Интелигентът Борис Роканов: Животът е труден, но ние сме пӝ инати от него
Борис Роканов е измежду нашумелите имена в най-новата българска литература. Поет, публицист, художник. Автор на поетически книги и литературни анкети, на романа „ Шейсет и четири хиляди деветстотин двадесет и осем ”, както и на пиесата „ Опечалените ”. Поезията му е преведена на шест езика, а предходната година издаде и алманах с пиеси „ Да живее кралицата». Роканов е роден в Кюстендил. Завършил е специалността „ Българска лингвистика ” в Благоевградския университет. Работил в театъра в Кюстендил, вестниците „ Стандарт ” и „ Марица ” и предаването „ Панорама ” по Българската национална телевизия. - Кой град ви е по-мил - Кюстендил или Пловдив. Какво си спомняте от остарелия Кюстендил?
- Кюстендил ми е по-мил. Бащино огнище. Там живееха хората, които ме обичаха - скъп град. Пловдив също е обаятелен и радостен. Мързелът, леността и софрата са на огромно почитание в южните ширини, а както е известно леността поражда мислене, а мисленето - изкуство. Не инцидентно в Кюстендил и Пловдив бяха и са креативните резиденции на поетите Биньо Иванов, Николай Заяков, Катя Йосифова, Петър Анастасов, Стоян Раненски, на художниците Владимир Димитров - Майстора, Златю Бояджиев, Димитър Киров, Слона, Свилен Блажев, Йони, Мицев, Алайков, Ушев, Витанов.
Особен град е
Кюстендил.
Особен град е и
Пловдив
- Нещо неприятно ли ви се случи, че започнахте да пишете стихове?
- Лошото си има име, споделя се Роза Атанасова, поетеса, странна и сензитивна жена. Сама си измисляше и шиеше тоалетите, носеше шапки с периферии по времето на соца и на нас, цялостните с тестостерон младежи, тя, Роза, приличаше по-скоро на чучело, в сравнение с полов обект. Но аз я харесах и с цел да приближа момента със събличането, прописах. Бяхме 18-годишни, хищни и красиви. Станахме много близки за няколко месеца, след това се разделихме, само че поезията остана. Продължих да пиша и по този начин до в този момент.
- Вие сте художник, публицист, стихотворец. Къде сте най-силен и приет?
- В поезията съм най-хубав. Тя е велико изкуство. Поетите са народен капитал, тъй като поезията не е допустимо да се преведе, тя се интерпретира от преводачите. И в този момент, когато чуя някой негодник да твърди, че българските писатели са известни единствено до Калотина, чутото ме изпълва с национална горделивост и поклонение към огромните българи: Вазов, Пенчо Славейков, Димитър Бояджиев, Димчо Дебелянов, художниците Гошка Дацов и Анна Хен-Йосифова, на които изобщо не им е пукало, че не ги знаят дрипльовците зад Калотина. Едно изкуство би трябвало да си знае публиката. Така е в Франция, по този начин е в Турция, по този начин е в скандинавските страни, остарелият изхабен космополитизъм към този момент не е подходящ, към този момент е демоде.
Арлекин и рибите на Роканов
- От книги ли печелите повече или от картини?
- От лирика не се печели, както е известно. Когато рисувам и пиша прозаичност се развличам, а когато продавам картини - още повече. Да обличаш вдъхновението в цена, е много вълнуващо, а и да продаваш на хората непотребни неща, т.е. неща, които не са от първа, втора и трета нужда на високи цени е огромно предизвикателство и доставя голяма наслада и самочувствие.
Печеля от
картини. Така се
издържам
- Разкажете за четирите си деца и майка им или майките им. Не знам кое е по-вярно.
- Асена е от Любомира, тя живее с майка си в Копенхаген. Завърши маркетинг и мениджмънт в Рьоскеле и в този момент си търси работа. Асен, Мартин и Теа са от Красимира. Асен преди седмици го одобриха кинорежисура в НАТФИЗ в класа на Дочо Боджаков, Мартин е 12-и клас в театрални фрагменти в Пловдив, а Теа учи оперно пеене в Музикалното учебно заведение в Пловдив в класа на професор Шекерджиева. Добри са ми децата. Горд съм с тях.
