Даниел Александров: Мечтая за олимпийски медал в Токио 2020
Борецът Даниел Александров гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Националите по битка са изправени пред първото си огромно състезание за 2019 година – европейското в Букурещ от 8 до 14 април. След положителните си изяви през предходната година в този момент следва тест по въпроса дали нашите асове в действителност са вдигнали класата си или международното в Будапеща е било единствено един фойерверк. Лидерът на тима ни по класическа битка Александров приказва обстойно преди заминаването за румънската столица. Той е първият медалист на България от Европейски игри – трети в Баку през 2015 година. Има още две бронзови оценки от шампионати на Стария континент. Двукратен притежател на най-ценния приз в българската класическа битка - „ Златния пояс на Никола Петров “.
- Здравей, Дани! Добре пристигнал на тепиха на „ Код Спорт “! Завърна се от лагер в Грузия и разумно първият ни въпрос е в каква форма си? Как се чувстваш преди започващото идната седмица европейско състезание в Букурещ?
- Засега се усещам сносно. Лагерът в Грузия мина доста сполучливо. Имаше доста сътрудници, доста разнообразни стилове на битка, в които трябваше да попадна. Знаете, че в съревнование, като попаднете на нещо друго е малко по-терсене. Хубаво е да се срещнем по-рано с тези съперници. Лагерът беше прекрасен, къс – бяхме за 10 дни там, само че пък за сметка на това беше много тежък.
- Каква е атмосферата в тези лагери?
- На този лагер бяхме България, Грузия и Казахстан. Атмосферата е много другарска. Докато сме на тепиха, сме врагове, а в профил сме си другари. Всеки почита другия. Не се гледаме неприятно, няма злоба. Не е като на огромно съревнование.
- Има ли дебнене? Между другото това е процедура към този момент от десетина години в битката – на лагерите сред доста страни да се събират на разнообразни места борците.
- Да, има го и това нещо. Но като от вътрешната страна ти пристигна обстановката, не можеш да се спреш да направиш своята коронна хватка. Даже и с треньорите сме коментирали, че това няма да го вършим по този начин, а по различен метод. Но като влезеш в ритъма на битката и в адреналина, не се усещаш.
- С борците на кои страни ти е най-приятно да тренираш? Има ли грандомания примерно от страна на руснаците? Кои са най-странни за теб?
- Още не съм имал достойнството да упражнявам с съветския народен тим или с представители на Русия. Но чувствам положително отношение от Турция, от Грузия, от Армения, като бяхме на лагер там. С Армения беше сносно, тъй като и там имаше доста мощни сътрудници и разнообразни стилове на битка. Винаги където отиваме, ни почитат и ни посрещат доста топло. Дали тъй като вратите ни отваря Армен Назарян, не мога да си обясня, само че ни посрещат доста добре.
- Съжаляваш ли, че на финала на шампионата „ Никола Петров “ тази година в Русе не се срещна с двукратния олимпийски и международен първенец Роман Власов от Русия, който не излезе поради аркада?
- Да, с неспокойствие чаках тази среща. Дори преди шампионата с треньорите обсъждахме на коя категория ще се боря. Като разбрах, че Власов ще идва тук, си споделих, че би трябвало да го хвана някъде, с цел да мога да направя една инспекция. Десетина минути преди край разбрах, че няма да се бори. Кофти ми стана. Преди това комуникирахме с персоналния ми треньор и бяхме създали добра тактика особено поради него, тъй като той е най-хубавият в категорията. А с цел да станеш най-хубавият, би трябвало да подобриш най-хубавия. За мен това е мотивация и непрекъснато желая да пипвам най-хубавия.
- Смяташ ли, че беше подготвен за тази борба?
- Дали съм бил подготвен или не, не мога да кажа, само че доста я желаех. Знаех по какъв начин би трябвало да си построя срещата, само че уви. Надявам се, живот и здраве, в този момент на европейското да се хванем отново!
