Бойко Ноев, сн. БГНЕС Време е да си признаем -

Бойко Ноев, сн. БГНЕС
Време е да си признаем - днешната българска войска е " куха войска " и в случай че политическият хайлайф не вземе ограничения, рисковете ще се усетят мъчително и евентуално пагубно в най-близкото бъдеще, разясняват някогашният министър на защитата и дипломат на България в НАТО Бойко Ноев. Според него аргументите за обстановката се дължат на доста фактори измежду които незадоволително финансиране, неприятно ръководство, сбъркани проекти за рационализация, злоупотреби и други. Бившият боен министър предлага и съответни решения на проблемите, които минават през нови проекти, кадрови решения и смяна във финансирането. Бойко Ноев изясни в изявление пред организация " Фокус ", че терминът " куха армия” се ражда в края на 70-те години към рецесията на американските военни след Виетнамската война. Впоследствие той придобива известност за онагледяване положението на отбранителните качества изобщо. В общи линии под " куха армия” се схваща въоръжени сили, които ги има на хартия, само че в реалност, заради незадоволително финансиране и неприятно ръководство, страдат от дълбоки проблеми с персоналния състав, въоръжението и бойната подготвеност, тъй че на процедура не могат да извършват пълноценно предоставените им задачи”. " Признанието, че днешната ни войска е куха закъснява към този момент повече от 10 години. Вместо да оферират решения, институциите водят терминологичен спор дали въоръжените сили " към този момент единствено отчасти са в положение да извършват дилемите си " (според президентството), или извършват дилемите, … само че с ограничавания " (според днешния кабинет). Това самопризнание обаче е от витално значение за бъдещето на войската ни. Славната ни военна история и продължаващият подвиг в спокойно време на нашите момчета и девойки в униформа не могат повече да компенсират фундаменталните недъзи на отбранителното строителство ", счита Бойко Ноев. Липса на финанси Бившият боен министър отбелязва преди всичко несъответствието сред размера на армията от една страна и нейното финансиране - от друга. Въоръжени сили в състав 37000 до 40000 души, носещи отговорности по суша, въздух и море, както и изпълняващи съюзнически отговорности няма по какъв начин да съществуват с годишен бюджет от 500-600 млн. евро. Нито концептуално, нито физически. Това са обаче цифрите. Те са одобрени с решение на Народното събрание и държавното управление в края на 2015 година в така наречен " План 2020” и са влезнали в плановите планове на Министерство на защитата и Министерство на финансите на равнище към 550 млн. евро. За репер се взима сходния бюджет на Министерство на защитата за 2014 г, като " не би трябвало да се пада под него”. Нещо повече, тези параметри са заложени и в последващите планиращи документи на Министерство на защитата и в средносрочните прогнози на Министерство на финансите. Одобреният таван за бюджета на Министерство на защитата през 2020 година е към 600 млн. евро. " През всичките тези години не се откри нито един върховен боен или политически началник, който да уточни ясно казуса с това противоречие, или да изясни с какво чудо ще бъдат заобиколени естествените закони. Вместо това слушаме лозунги ", разяснява Бойко Ноев. По думите му несъответствието сред това, което през днешния ден назоваваме българска войска, с поставените ѝ задания, конструкция и размери, от една страна, и от друга - отделяните за нея финансови и изобщо - материални запаси е пагубно. " За това, за което написа, че би трябвало да бъде днешната българска войска се отделя сред 2 до 6 пъти по-малко финансиране от съпоставими военни сили в Европа. Това противоречие, продължаващо към този момент повече от десетилетие докара до трайна декапитализация на войската - като персонален състав и като материални средства ", споделя Ноев. Ниски заплати, само че освен По думите му нашите военнослужещи получават сред 2 и 5 пъти по-малко възнаграждение за труда си в съпоставими съпоставения с европейските им сътрудници . Вътрешният пазар на труда също към този момент е извънредно неподходящ за военната специалност. В тази условия 20-30% и даже по-високо нарастване на заплатите в армията няма късмет да обезпечи нужния прилив от млади офицери, сержанти и бойци, както и да удържи на работа способните, тези които към момента имат късмет за се осъществят отвън войската. Фактите са пред очите ни. Декапитализацията откъм човешки запас, наричана