- Какво стана с „ Борис Роканов и пловдивската лудница”? Успешен ли бе краят? Какво тъкмо се случи?
- „ Борис Роканов и пловдивската лудница” бе част от кураторски план на починалия изкуствовед Руен Руенов. Спечелих 1-ва премия на СБХ тогава. Проектът представляваше три широкоформатни платна /3 метра на 4 метра/ и бяха предоставени на пациентите на пловдивската психиатрия, с цел да опишат в цветове своите безредици и трепети. Предоставих им 3 мои рисунки върху завеси и чаршаф, с цел да им дам посоката за развиване на плана и се получиха невероятни картини. Осигурих рейс и всички художници с лекуващи лекари, медицински сестри и санитари отидохме на откриването на „ Парад на кураторите”, по този начин се споделяше общият план на СБХ и застанахме зад тогавашния ръководител на СБХ, Ивайло Мирчев, когато предложения артистите да застанат зад него при разкриване на изложбите. Спомням си, че Ивайло Мирчев и Станислав Памукчиев много се тормозиха от лудите актьори, застанали зад тила им.
За страдание картините към този момент ги няма, скоро отново вървях в депото на „ Шипка” 6, с цел да ги потърся, твърдят ме, че не са изчезнали, че са „ някъде тука” и по този начин години.
Творците от психиатрическата клиника
Изчезналото платно на пловдивските луди
- Животът е сложен, само че ние сме инати. Ваша фраза. Какъв заряд влагате в нея? Какво приказва тя за нас? Че сме страхотни ли, или че сме цялостни нещастници?
- Шегички. Понякога ми е прелестно да се върша на забавен, изключително когато ме гледат палавите очички на някой хубав образец от отсрещния пол. Обикновено се оливам и постоянно изгубвам обекта на съкровеното предпочитание, само че оставям нахалството ми да надделее над скромната ми същина, изключително когато е подкрепено от известно количество алкохол.
- С кого сте изпили най-вече вино, и за какво тъкмо с него?
- Колебая се сред Биньо Иванов, Георги Белев или Владо Левчев, само че паметни запои бяха в безгрижното време на развитото социалистическо общество.
- Кой е най-умният човек, който сте срещали?
- Най-умният е учен Заславская на някакъв семинар по време на перестройката в Рилския манастир.
- А най-глупавият?
- Най-глупавият, мисля, че е Луканов, който беше и мощно прочувствен човек и който поради политическата романтика загуби всичко. Беше ми доста приветлив. Бог да го елементарни!
- Ако спрете да пишете, доста ли ще загуби българската и международната литература и лирика?
- Е, Исак, тази скромна оценка доста ме ласкае. А в този момент съществено, това ще е голяма загуба! Световна злополука! И какво ще остане след мен в международната литература? Посредствени писатели като Русков, Господинов и Чолева. Срамота! Но карай, дано сме над нещата.
- Каква изненада сте подготвили в близкото бъдеще?
- Спечелих план за европейска столица на културата „ Пловдив - 2019”. На 24 май 2019 година градът ще осъмне в лирика. Хората ще газят моите стихове, залепени по настилката на двукилометровата пешеходна зона на града. Паважът на цялата пешеходна зона ще бъде облепен с лирика.
Подготвил съм и два тежки плана за европредседателството през 2018-а, с които в този момент аплайвам, под шапката на изложба „ Ромфея”, за дотация от Министерство на културата. Единият е взаимно с операта в Пловдив „ A tribute to Марин Големинов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Димитър Ненов, Добри Христов, Иван Спасов». Отделните концерти-портрети ще бъдат в балната зала на двореца - НХГ, а огромният концерт ще се случи на 11 май 2018 година в Античния спектакъл в Пловдив. 128 са солистите и симфониците, заети с плана.