- Този път беше от другата страна, тъй като постоянно водеше нападателен жанр на битка. С превръзка като „ кървавия гол “ на Гонзо си печелил доста срещи. Винаги ли си се борил по този начин и смяташ ли да променяш нещо в стила си?
- Не знам. Този жанр се построи последователно в годините, тъй като битката стана доста затворена и доста силова, издръжлива. Понякога има обстановки, в които съперниците навеждат главата, както и ние. Така се получават такива удари и аркади. Коментирахме с момчетата, че даже боксьорите излизат с по-малко аркади, в сравнение с ние от тепиха! Кофти е, само че не мисля да си трансформирам стила на битка. Просто би трябвало да изчистя още някои неточности, тъй като на огромно състезание това може да ми коства доста.
- В кои страни си се впечатлявал най-вече от положително отношение към битката? В женската да вземем за пример са респектирани от Япония, в свободната от Съединени американски щати, Русия и Иран…
- Аз виждам Русия, Иран, Турция, Казахстан. В класическата битка доста дръпнаха всички страни. Дори едни румънци, които преди не ги зачитахме, към този момент и те натрупат медали на огромни надпревари.
- А скандинавците?
- Също. Борбата доста се развива, което мен персонално ме радва, тъй като нашият спорт е измежду най-старите.
- Досега доста малко не ти доближаваше за огромен край – имаш бронзови медали от огромните шампионати. Готов ли си да направиш крачката към Токио 2020 и какъв брой се крие зад дребното, което не ти доближава?
- Колкото е малко, толкоз е и огромно – по този начин споделя моят треньор. Мисля, че времето към този момент е пристигнало и нещата, които малко са ми куцали по време на тренировките, към този момент съм ги наваксал. Малко шанс ми би трябвало и да си допускам. Смятам, че съм на път да направя тези неща, тъй като след всяко съревнование натрупвам повече опит и самонадеяност. Тази година ми потегли добре. От шампионата в Хърватия се върнах с отличие, в този момент от „ Дан Колов “, от републиканското.
- Свалянето на килограми огромна тъга ли е за теб? Доколко приближи достижението на твоя старши треньор Армен Назарян, който се стопяваше с сред 10 и 12 кг на огромно съревнование?
- Може би още 20 години би трябвало да се състезавам, с цел да се доближа до неговите сваляния. И аз съм имал тежки сваляния, само че не мога да се съпоставям с него. Не мога да си показва по какъв начин е правил това нещо. За олимпиадата в Рио смъкнах 11 кг, само че тогава правилникът беше различен. А в този момент още през цялото време – от предходната година съм на режим. Храня се по стратегия, с цел да мога да свалям по-лесно килограми.
- Сега за Букурещ какъв брой ще би трябвало да свалиш?
- Шест кг, което е почти задоволително.
- Малко ни объркваш с „ танца “ си от една категория в друга - от олимпийска в неолимпийска, по-късно отново в олимпийска. Имаш ли към този момент корав проект за надпреварите в коя категория ще се изявяваш по пътя към Токио?
- Решили сме в този момент да вземам участие в олимпийската категория на европейското, също и на международното. Да не ми се натрупат доста сваляния на килограми и да ми лишават от силата, която ми би трябвало. Разбира се, до преди международното ще вземам участие и на други надпревари и ще играя на 82 кг, която е неолимпийска. Пък аз пъдя олимпийски орден, тъй че се надявам за международното, живот и здраве, да смъква добре килограмите и да взема квота за олимпиадата.
@@@
- Кое е най-трудното за постигане на международна класа в битката?
- Упоритостта и увереността в самия себе си. Ако не вярваш в себе си, не знам по какъв начин ще пробиеш на огромния тепих. Също в случай че не се влагаш във всяко едно нещо, за което мога да подсигурявам освен за себе си, а и за моите сътрудници. Виждам в тях, треньорите и околните ми поддръжка и предпочитание да реализира огромни резултати. Някак си като отида на огромно съревнование, не се получи и се размина на косъм с медала, ме боли и напряко ме е позор да се покажа пред медиите и да се прибера у дома. На международното не можах да се класирам добре, възпламених колата и си отидох на село за една седмица, изключих телефоните. Беше ми гузно, че не съм се показал на равнище.