още " некомплект”, достигащ тук-там над 30% от щатния състав, от дълго време е свела до 0 бойните качества на доста формирования. Те са кухи, тъй като липсват механик-водачи, артилеристи, мото-стрелковаци и всевъзможни други от така наречен " тежки длъжности”, които обаче са основни и без които подразделенията съществуват единствено на хартия. Илюзия е, че отпуснатите в допълнение 105 млн. лв. за заплати за 2018 година ще решат някакъв проблем. Сградният фонд е порутен За това, че материалната база е декапитализирана също от дълго време има консенсус, показва Ноев. Години наред техниката се поддържа посредством " канибализация” или консумиране на щатните аварийни елементи и материали. На процедура липсват годни муниции в съвсем целия набор на въоръженията, изчерпани са доста от щатните боекоплекти. Жизнено значими системи за ръководство на войските, материалната база на противовъздушната защита, на силите за специфични интервенции и още доста детайли са в плачевно положение. Няма обувки и облекла. Сградният фонд е порутен, няма обикновени условия за подготовка и отдих на хората. Само за възобновяване на щатните запаси и обновяването на материалната база би трябвало да бъдат вложени назад тези средства, които са били виртуално „ икономисани” през годините. Такава оценка не е известно да е правена, само че във всички случаи би надхвърлила 5 милиарда лв.. Новата техника не се поддържа В последно време лъсна и друга заблуда - че решението е основно в новата техника. Новите " Кугъри” и „ Спартани” обаче са на земята, тъй като се оказа, че видиш ли, не било задоволително да ги купиш, а трябвали пари и за настоящото им обслужване, споделя Бойко Ноев. Вместо да бъде оценен казусът за декапитализацията на материалната база в неговата целокупност обаче, решението му бе сведено до така наречен " три проекта” за рационализация - доставката на нови съществени платформи за авиацията и флота (и може би за сухопътни войски). Сбъркана рационализация Реализацията на тези планове в замисления им тип и при плануваните равнища на бюджета на Министерство на защитата единствено би направила разпада на въоръжените сили необратим. Нямаше по-вредно от това решение преди година и половина. Основната причина за несъответствието сред планувания размер на армията и нейното финансиране е справедлива - ниският Брутният вътрешен продукт на България, най-ниският на човек измежду съдружниците. Поради това, за нас процентът от Брутният вътрешен продукт за защита не може да бъде водещ аршин за основаване на военни качества. Самолетите и заплатите се заплащат с левове, долари и евро, а не с проценти от Брутният вътрешен продукт. Един аероплан коства еднообразно и за България, и за Дания. България и през днешния ден има един от относително високите проценти от Брутният вътрешен продукт за защита (1.3%), които обаче се показват в мизерните 500-600 млн. евро. Поради това е извънредно погрешно планирането на отбранителните запаси на България да се привързва и стимулира с постигането политическата цел на НАТО за 2% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година, вместо с обезпечаване на боеспособност на българската войска посредством очистване на въпросното противоречие. За тази наша войска 2% от днешния Брутният вътрешен продукт на България не може да бъде цел, а единствено начална насочна точка. Лошо ръководство Друга причина за несъответствието е политическа. В годините на прехода и изключително през последните 10-тина години, ние българите, имаме една от най-многочислените армии по отношение на популацията (по днешни сметки 4,63/1000, което е от 1.5 до 3 пъти повече от съпоставимите съюзници). Едновременно с това обаче се съгласяваме да се орязват военните разноски в интерес на други цели. Националното ни изпитание за защита през днешния ден е едвам 102 $ на човек. То е сред 1.5 до 5 пъти по-ниско от съпоставими съдружници и 9 пъти по-ниско от междинното за НАТО. Искаме 40 хилядна войска, само че не желаеме да плащаме за нея. Политиката на днешните ръководещи, прицелена на уравновесен бюджет към 2020 година бетонира несъответствието. Тригодишната бюджетна прогноза не планува никакво нарастване на бюджета на Министерство на защитата, който в действителност понижава като % от Брутният вътрешен продукт. Това значи опазване на статуквото, продължение с нови 3 година на мъката и декапитализацията на войската, а достигането дори и на съюзническата цел от 2% до 2024 година на практика