Борисов III: Безнадеждност и безалтернативност
„ Борисов III " - по този начин е озаглавен обширният разбор на Клаус Шрамайер за списание „ Европейски обзор ". Авторът, някогашен заместник-посланик на Германия в София и отличен ценител на българската политика, ни даде своя текст, в който става дума за президентските избори, за предварителните парламентарни избори и за последното държавно управление на Бойко Борисов.
Анализът изобилства от фактология, препратки към други източници и създатели, само че съдържа и доста коментарни пасажи. В това обобщение сме подбрали таман такива пасажи и цитати от обявата на Шрамайер.
" Безнадеждност и безалтернативност "
В началото на разбора си създателят написа: „ България продължава да балансира като въжеиграч: страната не може да реши в коя посока да поеме ". Според него везните въпреки всичко несъмнено клонят към два феномена. Първо: отвращение за промени, доказателство за което са неналичието на правова страна, всемогъщата прокуратура в сталинистки жанр, подвластният от прокуратурата Висш съдебен съвет, а също по този начин олигарсите и корупцията. И второ: връщане към предишното - т.е., към комунизма, Русия, Държавна сигурност и така нататък
„ Въпреки това обаче ", отбелязва създателят в частта от разбора си, която се отнася до предходното държавно управление на Борисов, „ неутралните сили и реформаторите дружно с Брюксел постоянно съумяват да възпират ретроградните сили и да предотвратяват свличането към цялостния произвол на предходните времена. Но всичко това води до политически застой и застоялост - към този момент близо 18 години. Можем да използваме известното на Изток определение „ инерция " или пък термина „ застой " от Брежневските времена. Можем обаче простичко да го назовем безизходност и безалтернативност. В този смисъл и по време на втория мандат на Борисов политическият живот в България вървеше мудно, само че и предвидимо: за промени доста се говореше и малко се вършеше. (…) Тази сумрачна безцелност се допълваше от многочислените случаи на корупция, които оставаха ненаказани (най-вече неизяснения и до през днешния ден банкрут на КТБ с 5 милиарда загуби), и от безконечните юридически кавги, изключително в прокуратурата ".
На фона на митингите в Румъния Клаус Шрамайер разумно се пита за какво след 2013 година в България към този момент никой не стачкува. И дава един малко непредвиден отговор. Според него разликата сред България и Румъния се състои в това, че до момента в който и двете страни имат относително прилични закони, в Румъния има съдии, които да ги ползват, до момента в който в България тези съдии са малко.
Проследявайки политическите процеси в България през последните три години, Клаус Шрамайер в детайли се стопира и на президентските избори. Обобщението му за новоизбрания президент Румен Радев звучи по този начин: „ Той не е последовател на Българска социалистическа партия, а сериозен политик, който занапред ще навлиза в работата и вероятно от време на време въпреки всичко ще бъде заставен да се преценява с Българска социалистическа партия ".
" Олигарсите реализираха задачата си "
За предварителните парламентарни избори тази година и за новоизбрания парламент Шрамайер апропо написа: „ След изборите породи един чисто олигархичен парламент, тъй като реформаторите не съумяха да се обединят ".
Към това умозаключение той се връща на още няколко места в разбора си: „ Изборната победа на ГЕРБ е победа на по-малкото зло, без значение от обстоятелството, че новият парламент се състои напълно от представители на олигархията. Трудно е да схванеш българския гласоподавател. (…) Още по-трудно е да схванеш за какво той непрестанно гласоподава за партии като Българска социалистическа партия (между 1944 и 1989 БКП) или ГЕРБ, които неведнъж са потвърдили, че не желаят да извърнат тил на мафиотските структури и на корупцията и да се насочат към промени, към правова страна и изключително към без значение правораздаване. (…) Дали причина за това е страхът от новото, желанието за „ сигурността " на добре познатото, дали са остатъците от „ хомо совиетикус " или пък просто тези 45 години Българска комунистическа партия към момента си споделят думата? А може би повода е, че доста отворени към света и добре образовани млади българи напуснаха страната? (…) А дали пък просто не е още прекомерно рано за манталитетен поврат? ".