- Идвало ли ти е в такива моменти да кажеш: „ Край! Спирам с битката! “?
- Да, идвало ми е. Особено след олимпиадата. Отидох на игрите в Рио с доста огромни очаквания. Исках да взема орден, усещах се подготвен и убеден в себе си. Но като стана съдбовната среща с унгарския представител – по-късно той загуби, не ме изведе да се боря за репешажи, след което доста се отчаях. Казах си: „ Край! Явно до тук мога, не мога повече да се развъртвам и би трябвало да спра! Няма смисъл единствено да посрамвам себе си и моите близки и някак си да позоря България! “. Но треньорът ми, приятелката ми и приятелите ми много ме окуражиха – „ Още малко, още малко, най-малко до Токио! “ Много съм признателен на господин Гриша Ганчев, който доста ни оказва помощ с момчетата. Ако не е той, доста е мъчно, а той постоянно стои зад нас и извънредно доста съм му признателен.
- Ти си първият медалист на България от Европейски игри – планираш ли присъединяване в Минск през юни?
- Първо желая да мине европейското състезание, да видя по какъв начин се усещам и ще решим с треньорите.
- Как стартира с битката? Изкушаваха ли те с други спортове?
- Много е забавно, че преди да стартира с битката, играех футбол в ЦСКА. Имаше един коледен шампионат в Дупница. Отидох да виждам, дори не знаех, че се споделя тепих. Гледах по какъв начин едни хора се хвърлят, търкалят се. Стана ми забавно, отидох в залата. На идващия ден ме заведоха на изпит в Самоков, одобриха ме и от футбола продължих с битка. Много е необичайно по какъв начин по този начин стана.
- Структурата ти е на футболист, а не на борец…
- Ами, много постоянно ме бъркат. (смее се)
- И си водач на локалния аматьорски тим на Дупница.
- Да, само че в този момент нямам време от лагери. Но в свободното време доста обичам да играя футбол. Събираме се с другари, доста ни е разтоварващо и занимателно.
- Ти си от Дупница, международният вицешампион при 97-килограмовите Кирил Милов също, в случай че не се неистина и други медалисти в битката са от този град. Как си го обясняваш – единствено тъй като сте бойни натури в този район или нещо друго?
- И аз не мога да си го обясня. Явно въздухът ни е различен там. Чувството е прелестно, изключително като се приберем в града. Кметът ни посреща доста добре, дечицата ни посрещат топло по улиците и се опитваме да ги запалителен да спортуват. Може да не е битка, само че да спортуват нещо. Много ми е мъчително като видя, че площадките са празни. А в моето детство съм израснал непрекъснато на открито по площадките.
- Какво си забраняваш и от какво най-вече се лишаваш в името на това да спечелиш медали от огромни шампионати?
- Лишавам се от опцията да съм си у дома при фамилията. Също сега се отнемам от доста неща поради килограмите. Но както се споделя – има време за всичко. Надявам се, живот и здраве, след Токио да ми е по-спокойно и да пребивавам обикновено.
- Приятелката ти схваща ли те?
- Да. Много благодаря. Разбира ме и доста ме поддържа.
- Десетки български борци се състезават в немската Бундеслига – по какъв начин са изискванията там?
- Миналата година се състезавах за първи път там. Допреди това не можех да си намеря тим в Германия, беше много мъчно. Когато си звездата на тима, е доста прелестно – почитателите не те оставят за секунда. Взимат те от летището, карат те нагоре-надолу. Дори бих предложил на нашия президент господин Христо Маринов да създадем нещо като Гала вечер с няколко срещи. Както примерно вършат в ММА. Ще бъде много забавно и ще разпространява спорта ни. Поляците също вършат. В Турция също има такава лига. Много хора вървят, гледат и се забавляват.