Вторият е – „ Гарите на Пловдив”, който е умислен като самобитен обзор на българския авангард - съоръжения, креативен намеси в дейна среда, неочаквани рецитали, хорове, типичен балет, джаз. Хилда приготвя реформаторски концерт на пловдивската жп гара. 167 одобрени български образни актьори ще дефинират пловдивските гари като най-голямата културна сцена в България през 6-те месеца на европредседателството. Търсене и намиране на нови публики това е задачата на „ Гарите на Пловдив”, а на „ A tribute to Марин Големинов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Димитър Ненов, Добри Христов, Иван Спасов» е да извадят огромните български композитори от долапа на забравата и нападателно да ги посочат, с цел да трансформират типичното наше неуважение към българското оперно и симфонично изкуство.
- Какво ви тревожи и радва всеки ден?
- Че се разсънвам заран жизнен и здрав, пия кафе, развличам се във фейсбук и прочие обществени мрежи, вървя до пазара, нещо сготвям и така нататък Тревожи ме смяната в българина, от един спокоен и мързелив човек се трансформира за трийсетина години в раздразнителен, депресиран, ленив човек. Ще би трябвало трийсетина години да се раздават чували пари, с цел да върнем българина на изходна позиция.
- Мислите ли, че ще забогатеете бързо, в случай че влезете в политиката?
- Аз персонално ще забогатея, само че убеждавам те, че политиката към този момент не е сполучлив бизнес. В България е признато да одобряват политиците като сполучливи предприемачи, само че не мисля, че е по този начин. Болшинството не създават нищо друго с изключение на изречения и неистини, други загадъчно мълчат и дебнат комисионата да не избяга с някой чужденец. Съответно съветват, лобират и от тези действия пада по някой лев. Но България е обрулена страна и парите са малко, поради това са тези епични борби по политическите централи. Другото перо са присъединителните фондове, само че там е мястото на надарените.
- Ако би трябвало да се откажете от един от гениите си – на стихотворец, прозаик и художник, кой ще пожертвате и за какво?
- Какви жертви, Исак, аз не спечелвам от нищо, обвързвано с изкуството, аз просто се развличам и когато пиша и когато рисувам.
- Кое е най-далечното място, до което сте ходили?
- Барселона, Париж или Копенхаген - един от трите е. Мислех да запитвам чичо Google, само че се отхвърлих, какво значат някакви си километри.
- Коя е думата, която най-често повтаряте на децата си? Дано не е: няма.
- Те са три: Отговорни, съществени и честни. Четвъртата е - лоялни.
Едно изявление на Исак ГОЗЕС
- Кюстендил ми е по-мил. Бащино огнище. Там живееха хората, които ме обичаха - скъп град. Пловдив също е обаятелен и радостен. Мързелът, леността и софрата са на огромно почитание в южните ширини, а както е известно леността поражда мислене, а мисленето - изкуство. Не инцидентно в Кюстендил и Пловдив бяха и са креативните резиденции на поетите Биньо Иванов, Николай Заяков, Катя Йосифова, Петър Анастасов, Стоян Раненски, на художниците Владимир Димитров - Майстора, Златю Бояджиев, Димитър Киров, Слона, Свилен Блажев, Йони, Мицев, Алайков, Ушев, Витанов.
Особен град е
Кюстендил.
Особен град е и
Пловдив
- Нещо неприятно ли ви се случи, че започнахте да пишете стихове?
- Лошото си има име, споделя се Роза Атанасова, поетеса, странна и сензитивна жена. Сама си измисляше и шиеше тоалетите, носеше шапки с периферии по времето на соца и на нас, цялостните с тестостерон младежи, тя, Роза, приличаше по-скоро на чучело, в сравнение с полов обект. Но аз я харесах и с цел да приближа момента със събличането, прописах. Бяхме 18-годишни, хищни и красиви. Станахме много близки за няколко месеца, след това се разделихме, само че поезията остана. Продължих да пиша и по този начин до в този момент.
- Вие сте художник, публицист, стихотворец. Къде сте най-силен и приет?