неизпълнима. Причина за несъответствието сред потребности и финансиране е и една самобитна българска фабрика за илюзии. От една страна са илюзиите на политиците, които си мислят, че " военните, както постоянно, някак си ще се оправят”. От другата страна са илюзиите на поредност от висши военни управления, които все се надяваха, че " няма по какъв начин политиците да не дадат нужните пари за войската” тъй като, видите ли " който не храни своя, храни чужда”. И през днешния ден има хора на висши позиции, които си мислят, че всичко зависи от " Влади” и дали, и по кое време той " ще отвори кесията”. Продуктът на тази фабрика за илюзии виждаме с очите си към този момент години наред - декапитализация и “куха армия”. Второ - Кухата войска е директен артикул на неприятното ръководство на бранша защита и на ресурсите. Дори да бъде подсилен бюджетът на МО до към 2 милиарда лв. годишно, какъвто се смята здравословният най-малко, известно е, че той ще бъде прахосан. Това ерозира публичната и политическата поддръжка за военните разноски, което обществено се показва и от премиера. Кухи са стратегическите и доктринални документи, чиято лустросана, самовъзпроизвеждаща се словосъчетание не води до действителни политики и дейности. Кой е виновен за макро-параметрите на днешните български въоръжени сили, където военнослужещите са към 29000, а цивилните съвсем половината на това - към 11000? Това войска ли е, или стратегия за трудова претовареност? Вместо да има спешно ръководство с ясни цели и икономисване на всеки бюджетен лев, една безотговорна политико-военна симбиоза в управлението на защитата пропиля милиарди за техника, която не донесе бойни качества. Ярък образец за това са " Кугър " -ите,:Спартан " -ите и " Мерцедес " -ите, само че освен. И различен път е казвано, че в случай че генералът не желае една пушка, никой министър не може да му я купи, без да отиде в пандиза. Фрапантни проблеми във Военновъздушни сили Особено фрапантно е пилеенето на пари в системата на Военновъздушни сили, които така и така са най-скъпият тип сили. Така да вземем за пример, вместо за техника и поддръжка, от които зависи ежедневната активност на бойните подразделения, и тази година нови десетки милиони лв. се похарчиха по така наречен " рамков договор” с една компания, която от Тройната коалиция насам редовно „ дои” бюджета на Военновъздушни сили с десетки, в случай че не стотици милиони лв.. И тя не е единствената. Защо водачите не се бунтуват и срещу тези безобразия? Преди две години министър председателят Борисов персонално разпореди няколко милиона лв. за решаването на изострен проблем при Силите за специфични интервенции (защото пари в бюджета естествено нямаше). До ден сегашен там господари не престават да бъдат плъхове и влечуги, а таванът всеки миг може да убие човек. Това не е ли срамотия! И това са единствено някои образци. Къде са профилираните органи и парламентарните комисии? Защо няма последици за тези, които манипулират и бавят планове с користни цели, които саботират доставките за армията, с цел да " усвоят” без търгове бюджета в последния месец на годината, изключително по така наречен " рамкови договори”? И не на последно място - къде е висшият главнокомандващ, който за разлика от предшественика си би трябвало да е по-навътре в тези неща? Без подозрение, евентуално най-разрушителна за армията би била реализацията на прословутите " огромни планове за модернизация”, към този момент на стойност 2.4 милиарда лв., които са в блестящо несъгласие освен със здравия разсъдък, само че и с член 86 на настоящата Национална Отбранителна Стратегия. Разрушителна, тъй като би " изяла” целия спомагателен запас, който страната е подготвена да даде за защитата. Неизвестно за какво бе зачеркната капиталовата стратегия, създадена през 2011 г, и която осигуряваше една относително уравновесена поддръжка за целия набор отбранителни качества. Тя можеше да бъде обновена и допълнена. Все още виси без отговор въпросът: кой предложи и кой реши парите за 8 изтребителя от нов вид да скочат от 700 млн. (каквито бяха договаряните равнища през 2009 и 2013 г.) на 1.5 милиарда лв.? И също, кой магьосник вмъкна изненадващо в целите „ модулните патрулни кораби”, (за които до 2014 година никой не бе чувал) и след това ги направи любимец в надпреварата за последния лев? Това са въпроси за всички ръководители, които стоят зад груповата фасада наречена " Съвет по отбрана”. Те би трябвало да отговорят - в случай