@@@
- България беше велика мощ в спорта, в първата десетка на олимпийските игри. А в битката бяхме втори, трети, от време на време и първият тим. Сега непознатите състезатели изпитват ли почит от родната школа или всичко е останало в предишното?
- Има почит, просто промяната на поколенията е съдействала за това малко да изоставаме. Но мисля, че в случай че по този начин не престават нещата и всеки дава всичко от себе си, отново ще сме една от водещите сили.
- Ти си прочувствен, а Армен Назарян – професор в битката и надлежно доста придирчив. Прехвърчат ли искри в връзките ви?
- Не, не прехвърчат искри. Разбира се, треньорът може да се скара. По време на тренировки и надпревари има напрежение. Като крещи той, а ти си в срещата, се обръщаш. Но това е част от играта. Знаем, че няма по какъв начин без това нещо.
- Рано е още за подобен въпрос, само че какъв се виждаш след края кариерата ти? Често се обличаш с костюми и твоите сътрудници се майтапят, че се подготвяш за чиновническа работа, за управителна длъжност…
- Обичам да нося костюми, не знам за какво. Не знам по какъв начин се виждам. Надявам се всеки ден да мога да нося костюми след кариерата си и да работя нещо, което ми доставя наслаждение и да оказвам помощ на спорта по някакъв метод. Такава ще ми е насоката.
- Преди малко стана въпрос за твоята другарка, само че не споменахме името. Живееш с Джанан Манолова, също носителка на бронзов орден от европейско състезание в женската битка. Има ли битка за превъзходство, когато сте двамата?
- Нали знаете – каквото каже дамата, само че ти си правиш своето. (смее се)
- Откъде идва прякорът ти Скейтъра?
- Като дребен си счупих ключицата. Пред залата по битка имаше една скейт рампа. Винаги отивах по-рано и до момента в който чаках да отключат залата, тичах по рампата нагоре-надолу и по този начин паднах. Обличах се малко като скейтърите – с необятни облекла и оттова ми остана прякорът. До ден-днешен, в случай че питате някой в Дупница дали познава Даниел, ще каже „ не “. Но в случай че кажете за Скейтъра, 100% отговорът ще е позитивен.
- Вярно ли е, че си киноман?
- Много обичам да виждам филми и да отивам на кино. Дори ми харесва да виждам сериали. В момента виждам една поредност „ Викингите “. Разказва се за историята им – по какъв начин са тръгнали. Това е страховит сериал и го предлагам на всички.
- Любими артисти?
- Май нямам обичани артисти, не съм доста сигурен. Обичам разнообразни типове филми.
- Има информация, че в този момент обичаната ти роля е на „ Баш майсторът “. Имате къща, в която се разтоварваш с дребни поправки – по този начин ли е?
- Да, по този начин е. След „ Никола Петров “ се прибрахме у дома и си купихме къща. Една от фантазиите ми беше да си имам лично жилище. Точно една вечер преспах в къщата и на идната вечер ми се възпламени покривът. Оттам потегли целият ремонт. Опитвам се да се пречкам на майсторите и да се изучавам на нещо.
@@@
- Внимавай с електричеството…
- За там извиках експерт.
- За теб настояват, че си съчувствен и прочувствен човек. Обществото ни обаче е доста нападателно. Ти по какъв начин реагираш в сходни обстановки, в случай че против теб има експанзия – забравяш ли, че си герой?
- Понякога взимам верни решения и не скачам да влизам в спора. Дори се удивлявам по какъв начин в подобен миг мисля да няма спор, тъй като на улицата доста пъти се случва да те засекат с колата, да те псуват. Даже преди съревнование ми се е случвало доста пъти. Минава ми през главата, в случай че сляза, какво ще стане. Може да не отпътува за надпреварата, незабавно ще има информация по медиите. Така незабавно си усилвам музиката, а те си ме редят… Гледам да не ги отбелязвам и да не влизам в такива спорове, тъй като носят единствено неприятна известност.
