Бойко Борисов влезе в окопна политическа война - и то в губеща позиция. Срещу него са всеобщите настроения на над 60 % от българите, саморазпалващи се митинги и възходящо сериозно отношение на публична Европа, която все по-трудно преглъща корупцията в България. Особено когато тази корупция от нереален проблем се материализира в съответен запис или фотография. Генералната тактика на премиера е, меко казано, също под въпрос: свикването на Велико национално заседание беше на процедура торпилирано от Движение за права и свободи, които направиха събирането на 160 гласа за нова конституция малко евентуално. Партньорите му от “Обединени патриоти” пък наподобява блокираха концепциите за мажоритарни избори, които биха дали някакъв електорален
бонус на ГЕРБ или най-малко дребна законодателна победа, с която да се похвалят. За похлупак пристигна и разкритието в “Шпигел” за нечовешкото и противоправно (като нарушаващо съществени права) предаване на турски жител на режима на Ердоган: скандал, който единствено прибавя отрицателни краски към един към този момент много неатрактивен управнически имидж. Надеждата обаче умира последна и макар лавината от неприятни вести Борисов не се предава. Какви са ресурсите, с които разполага? И на какво знамение може да залага?
Умората
Правителствените представители всяка вечер броят протестиращите, с цел да илюстрират тезата си, че хората се уморяват. Всяко знамение за три дни, най-вече за 60. Достигне ли се този рубеж, силата спада и публичният интерес към митинга понижава. Така ли е в действителност? Проблемът тук е, че погнусата остава, а доверието към този момент е отлетяло. Протестът, даже и по-епизодичен, яде от известността и на ГЕРБ, и на Борисов. Избори по този начин или другояче ще има: резултатът ще си проличи на тях. А и пламъкът на недоволството тлее и при всяка неверна или съмнителна стъпка на държавното управление се разгаря в всеобщи събирания на хора.
Раздаването на пари
България е в относително добра финансова форма и Борисов ще употребява този факт, с цел да си купи в случай че не известност, то най-малко време. Проблемът с тази тактика е, че тя не работи за електората на ГЕРБ - хората в средата на обществото, които се интересуват от положително и отговорно ръководство. ГЕРБ сякаш е дясна партия, а пък е подготвена да раздава пари освен без промени, а просто с цел да отсрочи даден проблем. 50-те милиона за централата от Маришкия басейн са добър образец: отсрочване на сложното решение за прекосяване към по-зелени технологии за идващото държавно управление, с цел да се обезпечи мълчанието на синдикатите.
Еврофондове и заеми
С участието на България в банковия съюз и с проектите на Европейски Съюз за оздравителен фонд в рецесията с ковид, пред страната се откриват доста положителни благоприятни условия за достъп до на ниска цена кредитен запас. Борисов към този момент употребява тази опция, с цел да вземе дълготраен заем. Този заем е огромно прелъщение в една предизборна обстановка. А рискът е той да бъде употребен за държавен пиар под една или друга форма. Най-малкото не е ясно дали има някаква тактика за изразходването на парите. Но неналичието на тактика е плюс, в случай че задачата е ad hoc разпределяне на средства за поизтупване на прашасал имидж.
Влошаване на епидемиологичната обстановка
Популярността на Борисов и ГЕРБ набъбнаха доста по време на изключителното състояние и карантината. Действията на щаба и военачалник Мутафчийски завоюваха доверието на голяма част от хората, въпреки че имаше и значително критици. Борисов може би се надява на някакво сходно знамение в по-късната есен. В една и съща река обаче мъчно се влиза два пъти. Авторитетът на военачалник Мутафчийски беше към този момент използван. А и бе подронен от бързото анулиране на всички ограничения на щаба, както и от втората вълна на вируса в България. Макар че заболяването е доста рискова, към този момент имаме по-добра визия за нея. Имаме и концепция какво е нужно за битката против вируса. Така че надали ще се стигне до “извънредност”, сходна на тази от март, април и май, която да даде опция на държавното управление да вземе цялата власт, да суспендира парламентарния живот и да организира ежедневни “извънредни” брифинги. Това не пречи на Цвета Караянчева обаче да затвори достъпа до Народното събрание за жители и специалисти: добър образец за това по какъв начин коронавирусът може да се употребява за недотам чисти политически цели.
Обнова на персоналния състав в ГЕРБ
Като експерт по психическата и физическата подготовка на персоналния състав Борисов безспорно мисли за привличане на нови лица в партията си. Те най-вероятно ще дойдат от люпилнята за “десни” фрагменти на Георги Харизанов: консервативни младежи, скептични към Европейски Съюз и възторгващи се от националпопулисти като Тръмп, Фараж и Льо Пен. Този профил и сега участва в ГЕРБ, само че е съсредоточен в персоната на Георги Марков, което му придава гръмък, само че маргинален темперамент. Идеята на обновата очевидно ще е този профил да влезе повече в мейнстрийма и на ГЕРБ, и на българската гласност. Същевременно Николай Младенов, който несъмнено има различен профил, направи голям брой обществени изяви, което дава съображение да се мисли, че и той ще е част от актуализирания персонален състав. Дори може би като “експертен премиер”. Каквито и да са качествата на вероятните нови лица обаче, те надали ще са измежду тези, които са имали сериозна позиция към корупционните практики в ръководството, довели до митингите. В този смисъл “обновата” няма да бъда разпозната като такава най-малко от 60 % от българите. Но пък част от останалите може и да оценят желанието на Борисов да се обкръжи с повече политици а ла Георги Марков, легитимирани за пред Европа от един-двама като Николай Младенов.
Търсене на бъдещи сътрудници
Борисов знае, че не може да се разбере с "Демократична България ", в случай че не се съгласи да разплете мрежата от зависимости, които си е построил с Движение за права и свободи и други играчи. Но това не може да стане, а и той не желае да го прави. След избора на Корнелия Нинова Българска социалистическа партия ще отхвърлят взаимни отстъпки с ГЕРБ. Остава Слави Трифонов. И Борисов е насочил целия си сексапил към него: самичък предложи понижаване на депутатите на 120, стана бранител на мажоритарната система, проправителствените медии се концентрират върху "Демократична България " и Радев и като цяло са по-щадящи към партията на Слави. Самият Трифонов не е излъчил сигнал, че се поддава на офанзивата на Борисов и стои твърдо зад идеята на митингите. Но позиционирането на ГЕРБ към него е очевидно и надали е толкоз учудващо.
Притчата за таралежа и лисицата
Таралежът знае едно нещо. Лисицата има доста номера. Протестиращите са таралеж - те са уверени, че Борисов е прекрачил границата, оттатък която не може да остане министър председател на държава-член на Европейски Съюз. И по тази причина упорстват той и неговото магистратско алтер его - Иван Гешев - да си отидат. Борисов обаче е лисица - той надали се съмнява в правотата на този общ извод, само че знае голям брой дребни хитрини, които може и да му разрешат да бутне таралежа в реката. Ако това надлъгване успее, България може да се срути до нещо приблизително сред Европейски Съюз и Беларус. Да стане една демократично-автократична птицечовка, хибрид сред европейски искания и способи, познати от властническите страни, в които водачът - каквото и да се случи - все остава на власт.
Това сриване може и би трябвало да се избегне.
Даниел Смилов, "Дойче веле " 