- В поезията съм най-хубав. Тя е велико изкуство. Поетите са народен капитал, тъй като поезията не е допустимо да се преведе, тя се интерпретира от преводачите. И в този момент, когато чуя някой негодник да твърди, че българските писатели са известни единствено до Калотина, чутото ме изпълва с национална горделивост и поклонение към огромните българи: Вазов, Пенчо Славейков, Димитър Бояджиев, Димчо Дебелянов, художниците Гошка Дацов и Анна Хен-Йосифова, на които изобщо не им е пукало, че не ги знаят дрипльовците зад Калотина. Едно изкуство би трябвало да си знае публиката. Така е в Франция, по този начин е в Турция, по този начин е в скандинавските страни, остарелият изхабен космополитизъм към този момент не е подходящ, към този момент е демоде.
Арлекин и рибите на Роканов
- От книги ли печелите повече или от картини?
- От лирика не се печели, както е известно. Когато рисувам и пиша прозаичност се развличам, а когато продавам картини - още повече. Да обличаш вдъхновението в цена, е много вълнуващо, а и да продаваш на хората непотребни неща, т.е. неща, които не са от първа, втора и трета нужда на високи цени е огромно предизвикателство и доставя голяма наслада и самочувствие.
Печеля от
картини. Така се
издържам
- Разкажете за четирите си деца и майка им или майките им. Не знам кое е по-вярно.
- Асена е от Любомира, тя живее с майка си в Копенхаген. Завърши маркетинг и мениджмънт в Рьоскеле и в този момент си търси работа. Асен, Мартин и Теа са от Красимира. Асен преди седмици го одобриха кинорежисура в НАТФИЗ в класа на Дочо Боджаков, Мартин е 12-и клас в театрални фрагменти в Пловдив, а Теа учи оперно пеене в Музикалното учебно заведение в Пловдив в класа на професор Шекерджиева. Добри са ми децата. Горд съм с тях.
- Какво стана с „ Борис Роканов и пловдивската лудница”? Успешен ли бе краят? Какво тъкмо се случи?
- „ Борис Роканов и пловдивската лудница” бе част от кураторски план на починалия изкуствовед Руен Руенов. Спечелих 1-ва премия на СБХ тогава. Проектът представляваше три широкоформатни платна /3 метра на 4 метра/ и бяха предоставени на пациентите на пловдивската психиатрия, с цел да опишат в цветове своите безредици и трепети. Предоставих им 3 мои рисунки върху завеси и чаршаф, с цел да им дам посоката за развиване на плана и се получиха невероятни картини. Осигурих рейс и всички художници с лекуващи лекари, медицински сестри и санитари отидохме на откриването на „ Парад на кураторите”, по този начин се споделяше общият план на СБХ и застанахме зад тогавашния ръководител на СБХ, Ивайло Мирчев, когато предложения артистите да застанат зад него при разкриване на изложбите. Спомням си, че Ивайло Мирчев и Станислав Памукчиев много се тормозиха от лудите актьори, застанали зад тила им.
За страдание картините към този момент ги няма, скоро отново вървях в депото на „ Шипка” 6, с цел да ги потърся, твърдят ме, че не са изчезнали, че са „ някъде тука” и по този начин години.
Творците от психиатрическата клиника
Изчезналото платно на пловдивските луди
- Животът е сложен, само че ние сме инати. Ваша фраза. Какъв заряд влагате в нея? Какво приказва тя за нас? Че сме страхотни ли, или че сме цялостни нещастници?
- Шегички. Понякога ми е прелестно да се върша на забавен, изключително когато ме гледат палавите очички на някой хубав образец от отсрещния пол. Обикновено се оливам и постоянно изгубвам обекта на съкровеното предпочитание, само че оставям нахалството ми да надделее над скромната ми същина, изключително когато е подкрепено от известно количество алкохол.
- С кого сте изпили най-вече вино, и за какво тъкмо с него?
- Колебая се сред Биньо Иванов, Георги Белев или Владо Левчев, само че паметни запои бяха в безгрижното време на развитото социалистическо общество.
- Кой е най-умният човек, който сте срещали?
- Най-умният е учен Заславская на някакъв семинар по време на перестройката в Рилския манастир.