Авторът неведнъж си задава и още един въпрос: Защо Бойко Борисов провокира предварителни парламентарни избори?
„ Преди изборите за президент, които бяха съвсем безнадеждни за него, Борисов без никаква потребност на два пъти предизвести, че при крах ще подаде оставка. (…) С оставката си той провокира една напълно ненужна държавна рецесия. Не е ясно за какво Борисов стана жертва на тази илюзия. Вярно, че е емоционален, само че сходни тежки неточности не са типични за него. Може би е бил стимулиран от властническа надменност или пък от съмнителните сметки, че с едни нови избори ще вкара повече депутати в Народното събрание, а може би е работил по повеля на незнаен гарант. (…) Тоест, на пръв взор наподобява, че тези избори бяха непотребни, тъй като в случай че не беше подал оставка, Борисов можеше гъвкаво да ръководи с дотогавашните си сътрудници. Сега обаче олигарсите реализираха задачата си: никой различен да не им се бърка. Всички новаторски партии бяха отстранени ", написа Шрамайер.
Има и една позитивна наклонност "
В обширния си разбор създателят се стопира и на сформирането на настоящето държавно управление. Според него вярата, че Борисов ще съумее да „ опитоми " Обединените патриоти (която изричат редица наблюдаващи в България и в чужбина), е прекомерно слаба. Ето най-после и един откъс от разбора му, в който изпъкват най-важните за Шрамайер акценти:
„ Можем да установим и една позитивна наклонност: гласоподавателите гласоподаваха за ГЕРБ, а това значи - за западната ориентировка на страната си и срещу близката до Москва Българска социалистическа партия. (…) Българска социалистическа партия и до през днешния ден не се е реформирала в посоката на една в действителност лява, социалистическа партия. Към това се прибавя и фактът, че за тази партия не съществува нищо друго значимо, с изключение на властта, парите и верността към Москва. Преди всичко Българска социалистическа партия от много време е срещу незабавно нужната правосъдна промяна (най-вече във връзка с прокуратурата), като по този метод обслужва корупцията и олигарсите. "
Анализът на Клаус Шрамайер за списание „ Европейски обзор " има съвсем размера на монография, като създателят е дал близо 120 бележки под линия. В тази обява са употребявани единствено някои цитати и акценти.
Анализът изобилства от фактология, препратки към други източници и създатели, само че съдържа и доста коментарни пасажи. В това обобщение сме подбрали таман такива пасажи и цитати от обявата на Шрамайер.
" Безнадеждност и безалтернативност "
В началото на разбора си създателят написа: „ България продължава да балансира като въжеиграч: страната не може да реши в коя посока да поеме ". Според него везните въпреки всичко несъмнено клонят към два феномена. Първо: отвращение за промени, доказателство за което са неналичието на правова страна, всемогъщата прокуратура в сталинистки жанр, подвластният от прокуратурата Висш съдебен съвет, а също по този начин олигарсите и корупцията. И второ: връщане към предишното - т.е., към комунизма, Русия, Държавна сигурност и така нататък
„ Въпреки това обаче ", отбелязва създателят в частта от разбора си, която се отнася до предходното държавно управление на Борисов, „ неутралните сили и реформаторите дружно с Брюксел постоянно съумяват да възпират ретроградните сили и да предотвратяват свличането към цялостния произвол на предходните времена. Но всичко това води до политически застой и застоялост - към този момент близо 18 години. Можем да използваме известното на Изток определение „ инерция " или пък термина „ застой " от Брежневските времена. Можем обаче простичко да го назовем безизходност и безалтернативност. В този смисъл и по време на втория мандат на Борисов политическият живот в България вървеше мудно, само че и предвидимо: за промени доста се говореше и малко се вършеше. (…) Тази сумрачна безцелност се допълваше от многочислените случаи на корупция, които оставаха ненаказани (най-вече неизяснения и до през днешния ден банкрут на КТБ с 5 милиарда загуби), и от безконечните юридически кавги, изключително в прокуратурата ".