че бяха подписани договорите по въпросните планове, какво щеше да стане с всичко останало, което назоваваме защита? Пилеене на пари и напряко обири А това по какъв начин украинският " план К-90” на една дребна фамилна компания, (и обичан план на командира на ВМС) завоюва конкуренцията с колосите в промишлеността е въпрос за основния прокурор. Едва ли има подозрение, че регистрите на Министерството на защитата и на Президентството пазят задоволително мнения по въпроса. Ето, и поради сходни неща, включително и нагласеният " конкурс” за " Грипените”, страната не може да измие печата " корумпирана”. Примерите за неприятно ръководство, пилеене и напряко обири от оскъдния бюджет са доста. Нека се замислят за това висшите командири, тъй като мнозина от тях покорно поставят автограф " съгласен” под съответните документи, или чинно си мълчат на Съвета по защита. Всъщност новата ни история не помни различен образец, с изключение на оттеглената оставка на ген. Румен Радев, като командващ на Военновъздушни сили, който единствен въстана против пороците в ръководството на защитата. Напоследък в разногласията към плановете за рационализация бе въведен терминът " военната експертиза”. Отделен въпрос е до каква степен това са чисто военни въпроси, с цел да се претендира за монопол в тяхното познаване. Под " военната експертиза” явно се търси и имунитет против неуместни въпроси, както и щемпел за „ достоверност” на съответните решения, взети неразбираемо по какъв начин, под булото на тайната военна магия. Резултатът обаче се оказа противопоставен. Провалът на „ онзи” план за изтребителите, както и на „ онзи” план за „ модулните патрулни кораби” е 100 % отговорност на тези, които одобриха, че такива огромни инициативи могат да бъдат монополизирани от относително дребни екипи с всички произлизащи от това пороци към формулирането, обосноваването и прокарването на решенията. Отговорност, несъмнено, носи и Народното събрание, тъй като „ не е крив който яде баницата, а който му я дава”. Впрочем, президентът им напомни тази мъдрост недвусмислено, въпреки и с щипка надменност, показва Бойко Ноев. За огромно страдание, яловата и куха структура на армията, безотговорното пропиляване на оскъдните бюджетни левове през последните 10-тина години, неуспехът на модернизацията както и пренебрегването на целите за финансиране на отбранителните действия докара до компрометиране на престижа на висшето военно управление. Това ускори публичното съмнение към висшите военни, че " или не знаят”, или " не могат”, или " просто крадат” от така и така дребното, което се отделя за защита. Трудно към този момент им имат вяра и законодателната, и изпълнителната власт. За да се стигне до такава степен министър председателят обществено да задава чак в Брюксел въпроси към целесъобразността на военните разноски. Някои вярно биха възразили, че се омаловажава приносът на политическата непросветеност за това армията да става “все по-куха”. Да, този принос е голям. Но персонажи, артикул на политическа обстановка, които сведоха ръководството на националната защита до ремонта на няколко самолетни мотора и до виртуална битка с хибридни мелници не заслужават коментар. Какви са решенията? Решаването на несъответствието не е допустимо без кардинална смяна в ръководството на защитата. „ Дайте пари, другото после” още веднъж ще сложи каруцата пред коня, ще продължи безполезното изтичане на средства в пробит конструкт. 1. Не може на върха на армията да стои пенсионер. Генерал Боцев, има впечатляваща военна кариера, която обаче, по силата на естествените и пенсионните закони е завършила. Той е очевидно изтощен, би трябвало да получи цялото самопризнание за своя принос и да бъде изпратен с достолепие на нов фундамент, откъдето да продължи да споделя своя опит и познания. Армията незабавно се нуждае от нов, деятелен шеф, с реалистична визия за бъдещето на войската, която да отстоява с причини и пристрастеност. Новият водач би трябвало да води не толкоз с броя на звездите на пагона, колкото с безупречна известност, с професионална и бойна подготовка, с достойнство и необятна обща просвета. Той би трябвало да има персоналния контакт и уважението на своите сътрудници в съюзните структури, където красноречиво да може да обосновава отбранителните ползи и приноса на България в съюзната защита. Изявата на подобен нов водач няма да е елементарно. " Кухата армия”, обогатена с неприятните черти на българската народопсихология има своята " проядена” командна пирамида. Държавното управление обаче е длъжно да откри излаз, като излезе от откритите канони. Стига послушковци, нужни са водачи! Ако има воля има и решения. Държавното управление би трябвало също да премисли и пълномощията на новия шеф на защитата, които би трябвало да бъдат разширени и законодателно одобрени. 