- За какво мечтаеш?
- За олимпийски орден. Това е цел, която има краен период. Надявам се да съумея да взема отличие в Токио.
- Здравей, Дани! Добре пристигнал на тепиха на „ Код Спорт “! Завърна се от лагер в Грузия и разумно първият ни въпрос е в каква форма си? Как се чувстваш преди започващото идната седмица европейско състезание в Букурещ?
- Засега се усещам сносно. Лагерът в Грузия мина доста сполучливо. Имаше доста сътрудници, доста разнообразни стилове на битка, в които трябваше да попадна. Знаете, че в съревнование, като попаднете на нещо друго е малко по-терсене. Хубаво е да се срещнем по-рано с тези съперници. Лагерът беше прекрасен, къс – бяхме за 10 дни там, само че пък за сметка на това беше много тежък.
- Каква е атмосферата в тези лагери?
- На този лагер бяхме България, Грузия и Казахстан. Атмосферата е много другарска. Докато сме на тепиха, сме врагове, а в профил сме си другари. Всеки почита другия. Не се гледаме неприятно, няма злоба. Не е като на огромно съревнование.
- Има ли дебнене? Между другото това е процедура към този момент от десетина години в битката – на лагерите сред доста страни да се събират на разнообразни места борците.
- Да, има го и това нещо. Но като от вътрешната страна ти пристигна обстановката, не можеш да се спреш да направиш своята коронна хватка. Даже и с треньорите сме коментирали, че това няма да го вършим по този начин, а по различен метод. Но като влезеш в ритъма на битката и в адреналина, не се усещаш.
- С борците на кои страни ти е най-приятно да тренираш? Има ли грандомания примерно от страна на руснаците? Кои са най-странни за теб?
- Още не съм имал достойнството да упражнявам с съветския народен тим или с представители на Русия. Но чувствам положително отношение от Турция, от Грузия, от Армения, като бяхме на лагер там. С Армения беше сносно, тъй като и там имаше доста мощни сътрудници и разнообразни стилове на битка. Винаги където отиваме, ни почитат и ни посрещат доста топло. Дали тъй като вратите ни отваря Армен Назарян, не мога да си обясня, само че ни посрещат доста добре.
- Съжаляваш ли, че на финала на шампионата „ Никола Петров “ тази година в Русе не се срещна с двукратния олимпийски и международен първенец Роман Власов от Русия, който не излезе поради аркада?
- Да, с неспокойствие чаках тази среща. Дори преди шампионата с треньорите обсъждахме на коя категория ще се боря. Като разбрах, че Власов ще идва тук, си споделих, че би трябвало да го хвана някъде, с цел да мога да направя една инспекция. Десетина минути преди край разбрах, че няма да се бори. Кофти ми стана. Преди това комуникирахме с персоналния ми треньор и бяхме създали добра тактика особено поради него, тъй като той е най-хубавият в категорията. А с цел да станеш най-хубавият, би трябвало да подобриш най-хубавия. За мен това е мотивация и непрекъснато желая да пипвам най-хубавия.
- Смяташ ли, че беше подготвен за тази борба?
- Дали съм бил подготвен или не, не мога да кажа, само че доста я желаех. Знаех по какъв начин би трябвало да си построя срещата, само че уви. Надявам се, живот и здраве, в този момент на европейското да се хванем отново!
- Този път беше от другата страна, тъй като постоянно водеше нападателен жанр на битка. С превръзка като „ кървавия гол “ на Гонзо си печелил доста срещи. Винаги ли си се борил по този начин и смяташ ли да променяш нещо в стила си?
