емблематичната фреска на Микеланджело „ Сътворението на Адам “, раздрана на фрагменти. Подобно нещо се е случило с Партенона.
Гръцкото издание дава образец – Посейдон от западния фронтон – неговият челен и междинен торс са в Атина, до момента в който гърбът и горната му част, в това число раменете и ключиците, са в Лондон.
Международните правила признават целостта на паметниците. Конвенцията на ЮНЕСКО за международното завещание да вземем за пример отбелязва, че оценката на целостта на един монумент е от решаващо значение за вписването му в листата на международното завещание.
Въпреки че мраморите към момента не могат да се върнат в самия Партенон, репатрирането им в Музея на Акропола ще ги събере още веднъж с оживелите им половинки. Според английския историк и археолог Андрю Уолъс-Хадрил, представен от The Times, „ няма различен избор “.
Да разделиш значи да унищожиш, написа гръцкият уебсайт. Остава въпросът – би трябвало ли мраморите да останат фрагментирани в двата музея или да се съберат още веднъж в музея на Акропола под сянката на Партенона?
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