Малкият брат на Ботев загива в щикова атака край Сливница в Сръбско - българската война
Боян e най-малкият, пети наследник в фамилията на поета бунтовник. Той е роден на 6 май 1866 година в Калофер. Завършва локалното класно учебно заведение. След гибелта на татко си отпътува с майка си при своите по-големи братя във Влашко.
След Освобождението дружно с доведения наследник на Христо Ботев – Димитър Рашев, е изпратен да учи от Българското централно благотворително общество със стипендия в град Николаев, Русия. Прекъсва образованието си и постъпва в кадетския корпус на гимназията в Елисаветград. След това се завръща в България и постъпва във Военното учебно заведение.
През Сръбско-българската война от 1885 година с Указ №38 на княз Александър Батенберг на випускниците на Военното учебно заведение, измежду които е и Боян Ботев, е присвоено предварително звание портупей юнкер и им е позволено да постъпят като доброволци в армията.
Боян е назначен в 7-а рота на 5-и пехотен Дунавски полк.
В сражението на Сливница при започване на ноември 1885 година портупей юнкер повежда бойците си в щикова офанзива, само че е смъртно ранен на няколко места от сръбски патрони и щикове.
И различен брат на Ботев взема присъединяване в тази война - Кирил Ботев. През 1885 година в сражението при Сливница командва конен отряд на левия фланг на българската позиция.
След войната е назначен за пълководец на 3-ти конен полк в Пловдив. Със своето поделение и останалите войски от Пловдивския гарнизон взе участие в контрапреврата против офицерите русофили, които детронират княз Александър Батенберг през 1886 година Бил е пълководец а 3-та пехотна Балканска дивизия. На два пъти е назначаван за шеф на Военното учебно заведение.
На 2 август 1912 година по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд създава 6 генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Кирил Ботев е един от тях. Това е първият случай в историята на българската войска, когато званието генерал-лейтенант е обещано на настоящи офицери. До този миг то се е давало единствено на офицери от запаса.
След Освобождението дружно с доведения наследник на Христо Ботев – Димитър Рашев, е изпратен да учи от Българското централно благотворително общество със стипендия в град Николаев, Русия. Прекъсва образованието си и постъпва в кадетския корпус на гимназията в Елисаветград. След това се завръща в България и постъпва във Военното учебно заведение.
През Сръбско-българската война от 1885 година с Указ №38 на княз Александър Батенберг на випускниците на Военното учебно заведение, измежду които е и Боян Ботев, е присвоено предварително звание портупей юнкер и им е позволено да постъпят като доброволци в армията.
Боян е назначен в 7-а рота на 5-и пехотен Дунавски полк.
В сражението на Сливница при започване на ноември 1885 година портупей юнкер повежда бойците си в щикова офанзива, само че е смъртно ранен на няколко места от сръбски патрони и щикове.
И различен брат на Ботев взема присъединяване в тази война - Кирил Ботев. През 1885 година в сражението при Сливница командва конен отряд на левия фланг на българската позиция.
След войната е назначен за пълководец на 3-ти конен полк в Пловдив. Със своето поделение и останалите войски от Пловдивския гарнизон взе участие в контрапреврата против офицерите русофили, които детронират княз Александър Батенберг през 1886 година Бил е пълководец а 3-та пехотна Балканска дивизия. На два пъти е назначаван за шеф на Военното учебно заведение.
На 2 август 1912 година по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд създава 6 генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Кирил Ботев е един от тях. Това е първият случай в историята на българската войска, когато званието генерал-лейтенант е обещано на настоящи офицери. До този миг то се е давало единствено на офицери от запаса.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