- А най-глупавият?
- Най-глупавият, мисля, че е Луканов, който беше и мощно прочувствен човек и който поради политическата романтика загуби всичко. Беше ми доста приветлив. Бог да го елементарни!
- Ако спрете да пишете, доста ли ще загуби българската и международната литература и лирика?
- Е, Исак, тази скромна оценка доста ме ласкае. А в този момент съществено, това ще е голяма загуба! Световна злополука! И какво ще остане след мен в международната литература? Посредствени писатели като Русков, Господинов и Чолева. Срамота! Но карай, дано сме над нещата.
- Каква изненада сте подготвили в близкото бъдеще?
- Спечелих план за европейска столица на културата „ Пловдив - 2019”. На 24 май 2019 година градът ще осъмне в лирика. Хората ще газят моите стихове, залепени по настилката на двукилометровата пешеходна зона на града. Паважът на цялата пешеходна зона ще бъде облепен с лирика.
Подготвил съм и два тежки плана за европредседателството през 2018-а, с които в този момент аплайвам, под шапката на изложба „ Ромфея”, за дотация от Министерство на културата. Единият е взаимно с операта в Пловдив „ A tribute to Марин Големинов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Димитър Ненов, Добри Христов, Иван Спасов». Отделните концерти-портрети ще бъдат в балната зала на двореца - НХГ, а огромният концерт ще се случи на 11 май 2018 година в Античния спектакъл в Пловдив. 128 са солистите и симфониците, заети с плана.
Вторият е – „ Гарите на Пловдив”, който е умислен като самобитен обзор на българския авангард - съоръжения, креативен намеси в дейна среда, неочаквани рецитали, хорове, типичен балет, джаз. Хилда приготвя реформаторски концерт на пловдивската жп гара. 167 одобрени български образни актьори ще дефинират пловдивските гари като най-голямата културна сцена в България през 6-те месеца на европредседателството. Търсене и намиране на нови публики това е задачата на „ Гарите на Пловдив”, а на „ A tribute to Марин Големинов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Димитър Ненов, Добри Христов, Иван Спасов» е да извадят огромните български композитори от долапа на забравата и нападателно да ги посочат, с цел да трансформират типичното наше неуважение към българското оперно и симфонично изкуство.
- Какво ви тревожи и радва всеки ден?
- Че се разсънвам заран жизнен и здрав, пия кафе, развличам се във фейсбук и прочие обществени мрежи, вървя до пазара, нещо сготвям и така нататък Тревожи ме смяната в българина, от един спокоен и мързелив човек се трансформира за трийсетина години в раздразнителен, депресиран, ленив човек. Ще би трябвало трийсетина години да се раздават чували пари, с цел да върнем българина на изходна позиция.
- Мислите ли, че ще забогатеете бързо, в случай че влезете в политиката?
- Аз персонално ще забогатея, само че убеждавам те, че политиката към този момент не е сполучлив бизнес. В България е признато да одобряват политиците като сполучливи предприемачи, само че не мисля, че е по този начин. Болшинството не създават нищо друго с изключение на изречения и неистини, други загадъчно мълчат и дебнат комисионата да не избяга с някой чужденец. Съответно съветват, лобират и от тези действия пада по някой лев. Но България е обрулена страна и парите са малко, поради това са тези епични борби по политическите централи. Другото перо са присъединителните фондове, само че там е мястото на надарените.
- Ако би трябвало да се откажете от един от гениите си – на стихотворец, прозаик и художник, кой ще пожертвате и за какво?
- Какви жертви, Исак, аз не спечелвам от нищо, обвързвано с изкуството, аз просто се развличам и когато пиша и когато рисувам.
- Кое е най-далечното място, до което сте ходили?
- Барселона, Париж или Копенхаген - един от трите е. Мислех да запитвам чичо Google, само че се отхвърлих, какво значат някакви си километри.
- Коя е думата, която най-често повтаряте на децата си? Дано не е: няма.
- Те са три: Отговорни, съществени и честни. Четвъртата е - лоялни.
Едно изявление на Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