- Не знам. Този жанр се построи последователно в годините, тъй като битката стана доста затворена и доста силова, издръжлива. Понякога има обстановки, в които съперниците навеждат главата, както и ние. Така се получават такива удари и аркади. Коментирахме с момчетата, че даже боксьорите излизат с по-малко аркади, в сравнение с ние от тепиха! Кофти е, само че не мисля да си трансформирам стила на битка. Просто би трябвало да изчистя още някои неточности, тъй като на огромно състезание това може да ми коства доста.
- В кои страни си се впечатлявал най-вече от положително отношение към битката? В женската да вземем за пример са респектирани от Япония, в свободната от Съединени американски щати, Русия и Иран…
- Аз виждам Русия, Иран, Турция, Казахстан. В класическата битка доста дръпнаха всички страни. Дори едни румънци, които преди не ги зачитахме, към този момент и те натрупат медали на огромни надпревари.
- А скандинавците?
- Също. Борбата доста се развива, което мен персонално ме радва, тъй като нашият спорт е измежду най-старите.
- Досега доста малко не ти доближаваше за огромен край – имаш бронзови медали от огромните шампионати. Готов ли си да направиш крачката към Токио 2020 и какъв брой се крие зад дребното, което не ти доближава?
- Колкото е малко, толкоз е и огромно – по този начин споделя моят треньор. Мисля, че времето към този момент е пристигнало и нещата, които малко са ми куцали по време на тренировките, към този момент съм ги наваксал. Малко шанс ми би трябвало и да си допускам. Смятам, че съм на път да направя тези неща, тъй като след всяко съревнование натрупвам повече опит и самонадеяност. Тази година ми потегли добре. От шампионата в Хърватия се върнах с отличие, в този момент от „ Дан Колов “, от републиканското.
- Свалянето на килограми огромна тъга ли е за теб? Доколко приближи достижението на твоя старши треньор Армен Назарян, който се стопяваше с сред 10 и 12 кг на огромно съревнование?
- Може би още 20 години би трябвало да се състезавам, с цел да се доближа до неговите сваляния. И аз съм имал тежки сваляния, само че не мога да се съпоставям с него. Не мога да си показва по какъв начин е правил това нещо. За олимпиадата в Рио смъкнах 11 кг, само че тогава правилникът беше различен. А в този момент още през цялото време – от предходната година съм на режим. Храня се по стратегия, с цел да мога да свалям по-лесно килограми.
- Сега за Букурещ какъв брой ще би трябвало да свалиш?
- Шест кг, което е почти задоволително.
- Малко ни объркваш с „ танца “ си от една категория в друга - от олимпийска в неолимпийска, по-късно отново в олимпийска. Имаш ли към този момент корав проект за надпреварите в коя категория ще се изявяваш по пътя към Токио?
- Решили сме в този момент да вземам участие в олимпийската категория на европейското, също и на международното. Да не ми се натрупат доста сваляния на килограми и да ми лишават от силата, която ми би трябвало. Разбира се, до преди международното ще вземам участие и на други надпревари и ще играя на 82 кг, която е неолимпийска. Пък аз пъдя олимпийски орден, тъй че се надявам за международното, живот и здраве, да смъква добре килограмите и да взема квота за олимпиадата.
@@@- Кое е най-трудното за постигане на международна класа в битката?
- Упоритостта и увереността в самия себе си. Ако не вярваш в себе си, не знам по какъв начин ще пробиеш на огромния тепих. Също в случай че не се влагаш във всяко едно нещо, за което мога да подсигурявам освен за себе си, а и за моите сътрудници. Виждам в тях, треньорите и околните ми поддръжка и предпочитание да реализира огромни резултати. Някак си като отида на огромно съревнование, не се получи и се размина на косъм с медала, ме боли и напряко ме е позор да се покажа пред медиите и да се прибера у дома. На международното не можах да се класирам добре, възпламених колата и си отидох на село за една седмица, изключих телефоните. Беше ми гузно, че не съм се показал на равнище.