На фона на митингите в Румъния Клаус Шрамайер разумно се пита за какво след 2013 година в България към този момент никой не стачкува. И дава един малко непредвиден отговор. Според него разликата сред България и Румъния се състои в това, че до момента в който и двете страни имат относително прилични закони, в Румъния има съдии, които да ги ползват, до момента в който в България тези съдии са малко.
Проследявайки политическите процеси в България през последните три години, Клаус Шрамайер в детайли се стопира и на президентските избори. Обобщението му за новоизбрания президент Румен Радев звучи по този начин: „ Той не е последовател на Българска социалистическа партия, а сериозен политик, който занапред ще навлиза в работата и вероятно от време на време въпреки всичко ще бъде заставен да се преценява с Българска социалистическа партия ".
" Олигарсите реализираха задачата си "
За предварителните парламентарни избори тази година и за новоизбрания парламент Шрамайер апропо написа: „ След изборите породи един чисто олигархичен парламент, тъй като реформаторите не съумяха да се обединят ".
Към това умозаключение той се връща на още няколко места в разбора си: „ Изборната победа на ГЕРБ е победа на по-малкото зло, без значение от обстоятелството, че новият парламент се състои напълно от представители на олигархията. Трудно е да схванеш българския гласоподавател. (…) Още по-трудно е да схванеш за какво той непрестанно гласоподава за партии като Българска социалистическа партия (между 1944 и 1989 БКП) или ГЕРБ, които неведнъж са потвърдили, че не желаят да извърнат тил на мафиотските структури и на корупцията и да се насочат към промени, към правова страна и изключително към без значение правораздаване. (…) Дали причина за това е страхът от новото, желанието за „ сигурността " на добре познатото, дали са остатъците от „ хомо совиетикус " или пък просто тези 45 години Българска комунистическа партия към момента си споделят думата? А може би повода е, че доста отворени към света и добре образовани млади българи напуснаха страната? (…) А дали пък просто не е още прекомерно рано за манталитетен поврат? ".
Авторът неведнъж си задава и още един въпрос: Защо Бойко Борисов провокира предварителни парламентарни избори?
„ Преди изборите за президент, които бяха съвсем безнадеждни за него, Борисов без никаква потребност на два пъти предизвести, че при крах ще подаде оставка. (…) С оставката си той провокира една напълно ненужна държавна рецесия. Не е ясно за какво Борисов стана жертва на тази илюзия. Вярно, че е емоционален, само че сходни тежки неточности не са типични за него. Може би е бил стимулиран от властническа надменност или пък от съмнителните сметки, че с едни нови избори ще вкара повече депутати в Народното събрание, а може би е работил по повеля на незнаен гарант. (…) Тоест, на пръв взор наподобява, че тези избори бяха непотребни, тъй като в случай че не беше подал оставка, Борисов можеше гъвкаво да ръководи с дотогавашните си сътрудници. Сега обаче олигарсите реализираха задачата си: никой различен да не им се бърка. Всички новаторски партии бяха отстранени ", написа Шрамайер.
Има и една позитивна наклонност "
В обширния си разбор създателят се стопира и на сформирането на настоящето държавно управление. Според него вярата, че Борисов ще съумее да „ опитоми " Обединените патриоти (която изричат редица наблюдаващи в България и в чужбина), е прекомерно слаба. Ето най-после и един откъс от разбора му, в който изпъкват най-важните за Шрамайер акценти:
„ Можем да установим и една позитивна наклонност: гласоподавателите гласоподаваха за ГЕРБ, а това значи - за западната ориентировка на страната си и срещу близката до Москва Българска социалистическа партия. (…) Българска социалистическа партия и до през днешния ден не се е реформирала в посоката на една в действителност лява, социалистическа партия. Към това се прибавя и фактът, че за тази партия не съществува нищо друго значимо, с изключение на властта, парите и верността към Москва. Преди всичко Българска социалистическа партия от много време е срещу незабавно нужната правосъдна промяна (най-вече във връзка с прокуратурата), като по този метод обслужва корупцията и олигарсите. "
Анализът на Клаус Шрамайер за списание „ Европейски обзор " има съвсем размера на монография, като създателят е дал близо 120 бележки под линия. В тази обява са употребявани единствено някои цитати и акценти.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