2. " План 2020” не устоя инспекцията на времето и би трябвало да бъде ревизиран. Необходим е обзор на сюжетите за потреблението на въоръжените сили в новата среда, както и на стратегическите и доктринални документи, които към края на 2017 година още веднъж се оплетоха в бъркотия. Този обзор би трябвало да стартира с експлицитното напътствие да се търси оптимално взаимно консолидиране на детайлите на системата за национална сигурност, за нейното усъвършенстване. Това, прочее е едно от многото неизпълнени решения на КСНС от м. май. 2017 година Казано в резюме, интегрираният метод би трябвало да даде отговор на въпросите за динамично преливане, в спокойно и военно време, на функционалности и запаси сред органите за защита и за вътрешен ред и сигурност. Малките и междинни съюзни страни в Европа нямат друга дълготрайна опция. Този обзор би трябвало да подскаже настоящите задания и най-вероятно една нова конструкция и размер на въоръжените сили и в частност- на армията. За страни като България (с всички особености на геополитическа ни среда) наподобява перспективно да се мисли за " олекотяване” на армията, с по-силен акцент върху мобилни Сили за специфични интервенции и “универсални воини”, готови с оптимално необятен набор от качества за спокойно и военно време. България би трябвало да изнесе този спор в съюзен формат и про-активно да търси нови решения при дефиниране на Целите на качествата в границите на НАТО, а в перспектива- и в Европейски Съюз. 3. Чак по-късно би трябвало да пристигна един повсеместен (а не субективно-селективен) проект за рационализация на армията. Той би трябвало да бъде приоритизиран по този начин, че да обезпечава по едно и също време и уравновесено развиване на качества в целия защитителен набор, а не както до момента на обособени “ниши”, за сметка на всичко останало. Този проект би трябвало да потегля от облеклата и обувките на боеца и средствата му за водене на пердах и отбрана, с цел да стигне до главните платформи, които ще изискват и най-големи разноски. Твърде противоречиво е дали по-доброто решение точно през днешния ден е цялостната замяна на бронираната техника на сухопътните войски (т.нар. “нова бронирана машина”), или модернизацията на част от съществуващия парк. Да не приказваме за компрометирания метод за обновяването на флота. Въпросът за изтребителите в действителност е приоритет и би трябвало да бъде изваден пред скоби. Дългогодишната мъка към поддръжката на МиГ-овете би трябвало да бъде прекъсната и планът за новия вид изтребител, наред с модернизацията на наземната Противовъздушна отбрана да тръгнат по бърза писта с цел да можем след 2-3 години в действителност да подсигуряваме въздушния си суверенитет, без извън-системни зависимости. 4. Така стигаме и до другата страна на несъответствието- финансирането. Минимумът, отправната точка за днешната защита е към 2 милиарда лв., а това че се равнява на към 2% от Брутният вътрешен продукт сега е инцидентно съвпадане. Такива средства за 2018 година към този момент не могат да бъдат обезпечени. Но към 1.6 милиарда (бюджета на Министерство на защитата плюс капиталовите програми) по принцип са планувани и в този момент. Правилното им систематизиране, въз основата на една нова конструкция на силите и нов проект за рационализация би могло още през втората половина на 2018 година да даде първите положителни импулси. Изхождайки от практиката за струпване на бюджетен остатък през последните години, за 2019 и 2020 година кумулативните разноски за защита могат да порастват с по 200 млн. годишно. Вярно, в краен случай за сметка на стратегиите за саниране, които до момента за жалост са били по-висок политически приоритет от защитата. Въздействието върху двете страни на несъответствието, написаната войска от една страна и нейното финансиране- от друга, би трябвало да стартира да се ползва неотложно, с цел да се спре разпада и да стартира стабилизация. Ако политическият хайлайф не вземе бързо тези решения, следствията от неуправляемите опасности от “кухата армия” ще се усетят мъчително и евентуално пагубно в най-близкото бъдеще, приключва Бойко Ноев.