- Идвало ли ти е в такива моменти да кажеш: „ Край! Спирам с битката! “?
- Да, идвало ми е. Особено след олимпиадата. Отидох на игрите в Рио с доста огромни очаквания. Исках да взема орден, усещах се подготвен и убеден в себе си. Но като стана съдбовната среща с унгарския представител – по-късно той загуби, не ме изведе да се боря за репешажи, след което доста се отчаях. Казах си: „ Край! Явно до тук мога, не мога повече да се развъртвам и би трябвало да спра! Няма смисъл единствено да посрамвам себе си и моите близки и някак си да позоря България! “. Но треньорът ми, приятелката ми и приятелите ми много ме окуражиха – „ Още малко, още малко, най-малко до Токио! “ Много съм признателен на господин Гриша Ганчев, който доста ни оказва помощ с момчетата. Ако не е той, доста е мъчно, а той постоянно стои зад нас и извънредно доста съм му признателен.
- Ти си първият медалист на България от Европейски игри – планираш ли присъединяване в Минск през юни?
- Първо желая да мине европейското състезание, да видя по какъв начин се усещам и ще решим с треньорите.
- Как стартира с битката? Изкушаваха ли те с други спортове?
- Много е забавно, че преди да стартира с битката, играех футбол в ЦСКА. Имаше един коледен шампионат в Дупница. Отидох да виждам, дори не знаех, че се споделя тепих. Гледах по какъв начин едни хора се хвърлят, търкалят се. Стана ми забавно, отидох в залата. На идващия ден ме заведоха на изпит в Самоков, одобриха ме и от футбола продължих с битка. Много е необичайно по какъв начин по този начин стана.
- Структурата ти е на футболист, а не на борец…
- Ами, много постоянно ме бъркат. (смее се)
- И си водач на локалния аматьорски тим на Дупница.
- Да, само че в този момент нямам време от лагери. Но в свободното време доста обичам да играя футбол. Събираме се с другари, доста ни е разтоварващо и занимателно.
- Ти си от Дупница, международният вицешампион при 97-килограмовите Кирил Милов също, в случай че не се неистина и други медалисти в битката са от този град. Как си го обясняваш – единствено тъй като сте бойни натури в този район или нещо друго?
- И аз не мога да си го обясня. Явно въздухът ни е различен там. Чувството е прелестно, изключително като се приберем в града. Кметът ни посреща доста добре, дечицата ни посрещат топло по улиците и се опитваме да ги запалителен да спортуват. Може да не е битка, само че да спортуват нещо. Много ми е мъчително като видя, че площадките са празни. А в моето детство съм израснал непрекъснато на открито по площадките.
- Какво си забраняваш и от какво най-вече се лишаваш в името на това да спечелиш медали от огромни шампионати?
- Лишавам се от опцията да съм си у дома при фамилията. Също сега се отнемам от доста неща поради килограмите. Но както се споделя – има време за всичко. Надявам се, живот и здраве, след Токио да ми е по-спокойно и да пребивавам обикновено.
- Приятелката ти схваща ли те?
- Да. Много благодаря. Разбира ме и доста ме поддържа.
- Десетки български борци се състезават в немската Бундеслига – по какъв начин са изискванията там?
- Миналата година се състезавах за първи път там. Допреди това не можех да си намеря тим в Германия, беше много мъчно. Когато си звездата на тима, е доста прелестно – почитателите не те оставят за секунда. Взимат те от летището, карат те нагоре-надолу. Дори бих предложил на нашия президент господин Христо Маринов да създадем нещо като Гала вечер с няколко срещи. Както примерно вършат в ММА. Ще бъде много забавно и ще разпространява спорта ни. Поляците също вършат. В Турция също има такава лига. Много хора вървят, гледат и се забавляват.
@@@- България беше велика мощ в спорта, в първата десетка на олимпийските игри. А в битката бяхме втори, трети, от време на време и първият тим. Сега непознатите състезатели изпитват ли почит от родната школа или всичко е останало в предишното?
