Озоновата дупка се затваря
Борбата на човечеството за опазването на озоновия пласт в атмосферата се счита за голям триумф в интернационалната екологична политика. В продължение на дълги години озоновият пласт се топеше, поради потреблението на съдържащи хлор артикули ( FCKW ), които се разтваряха в атмосферата. Увеличено и нездравословно ултравиолетово излъчване (UV) от слънцето доближаваше до повърхността в избрани региони на Земята, заради което доста хора се разболяха от рак на кожата.
Но възбраната на разрушаващи озона вещества, наложена преди 29 години, последователно оказа помощ. Разпадането на озоновия пласт е спряно, оповестяват учените в последните години. От шест години насам са регистрирани първите сигнали за изцеление на атмосферата.
Сега откриватели показаха решаващо доказателство за това. В началото на сезона на озоновата дупка ( с пик през септември ) измерванията от балони и спътници демонстрират, че фактически озоновият пласт е станал по пълен, написа „ Science “.
„ Наистина безапелационно доказателство „, разяснява откривателят на озоновия пласт Маркус Рекс от Института Алфред Вегенер, който не е бил включен в проучването.
Слънцето спомага за разрушаването на озоновия пласт
Септември е най-подходящото време за инспекция: озоновата дупка се образува над Антарктида, когато там стартира пролетта. От ноември изчезва и в Антарктида става прекомерно топло.
Процесът стартира през септември: след дългата тъмна зима слънцето още веднъж изгрява над Антарктида и към момента е студено. При температури от порядъка на минус 78 градуси по Целзий FCKW стартира да разрушава озоновия пласт на височина от 20 километра. Това обаче се случва благодарение на взаимодействащото слънчево излъчване.
В завършек на септември – началото на октомври озоновият пласт доближава най-голямото си изтъняване. „ Вярвам, че до момента сме се концентрирали прекомерно доста върху този интервал “, споделя Сюзън Соломон от MIT ( Massachusetts Institute of Technology ) в Кеймбридж, Съединени американски щати. Тя е водещ създател на новото проучване.
Във времето на своя най-много размера на озоновия пласт понижава сензитивно, само че това зависи от въздействието на многочислени фактори. Заради огромните разлики от година на година, почналото изцеление на озоновия пласт е разпознаваемо единствено при започване на сезона (на озоновия слой), т.е. началото доникъде на септември.
Това изобретение презентират учените към Соломон в „ Science “: Количеството озон над Антарктида се усилва с към 2,5 Добсън годишно. Добсън е мерна единица за количество озон. Средно озоновият пласт е с дебелина 350 Добсън, във времето на дупката в озоновия пласт дебелината е от порядъка на 200 Добсън.
Данните, трансферирани към размера на озоновата дупка през септември демонстрират, че тя се е свила с 4 милиона км2, т.е. с повърхност колкото територията на Индия. През октомври озоновата дупка постоянно доближава величина от 20 милиона км2.
„ Идентифицирахме отпечатъка на септемврийското лечение на озоновия пласт “, споделят учените. „ Вижда се леко закъснение в изтъняването на озоновия пласт през септември, незабавно след полярния изгрев на слънцето “, разяснява новите данни Кристоф Брюл от Института Макс Планк.
Мистерия
За да се изключат естествените аргументи за подобрението на озоновия пласт (за доказателство,че възобновяване се дължи на човешка дейност), учените са пуснали няколко компютърни метеорологични симулации. Те потвърждават, че най-много половината от резултата на укрепване може да се припише на естествени атмосферни условия.
Една тайнственост обаче занимава учените: Защо втората по величина озонова дупка „ зейна “ над Антарктида предходната есен, макар непрекъснато намаляващото количество фреони (FCKW)? Авторите на студията оферират пояснение: отговорен за това е вулканът Калбуко в Чили. Частиците, които се отделят в атмосферата при изригването на вулкани, способстват за разграждането на озоновия пласт.
Вулканични изригвания през миналото десетилетие, споделят създателите, са забавили възобновяване на озоновия пласт. Откритието е ново доказателство за това, какъв брой огромно е въздействието на естествените фактори. В това число спадат още интензивността на слънцето, температурата на горните пластове в атмосферата, климатичните промени и ветровете – всички те трансформират силата, с която фреоните взаимодействат с озоновия пласт.
Фреоните, изпуснати от хората в атмосферата, към момента се събират в там, макар възбраната им преди съвсем 30 години. „ Все още е разполагаем задоволително хлор, с цел да унищожи целия озон над Антарктика “, споделя Брюл.
Затова ще отнеме още десетилетия преди цялостното изцеление на озоновия пласт. Добрата вест е, че човечеството е съумяло да обърне пагубната наклонност. Новите резултати демонстрират, че излекуването се случва постепенно. Но „ нашите деца и внуци ще преживеят изгубването на озоновата дупка “, добавя Рекс.