- Има почит, просто промяната на поколенията е съдействала за това малко да изоставаме. Но мисля, че в случай че по този начин не престават нещата и всеки дава всичко от себе си, отново ще сме една от водещите сили.
- Ти си прочувствен, а Армен Назарян – професор в битката и надлежно доста придирчив. Прехвърчат ли искри в връзките ви?
- Не, не прехвърчат искри. Разбира се, треньорът може да се скара. По време на тренировки и надпревари има напрежение. Като крещи той, а ти си в срещата, се обръщаш. Но това е част от играта. Знаем, че няма по какъв начин без това нещо.
- Рано е още за подобен въпрос, само че какъв се виждаш след края кариерата ти? Често се обличаш с костюми и твоите сътрудници се майтапят, че се подготвяш за чиновническа работа, за управителна длъжност…
- Обичам да нося костюми, не знам за какво. Не знам по какъв начин се виждам. Надявам се всеки ден да мога да нося костюми след кариерата си и да работя нещо, което ми доставя наслаждение и да оказвам помощ на спорта по някакъв метод. Такава ще ми е насоката.
- Преди малко стана въпрос за твоята другарка, само че не споменахме името. Живееш с Джанан Манолова, също носителка на бронзов орден от европейско състезание в женската битка. Има ли битка за превъзходство, когато сте двамата?
- Нали знаете – каквото каже дамата, само че ти си правиш своето. (смее се)
- Откъде идва прякорът ти Скейтъра?
- Като дребен си счупих ключицата. Пред залата по битка имаше една скейт рампа. Винаги отивах по-рано и до момента в който чаках да отключат залата, тичах по рампата нагоре-надолу и по този начин паднах. Обличах се малко като скейтърите – с необятни облекла и оттова ми остана прякорът. До ден-днешен, в случай че питате някой в Дупница дали познава Даниел, ще каже „ не “. Но в случай че кажете за Скейтъра, 100% отговорът ще е позитивен.
- Вярно ли е, че си киноман?
- Много обичам да виждам филми и да отивам на кино. Дори ми харесва да виждам сериали. В момента виждам една поредност „ Викингите “. Разказва се за историята им – по какъв начин са тръгнали. Това е страховит сериал и го предлагам на всички.
- Любими артисти?
- Май нямам обичани артисти, не съм доста сигурен. Обичам разнообразни типове филми.
- Има информация, че в този момент обичаната ти роля е на „ Баш майсторът “. Имате къща, в която се разтоварваш с дребни поправки – по този начин ли е?
- Да, по този начин е. След „ Никола Петров “ се прибрахме у дома и си купихме къща. Една от фантазиите ми беше да си имам лично жилище. Точно една вечер преспах в къщата и на идната вечер ми се възпламени покривът. Оттам потегли целият ремонт. Опитвам се да се пречкам на майсторите и да се изучавам на нещо.
@@@- Внимавай с електричеството…
- За там извиках експерт.
- За теб настояват, че си съчувствен и прочувствен човек. Обществото ни обаче е доста нападателно. Ти по какъв начин реагираш в сходни обстановки, в случай че против теб има експанзия – забравяш ли, че си герой?
- Понякога взимам верни решения и не скачам да влизам в спора. Дори се удивлявам по какъв начин в подобен миг мисля да няма спор, тъй като на улицата доста пъти се случва да те засекат с колата, да те псуват. Даже преди съревнование ми се е случвало доста пъти. Минава ми през главата, в случай че сляза, какво ще стане. Може да не отпътува за надпреварата, незабавно ще има информация по медиите. Така незабавно си усилвам музиката, а те си ме редят… Гледам да не ги отбелязвам и да не влизам в такива спорове, тъй като носят единствено неприятна известност.
- За какво мечтаеш?
- За олимпийски орден. Това е цел, която има краен период. Надявам се да съумея да взема отличие в Токио.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